Отмяна на дисциплинарно уволнение на директор на училище поради липса на нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

гр.София, 25.03.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1920 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 5393/25.11.2025г. е допуснато касационно обжалване на решение № 112/26.02.2025г. по в.гр.д.№ 1046/24г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от Р. И. Х. срещу Средно училище „Св. Климент Охридски“, [населено място], искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ., по въпросите за задълженията на въззивния съд като съд по съществото на спора и за приложението на чл. 189 КТ.

По процесуалноправния въпрос съществува константна и казуална практика на ВКС (напр.решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него), според чиито разрешения въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания по делото доказателствен материал, обсъждайки поддържаните от страните релевантни доводи и възражения. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства (решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него).

Във връзка с приложението на чл. 189 КТ не съществува колебание в практиката на ВКС (решения № 109/13.08.2018г. по гр.д.№ 3323/2017, ВКС, ІVГО; № 293/21.11.2011г. по гр.д.№ 238/2011г., ВКС, ІІІ ГО; № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о.; № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о; № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., № 156 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2017 г., IV г. о.; № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г.о. и др.), че изводът на съда относно съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на допуснатото нарушение следва да се основава на комплексна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; цялостното поведение на работника, вкл.субективното му отношение към конкретното неизпълнение.

Като има предвид цитираните разрешения, които споделя, настоящият състав намира следното по оплакванията в касационната жалба на ищцата Х.:

Установено е по делото,че трудовото правоотношение между страните, по силата на което ищцата Х. е заемала длъжността директор на СУ„Св. Климент Охридски“ [населено място], е прекратено със заповед №РД 07-1/30.01.2023г. на началник на РУО [населено място], с която ищцата е уволнена дисциплинарно на основание чл.254 ал.2 от ЗПУО, чл.192 ал.2 и чл.195 ал.1 от КТ вр. чл.188 т.3, чл.190 ал.1 т.3 и т.7 и чл.187 т.3 предл.I, предл.II и т.10 предл.I и предл.IV от КТ.

Няма спор, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена, а възражението по чл. 358, ал.1 т.2 КТ – неоснователно.

Няма спор, че за времето от началото на м.март 2022г. до 31.12.2022г. ищцата е била в отпуск по болест и съответно първият й работен ден след отсъствието бил на 03.01.2023г.

Установено е, че на 06.01.2023г. началникът на РУО [населено място] е издал заповед за извършване на текуща проверка в СУ “Св.Климент Охридски“ [населено място] досежно организацията на образователния процес, присъствието на учениците в учебните часове и изпълнението на дадените методически указания от предходните проверки в училището(няколко такива били извършени от РУО [населено място] в периода на отсъствие на Х.). В изпълнение на тази заповед са съставени от проверяващите констативни протоколи №КМД02-6/12.01.2023г., №КМД02-2/11.01.2023г. и №КМД02-1/11.01.2023г., като с тях се установени нарушения относно: 1/ сключване на трудов договор №28/03.01.2023г. с П. И. К.; 2/ неправилно прекратяване на предходния срочен трудов договор с П. И. К.; 3/ допускане да бъдат превозени трима граждани с училищния автобус на 06.01.2023г. в нарушение на установеното в договора за предоставянето ползването му условие същият да се използва единствено за безплатен превоз на деца и ученици; 4/ неосигуряване на заместник на учителката Д. Е.Г. за провеждане на четвърти и пети учебен час по предмета „Машини във винопроизводството“ с учениците от XI клас - за времето на Богоявленския празник; 5/ неупражняване на контрол върху организацията на работата на учителя по практика Д. E.Г. на 09.01.2023г., която неправомерно сляла трети и четвърти учебен час по предмета „Технология на винопроизводството, СПП“ в XI клас, без да спазва изискванията за продължителност на часовете и за задължителна почивка между тях – междучасие; 6/ неупражняване на контрол върху организацията на работата на учителя по практика Д. E.Г. на 09.01.2023г., която провела горните учебни часове в неотоплената учебна база за провеждане на практическото обучение и 7/ неизпълнение на годишната норма за преподавателска работа по предмета „математика“ съобразно седмичното разписание в периода 03.01.2023г.-06.01.2023г.

Констатираното при проверката послужило от фактическа страна за издаване на уволнителната заповед. Според съдържанието й допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина са следните: по пункт 1 - при сключването на трудов договор №28/03.01.2023г. с П. И. К., ищцата не е спазила трудовите си задължения по смисъла на чл.31 ал.1 т.2, т.4 и т.13 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.5 и т.20, изр.I от Раздел III, т.9 и т.11 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на средно училище, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и II и т.10 предл.I и IV от КT; по пункт 2 – неправилното прекратяване на предходния срочен трудов договор с П. И. К. е неизпълнение на трудовите задължения за директор по смисъла на чл.31 ал.1 т.2, т.15 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2 и т.23 от Раздел III, т.11 от Раздел V и т.2 и т.5 от Раздел VI от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на средно училище, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT; по пункт 3 - допускането да бъдат превозени трима граждани с училищния автобус за проява на 06.01.2023г. е нарушение на трудовите задължения на ищцата по смисъла на чл.31 ал.1. т.2, т.4 и т.24 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.5 и т.34 от Раздел III, т.6, т.9 12 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище и представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT.; по пункт 4 - неосигуряването на заместник на учителката Д. Е.Г. за провеждане на четвърти и пети учебен час по предмета „Машини във винопроизводството“ с учениците от XI клас за времето на Богоявленския празник е нарушение на трудовите задължения на директор по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.10, т.15 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5, т.23 от Раздел III т.1, т.2, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище и представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT; по пункт 5 - неупражняване на контрол върху организацията на работата на учителя по практика Д. E.Г. на 09.01.2023г., която неправомерно сляла трети и четвърти учебен час по предмета „Технология на винопроизводството, СПП“ в XI клас, без да спазва изискванията за продължителност на часовете и за задължителна почивка между тях – междучасие, представлява неизпълнение на основните трудови задължения на Р. Х. като директор на училище по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.15 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5, т.23 от Раздел III т.1, т.2, т.9, т.11 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT; нарушението по пункт 6 - неупражняване на контрол върху организацията на работата на учителя по практика Д. E.Г. на 09.01.2023г., която провела горните учебни часове в неотоплената учебна база за провеждане на практическото обучение, представлява неизпълнение на трудовите задължения на директора Р. Х. по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.15, т.34 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5, т.23, т.34 от Раздел III т.1, т.2, т.6, т.9, т.11 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT, и нарушението по пункт 7- неизпълнение на годишната норма за преподавателска работа по предмета „математика“ съобразно седмичното разписание в периода: 03.01.2023г.-06.01.2023г., представлява такова на основните трудови задължения на директор по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.15, т.33 и ал.4 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5 от Раздел III, т.1, т.2, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT.

Въззивният съд неправилно е приел, че описаното в пункт 1 (нарушения на трудовото законодателство, противоречия, грешни изчисления и недопустимо оставяне на празни места в трудов договор № 28/23.01.2023г., сключен между училището и П. К. за длъжността „образователен медиатор“ ) и пункт 2 (прекратяване на предходния трудов договор на П. К. –от 2022г., за същата длъжност, на 03.01.2023г. поради изтичане на срока му), е в нарушение на трудовите задължения за длъжността директор на училище. Изводът е направен произволно, без да бъдат обсъдени възраженията на ищцата в тази връзка за дискриминационно отношение спрямо нея, които по съществото си са такива за липса на нарушения на трудовата дисциплина при сключване/ прекратяване договорите на К.. Правомощията на ищцата във връзка със сключването и прекратяването на трудовите договори с работещите в училището, произтичат от качеството й на представляващ работодателя – самото училище. Като директор на училището тя няма трудово задължение да упражнява законосъобразно тези си правомощия. Противното означава, че всяко незаконосъобразно уволнение (а то е такова, само ако е признато за такова по съдебен ред) би било дисциплинарно нарушение от издалият уволнителната заповед. Като е прекратила трудовия договор на К. поради изтичане на срока му и след това е сключила нов валиден трудов договор с нея, ищцата е действала съобразно ръководната си функция на директор на училището, каквато има съгласно т.2 на чл. 31 от Наредба №15/2019г.; не е нарушила задължението си по т.4 на чл. 31 от същата да отговаря за спазването и прилагането на отнасящата се до училищното образование нормативна уредба, нито това по т.15 - за ефективно управление на персонала. Всъщност, прекратяването на стария договор с К. поради изтичане на срока му и сключването на нов за срока на удълженото финансиране, съгласно указанията на РУО – [населено място] /които остава неясно кога са доведени до знанието на ищцата/, е в изпълнение на задължението за ефективно управление на персонала, а не в негово нарушение. Действайки по този начин ищцата не е нарушила интереса на училището да има служител на длъжност „образователен медиатор“, а хипотетичната възможност да бъдат засегнати трудовите/осигурителните права на К. (каквато, според мотивите на уволнителната заповед, би била избегната, ако договорът на К. беше удължен преди да е изтекъл) не представлява нарушение на което и да е от трудовите задължения за длъжността. Отделен е въпросът, че ищцата се е върнала на работа след шестмесечен отпуск по болест на 03.01.2023г., а срокът на договора на К. от 2022г. е бил до 31.12.2022г. т.е. както е твърдяла ищцата, тя не би могла да го поднови.

Необоснован е доказателственият извод на въззивния съд, че описаното в пункт 3 от уволнителната заповед – превозване на външни лица с училищен автобус, съгласно указана възможност в заповед № 96/06.01.2023г. на ищцата - е в нарушение на трудовите задължения на директора на училището. Извършилият превоза автобус е предоставен за ползване на училището от МОН по силата на договор № ДО1-128/13.07.2018г. /лист 339 от първоинстанционното дело/ с цел осъществяване на превоз на деца и ученици. Няма спор, че на 06.01.2023г. с него, освен учениците на ответното училище, са превозени и три „външни“ лица, всички служители на [община], а две от тях – родители на ученици. Въззивният съд не е изложил мотиви дали счита, че по този начин училището е нарушило договора, по което е страна. Дори да е така, договорното нарушение от страна на училището не е равнозначно на нарушение на трудовата дисциплина от страна на директора на училището. Трудовите задължения на последния са да контролира дейностите по организирано извеждане на ученици от населеното място на училището (така чл.15 от Наредба № 10/2016 за организацията на дейностите в училищното образование), за което свидетелства издадената заповед № 93/23г. и да осигури безопасна среда за обучение, възпитание и труд (т.24, чл.31 от Наредба 15/2019 и съответните от длъжностната характеристика). Възможността с въпросния автобус да бъдат превозвани и външни лица е потенциален риск за безопасността на учениците, но задълженията на директора за осигуряване безопасна среда извън училището са установими от Правилника за дейността на училището. Съгласно чл. 15, ал.2 от Наредба №10/16г. именно с него се определя редът и начинът на организиране на посещенията на природни обекти, прояви, изяви и мероприятия в обществени, културни и научни институции. Правилникът за дейността на училището не е представен като доказателство по делото, а и липсва позоваване на неговите разпоредби. Законовото задължение на директора в подобни хипотези е да изиска информирано писмено съгласие на родител - чл. 15, ал.4 от Наредба № 10/16г., а подобно нарушение не се твърди.

Игнорирайки задължението си да обсъди всички релевантни доказателства по делото и доводите на страните, въззивният съд е приел, че ищцата е нарушила задълженията си да ръководи и организира ефективно образователния процес в повереното й училище и персонала му, като не е осигурила заместник на учителката Д. Е.Г. за провеждане на четвърти и пети учебен час по предмета „Машини във винопроизводството“ с учениците от XI клас за времето на Богоявленския празник на 06.01.2023г. Съгласно заключението на СТЕ от 24.06.2024г./ прието от първоинстанционния съд/, в издадена от ищцата заповед № 100/06.01.2023г., приложена към заключението, е определен заместник на учителката Д. Г. за часовете й на 06.01.2023г., в какъвто смисъл са били и обясненията на ищца по чл.193 КТ. Нито заключението, нито приложената към него заповед, са били оспорени от ответната страна, поради което няма основание да не бъде зачетено доказателственото им значение за извода, че въпросното нарушение не е извършено.

Описаното в пункт 5 и 6 от уволнителната заповед - неупражняване на контрол върху организацията на работата на учителя по практика Д. E.Г. на 09.01.2023г., която неправомерно сляла трети и четвърти учебен час по предмета „Технология на винопроизводството, СПП“ в XI клас, без да спазва изискванията за продължителност на часовете и за задължителна почивка между тях – междучасие и провела горните учебни часове в неотоплената учебна база за провеждане на практическото обучение - не изпълва хипотеза на нарушение на задълженията на директора на училището във връзка с контрола на образователния процес и изпълнението на учебната програма, нито на това за ефективно управление на персонала. Продължителността на учебните часове и почивките между тях, както и началният час на учебния ден, са регламентирани с Наредба № 10/2016г. Дневното разписание на училището се оповестява на електронната му страница /чл. 10, ал.1 /, а директорът може да определи различно от утвърденото седмично разписание със заповед по реда на чл.12, ал.1. Дневното разписание за 09.01.2023г. не е променяно от ищцата, а спазването на оповестеното такова е задължение на отделните учители. Констатираното от проверяващата комисия нарушение на начина на провеждане на учебните часове в 11 клас на 09.01.2023г. е такова на задълженията на учителката Д. Г. /вж. доклада на Ю. В. от 13.01.2023г. и показанията й като свидетел по делото/. В този смисъл са били и възраженията на ищцата, вкл. заявеното в обясненията й по чл. 193 КТ, че е изискала обяснения от учителката Г. във връзка с констатираното от проверяващите на 09.01.2023г., които не са обсъдени от въззивния съд. Проверяващите са предложили даване на задължителни преписания на директора да осъществи контрол върху учителката Г. и да осигури отопление в кабинета по практическо обучение. Изводът, че въпросният контрол не е осъществен, а отопление не е осигурено т.е. че ищцата не е изпълнила задълженията си като директор на училището предпоставя да бъде установено, че предписанията са достигнали до ищцата и тя не ги е изпълнила. Подобни обстоятелства не са сред фактическото основание на уволнителната заповед. Отделно, предложението за предписанията е от 13.01.2023г. и дори да е достигнало до ищцата на същата дата, тя няма как да бъде държана отговорна за неизпълнението им към 09.01.2023г.

Последното нарушение по уволнителната заповед – „неизпълнение на годишната норма за преподавателска работа по предмета „математика“, съобразно седмичното разписание в периода 03.01.2023г.-06.01.2023г.„ – е основано на констатираното от проверяващата З. М. /протокол на лист 586 от първоинстанционното дело/, че при проверка в електронния дневник на училището на 09.01.2023г. се е установило, че часовете по математика в ХІ клас за периода 03.01- 06.01.2023г. са проведени от училищния психолог. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е игнорирал събраните по делото доказателства, за да приеме, че така описаното е установено, а без да се мотивира го е определил за нарушение на трудовите задължения на ищцата. Според заключението на СТЕ, при справка в електронния дневник на училището /НЕИСПУО/ се установява, че са въведени замествания за часовете по математика в ХІ клас за януари 2023г. единствено за датите 24.01, 26.01. и 31.01 2023г. Видно пък от учебната програма/ приложение към заключението на лист 715 от делото на първоинстанционния съд/, за периода 03.01.2026г.-06.01.2023г. не е предвидено провеждане на часове по математика за ХІ клас от Р. Х., а от П. О.. Или, ако училищният психолог е замествал някого, то това не е била ищцата. След като в програмата за 03.01.-06.01.2023г. не са били предвидени часове по математика с учител Х., то няма как непровеждането им от нея да се отрази на преподавателската й норма. Отделен е въпросът, че изобщо не е ясно каква е тази норма и как неизпълнение за период от три дни може да се отрази на „годишната норма“.

В заключение, атакуваната уволнителна заповед е незаконосъобразна, като издадена за нарушения на трудовата дисциплина, които или не представляват такива, или са недоказани. Този извод изключва обсъждането на чл. 189 КТ при разрешаване на спора от настоящата инстанция. Исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са основателни, последният - при съобразяване обстоятелството, че между страните няма спор, че ищцата е останала без работа за период от 6 месеца след уволнението, а размерът на следващото се за този период обезщетение възлиза на 14540 лева или 7434,18 евро - и следва да бъдат уважени.

При този изход на спора на ищцата се следват сторените по делото разноски, които са такива за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната съдебни инстанции, в общ размер от 2926 лева или 1496, 04 евро.

Ответникът дължи по сметка на ВКС на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски в размер на общо 536, 97 евро ( 710, 16 лева за първата инстанция и 370, 08 лева за касационната инстанция).

Мотивиран от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 112/26.02.2025г. по в.гр.д.№ 1046/24г. по описа на Окръжен съд Велико Търново и ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ извършеното със заповед № РД 07-1/30.01.2023г. на началника на РУО - [населено място] дисциплинарно уволнение на Р. И. Х., ЕГН [ЕГН].

ВЪЗСТАНОВЯВА по реда на чл. 344, ал. 1,т. 2 от КТ Р. И. Х. с ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на СУ „Св. Климент Охридски“ [населено място].

ОСЪЖДА Средно училище „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да плати на Р. И. Х., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата 7434,18 евро като обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023г. до окончателното й заплащане, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК – 1496, 04 евро за разноски по делото.

ОСЪЖДА Средно училище „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, общо 536, 97 евро за държавни такси и разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: