Отговорност при отнето предимство на знак Стоп и съпричиняване от превишена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.София, 29 януари 2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
СВЕТЛА БУКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Е. С., като разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 1014/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново и касационна жалба на адвокат С. Н. – защитник на подсъдимия И. Ц. М., срещу въззивно решение № 119 от 01.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 20254000600083/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В касационния протест се релевира касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 от НПК – явна несправедливост на наложените наказания, която се аргументира с доводи за неправилно оценен принос на подсъдимия за настъпването на произшествие с тежки общественоопасни последици и неоправдано снизхождение при определяне на конкретните наказания. Според защитника, те не могат да въздействат предупредително и възпитателно на подсъдимия и да окажат предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за да се увеличат размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право на управление на МПС над минимално предвидените в закона, както и да се увеличи изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК.
В касационната жалба на защитника се претендират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) се заявява с доводи за липса на мотиви поради буквално възпроизведени от съда констатации от заключението на петорната автотехническа експертиза без да е установен началният момент на възникване на опасността и отстоянието на мотора на пострадалия от мястото на удара. Твърди се явна необоснованост на обжалваното решение поради несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и обективната истина и недоказаност на обвинението. Като единствена причина за настъпване на ПТП се сочи изключително високата скорост, с която се е движил управляваният от пострадалия мотоциклет и че подсъдимият не е могъл да я предвиди. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на материалния закон) се обвързва с доводи за случайно деяние по чл.15 от НК, като се твърди липса на виновна причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилите последици. За подсъдимия опасността не е била предвидима, възникнала е внезапно и ПТП -то е било непредотвратимо. Това не е било съобразено от въззивната инстанция, която според защитата е пренебрегнала Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. на ОСНК на ВС на НРБ, постановено по н.д.№ 10 от 1984 г. Иска се ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият И. М. не се явява, редовно призован. Защитникът му - адвокат С. Н. се явява лично и не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия. В съдебните прения поддържа жалбата, като допълнително аргументира доводите за случайно деяние.
Представителят на Върховната прокуратура заявява, че не поддържа касационния протест, а касационната жалба намира за неоснователна поради отсъствие на заявените касационни основания. Счита, че въззивният съд е извършил изключително задълбочен и прецизен доказателствен анализ и правилно е поставил в основата на въззивното решение заключенията на петорните първоначална и допълнителна автотехнически експертизи като обосновани и кореспондиращи с доказателствата по делото. Счита, че извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, тъй като същият не е спрял, преди да навлезе в кръстовището въпреки наличието на знак „Б2“ и при навлизането в него не е съобразил скоростта с конкретните условия и пътната обстановка. Дори е предприел ускорително движение и при възникналата необходимост не е бил в състояние да спре и да пропусне мотоциклетиста, който се е движил по път с предимство, но подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди обществено опасните последици, движейки се в нарушение на правилата в условията на ограничена видимост. Поради това и независимо от приноса на пострадалия, прокурорът оспорва довода на касатора за случайно деяние. Същевременно отчита съпричиняването до степен да не поддържа касационния протест за увеличаване на наложените наказания и предлага атакуванато въззивно решение да бъде оставено в сила.
Частните обвинители Б. Ц. А. и М. П. А., редовно призовани, не се явяват. Явява се повереникът им адвокат Л. Г., който моли наложените наказания на подсъдимия да бъдат увеличени.
Частните обвинители П. М. П. и Г. Д. П., редовно призовани, не се явяват. Явяват се поверениците им адвокатите В. У. и С. П., които оспорват становището на представителя на ВКП и касационната жалба на защитника и също настояват за увеличаване на наложените наказания на подсъдимия съобразно искането в касационния протест. Молят да им бъдат присъдени разноските за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и в касационния протест, становищата на страните в съдебно заседание и като извърши проверка на обжалвания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 32 от 28.11.2024 г., постановена по НОХД № 20234400201003 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Плевен, подсъдимият И. Ц. М. е признат за виновен в това, че на 16.08.2019 г., в град Червен бряг, на кръстовището образувано от ул. "Търговска" и ул. „Цар Калоян“, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „****“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата, като не съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“; чл.47 от Закона за движение по пътищата – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.“ и чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата - „ На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“, чрез отнемане на предимството на движещия се по пътя с предимство мотоциклет „******“ с рег.№ **** и по непредпазливост причинил смъртта на управляващия го Ц. М. П. с [ЕГН], поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ във връзка с чл.342, ал.1 и чл.2, ал.2 във връзка с чл.54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия И. Ц. М. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимият да заплати деловодните разноски, включително направените от частните обвинители.
