Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП според справедливостта

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 701/25.11.2024 г.

гр. София, 20.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 3880 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК “Лев Инс“ АД, представлявано от старши юрисконсулт Р. Ч., срещу решение № 572/02.05.2023 г. по гр. д. № 3475/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е отменено решение № 260029 от 12.07.2022 г. по т.д. № 8/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд в отхвърлителната част за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. и е осъдена ЗК “Лев Инс“ АД да заплати на М. С. Г. по предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от допълнително още 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021 г. до окончателното изплащане.

Решение № 572/02.05.2023 г. по гр. д. № 3475/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав е влязло в сила в следните части: в частта, в която ЗК “Лев Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 ГПК, на М. С. Г. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителната част за разликата над 25 000 лв. до 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил, че пострадалият при ПТП се е възстановил напълно от нанесените увреждания без остатъчни последици за здравословното му състояние, с оглед на което определеният размер на дължимото обезщетение е завишен.

Ответникът по касацията – М. Г., в писмен отговор, подаден чрез адв. Я. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е преценил обстоятелствата около травматичните му увреждания, проведеното лечение и възстановяването му. Направено е искане за присъждане на направените разноски въз основа на представения договор за правна защита и съдействие.

С определение № 1576 от 02.04.2024 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалнноправния въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото в ППВС № 4/1968 г.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Четвърто отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправно поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди; наличие на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач, като вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция, се предполага. Счел е, че със съдебното решение, с което наказателният съд е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание при условията на чл.78а НК, фактическият състав на престъплението /деликта/ е установен по съдебен ред. Изложил е съображения, че въпросът за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е решен в противоречие със съдебната практика, в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка е споделил извода на ОС, че поведението на пострадалия моторист не се намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, нито с обема на причинените вреди. Относно размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид, че към момента на ПТП пострадалият е бил в активна трудоспособна възраст - 37 години. Приел е, че уврежданията на пръстите на ръцете са довели до затрудняване на хватателната им функция, при което ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, а е следвало да бъде подпомаган от съпругата си при хранене, тоалет и др. ежедневни дейности. Посочил е, че възстановителният процес е продължил около 2,5 - 3 месеца и че през целия този период пострадалият е изпитвал болки и страдания. Претърпяната от него операция не е била единствено с цел да се извърши наместване на счупванията, а и за възстановяване на сухожилията, за да се възстанови функцията на пръстите да хващат и стискат. Като е отчел и обстоятелството, че проведеното лечение е приключило благоприятно, като не се установяват усложнения и ексцеси в здравословното състояние на пострадалия, и не би могло да се очаква възникването на някакви сериозни усложнения в бъдеще, свързани с получените фрактури, съдът е определил за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на общо 25 000 лв. Поради несъвпадане с изводите на първата инстанции е отменил частично решението в отхвърлителната му част за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. и е присъдил допълнително сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021г. до окончателното изплащане на главницата.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решения по чл. 290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013 г., по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число и данните за пълно възстановяване на пострадалия, липсата на усложнения при извършеното лечение и липсата от необходимост от допълнителна рехабилитация за пълното възстановяване на функцията на увредената ръка, поради което и присъденият размер е завишен.

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, че на 31.08.2020 г. ищецът М. С. Г. е пострадал при ПТП, настъпило в [населено място], на [улица]срещу дом № 40 на отбивка за бензиностанция „Лукойл“. Механизмът му е установен от заключението на вещото лице по допуснатата пред първата инстанция авто-техническа експертиза, както и решение № 117 от 18.11.2021 г., постановено по НАХД № 474/2021 г. на Районен съд – Дупница, изменено с решение № 59 от 04.05.2022 г. по ВНАХД № 71/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което вторият участник в ПТП – водач на лек автомобил „Фиат Пунто“ е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Не се спори по извода на съда, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, както и че същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесените му травми.

Въпросът, повдигнат за разглеждане пред настоящата инстанция, и по който е допуснато касационното обжалване, касае определянето на размера на обезщетението в оглед критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. От приетите по делото медицински експертизи, писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травми: фрактура на втората фаланга на първи пръст /палеца/ на лява ръка; пълни луксации /изкълчвания/ на двете междуфалангеални стави на пети пръст на дясна ръка с разкъсвания на сухожилия на мускули на пръста; разкъсно-контузни рани на двете ръце и разкъсно-контузна рана в областта на дясна лакътна става, както и охлузвания на кожата в областта на ляво коляно. Извършени са две оперативни интервенции – фиксация с киршнерова игла и съответно екстракцията ѝ. Периодът на възстановяване е бил между два месеца и половина и три, през които пострадалият е изпитвал болки и страдания. Уврежданията на пръстите на ръцете са довели до затрудняване на хватателната им функция - ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, а е следвало да се подпомага от съпругата си при хранене, тоалет и др. ежедневни дейности.

От показанията на разпитания по делото свидетел М. /приятел на пострадалия/ се установява, че свидетелят видял ищеца непосредствено след оперативната интервенция, приятелят му се е оплакал от силни болки в двете ръце, не можел да се храни, тъй като и двете му ръце били превързани. След изписването му от болница ищецът не можел да се грижи сам за себе си, което наложило за него да се грижи съпругата му. Ищецът около 2 месеца не ходил на работа, поради което бил притеснен да не го освободят. Към момента все още изпитвал страх да кара мотоциклет. Оплаквал се от болка в костите, когато ставало студено.

Неправилно въззивният съд е наблегнал на хипотезата, при която травмите на пострадалия с висока степен на вероятност са могли да доведат до частична неизползваемост на крайника при липса на правилна и своевременна намеса от страна на медицинския екип, което би му попречило да изпълнява трудовите си функции, свързани с разнасяне на храна и управление на МПС. Посоченото от съда не представлява обективно съществуващо обстоятелство, а вероятна хипотеза, която не е случила в действителност, поради което не следва да обусловя преценката на съда за размера на обезщетението. Установява се, че към настоящия момент лечението на ищеца е приключило благоприятно без последващи усложнения. Противно на свидетелските показания не се установява провеждане на „възстановителни процедури“, нито са давани препоръки за рехабилитация. Противно на свидетелските показания по делото не са налице данни, нито медицинска документация ищецът да не може да свива малкия пръст на дясната ръка.

Въз основа на посоченото, настоящият състав, като взе предвид характера на получените травми, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищеца, проведеното му лечение и благоприятния му изход – пълно оздравяване на пострадалия без последици за здравословното му състояние, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска Отговорност“ като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 10 000 лв.

Посоченото налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Обжалваното решение в частта, с която „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на М. С. Г. разликата над 10 000 лв. до 25 000 или допълнително още 15 000лв. се явява неправилно, поради което следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като касационната инстанция постанови решение, с което да отхвърли претенцията за сумата от 15 000 лв., представляваща разликата над 10 000 лв. до 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021г. до окончателното плащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.

С оглед изхода на спора на касатора – ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска. За въззивната инстанция се дължат разноски в размер на 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, а за касационната инстанция, както следва: 330 лв. – държавна такса и 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо разноски в размер на 730 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, на основание чл. 293, ал. 1, във вр. с ал.2 ГПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 572/02.05.2023 г. по гр. д. № 3475/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав в обжалваната част, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Г., с ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 против ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 15 000 лв. /разликата над 10 000лв. до 25 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. С. Г., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ЗК “Лев Инс“ АД, сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция и 730 лв. – разноски, вкл. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.