Доказване на заем при издаден обезпечителен запис на заповед

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50022

гр. София, 09.03.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1635/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по делото С. С. Я., срещу решение №40/21.01.22г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535ТЗ е признато за установено, че ответницата дължи на ищцата Ж. Б. Д. 6500лв. по запис на заповед с падеж 15.11.2016г., заедно със законната лихва от 07.02.2019г. до окончателното плащане.
Делото е било образувано по искова молба на Ж. Б. Д. срещу С. С. Я. за установяване на основание чл. 422 ГПК, че ответницата дължи 6500лв. по запис на заповед от 11.08.2016г., задно със законната лихва от подаването на исковата молба. Ищцата твърди следното: предала на ответницата сумата от 6500лв., срещу задължението да я върне в срок. Ответницата издала запис на заповед за сумата, която е получила. Поради неплащане е подала заявление по чл. 417 ГПК и се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но ответницата подала възражение в срок. Тогава предявила настоящия иск по чл. 422 ГПК.
В срока за отговор ответницата е възразила, че е подписала запис на заповед предварително, преди да и бъде предадена сумата по заема, но след това се е отказала да получи сумата, заради високата лихва.
Пред въззивния съд ищцата с писмена молба е заявила, че с ответницата са имали устна уговорка за заема и сумата била предадена, но единствения писмен документ бил записът на заповед, който обезпечавал вземането. След това с т.нар. „поправена искова молба“ ищцата иска установяване на вземането по записа на заповед, без да твърди наличието на каузално правоотношение.
С решението си въззивният съд е приел, че ответницата не е доказала наличието на каузално правоотношение между страните и обезпечителния характер на издадения запис на заповед, поради което е уважил иска за установяване на вземането, произтичащо от абстрактната сделка.
В касационната жалба е посочено, че съдът неправилно е приел за недоказан обезпечителния характер на записа на заповед, както и че неправилно е била разпределена доказателствената тежест за установяване на този факт.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Как се разпределя доказателствената тежест, когато наред с иск за плащане на вземане по запис на заповед, има въведено твърдение за каузално правоотношение?“.
Отговорът на този въпрос е даден в т.17 от т.р. 4/14г. на ОСГТК,, според което при въведени твърдения от ищеца за наличието на каузално правоотношение, съдът разглежда възражението на ответника за липса на основание за възникване на каузалното правоотношение, като разпределя доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 ГПК.
В случая и двете страни по делото твърдят, че записът на заповед е издаден за обезпечение на договор за заем. Не се спори между страните и по факта, че разписка за получаване на сумата не е издадена. При това положение въззивният съд неправилно е приел, че ответницата не е доказала обезпечителния характер на записа на заповед, доколкото страните не са спорили по този факт. Също така е основателно възражението на ответницата за липса на основание за възникване на каузалното правоотношение, защото не е доказано предаване на сумата, тъй като не е издадена разписка за получаването и. При положение, че липсва основание за възникване на каузалното отношение- договорът за заем е реален договор и се сключва с предаване на сумата, а в случая сумата не е получена, то и вземането по ащцесорния запис на заповед не е възникнало и не се дължи.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №40/21.01.22г., постановено по в.гр.д. 464/21г. на Благоевградски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Б. Д. срещу С. С. Я., предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: