Дължимост на сметки за електроенергия, отчетена в невизуализиран регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е

№ 60171
София, 15.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Райна Пенкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3277 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 169 от 11.03.2021 г. по касационната жалба на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 260095 /15.07.2020 г. по гр. д. № 713 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5657 /12.12.2019 г. по гр. д. № 10709 /2019 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по повдигнатите от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, възражения и доводи на страните и по материалноправния въпрос за приложението на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, след отмяната на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 /06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385 /2016 г. на Петчленен състав на ВАС, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС поради противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 222 /27.03.2018 г. по т.д. № 505 /2017 г. на ВКС, II т.о. и посочените в него решения на ВКС (по първия въпрос) и с решение № 150 /26.06.2019 г. по гр.д. № 4160 /2018 г. на ВКС, III г.о. (по втория).
По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав споделя установената практика, че съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими и относими доказателства, затова той е длъжен да обсъди всички тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствата за отделен факт могат да бъдат преки и косвени. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, той може да бъде доказан и с косвени, когато при съвкупната им преценка помежду им или с други доказателства по делото, от тях следва извод, че фактът се е осъществил.
По повдигнатия материалноправен въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС, отразена в посоченото решение на ВКС по гр.д. № 4160 /2018 г., ІII г.о., както и в решение по гр.д. № 1174/ 2020 г., IV г.о., решение по гр.д. № 2206 /2020 г., IV г.о. и др. Според тази практика чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
Ответникът по касационната жалба К. Л. Д. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Страните са в договорни отношения по повод доставка и продажба на ел. енергия. След извършена проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията е констатирано, че в регистър 1.8.4 е налице показание от 39.596 кВтч ел.енергия, вследствие на което електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено, че изследваният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № ....., като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; не е осъществяван достъп до вътрешността му, но е констатирано наличие на преминала енергия по тарифа Т4 от 39 596.5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики. За периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 39 596 кВтч общо, по клиентския и абонатния номер на ищеца, като ответникът е издал фактура за сумата от 7 296.65 лева.
Съгласно заключението по допуснатата СТЕ е прието, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия; минал е метрологична проверка през 2015 г., а следващата такава следва да е след 4 години; свален е при проверката още на 12.06.2018 г. Според вещото лице е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни, доколкото в базата данни е въведено измерваната ел.енергия да се отчита по три тарифи, а не по четири. Натрупаната в регистър 1.8.4 невизуализирана ел.енергия не се регистрира през процесния период при редовния месечен отчет, което предпоставя неправилното изчисляване на използваната от клиента ел.енергия. Налице са технически предпоставки за остойностяване на консумираната, но неотчетена ел.енергия. За да даде отговор на въпроса дали ел.енергията е преминала през процесния електромер №......, вещото лице е отговорило положително, позовавайки се на данните в КП № 1163 /19.06.2019 г.. Поддържа, че количеството ел.енергия от 39 596 кВтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методиката за корекция на сметка, че извършените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни, като са налице технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.енергия, съгласно чл.50 от ПИКЕЕ. Видно от протокол № 11173255 /18.02.2016 г., с който е монтиран проверяваният електромер, показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2, 1.8.3 са посочени като нулеви, но липсват такива данни за тарифа 1.8.4 и 1.8.0 при монтажа.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1,т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца, т.е., че е имало валидно правоотношение по доставка на ел. енергия. По отношение на реда за извършване на проверката е прието, че за извършената корекция на сметките е приложена разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, съгласно която в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съдът е приел че в случая не е налице тази хипотеза - СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от три тарифи, като при положение, че абонатът е битов, не е доказано обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.4. Макар вещото лице по изслушаната СТЕ да поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, е прието, че по делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната.
Въззивният съд е приел, че липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, съответно установяване, че има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му. Няма представен по делото протокол за извършено софтуерно прочитане и изобщо доказателства за това кога и какви количества ел.енергия са преминали през електромера и са натрупани в невизуализирания регистър. Не е ясно как са посочени конкретно подпериоди и количество натрупана ел.енергия в размер на 1 953 кВтч и съответно 37 643 кВтч. Не е ясно също така дали изобщо е било възможно в този едногодишен период от време, който предвижда ПИКЕЕ (отм. 2018 г.) и ответното дружество ползва при изчисленията си, да премине такова голямо количество ел.енергия, предвид пропускателната способност на ел.инсталацията, доставяща ел.енергия в обекта на ищеца. Прието е, че е възможно дори, след като проверяваният електромер е монтиран в обекта на 18.02.2016 г., може да премине такова количество ел.енергия, предвид пропускателната способност на ел.инсталацията и натрупаното количество в невизуализирания регистър да е попаднало преди исковия период – от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. и в предходния период от година и четири месеца. Прието е, че не се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Прието е, че са неприложими разпоредбите на чл.1 - 47 и чл.52 – 56 ПИКЕЕ, отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385 /2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 12.06.2018 г., тоест след тяхната отмяна, а в действащите общи условия липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Предвид липсата на правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 – чл.51), както и поради това, че не е установено по безспорен начин и това, че процесният електромер е монтиран с нулеви показания по регистър 1.8.4 (предвид липсата на данни за това в протокола за монтаж от 18.02.2016 г.), въззивният съд е приел, че не е доказана консумацията на ел.енергия за 7 296.65 лева, както и не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е приложена.
