Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за собственост на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

София, 02.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3554 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молбата на К. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 г. на ВКС, Първо г. о., с което е потвърдено въззивно решение № 2439 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд. С потвърденото въззивно решение са уважени предявените от Р. Т. Б. и Б. Л. Б. срещу К. А. К. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост и предаване владението върху следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес].

В молбата се поддържа се, че след влизане в сила на решението на касационната инстанция молителят се е снабдил с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са му станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: саморъчно завещание на М. В. Н., обявено на 01.07.2009 г., вписано в Служба по вписванията – Никопол с акт № 44, т.3, дело № 970 от 08.10.2018 г. и нотариално заверена декларация рег. № 5655/08.10.2018 г. на К. А. К.. Излага съображения, че завещателят е притежавал и 1/2 ид. ч. от друг недвижим имот, находящ се в [населено място], като на посочената по-горе дата завещанието е било вписано в Службата по вписванията. Обосновава твърдение, че тези доказателства установяват, че завещателното разпореждане е универсално.

Ответниците по молбата Р. Т. Б. и Б. Л. Б., чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на молбата.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл.305, т.2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 26/14.02.2020 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че оставеното от М. В. Н. саморъчно завещание от 20.07.1999 г. има за предмет индивидуално определена вещ, на която завещателят не е бил собственик към момента на откриване на наследството /чл.19, ал.1 ЗН/. Завещанието е прието като писмено доказателство и обсъдено от съда при мотивиране на правните му изводи. Изрично е посочено, че същото не е общо /универсално/, а представлява завет по смисъла на чл.16, ал.2 ГПК, тъй като се отнася до определено имущество, което не изчерпва имуществото на наследодателя. Това следва най-вече от изразената в завещанието воля – да се завещае цялото недвижимо имущество – апартамент № 15, находящ се в [населено място], както и от данните по делото, съдържащи се в прокурорските постановления и свидетелските показания, според които завещателят е притежавал и други вещи - колекция радиоапарати, лодка, лек автомобил. За разлика от общите завещателни разпореждания, които придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, и това лице придобива цялото или дробна част от имуществото на наследодателя, включващо права, задължения и фактически състояния, частните завещателни разпореждания придават качеството на заветник. Предвид недействителността на завета и неговата негодност да прехвърли собствеността, е прието, че установеното от молителя владение не е получено по правоприемство и разпоредбата на чл.82 ЗС е неприложима.

По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба.

В конкретния случай, соченото като ново доказателство саморъчно завещание, чийто универсален характер се твърди, че не е бил съобразен от съда, е представено като доказателство с отговора на исковата молба от ответника - молител. Същото е прието като писмено доказателство и въз основа на него /квалифицирано според изложените по-горе съображения като частно завещателно разпореждане, което е недействително/ е направен правен извод, че установеното от молителя владение не е получено по правоприемство от завещателя и разпоредбата на чл.82 ЗС е неприложима. Изложените фактически твърдения не могат да квалифицират представеното писмено доказателство като новооткрито по смисъла на процесуалния закон. Такова доказателство не представлява и акта за вписване на завещанието по отношение на земеделски имот, находящ се в землището на [населено място]. Установеното с него обстоятелство няма значението на доказателствен факт, който да обоснове различен извод от направения в решението на касационната инстанция. Напротив, този факт подкрепя извода за частния характер на завещанието. Нотариално заверената декларация от 08.10.2018 г. съдържа изявление на самия молител, че завещателят е притежавал и идеална част от друг недвижим имот и с оглед на изложените по-горе съображения не може да се разглежда като новооткрит документ.

Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителят дължи заплащане на направените от ответниците по молбата разноски в производството, които възлизат на сумата 500 лв. /разноски за адвокатско възнаграждение/.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. А. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 г. на ВКС, Първо г. о., с което е потвърдено въззивно решение № 2439 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд.

Осъжда К. А. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.№ 8, адв. Д. Г., да заплати на Р. Т. Б. и Б. Л. Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] адв. Т. Б. и адв. Д. Г., сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: