Начало на погасителната давност при вноски по банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * договор за банков кредит * погасителна давност * отрицателен установителен иск * начало на давностен срок

Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

София, 24.04.2025 година
В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1482/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

В. Д. Т. e подал касационна жалба срещу решение №1480 от 13.03.2024г. по т. д.7074/22г. на Софийски градски съд, в частта , с която е отменено решение №3371 /13.04.2022г. по гр.д. № 63073/21г. на СРС в частта, с която е уважен, предявеният от В. Д. Т. против Първа инвестиционна банка АД, отрицателен установителен иск за признаване за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК между страните, че ищецът не дължи сумата 9261.89евро по договор за банков кредит от 28.03 2013г. и по същество този иск е отхвърлен.

Касаторът, чрез пълномощникът си – адв. Цв. Т. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.

Ответникът по касация- Първа инвестиционна банка „АД не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 397 от 09.07.2019г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е отменил решение №3371 /13.04.2022г. по гр.д. № 63073/21г. на СРС в частта, с която е уважен, предявеният от В. Д. Т. против Първа инвестиционна банка АД, иск за признаване за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК между страните, че ищецът не дължи сумата 9261.89евро по договор за банков кредит от 28.03 2013г. и по същество този иск е отхвърлен, като решението в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал приложимост на петгодишната погасителна давност спрямо дължимите вноски по сключения между страните договор за кредит. Разгледал е обстоятелството, че този договор не предполага периодични плащания, като се е позовал на практика на ВКС, в това число и тълкувателна. Обобщил е, че главното задължение по договора за кредит е неделимо и като такова спрямо него общо се прилага петгодишната погасителна давност. По отношение на началният момент на срока за тази давност е отчел наличието на противоречива практика на ВКС, като е посочил, че е налице и висящо тълкувателно дело, с което ще се даде разрешение на този въпрос. Съдът е извел от съществуващата практика извода, че задължението е едно, а крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или момента, от който е обявена предсрочната изискуемост на дълга. Така е достигнат и крейният извод, че начало на погасителната давност за вземанията по договор за банков кредит, за който не е била обявена предсрочна изискуемост е датата на уговорения срок за погасяване на кредита. Прилагайки това свое разбиране, съдът е преценил, че спрямо този момент не е изтекла давността за процесния период и иска следва да бъде отхвърлен.

Въпросът по който е допуснато касационно обжалване-– „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл.114 ЗЗД давностния срок за главницата и за възнаградителната лихва – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг “ е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения дадени с ТР ОСГТК № 3/23г., с което е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

С оглед така постановената задължителна тълкувателна практика, която отстранява противоречието при разрешаване на поставения въпрос се налага извод, че обжалваното решение като постановено в отклонение с цитираните разрешения следва да бъде касирано. Този извод се налага поради това, че отчитайки наличието на противоречива съдебна практика, съставът неправилно е приел за релевантна, тази която определя като начален момент на давностния срок датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита . Поради това, че отстраняването на посоченото нарушение предполага произнасяне на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, както и осигуряване от страна на съда на възможност за защита на страните в производството, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, който следва да се произнесе, след като се съобрази с цитираната по-горе задължителна за него тълкувателна практика на ВКС, като с решението си се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция.

По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1480 от 13.03.2024г. по т. д.7074/22г. на Софийски градски съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същият съд, при друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: