Възстановяване на запазена част и изчисляване на наследствената маса

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
София, 22.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 3544/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. С. И., подадена чрез пълномощника ѝ адв.С. А. от САК, срещу въззивно решение № 261645 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 12734/2020 г. на СГС, ІV-Г въззивен състав, с оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноски.

Насрещната страна С. Д. Г. - ответница в производството, с писмен отговор чрез пълномощника ѝ адв. Н. В. от САК, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание по чл.290, ал.1 ГПК жалбоподателката Ц. И. не се явява и не се представлява. За ответницата С. Г. пълномощникът й адв.В. поддържа становището за неоснователност на жалбата по изложените съображения в отговора на касационната жалба.

С определението по чл. 288 ГПК № 3988 от 11.12.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради съмнение за очевидна неправилност при произнасянето относно това какви имущества следва да се включат в масата на наследството по чл. 31 ЗН.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 178034 от 17.08.2020 г. по гр. д. № 15694/2015 г., СРС, 71 състав, в обжалваната му част по уважаване на иска по чл. 30 ЗН и е постановено решение за отхвърляне на предявения от Ц. С. И. срещу С. Д. Г. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване с 1/4 на завещателното разпореждане по нотариално завещание № 2, том I-Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г. на нотариус с рег. № * на НК, с район на действие - СРС, с което С. В. Г. е завещал на съпругата си ответницата Г. цялото си имущество, и за възстановяване на запазената част на ищцата - негова дъщеря, в размер на 1/4 от оставеното наследство, като са присъдени на ответницата и разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за въззивното производство.

По делото е прието за безспорно, че ищцата е дъщеря, а ответницата съпруга, на общия наследодател С. Г., починал на 23.07.2014 г. Съобразявайки обстоятелството, че като наследник със запазена част се легитимира и братът на ищцата Б. Г., съдът е определил нейната запазената част в размер на 1/4, съобразно правилото на чл.29, ал.3 ЗН. Съгласно мотивите към обжалваното решение, когато наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и дарения приживе, тогава не може да се приеме направо, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна – с какво точно е облагодетелстван наследникът по завещание, а от друга страна – накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспаднат даренията в негова полза. Разглежданата хипотеза съдебният състав е намерил именно за такава, доколкото от анализа на доказателствата приема за установено, че наследодателят е извършил освен безвъзмездно разпореждане с универсално завещание, също и с дарения, в това число и в полза на претендиращия възстановяване на запазената си част наследник - ищцата, при което е формирал маса на наследството по чл. 31 ЗН. Така мотивиран съдебният състав е изложил констатацията си относно имотите, които да се включат в масата по смисъла на чл. 31 ЗН, след което е определил стойността им към момента на откриване на наследството, съобразно оценката на вещото лице, обективирана в приетите основно и допълнително заключение на СТЕ. Общия сбор на притежаваните от наследодателя имущества към смъртта му е прието да възлиза на 1 041 857,87 лв. и направени три дарения в полза на ищцата 376 140,05 лв., или общо в размер на 1 417 997,92 лв., при което запазената 1/4 идеална част за ищцата от този общ сбор е изчислен в размер на 354 499,48 лв. Доколкото посочената сума е по-ниска от стойността на извършените в нейна полза дарения в размер на общо 376 140,05 лв., е формирал крайният извод въззивния съд, че с извършеното от С. Г. в полза на С. Г. универсално завещание не е накърнена запазената част на Ц. И. от наследството, поради което и предявеният от нея иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Така изложените правни мотиви разкриват признаците на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд е процедирал в противоречие с установения от закона алгоритъм по чл.30, ал.1 ЗН. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. По въпроса за начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, е налице съдебна практика по приложението на материалния и процесуалния закон, в която е посочен алгоритъма, който съдът следва да спазва при преценяване основателността на иска по чл.30 ЗН. За тази цел следва да се установи масата по чл.31 ЗН, която включва от една страна обема и стойността на наследството, а от друга – стойността на даренията, които се прибавят по сметка към него, без обичайните дарения. Има се предвид стойността на всички направени дарения от наследодателя, а не само на извършените в полза на наследника със запазена част - ищец в производството. Даренията, които се включват в масата по чл. 31 ЗН се остойностяват към момента на откриване на наследството, като се изходи от положението, в което те са се намирали по време на отчуждаването им от наследодателя. След като по този ред се определи каква е стойността на масата по чл.31 ЗН, от нея се определя и каква е стойността, която наследникът трябва да получи като запазена част от наследството. Същата представлява паричната равностойност на запазената му част и едва когато тя бъде определена, може да се извърши преценката за това, дали запазената част е накърнена. Тези положения са застъпени в правната доктрина /проф. П. Венедиков (1994) „Запазената част в наследството“, IV-то изд./ и трайно възприети в установената съдебна практика - така напр. решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 3559/2015 г., ІІ г. о. решение № 155 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 1230/2018 г., ІІ г. о., решение № 68 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о.

Какви имущества са принадлежали на наследодателя и следва да се включат в масата на наследството се преценява въз основа на твърденията на страните за налично такова и на представените доказателства, като интерес да установят размера на наследствената маса имат и двете страни. В случая съдебният състав само е констатирал наличието на данни за извършени дарения в полза на брата на ищцата, но не е излагал никакви мотиви за тяхната стойност, нито е съобразявал дарения в полза на брата на ищцата при образуване на масата по чл.31 ЗН, а е включил само трите дарения, при което изводът му за неоснователност на иска на касатора е очевидно неправилен.

Основателни са оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения поради не събиране доказателства за направените други дарения от наследодателя и непреценяване на всички събрани доказателства за притежаваните от наследодателя към смъртта му имоти.

Още в исковата молба ищцата е посочила, че наследодателят и неговата съпруга /ответницата/ неколкократно са отчуждавали свои имоти, а парите от тяхната продажба са дарявали на Б. Г., че през 2013 г. е продаден имот за сумата от 70 000 лв., изцяло прехвърлена сумата на нейния брат, както и че по време на престоя на наследодателя в онко клиниката, жена му /ответницата/ е изтеглила сумата 1 000 лв. от тяхна обща сметка и отново я е предоставила на Б.. В отговора на исковата молба ответницата С. Г. е признала, че самостоятелно съпругът ѝ С. Г. е направил две дарения на своите деца както следва: с нотариален акт № 75 от 23.06.1966 г.– по 1/4 ид. част от неурегулирано дворно място, цялото с пространство от 3 декара, намиращо се в землището на [населено място] - С., местност „Б.“; и с нотариален акт № 177 от 10.05.1990 г.– по 1/3 ид. част от празно място от 2 500 кв. м., съставляващо имот пл. номер * от кв. 13 по плана на[жк]в местността на част II, [населено място]. С проект-доклада, обективиран в определение от 25.04.2016 г. по гр. д. № 15694/2015 г. на Софийския районен съд не е взето отношение във връзка с твърденията за извършени дарения в полза на третото за производството лице - Б. Г. и не е указано на кого лежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, нито стойността на тези дарения в полза на Б. Г. е включена в масата по чл.31 ЗН.

