Валидност на претърсване при неграмотно поемно лице и смекчаване на присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

Гр.София, 08.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора СЛАВОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.213/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №18/11.04.23 г.,постановена от ОС-Благоевград, Девети наказателен състав, по Н.Д.473/22 г., подсъдимият А. М. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1,изр.1,пр.4 НК и връзка чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг режим, и глоба в размер на 6 000 лв. На основание чл.354 А,ал.6 НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението-марихуана с общо нето тегло 4 660,89 гр.

Присъдата е потвърдена с решение №476/16.12.24 г., постановено от АС-София, НО, 5 състав, по В.Н.Д.1017/24 г.

Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник, в която са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невиновен; или след отмяна-връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на САС; или да се приложи чл.55,ал.1,т.1 НПК.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата с отразените в нея искания.

Представителят на прокуратурата настоява решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и доводите по нея, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Преди да бъдат откроени възраженията, на които върховната съдебна инстанция по наказателни дела е допустимо да отговори, тя трябва да заяви за пореден път в последния повече от четвърт век, откакто има касационни наказателни производства , че при първо редовно разглеждане на делото пред нея е съд по правото и се занимава не със същината на доказателствата и преценка за тяхна достоверност, а със съдебни грешки по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствените материали, за които се твърди,че са довели до невярно приета фактология и съответно неправилно приложение на материалното право. Затова, както винаги до момента този съд е отразявал, необосноваността и недоказаността не са касационни основания. Това е ясно от разпоредбата на чл.348 НПК от една страна. От друга- ВКС не може да преразглежда доказателствената съвкупност, защото ще се превърне в съд по същество. Такива аргументи не подлежат на обсъждане. И искане за оправдаване след реализиране на подобен подход е недопустимо за разглеждане.

Генерално погледнато, както е ясно след дълголетното прилагане на правомощията на касационната инстанция, един подсъдим може да бъде оправдан от ВКС при първо и при второ разглеждане на делото пред нея, а и при трето, по силата на нормата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Но това означава приетата от решаващата инстанция, чийто акт се контролира, фактология да е непрестъпна и въпреки това деецът да е осъден за извършено от него престъпление. В случая не е така и е видно и при най-прост прочит на атакувания съдебен акт.

Поради казаното ще се пренебрегне и принципно озадачаваща претенция за признаване на подсъдимия за невиновен,когато това е възможно само при трето поредно гледане на делото пред ВКС, и то в случаите, когато този съд реализира правомощия на въззивен такъв-чл.354,ал.5, изр.2 НПК.

ПО ВЪЗМОЖНИТЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ВКС няма да построи изложението си, следейки доводите по жалбата, част от които не е в правомощията му да обсъжда, а ще подреди допустимите за разглеждане проблеми по важност. Защото ако намери, че е основателно оплакването за липса на мотиви, както се оценява претенцията за неприсъствие на самостоятелен анализ на въззивната инстанция по доказателствената съвкупност, то обсъждане на останалите аргументи се явява ненужно.

Прегледът на обжалваното решение не води до извод за наличие на твърдения порок. Действително, САС е приповторил голяма част от мотивите на първостепенния съд, но то е защото се е солидаризирал с тях от една страна. От друга- прочитът на аргументите, залегнали в решението, установява еднозначна констатация, че той прави и собствен анализ на годната доказателствена маса. Обсъдени са гласните доказатествени средства и внимателно са съотнесени едни към други. Разяснено е защо на едни се дава вяра, а на други-не, както и в коя част.

Не може да се отрече на второ място позицията на защитата, че поведението на подсъдимия, според свидетелските показания на неговите приятели, към намереното вещество, разпознато като коноп, първоначално не е било в посока същото да бъде скрито и ползвано като наркотик, с възможност за всякакво разпореждане. Но също така не може да се отрече, че по верен процедурен път са оценени доказателствата, съгласно които точно М. е предприел разпоредителни действия с конопа. Дали за С. Ч. е имало достатъчно данни да бъде обвинен по надлежен ред точно за процесния инкриминиран наркотик, е въпрос,на който този съд няма да отговаря,защото е въпрос на преценка на обвинителната власт. Само желае да уточни, че съгласно показанията на разпитаните полицаи този свидетел по-скоро не е имал представа къде се намира веществото, каквато без съмнение е била налице за касатора.