По основателността на касационната жалба:
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за оспорване на претендирано от ответника вземане, но в нарушение на закона е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че отчетената в средството за търговско измерване (СТИ) електроенергия е потребена, нито начина на отчитане на електроенергията в регистър 1.8.4 на електромера, независимо, че вещото лице въз основа на преценка на представените по делото доказателства поддържа, че това се дължи на неправомерното вмешателство в параметризацията на електромера.
С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че не е доказана консумацията на отчетената електроенергия за 7 296.65 лева, поради това, че разпоредбите на чл.1 - 47 и чл.52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385 /2016 г. (обн. ДВ, бр. 15 /14.02.2017 г.) преди техническата проверка на електромера на обекта на 12.06.2018 г., поради това, че в действащите общи условия липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране, т.е. поради липсата на правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 – чл.51), както и поради това, че не е установено по безспорен начин и това, че процесният електромер е монтиран с нулеви показания по регистър 1.8.4.
Настоящият състав приема, че основание за дължимостта на цената на действително потребената от ищеца електроенергия не са констатации, установени при проверка, извършена по реда и при действието на чл.47 ПИКЕЕ.
Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Необосновано съдът е приел, че не е установено при монтажа на електромера на 18.02.2016 г. на обекта на ищеца отчетните регистри 1.8.4 и 1.8.0 (т. нар. „сумарен регистър“) да са били с нулеви показания и поради това не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електроенергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия.
Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е възприел приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено въз основа на преценка на представените по делото доказателства за технически измервания, без да обоснове защо приема, че установени със заключението факти и причинни връзки не са доказани, или са опровергани с други доказателства по делото.
По делото няма преки доказателства при монтажа на електромера нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър 1.8.4, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. В заключението на вещото лице е установено, че монтираният електромер е бил нов, неизползван. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т.е. на практика с нулеви показатели. Тази човешка презумпция, би била неприложима, ако например по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран, и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен.
Настоящият състав приема, че изводът на въззивния съд, че отчетената в регистъра 1.8.4 на електромера електроенергия не е била потребена (не е преминала през електромера след монтирането му на обекта на ищеца) и че не е прехвърлена в неговия (на електромера) невизуализиран регистър 1.8.4 в резултат на извършено външно неправомерно софтуерно вмешателство (препрограмиране), е формиран при допуснато процесуално нарушение и е необоснован. И че този извод е довел до неправилния извод, че за ищеца (абоната) К. Л. Д. не е възникнало задължение да заплати потребената електрическа енергия.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, поради което касационната жалба е основателна и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, неправилното въззивно решение следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявения отрицателен установителен иск, тъй като от обсъденото по-горе следва извод, че ответникът по иска „Енерго-про Продажби“ АД е доказал вземането си за начислената продажна цена за потребената от ищеца К. Л. Д. електроенергия.
С оглед изхода от спора е основателно искането на касационния жалбоподател „Енерго-про Продажби“ АД, Варна ответникът К. Л. Д. да бъде осъден да му заплати сумата 5 469.86 лева разноски за всички съдебни инстанции съгласно представен списък за разноски (л.78) и които са доказани с представени по делото платежни документи.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260095 /15.07.2020 г. по гр. д. № 713 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5657 /12.12.2019 г. по гр. д. № 10709 /2019 г. на Варненския районен съд.
Вместо това постановява:
Отхвърля предявения от К. Л. Д. срещу „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване несъществуването на задължението на К. Л. Д. към „Енерго-про-продажби“ АД, Варна за сумата 7.296,65 лева (седем хиляди двеста деветдесет и шест лева и 65 ст.), представляваща цена на потребена електрическа енергия за периода от 13.06.2017 до 12.06.2018 г.
Осъжда Г. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна сумата 5469.86 лева (пет хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 86 ст.) разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.