С молби от 29.07.2016 г., 15.112016 г. и 19.12.2016 г. по първоинстанционното дело ищцата е отправила няколко искания за събиране на доказателства – писмени, гласни и експертиза, за недвижимите имоти, които са били собственост на С. Г. към момента на смъртта му, вкл. и дарените приживе от наследодателя на Б. Г., тяхната стойност, също доказателства за движението по откритите банкови сметки на С. и С. Г. за периода от 01.01.2013 г. до момента на откриване на наследството, посредством които да се установи постъпването на суми от продажба на недвижими имоти и предоставянето на средствата на сина им, вкл. погасяване парични задължения на последния, и искане по чл.176, ал.1 ГПК към ответницата. Към същата молба ищцата е представила и справки от имотния регистър, от които е видно, че на 23.04.2013 г. наследодателят е продал собствен имот в [населено място], местност „М. - 1“, с идентификатор ***; на л. 296 от първоинстанционното дело е представен и съответният нотариален акт, от който е видно, че имотът е продаден за сумата 70 000 лв. - за същата ищцата твърди да е дарена на Б. Г.; че наследодателят сам или съвместно със съпругата си, е дарявал на Б. Г. ид. части от поземлен имот, както и дарявал на В. Л. ид. част от поземлен имот, на л. 297 е представен и нотариален акт № 68/2004 г. за дарение от С. Г. на В. Л. на ид.ч. от поземлен имот. С разпореждане от 21.02.2017 г. /л. 214 гръб от гр. д. № 15694/2015 г./ районният съд оставил без уважение тези доказателствени искания, като приел, че целят установяване на обстоятелства, ирелевантни за правния спор - предмет на производството. Впоследствие с решението си е уважил претенцията и намалил с 1/4 завещателното разпореждане от 09.05.2014 г., без да съставя маса на наследството по чл. 31 ЗН. Съответно и въззивният съд не е взел отношение към възраженията на касаторката по отговора й на въззивната жалба на ответницата, за недопуснатите доказателства за даренията в полза на брат й, като в решението си, макар да е изтъкнал, че за преценката дали е налице накърнение на запазената част на ищцата, следва да се остойностят притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, не е изпълнил задължението си, при констатирани пропуски в доклада, да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти за установяване на масата по чл. 31 ЗН, да разпредели доказателствената тежест по отношение на същите и да назначи оценителна експертиза на наследственото имущество, в това число и на извършените всички дарения приживе от наследодателя /виж решение № 30 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1999/2017 г., II г. о./, а не само тези в полза на ищцата. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по събиране на допустими и относими доказателства, което препятства касационната инстанция да реши спора по същество.

Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал. 3 ГПК от етапа на чл. 267 ГПК - подготвително заседание. Съдът следва да отстрани констатираните нарушения, като разпредели доказателствената тежест и укаже на ищцата да посочи и представи доказателства за установяване на твърденията й за направени дарения в полза на брат й Б. Г., респ. такива в полза и на трети лица (за каквото дарение има данни по делото- в полза на В. Л.), и на твърдението й, че на брат й са дарявани и парични суми. За установяването на фактите и обстоятелствата, за които са надлежно наведени от страните твърдения в производството, съдът следва да допусне нова СТЕ, която да даде заключение за оценката на всички недвижими имоти, или идеални части от такива, за които има доказателства по делото, че са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, вкл. и тези, за които допълнителната СТЕ не е дала заключение за стойността им (за имотите, които се сочи да са принадлежали на наследодателя към смъртта му по молбата на ищцата от 08.04.2019 г.), като за последните се укаже и на страните да ангажират доказателства за установяване тяхната идентификация, съответно същата да бъде изяснена и с помощта на вещото лице, за да може да се направи преценка от съда дали тези имоти следва да се включат и с каква стойност в обема на наследството, останало от С. Г.. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да подложи на преценка както вече събраните доказателства, така и новите такива, за да определи какво имущество е притежавал към смъртта си наследодателя С. Г., съответно и да прецени какви дарения, направени от наследодателя приживе, се прибавят към стойността на неговото наследствено имущество. Дарените приживе от наследодателя имоти се включват в масата по чл.31 ЗН еднократно, именно като дарения приживе на наследодателя и оценени по начина, указан в чл.31, изр.второ ЗН, но не и като оставено от наследодателя наследствено имущество по чл.31, изр. първо ЗН. Съответно даренията трябва да бъдат оценени според състоянието им към момента на подаряването и по цени към откриване на наследството. Законът предвижда, че това, което е излязло от имуществото на наследодателя и е преминало в имуществото на надарения, е имотът в тогавашното му положение, и затова изисква, когато се оценява, дареният имот да бъде съобразен според това предходно състояние, независимо от последваща дарението промяна в собствеността или в състоянието на дареното. Така в масата на наследството следва да се включи подареното в полза на ищцата от общия наследодател, а не полученото след това от ищцата, в резултат на отчуждаване на подареното, имотно обезщетение, като подарения имот следва да се оцени към откриване на наследството.

По аргумент от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по въпроса за разноските. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да присъди разноски, включително за касационното производство, в зависимост от изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал. 3 ГПК, съставът на второ отделение на Гражданската колегия на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261645 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 12734/2020 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: