Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2021
Договорът за професионална квалификация не прави лицето потребител
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Физическо лице иска прогласяване на нищожност на арбитражно решение, с което е осъдено да плати обезщетение по договор за обучение за международен шофьор. Лицето твърди, че спорът е неподведомствен на арбитраж, тъй като то има качеството на потребител. Върховният касационен съд отхвърля иска, като приема, че лицето не действа като потребител и арбитражното решение е валидно.
Какво приема съдът
Обучаващото се лице по договор за квалификация по чл. 235 КТ няма качеството на потребител по ЗЗП, поради което спорът по такъв договор може валидно да се разглежда от арбитражен съд.
Приложени разпоредби
- чл. 47, ал. 2 ЗМТА
- чл. 48, ал. 1 ЗМТА
- чл. 19, ал. 1 ГПК
- чл. 235 КТ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
арбитражно решениенищожностпотребителски спордоговор за квалификацияарбитражарбитражно дело
Текстът на акта
Ключови фрази Иск за отмяна на арбитражно решение * потребител * споразумение Р Е Ш Е Н И Е № 60129 София, 27.10. 2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 578/2021 г. Производството е по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на К. Г. К. от [населено място] срещу „Юроспийд” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд за прогласяване нищожността на решение от 15.01.2021 г. по арбитражно дело № 223/2019 г., постановено от Арбитражен съд при Сдружение „Правна помощ и медиация“, [населено място]. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 19, ал. 1 ГПК поради липса на компетентност на сезирания арбитражен съд, произтичаща от обстоятелството, че с него е разрешен спор, една от страните по който е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Макар в исковата молба формално да са заявени и основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, 5 и т. 6 ЗМТА, доколкото ищецът не е изложил конкретни твърдения в подкрепа на същите, включително и в проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме, че е предявен само иск по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражното решение, но не и за отмяната му. Ответникът – „Юроспийд” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен по съображения, изложени в писмен отговор от 05.05.2021 г. и писмено становище от 28.09.2021 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. По основателността на иска: Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, компетентността на арбитражния съд е изключена за имуществени спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. В § 13, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП е посочено изрично какво следва да се разбира под „стока“ и „услуга“ за целите на същия закон, съответно: „стока“ е движима материална вещ (с конкретно посочени изключения), а „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ. В случая с постановеното арбитражно решение е разрешен правен спор, произтичащ от тристранен договор от 27.08.2019 г., с който „Юродрайв“ ООД (обучител) и ответника по настоящия иск „Юроспийд“ ООД (работодател-превозвач) са поели задължение, за сметка на последния, да обучат ищеца К. Г. К. за овладяване и изпълнение на професията „международен шофьор“. От своя страна, ищецът се е задължил, след приключване на първата фаза от обучението и придобиване на съответните удостоверения, да сключи трудов договор с „Юроспийд“ ООД и да работи при него в продължение на 18 месеца. При неизпълнение на това негово задължение в клаузата на чл. 6 от договора е предвидено заплащането на обезщетение в размер на сумата 1600 евро, която именно е предмет и на предявения пред арбитражния съд иск. При така поетите от страните по процесния договор задължения се налага категоричния извод, че възникналото между ищеца К. Г. К. и ответника „Юроспийд“ ООД правоотношение представлява договор за квалификация с лице, което не работи, изрично регламентиран в чл. 235 КТ. Поетото от дружеството-работодател задължение да осигури средствата за обучението на ищеца и да сключи с него трудов договор след успешно завършена първа фаза на обучението не представлява за ищеца нито „придобиване на стока“, нито „ползване на услуга“, по смисъла на § 13, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП. Ето защо, ищецът няма качеството „потребител“ съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и следователно спорът, възникнал във връзка с неизпълнението на посочения договор, не е изключен от компетентността на арбитража. Следва да се посочи също, че настоящият спор не попада в изключенията по чл. 19, ал. 1 ГПК за недопустимост на арбитража и поради това, че няма за предмет „права по трудово правоотношение“, тъй като, макар да е уреден в Кодекса на труда, договорът за квалификация с лице, което не работи, няма характер на трудов договор (решение № 227 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о. на ВКС). Изложените съображения налагат извода за отсъствие на релевираното от ищеца основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К. от [населено място], [улица] срещу „Юроспийд” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Костинброд, Индустриална зона, ж. п. Гара Петърч иск за прогласяване нищожността на решение от 15.01.2021 г. по арбитражно дело № 223/2019 г., постановено от Арбитражен съд при Сдружение „Правна помощ и медиация“, [населено място]. ОСЪЖДА К. Г. К. да заплати на „Юроспийд” ЕООД юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 200 (двеста) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.