В контекста на разискваното току-що, на трето място този съд ще се съгласи с претенцията на защитника, отразена в жалбата, за приетото от въззивната инстанция в частта по фактите, че по думите на свидетеля Ч. М. заявил на С. относно намерения наркотик,че трябва „да го изговорят“, но всъщност е било заявено „да го изгорят“. Казаното е отразено в протокола от съдебно заседание на 17.01.23 г.-л.89 от първостепенното досие, лице, в средата на страницата. И ако не е залегнало каквото е съобщено, не само съдът трябва да търпи упрек за това, а и защитата поради липса на искане за поправка на това писмено доказателствено средство по реда на чл.312 НПК. В крайна сметка ВКС, отчитайки цялостното поведение на М., светкавичната реакция след залавянето му да заведе полицаите до мястото, където е скрит наркотикът /дори и за да облекчи положението си към определен момент/, както и намекнатото негово по-раншно желание конопът да се предаде на полицията, не изключва да е обмислял да се „отърве“ от предмета на престъпно посегателство, като го изгори. Това обаче не променя извода за по-нататъшното негово поведение, очертаващо съставомерни престъпни обстятелства.

На последно място в тази част на изложението ВКС се счита задължен да обсъди един поставен, макар и мимоходом, въпрос в касационната жалба, неотклонно засяган и пред долустоящите съдилища- доколко следва да се приеме за редовен протоколът за претърсване и изземване, след като е подписан от неграмотно поемно лице- свидетеля Д.. Този аргумент е важен, защото чрез изключване на протокола на формално основание се цели преодоляване на доказателствена преценка на инкриминираното наркотично вещество. САС не е взел сериозно отношение по проблема, въпреки че по същество е ясно,че приема казаното от ОС-Благоевград.

И така, на л.57 и сл.от досъдебното производство /ДП/ е приложен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 22.01.22 г., съгласно който на проведените процесуално-следствени действия в качеството на поемно лице №2 е присъствал роденият през 1969 г. И. И. Д.. На края на протокола за поемно лице №2 е положен подпис /параф/. Няма данни към този момент Д. да е твърдял,че е неграмотен. На л.47 от ДП е приложен протокол за разпит на свидетел от 14.04.22 г., в рамките на което действие при снемане на самоличността му Д. е заявил,че е неграмотен. Въпреки това на мястото на свидетел има положен подпис /параф/. Очевидно в тази връзка му е бил прочетен протоколът за разпит с отразено лице Т. Б. и той е положил палец под това отбелязване.

В съдебно заседание на 31.10.22 г. /л.53 и сл.от първоинстанционното производство/, свидетелят - поемно лице е питан за обсъжданото обстоятелство /л.58 лице/ и е отговорил следното: „Не мога да чета и пиша. Нямам никакво образование, неграмотен съм. Аз не мога да чета. Нещо ми прочетоха полицаите. Не ми е казал някой, че е определен за четец. От пръста ми взеха отпечатък.“ По-нататък: „Горе долу на протокола направих едно подписче. Шарнах там нещо като подпис. На поемни лица №2 мисля, че е моя подпис, който драснах. В града като ме викаха и тогава сложих отпечатък от пръста ми. Тогава ми четоха и сложих печат от пръста.“ И след това, при предявяване на протокола от ДП за разпит на свидетел: „На гърба на листа има мой отпечатък от пръста. Може и аз да съм го шарнал този подпис срещу свидетел. На личната карта съм с подпис.“

В съответствие с казаното е доста спорно обстоятелството дали Д., роден през 1969 г.,със задължение да започне начално образование през 1976 г., и при изложените признания за положени лични подписи, действително е базово неграмотен. Ако обсъжданият проблем се е считал за значим, е следвало да се изследва обстоятелството дали свидетелят е посещавал някога училище, за да придобие, макар и минимална грамотност на български език. Атакуващата защита никога не е генерирала активност в такъв смисъл.

По-важно е нещо друго. За този съд е ключово да уточни,че принципно неграмотността на едно поемно лице, което впоследствие е допустимо да бъде разпитвано като свидетел, не е фактор, присъствието на който води до автомтично изключване на протокола за процесуално-следствено действие, на което лицето е присъствало. И това е така, тъй като процедурата не поставя ограничения за грамотност в изисквания от защитата аспект. Съгласно чл.137,ал.2 НПК поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследване между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на спора. Наистина, ал.4 на третирания законов текст може да заблуди в насока, че е задължително поемните лица да са грамотни, доколкото се предвижда да подписват протокола при особено мнение,като писмено изложат съображенията си за това. Казаното обаче не следва да бъде тълкувано грубо формалистично, а в светлината на цялостната уредба на процесуалния закон по отношение на същината на присъствието на поемни лица, които могат да бъдат и свидетели /аргумент от чл.118,ал.1, т.3 НПК/. Неграмотността и/или определен физически недъг не препятстват възможността лица с такива характеристики да са свидетели, тъй като те възпроизвеждат факти, които са възприели-видели,чули, използвали обонянието си и т.н.- и са относими към предмета на доказване по съответното производство. И когато са неграмотни или са с недъг, непречещ им да свидетелстват за определени обстоятелства, има начин, по който е възможно да се преодолее това- чрез полагане на палец вместо подпис, с прочит на показанията от друго лице и др.

В настоящия казус Д. е свидетелствал за видяното и чутото по време на провеждане на процесното претърсване и изземване. Няма основания да се твърди, че са му липсвали способности да осъществява такава дейност. А като е положил подпис върху третирания протокол, не е дал да се разбере проблем с негова грамотност. По-късно, когато е заявил,че е неграмотен, са предприети действия като към такова лице. Съдилищата по фактите са приели,че Д. е бил запознат с протокола и не са дискредитирали това писмено доказателствено средство на формално основание. С това ВКС се съгласява, но имайки предвид и изложените собствени разсъждения по повод грамотността на поемно лице. Същата е желателна, но не обезателна.

На основание на казаното дотук не се намират за налични и обстоятелства, водещи до извод за неправилно приложение на материалния закон с осъждане на подсъдимия.

ПО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

В касационната жалба са изложени аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се настоява ВКС да експлоатира своите правомощия и да приложи разпоредбата на чл.55 НК. Такова искане насочва към оплакване за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1, т.1 НПК, а не по ал.5 вр.ал.1,т.3 от сочения законов текст. И това е така, тъй като се реферира към прилагане на точното правило на материалния закон за индивидуализиране на наказанието, а не за определяне на последното в рамките на вече законосъобразно приета разпоредба. Въпреки това този съд ще се произнесе по искането, тъй като в крайна сметка се цели намаляване на наложеното наказание.

Поначало решаващите съдилища и в частност САС са отразили верни съображения, оценяеми на плоскостта на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. И този съд, също като тях, не разкрива възможност за приложение разпоредбата на чл.55 НК, тъй като не са налице предпоставките на същата. Същевременно обаче намира за установено обстоятелство, необсъдено от САС, поради липса на данни за него, а именно- раждането на поредно дете на подсъдимия. В хода на производството са откроени топлите отношения със семейството му и грижата,която той полага за него. Същата е още по-належаща поради увеличаване на членовете на семейството. Това обстоятелство, наред с принципната преценка за особеностите на конкретното инкриминирано деяние, навеждат този съд на заключение,че присъстват условията на чл.348,ал.5,т.1 вр. ал.1,т.3 НПК. Поради казаното решението на въззивната инстанция е необходимо да бъде изменено в частта по потвърждаване на първоинстанционната присъда относно наложеното наказание лишаване от свобода и същото да бъде намалено от три на две години.

В останалата част обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Само трябва да се уточни,че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е нужно да е строг, както е приел САС, а и ОС-Благоевград в диспозитива на присъдата си. Необяснимо поради казаното, въпреки вярното цифрово отразяване, в мотивите към присъдата /л.121 от първоинстанционното досие, лице, последен абзац/ е изписан като постановен общ режим. Този недостатък на атакувания пред въззивната инстанция съдебен акт не е споменато да е съзрян от последната, и да е преодолян като несъществен. Това се прави от настоящия съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА решение № 476/16.12.24 г., постановено от АС-София, НО, 5 състав, по В.Н.Д.1017/24 г., в частта по потвърждаване на наложеното с присъда №18/11.04.23 г., постановена от ОС-Благоевград, Девети наказателен състав по Н.Д.473/22 г.наказание,както следва:

НАМАЛЯВА наложеното наказание лишаване от свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/