По въззивен протест на прокурора (с искане за увеличаване на наложените наказания), въззивна жалба на подсъдимия (с искане да бъде оправдан) и въззивни жалби от частните обвинители (с искане за увеличаване на наложените наказания и отмяна на условното осъждане) е било образувано ВНОХД 20254000600083/25 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. По него е постановено обжалваното решение, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което първоинстанционната присъда е потвърдена.
Касационният протест и касационната жалба са допустими, а разгледани по същество се преценяват като неоснователни.
По касационната жалба на защитника:
Направените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при доказването на причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат са идентични с тези пред първата инстанция и във въззивната жалба на подсъдимия. На стр.3-19 от обжалваното решение те са получили пространни и нетърпящи основателни критики отговори, които е безпредметно да се повтарят в настоящото решение. Фактическите и правни изводи на въззивния съд са базирани на законосъобразно събрани и интерпретирани според действителното им съдържание доказателствени материали, между които свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, огледни протоколи и фотоалбуми към същите, протокол от следствен експеримент и фотоалбум към него, писмени доказателства и множество експертизи, а не изключително върху заключенията на петорните АТЕ (първоначална и допълнителна) от ДП, както се твърди от касатора. Действително, относно причините за ПТП, въззивният съд се е позовал дословно на посочените заключения, но това не представлява липса на мотиви. Оплакването в тази връзка е неоснователно. Съвпадението между експертните изводи и съдебните мотиви не е тъждествено на липса на мотиви, когато експертизата стъпва върху обективни доказателства, които вещите лица обясняват на база на специалните си знания. Нито НПК, нито практиката на ВКС изискват съдът да преразказва със свои думи всяко експертно разсъждение, когато го намира за пълно, логично, обосновано и непротиворечащо на останалите доказателствени материали. Достатъчно е, че изложените в обжалваното решение съображения дават яснота кои изводи от петорните АТЕ се приемат от съда, на какви доказателствени източници те се основават и защо им се дава вяра. В конкретния случай оспореното от защитата възпроизвеждане на изрази от заключенията на петорните АТЕ в съдържанието на обжалваното решение е съпроводено едновременно с възпроизвеждане на изрази от останалите експертни заключения, на които не е гласувано доверие от съда. Доколкото това възпроизвеждане не е направено самоцелно, а за да се изложат в сравнителен план слабите и силните страни на всяка от въпросните експертизи, не може да се приеме, че е налице формално преписване или отказ от самостоятелна доказателствена преценка, равнозначна на липса на мотиви, а точно обратно.
Освен това въззивният съд не е установил нови фактически положения по реда на чл.316 от НПК, а се е солидаризирал с тези на първоинстанционния съд, като е изложил собствени и допълнителни съображения защо споделя положителната преценка на Окръжен съд - Плевен относно яснотата, пълнотата и обосноваността на оспорените от защитата заключения на петорните АТЕ. За да приеме за установен изяснения с тях механизъм на настъпилото ПТП между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пострадалия мотоциклетист, както и съпричастността на всеки от участниците в него, въззивният съд внимателно е проследил и коректно е отразил в мотивите на обжалваното решение годността и надеждността на използваните от вещите лица доказателствени материали. След като заключенията на петорните АТЕ са основани на обективните находки от мястото на произшествието, удостоверени и фотографирани с приложените протоколи за оглед и следствен експеримент и фотоалбумите към тях, както и на видеозаписите от охранителните камери, за които чрез видео-техническа експертиза е отречено да са манипулирани и които максимално обективно възпроизвеждат посоката и мястото на движение на управляваните от подсъдимия М. и пострадалия П. МПС и отразяват еднозначно с изводите на вещите лица сблъсъка помежду им, както и между тялото на пострадалия и автомобила на подсъдимия, не може съдилищата основателно да бъдат упрекнати, че са ги кредитирали, съответно че са възпроизвели относимите в тях изводи към фактите от предмета на доказване по чл.102 от НПК при мотивиране на съдебните си актове. Съгласно становището на вещите лица подсъдимият е имал възможност да забележи движещия се мотоциклетист, когато същият се е намирал на около 3.01 метра преди да спре в мястото на удара. Те са извели този експертен извод без да пренебрегват ограничената видимост за подсъдимия поради паркираните в южната част на платното, в което той се е движил, три леки автомобила. Въпреки това вещите лица са категорични, че подсъдимият е могъл да избегне удара при две самостоятелни условия: ако беше спрял преди да навлезе в коридора на движение на мотоциклета или ако се беше движел със скорост по-ниска от 3 км/ч при навлизане в кръстовището, като и за двете е имал техническа възможност. Следователно прекомерно превишената скорост на движение на управлявания от пострадалия мотоциклет, която според възприетата от съдилищата петорна АТЕ е била 105 км/ч, ерго в грубо нарушение на правилата за режима на скоростта в населено място, не повлиява дадения еднозначен отговор от вещите лица на най - спорния (според защитата) въпрос, а именно, че ПТП е могло да бъде предотвратено от страна на подсъдимия. Обратно на становището в касационната жалба, причинната връзка между допуснатите от дееца нарушения на инкриминираните правила за движение по пътищата относно навлизането му в кръстовището от път без предимство, по който той се е движел, в път с предимство, и по-конкретно, ако подсъдимият беше съобразил указанията на наличния знак Б2 “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ (известен като „Стоп“ и обозначаван като „STOP“), за местоположението на който страните не спорят и който го е задължавал не само да намали скоростта, а да спре независимо дали е възникнала видима за него опасност, не е изведена на предположения или от изолирано и превратно анализирани доказателства.
Приетата от съдилищата причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилото ПТП се базира на съвпадащите експертни заключения на посочените петорни АТЕ, изготвени в досъдебното производство и потвърдени от вещите лица при непосредственото им изслушване от първоинстанционния съд. На стр.9-14 от обжалваното решение изключително подробно и в съответствие със законовите изисквания за мотивиране на въззивния акт при противоречия в доказателствените материали въззивният съд е аргументирал съгласието си с аналитичния извод на първоинстанционния съд да се довери на тези заключения (на петорните две АТЕ от ДП) за сметка на невъзприетите заключения на двете тройни АТЕ от ДП, изготвени от инж. В. И., инж. В. П. и инж. А. П. и на други три експертизи от съдебното следствие, от които две четворни КСМЕАТЕ и една тройна АТЕ. В състава на последните три експертизи, изготвени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, са участвали две от вещите лица от състава на тройните АТЕ от ДП – инж. В. И. и инж. А. П.. Следователно, по числен критерий, който не е меродавен за преценката за правилността на експертните заключения, може да се обобщи, че относно механизма на ПТП са налице различни становища между петте вещи лица, изготвили петорните АТЕ в ДП от една страна и другите пет вещи лица, разпределени в съставите на невъзприетите от съдилищата заключения т.е. не е налице числово превъзходство на броя на вещите лица, които са описали различен механизъм на ПТП от този на петорните АТЕ, приети от съдилищата. Следва да се отбележи също, че макар изключена от кредитираните заключения, последната тройна АТЕ също кореспондира с обвинението и опровергава главната защитна теза за обективна невъзможност подсъдимият да предотврати ПТП поради превишената скорост, с която пострадалият е управлявал мотоциклета. На изрично поставения от съда въпрос възможно ли е технически подсъдимият да предотврати ПТП-то, ако беше спрял на мислената линия, на която се намира знакът „Стоп“ (каквото задължение безусловно му вменява наличието на въпросния пътен знак, с който е обвързано обвинението) и след това беше предприел ускорително движение и второ спиране, изравнявайки предната част на автомобила си със страничната лява част на паркираните превозни средства, които са ограничавали видимостта към движещите се МПС по пътя с предимство, вещите лица са отговорили положително. В тази връзка те също като изводите в петорните АТЕ са аргументирали обратен на становището в касационната жалба краен извод, че ПТП е било предотвратимо от подсъдимия. Разяснили си това си заключение с факта, че въпреки превишената скорост на мотоциклетиста, която изрично са установили в хода на експертното изследване, местонахождението на последния върху пътното платно „ще бъде в обзорността на водача (подсъдимия – бел. на съда) и той ще има техническата възможност да го възприеме, пропусне и предотврати ПТП“ (вж. л.446, т.2 от първоинстанционното дело). Макар да не е съзрял това съществено съвпадение между цитираното заключение и тези на петорните АТЕ относно основнорелевантния въпрос за предотвратимостта на ПТП от страна на подсъдимия, въззивният съд изключително професионално е преодолял противоречията между отделните експертизи в останалите им части, като е изложил пространни съображения, защо се е доверил на петорните АТЕ от ДП, които изцяло подкрепят обвинението. В тази насока въззивният съд се е позовал освен на разширения състав на петорните АТЕ, които за разлика от отклонените експертизи включват хабилитирани лица, в това число изтъкнат учен и автор на редица научни произведения в областта на АТЕ като професор С. К., но също и на използваните от тях паралелни научни методи за изчисление на скоростта на водачите като гаранция за верността на приетите числени стойности. За разлика от останалите АТЕ и КСМЕАТЕ, вещите лица от петорните АТЕ са анализирали много по - детайлно видеозаписите от охранителните камери на местопроизшествието и по - убедително са защитили пред съда конкретните научни методи, които са използвали, като не са допуснали никакви противоречия, както в съдържателната част на заключенията, така и в отговорите, които са дали при непосредственото им изслушване пред съда. За разлика от тройните АТЕ, които са боравили с общи физични закони без посочването и разяснението им, вещите лица от петорните АТЕ са се позовали на конкретни физични закономерности, като паралелно са анализирали находките от ходовата част на мотоциклета върху пътната настилка и не са допуснали разместване на участниците в ПТП в отклонение на установеното от видеозаписите и видеотехническите експертизи. Въпреки, че вещите лица от петорните АТЕ са установили скорост на движение на мотоциклета от 105 км/ч, която е по-висока от установената от тройните АТЕ, те са защитили с научни доводи извода си, че подсъдимият е имал обективна възможност да предотврати ПТП, ако беше спрял на знак Б2 „STOP“ или дори да не беше спрял, ако се е движел с до 3 км/ч. при навлизане в кръстовището и откриване на видимостта към мотоциклетиста.
Същевременно въззивният съд е отделил сериозно внимание да идентифицира конкретните слабости на останалите АТЕ, както и на двете КСМЕАТЕ. За последните е аргументирал доверие единствено в медицинските им части, изготвени от вещото лице доцент д-р Д. Д. от МУ-Плевен, които не се оспорват от нито една от страните. Впрочем относно фактът, че подсъдимият изобщо не е спрял на линията на пътния знак „Стоп“, не се констатира противоречие в нито една от експертизите. Касае се за грубо нарушение на правилата за движение към кръстовището от страна на подсъдимия, което съдът правилно е обвързал с последващото навлизане на подсъдимия в коридора на движение на мотоциклета, обективирано с видеозаписите. Позовавайки се на заключенията на петорните АТЕ, съдът е приел, че пострадалият мотоциклетист не би предприел действия за заобикалянето на лекия автомобил и не би задействал спирачната система, ако навлизането на подсъдимия в кръстовището не е застрашавало предимството му.
Именно защитните действия на пострадалия са довели до загуба на устойчивостта на управлявания от него мотоциклет, която е в пряка причинна връзка с ПТП, но е предпоставена от поведението на подсъдимия като участник в движението. Поради това възражението в касационната жалба, че съдилищата не са се ангажирали изрично с началния момент на възникване на опасността за движението на управлявания от дееца лек автомобил, не означава непълноценно доказване и неизяснена фактическа обстановка. В конкретния случай от значение за правилното решаване на делото е установеното по категоричен начин от петорните АТЕ, че подсъдимият не е спрял на знак Б2. Съобразяването на това правило за движение по пътищата, което е предмет на конкретното обвинение, очевидно би го забавило да навлезе в кръстовището и да пресече фатално пътя на мотоциклетиста. Вместо това подсъдимият е навлязъл в кръстовището със скорост, която не му е позволила да намали и при необходимост да спре движението на лекия автомобил, за да пропусне движещият се по пътя с предимство мотоциклетист да премине безпрепятствено. Важно е не в кой момент фактически е възникнала опасността за подсъдимия, а категорично установената от петорните АТЕ техническа възможност подсъдимият да предотврати ПТП - ако въпреки допуснатото нарушение (неспиране на знак Б2), беше продължил да управлява лекия автомобил навлизайки в кръстовището с 3 км/ч. Само с такава скорост, според вещите лица, той би имал възможност да спре преди да пресече коридора на движение на мотоциклета (вж. залючение на петорната АТЕ - л.168, т.2 от ДП). За да поддържат това категорично заключение, включително при отговорите на въпросите на съда и на страните в съдебното следствие, вещите лица от петорните АТЕ са анализирали и конкретното поведение на пострадалия. Потвърждавайки приноса му за настъпилото ПТП, вещите лица не са отстъпили от категоричното си становище, че и при това условие поведението на подсъдимия остава в причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие, което правилно е прието от предходните съдилища като пречка за оправдаването му.
В заключение следва да се приеме, че въззивният съд не е оставил необсъден нито един от наведените от защитата релевантни доводи, включително тези, които се сочат в касационната жалба. Дадените от въззивния съд отговори на поставените пред него възражения са правилни и в съответствие със закона. Сама по себе си неудовлетвореността от тези отговори и несъгласието с тях не е основание за извод, че не е спазен очертаният в нормата на чл. 339, ал. 2 НПК стандарт за съдържанието на въззивното решение в случаи като процесния, когато се потвърждава първоинстанционната присъда. Поради това и като взе предвид, че ВКС не разполага с процесуални правомощия да пререшава въпросите за фактическата обоснованост на проверявания акт, които са от суверенна компетентност на инстанциите по фактите и че фактическите положения са установени еднозначно от съдилищата по реда и със средствата предвидени в процесуалния закон според изискванията в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, настоящата инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК и проверяваното въззивно решение не подлежи на отмяна на това основание.
Съобразно приетите за доказани по делото факти, материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция. Ако подсъдимият беше изпълнил задълженията си по чл.6, т.1, чл.47 и чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата – да съобрази поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и да навлезе в кръстовището със скорост до 3 км/ч, той би могъл безпрепятствено да пропусне мотоциклетиста, който се е движел по пътя с предимство, независимо от движението на последния с превишена скорост. В този конкретен случай от подсъдимия се е изисквало да спре, да изчака преминаването на движещия се мотоциклет по пътя с предимство без да пресича траекторията му на движение и едва тогава да продължи преминаването през кръстовището.
Правилно въззивният съд е отхвърлил като несъстоятелен поддържания и пред ВКС довод, че извършеното деяние е „случайно” по смисъла на чл. 15 от НК. Случайното (невиновното) деяние се отличава от непредпазливото по това, че деецът не съзнава конкретната възможност за настъпването на общественоопасните последици, като няма задължение и възможност да ги предвиди. В случая е установено, че подсъдимият вместо да спре и да пропусне движещия се мотоциклетист по път с предимство, за да избегне удар с него, както го задължават инкриминираните правила за безопасност на транспорта, което е било обективно възможно да бъде съобразено при потвърдената от вещите лица и протокола за следствен експеримент видимост на подсъдимия към мотоциклетиста от една страна и от друга липсата на техническа неизправност на управлявания от него лек автомобил, той е продължил да навлиза в лентата за движение на пострадалия. В резултат на това последвал удар между МПС и мотоциклетиста, при който пострадалият получил несъвместими с живота увреждания и починал. Ударът за подсъдимия би бил случаен, ако действително (обективно) е нямал видимост към пострадалия към момента, в който се е изравнил с паркираните леки автомобили, които преди това са ограничавали видимостта към него. Случаят не е такъв, защото опасността за подсъдимия е възникнала в много по-ранен момент и извън опасната зона за спиране движението на лекия автомобил – още при възприемането на знак „Стоп“ и навлизането в кръстовище с ограничена видимост, поради което той е могъл да предотврати ПТП, независимо от неправомерното поведение на пострадалия. Законът го задължава да пропусне всяко превозно средство, движещо се по пътя с предимство, каквото в конкретния случай се явява управляваният от пострадалия мотоциклет и чието преминаване през кръстовището подсъдимият не е изчакал, а е могъл, ако беше се движил с 3 км/ч. Действително посочената скорост е изключително ниска, но е била постижима за дееца и абсолютна необходима, според изчисленията на вещите лица, за безопасно разминаване между двете МПС. Освен това и отвъд безусловното задължение за спиране на знак Б2, подсъдимият като водач е бил длъжен да си осигури видимост преди да предприеме пресичане на кръстовището. Ако тя е липсвала или е била ограничена, следвало е да се придвижи предпазливо напред с толкова ниска скорост, колкото е била необходима, за да се увери, че преминаването му през кръстовището е безопасно. Обясненията на подсъдимия, че е спрял при навлизането в кръстовището сами по себе си не изпълняват задължението за пропускане на движещия се с предимство мотоциклетист, защото навлизането „на сляпо“ също е противоправно и виновно. Освен това, пред съда професор К. от петорните АТЕ е категоричен, че ако подсъдимият беше спрял при откриването на видимостта към мотоциклетиста, за което е имал обективна възможност при по-ниска от предприетата от него скорост, то ПТП не би се случило (л.180, гръб, т.1 от първоинстанционното дело). Следователно, като не е реагирал своевременно и адекватно на създалата се опасност по предписания в специалния закон за безопасност на движението начин, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици.
Несъстоятелен е и доводът в касационната жалба, че въззивният съд не е съобразил задължителните указания в ТР № 28/1984г. по н.д. №10/1984г., ОСНК на ВС. Съгласно въпросния тълкувателен акт, от водачите се изисква да намаляват скоростта на движението не само, когато възникне опасност за движението, но и когато „е закономерно нейното проявяване“. В случая такова логично „проявяване“ е било изводимо от особеностите на пътния участък, в който е реализирано ПТП. Наличието на кръстовище, в което видимо е било обозначено (с нарочен задължителен знак), че подсъдимият се движи по път без предимство, обективно е създавало опасност от движение на МПС-та по пътя с предимство, който е съобразувал въпросното кръстовище. Поради това крайният правен извод на апелативния съд за липса на случайно деяние по чл.15 от НК се явява съответен на закона и цитираната по-горе задължителна тълкувателна практика.
Защитният довод, че мотоциклетистът се е движел със скорост, която била толкова висока, че лишавала подсъдимия от възможността да я предвиди и да реализира успешно спиране преди мястото на удара е лишен от фактическо и правно основание. Законът не дава право на преценка в такава пътна ситуация, а безусловно задължава подсъдимият да пропусне пострадалия като движещ се по път с предимство т.е. дали чрез спиране и/или чрез намаляване до скорост от 3 км/ч, колкото съобразно петорните АТЕ е скоростта за движение на управлявания от дееца лек автомобил, необходима за безопасно разминаване в случая, подсъдимият е бил длъжен да изпълни това предписание на закона. Неизпълнението му, при експертно потвърдената обективна възможност за избягване на ПТП от дееца, не е оправдателен довод. Наближавайки кръстовището със скорост от 105 км/ч, мотоциклетистът също е допринесъл за настъпване на удара, но това обстоятелство не води до извод, че подсъдимият няма никаква вина за съставомерния резултат. Водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата за движение не може да бъде оневинен само, защото и друг участник на пътя е допуснал нарушение.
Предвид всичко изложено до тук, материалният закон е приложен правилно и при наличието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. чл.342, ал.1 от НК, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен, което изключва касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК.
В касационната жалба не е заявено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, поради което и съгласно пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК настоящата инстанция не следва да контролира налице ли е явна несправедливост на наложените наказания, както и на приложеното условно осъждане в посока евентуална интервенция от ВКС в полза на подсъдимия. Единствено ВКС ще се ограничи да посочи, че наложеното на подсъдимия наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и две години лишаване от право да управлява МПС са в установените от закона минимални размери, поради което не разкриват признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК. Продължителността на наказателния процес (седма година от образуване на досъдебното производство) не обуславя допълнително снизхождение към подсъдимия, тъй като от значение е не продължителността на наказателното производство като цяло, а датата на привличането на подсъдимия в това качество, което е станало на 5 октомври 2023 г. В този смисъл не е налице основание за намаляване на наложените наказания чрез приложение на чл.55 от НК поради прекомерност, съответно нарушение на изискването за разумен срок по чл.22 от НПК, което да оправдава санкционирането му с наказания под установените минимуми като допълнително средство за компенсация по чл.13 от ЕКПЧ на това основание.
По касационния протест на прокурора:
Макар за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, от НК в санкционната част на нормата към момента на постановяване на обжалваното решение да се предвижда по - тежко наказание (от три до осем години лишаване от свобода - ДВ, бр.67/2023 г.), апелативният съд е съобразил правилото в чл.2, ал.2 от НК за приложение на по - благоприятния за дееца закон и е ограничил въззивната проверка за индивидуализацията на наказанието в рамките на предвидената към датата на извършване на престъплението по - лека наказуемост, а именно от две до шест години лишаване от свобода. Налагането на всяко от кумулативно предвидените наказания в установените от закона минимални размери предходните съдилища са аргументирали със значителното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, за когото всички експертизи, включително изключените от съдилищата са категорични, че е могъл да предотврати ПТП, ако беше управлявал мотоциклета с разрешената за населеното място скорост. При повече от двойното й превишаване и то при наближаване на кръстовище, степента на съпричиняване правилно е отчетена от съдилищата като толкова висока, че обуславя определените минимални наказания на дееца и условното осъждане на дееца, с които представителят на Върховната касационна прокуратура също се съгласява. Както пострадалият не е очаквал подсъдимият да отнеме предимството му, така и подсъдимият не е очаквал пострадалият да управлява с толкова висока/забранена скорост, поради което въпреки грубите нарушения, допуснати от подсъдимия, не по-малко грубо и предпоставящо вредоносния резултат е допуснатото от жертвата нарушение на правилата за режима на скоростта, при това в населено място. В тази връзка несъстоятелен е доводът в касационния протест за проявено при индивидуализация на наказанията неоправдано снизхождение спрямо подсъдимия. Той не държи сметка и за характеристичните данни на подсъдимия като водач на МПС, извън поведението му като участник в процесното ПТП. Те са анализирани подробно от въззивния съд и правилно са оценени като неналагащи извод за системни, груби или вредоносни нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това не могат да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства, които самостоятелно да обусловят исканото завишаване на отговорността на подсъдимия за настъпилото ПТП. Същевременно са налице изключително положителни характеристични данни за подсъдимия като лице с чисто съдебно минало, социална и трудова реализация, които оправдават наложените минимални наказания.
Несъстоятелно се оспорва условното осъждане и по-конкретно определения минимален изпитателен срок от три години по чл.66, ал.1 от НК. За прилагането му съдилищата са изложили споделими съображения в контекста на личната и генералната превенция по чл.36 от НК, което съчетано с наказанието лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години, чието изпълнение не може да бъде отложено с условие, съответно ще бъде изтърпяно ефективно, се явява достатъчно сериозна репресия, а не неоправдано снизхождение. В тази част касационният протест не държи сметка за акцента, който съдебната практика поставя върху индивидуалната превенция, изведена като основна в разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, на която следва да се отдаде приоритет. Въззивният съд се е позовал на последователната съдебна практика, че генералната превенция не следва да се игнорира, но не тя трябва да има приоритет при обсъждането на предпоставките за приложението на чл. 66 от НК. В противен случай би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и превъзпитава дееца, спрямо когото се налага, тъй като го дистанцира от самото общество. За да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага. В тази насока е Решение № 178/ 01.06.2015 г. по н.д. № 252/2015 г., Първо н.о. на ВКС. Като допълнителен аргумент в посоченото решение е посочено, че „именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон и да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на правилата за движение са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание“.
Независимо от липсата на съответни касационни жалби от частните обвинители следва да бъде направено уточнението, че исканията на поверениците им в съдебно заседание пред настоящата инстанция ВКС сам да увеличи наложените на подсъдимия наказания е недопустимо, тъй като той не разполага с такива правомощия в първо по ред касационно производство, каквото е настоящото. Не са налице и основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за завишаването им поради изложените вече съображения за неоснователност на касационния протест.
По изложените съображения и като намери, че не са налице претендираните касационни основания, ВКС в настоящия съдебен състав прие, че касационната жалба и касационният протест са неоснователни, което налага проверяваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, с оглед резултата от касационната проверка, подсъдимият следва да бъде осъден да плати направените от частните обвинители П. П. и Г. П. разноски за процесуалното им представителство пред ВКС от двама повереници – адвокатите У. и П. съгласно представените пред настоящата инстанция пълномощни и договори за правна защита и съдействие и отбелязаното в тях, че на всеки от двамата частните обвинители са платили адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв или общо сума в размер на 1000 лв.
Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 119 от 01.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 20254000600083/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Ц. М. да плати на частните обвинители П. М. П. и Г. Д. П. сума в размер на общо 1000 (хиляда) лева, представляваща направените от тях разноски за процесуалното им представителство пред ВКС от двама повереници – адвокатите В. У. и С. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: