Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2023
Отмяна на влязло в сила решение за имот поради неучастие на единия съпруг
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Съпруга подава молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение по дело за собственост на имот, водено само срещу нейния съпруг. Тъй като имотът е бил придобит по време на брака им като съпружеска имуществена общност, тя е трябвало задължително да участва в процеса. Върховният касационен съд отменя предишните съдебни актове и връща делото за ново разглеждане с нейното задължително участие.
Какво приема съдът
При спор за право на собственост върху имот в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими другари, а решението, постановено без участието на единия от тях, подлежи на отмяна по реда на чл. 304 от ГПК.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениесъпружеска имуществена общностнеобходим другарспор за собственостсила на пресъдено нещо
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 177 София, 20.11.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: БОНКА ДЕЧЕВА Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2096/2023 година. Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 304 ГПК. Подадена е молба от Р. К. Т., чрез адв. Й. С. Л., за отмяна, на осн. чл. 304 ГПК, на решение № 36 от 03. 01. 2020 г. по гр. д. № 946/2017 г. на РС – Разлог, потвърдено с решение № 2917 от 29. 09. 2020 г. по в. гр. д. № 774/2020 г. на ОС – Благоевград, недопуснато до касация с определение № 60107 от 21. 06. 2021 г. по гр. д. № 1542/2021 г. на ВКС, 2 г.о., с което е прието за установено, по предявения от Д. Ю. Д. против С. Я. Т., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, че С. Я. Т. не е собственик на новообразуван имот № ***, находящ се в м. „С. В.“, в землището на [населено място], с площ от 769 кв.м., попадащ в имот № ***в землището на [населено място], м. „Д.“, с площ 1000 кв.м. Молителката твърди, че е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, в качеството си на необходим другар на ответника С. Я. Т. по приключилото исково производство, тъй като същото има за предмет недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност от молителката Р. К. Т. и ответника по иска С. Я. Т.. Твърди, че съпругът й С. Я. Т. починал на 30. 09. 2022 г., като в деня на смъртта си споделил, че описаният имот, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, вече не е тяхна собственост. Ответникът по молбата Д. Ю. Д., чрез адв. А. С., изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. Ответницата по молбата за отмяна Г. С. Т. изразява становище за основателността й, а ответникът Я. С. Т. не е изразил становище по делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения изложени в определение № 2354 от 28. 07. 2023 г. по гр. д. № 2096/2023 г. на ВКС, I г.о. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяната по чл. 304 ГПК защитава трети лица, които не са взели участие по делото, защото не са били конституирани по надлежния ред, въпреки че са имали обезпечено от закона право на участие като необходими другари на главна страна, и чиито права са смутени или увредени от влязло в сила решение, постановено между други лица, но разпростиращо своята сила на пресъдено нещо и по отношение на молителите. При спор за собственост върху недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение (бездяловия и неделим характер на съвместната собственост на съпрузите) налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата - ТР № 3/29. 06. 2017 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Постановеното по такъв иск решение разпростира своята сила на пресъдено нещо и по отношение на неучаствалия в производството по делото съпруг, който би могъл да се защити срещу тези последици на решението по реда на чл. 304 ГПК – ППВС № 2/1977 г., т. 12. В случая се иска отмяна на съдебно решение, с което е уважен предявен от Д. Ю. Д. против С. Я. Т., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост – признато е за установено в отношенията между страните по делото, че С. Я. Т. не е собственик на новообразуван имот № ***, находящ се в м. „С. В.“, в землището на [населено място], с площ от 769 кв.м., попадащ в имот № ***в землището на [населено място], м. „Д.“, с площ 1000 кв.м. Заявените от ответника по иска С. Я. Т., при условията на евентуалност, придобивни основания са следните: придобиване на собствеността върху имота на основание влязла в сила заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ (с твърдения, че предоставеното му право на ползване върху имота с акт по пар. 4 ПРЗ ЗСПЗЗ е трансформирано в право на собственост след изпълнение на процедурата по пар. 4а-пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ), евентуално – придобивна давност. От така посочените придобивни основания (придобиване на възмездно основание през време на брака, евентуално - придобивна давност, изтекла през време на брака) следва, че заявеното от ответника по отрицателния установителен иск право на собственост върху спорния имот е в режим на съпружеска имуществена общност (гражданският брак между С. Т. и Р. Т. е сключен на 29. 10. 1967 г.). Правото на собственост на молителката върху процесния имот е засегнато от формираната с решението сила на пресъдено нещо, тъй като предявеният срещу съпруга С. Т. отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен. Същата не е имала възможност да защити интереса си, тъй като не е участвала като страна в исковото производство. С оглед на горното, настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 304 ГПК за уважаване на молбата. Въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Районен съд – Разлог за ново разглеждане от друг състав, с участието и на Р. Т.. Въпросът за отговорността за разноските направени в производството по отмяна следва да се реши с решението по съществото на спора, съотв. с друг приключващ исковото производство съдебен акт, по правилата на чл. 78 ГПК (ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4.). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 36 от 03. 01. 2020 г. по гр. д. № 946/2017 г. на РС – Разлог и потвърждаващото го решение № 2917 от 29. 09. 2020 г. по в. гр. д. № 774/2020 г. на ОС – Благоевград, недопуснато до касация с определение № 60107 от 21. 06. 2021 г. по гр. д. № 1542/2021 г. на ВКС, 2 г.о. И ВРЪЩА делото на Районен съд - Разлог за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.