Прекъсване на погасителната давност чрез действия по изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 203

гр. София, 18.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1310 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] срещу решение №1291 от 05.03.2024г., постановено по в.гр.д. №8232 от 2022г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено частично решение №20010789 от 07.02.2022г., постановено по гр.д. №49300/2020г. по описа на Районен съд- София, и вместо това е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, по отношение на Л. С. М., че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 21.09.2010г. по ч.гр.д. №41575/2010г. по описа на СРС в общ размер 16 586.46 лева, от които 14 207.83 лева – главница по договор за потребителски кредит от 23.06.2009г.; 1 304 лева – договорна лихва за периода от 23.07.2009г. до 13.08.2010г.; 88.23 лева – наказателна лихва за периода от 23.12.2009г. до 13.08.2010г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /19.08.2010г./ до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 312 лева заплатена държавна такса и 674.40 лева юрисконсултско възнаграждение, като ответникът е осъден да плати на ищцата разноските по делото в общ размер за двете инстанции от 3 122.64 лева.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните си задължения по чл.235, ал.3 ГПК въззивният съд не е анализирал всички относими доказателства по делото, не е съобразил прекъсванията на давностния срок с извършените изпълнителни действия след м.09.2017г. /на 30.08.2017г.- запор върху вземания на длъжника; на 16.08.2018г.- постъпили суми от принудително изпълнение; на 01.02.2019г. и на 01.04.2021г.- искане за извършване на изпълнителни действия/, като неправилно е приел, че в хода на делото и преди приключване на устните състезания във въззивното производство е изтекла общата 5-годишна погасителна давност. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответникът Л. С. М. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в жалбата. Заявява, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от дружеството касатор срещу Л. М. искове с правно основание чл.439 ГПК и да уважи същите, въззивният съд стига до извод, че общата 5-годишна погасителна давност за процесните вземания е изтекла на 08.12.2022 г. – в хода на процеса. Решаващият съдебен състав намира за безспорно, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч.гр.д. №41575/2010г. по описа на СРС, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, влязла в сила на 22.01.2011г., като по молба на кредитора „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД на 07.12.2010г. е образувано изпълнително дело №6318 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 от КЧСИ. Съдът приема, че по това дело са предприети изпълнителни действия на 07.01.2011г., 11.01.2011г., 19.01.2011г. /наложени запори на банковите сметки на длъжника/; на 01.07.2013г. /наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника/; че на 26.02.2016г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер е подал молба да бъде конституиран като взискател по делото, а на 05.07.2017г. е поискал делото да бъде прекратено поради настъпила перемпция и да бъде образувано наново; че въз основа на молбата е образувано ново изпълнително дело №4596/2017г., по което през м.08.2017г. и м.09.2017г. /последното на 29.09.2017г./ са наложени запори на банкови сметки на длъжника.

Решаващият съдебен състав намира, че от образуването на изпълнителното дело на 07.12.2010г. до 26.06.2015г. давност не е текла, а след този момент давността е прекъсвана с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземанията. С оглед разясненията по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, вкл. насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. С оглед доказателствата, въззивният съд стига до извод, че давността за процесните вземания е била прекъсвана през месец август и месец септември 2017г., когато са връчени няколко запорни съобщения на трети задължени лица. Излага доводи, че давността не е била прекъсната с предявяване на иска по чл.439 ГПК, който е отрицателен установителен иск. Предвид изложеното и при съобразяване на периода на обявено извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр.28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./, съгласно който в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давността е спряла да тече, съдът от стига до извод, че 5-годишният давностен срок е изтекъл в хода на делото- на 08.12.2022г., преди приключването на устните състезания, като този новонастъпил факт следва да се зачете по реда на чл.235, ал.3 ГПК

С определение №24/06.01.2025г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните.

По правния въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.235 и чл.236 ГПК въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните.

По основателността на касационната жалба:

Настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил всички релевантни факти, респ. не е анализирал всички доказателства, доводи и възражения на страните, което е довело и до неправилност на съдебния акт.

Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното дело прекъсва погасителната давност,а докато продължава производството давност не тече. С т.10 от ТР №2/ 26.06.2015г., постановено по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г.

С ТР №2/2013 от 26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл.18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането му. Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно, са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. В постановената след приемането на тълкувателното решение съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно- с предприемането на действието, но считано от искането /в този смисъл решение №37 от 24.02.2021г., гр.д. №1747/2020г., ВКС, IV г.о./. С ТР №2/2023 от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие, включително и извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Разяснено е, че „ ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл.6, ал.2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора“.

Предвид доказаната висящност на изпълнителното дело за принудително събиране на процесните вземания към 26.06.2015г. /на 01.07.2013г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата от ЧСИ/, правилни са изводите на въззивния съд, че 5-годишната погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015г. /постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/, като давностният срок е прекъсван многократно с извършването на изпълнителни действия, включително с налагането на запори на вземанията по банкови сметки на длъжника през месец август и месец септември 2017г. Необоснован е обаче изводът на съда, че последното изпълнително действие, прекъснало давността е от 29.09.2017г., като 5-годишният давностен срок е изтекъл на 08.12.2022г. Въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, както и твърденията на ответника за извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността след м.септември 2017г. Видно от приложеното по делото изпълнително дело №20178380404596 по описа на ЧСИ М. Б., образувано по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер по договор за цесия с първоначалния взискател „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД/ за принудително изпълнение на процесните вземания, след наложените запори на вземания на длъжника Л. С. М. по банкови сметки /последното на 29.09.2017г./, са подадени молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия- на 01.02.2019г., на 02.11.2020г., на 01.04.2021г., като на 22.04.2021г. ЧСИ М. Б. е наложил нови запори на вземания по банкови сметки.

Предвид изложеното, не може да се приеме тезата на въззивния съд, че процесните вземания са погасени по давност на 08.12.2022г., поради което и предявеният от Л. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] иск на основание чл.439 ГПК за установяване, че в полза на ответното дружество не съществува право на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 21.09.2010г. по ч.гр.д. №41575/2010г. по описа на СРС в общ размер 16 586.46 лева, от които 14 207.83 лева – главница по договор за потребителски кредит от 23.06.2009г.; 1 304 лева – договорна лихва за периода от 23.07.2009г. до 13.08.2010г.; 88.23 лева – наказателна лихва за периода от 23.12.2009г. до 13.08.2010г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /19.08.2010г./ до окончателното плащане, е неоснователен. Като неправилно въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и да бъде постановено ново за отхвърляне на иска.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът /ответник по иска/ има право на разноски, като е претендирал такива само за касационното производство. С оглед изложеното следва да му бъде присъдена сумата 661.73 лева, от която 361.73 лева- държавна такса и 300 лева юриск.възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1291 от 05.03.2024г., постановено по в.гр.д. №8232 от 2022г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено частично решение №20010789 от 07.02.2022г., постановено по гр.д. №49300/2020г. по описа на Районен съд- София, и вместо това е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, по отношение на Л. С. М., че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 21.09.2010г. по ч.гр.д. №41575/2010г. по описа на СРС в общ размер 16 586.46 лева, от които 14 207.83 лева – главница по договор за потребителски кредит от 23.06.2009г.; 1 304 лева – договорна лихва за периода от 23.07.2009г. до 13.08.2010г.; 88.23 лева – наказателна лихва за периода от 23.12.2009г. до 13.08.2010г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /19.08.2010г./ до окончателното плащане, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.439 ГПК, от Л. С. М., [ЕГН] срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 21.09.2010г. по ч.гр.д. №41575/2010г. по описа на СРС в общ размер 16 586.46 лева, от които 14 207.83 лева – главница по договор за потребителски кредит от 23.06.2009г.; 1 304 лева – договорна лихва за периода от 23.07.2009г. до 13.08.2010г.; 88.23 лева – наказателна лихва за периода от 23.12.2009г. до 13.08.2010г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /19.08.2010г./ до окончателното плащане,

ОСЪЖДА Л. С. М., [ЕГН] да плати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 661.73 лева - разноски за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.