Отмяна на съдебно решение при отлагане на заседание за срок под една седмица

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 323

гр. София, 05.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2791 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „П. лоджистик“ ЕООД срещу решение № 159/09.02.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 1433/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260159/17.02.2022 г. по гр. дело № 6584/2020 г. на Пловдивския районен съд, са уважени предявените от И. М. М. срещу дружеството-жалбоподател искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1, и чл. 224, ал. 1 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 21/13.04.2020 г. на управителя на ответното дружество; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „офис администратор” при дружеството-касатор и последното е осъдено да `и заплати сумата 6 600 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението през периода 13.04.2020 г. - 13.10.2020 г., както и сумата 47.83 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.06.2020 г. до окончателното им изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.

С постановеното по делото определение № 1135/13.03.2024 г. настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение – в частта по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, като процесуално недопустима в тази част, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, и е прекратил касационното производство в същата част; определението не е обжалвано и е влязло в сила в тази част. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК, в необжалваемата му част, постановена по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, въззивното решение е влязло в сила на датата на постановяването и обявяването му.

Със същото определение № 1135/13.03.2024 г. съдът е установил, че касационната жалба е процесуално допустима в останалата `и част и по реда на чл. 288 от ГПК е допуснал касационното обжалване на въззивното решение в частта му, постановена по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба на ответното дружество се излагат оплаквания и доводи по чл. 281, т. 3, предл. 2 от ГПК – за неправилност на тази част от въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК при отлагане на делото в съдебно заседание от 25.01.2023 г. – за 30.01.2023 г., когато делото е обявено за решаване. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание.

Насрещната страна – ищцата И. М., в отговора си излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че ответното дружество е било редовно призовано – при спазване на едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК – за съдебното заседание на 25.01.2023 г., като за неговия представител не било налице непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ГПК да го представлява в това съдебно заседание, а за съдебното заседание на 30.01.2023 г. ответното дружество е било редовно уведомено съгласно чл. 56, ал. 2 от ГПК.

С посоченото по-горе определение № 1135/13.03.2024 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: следва ли съдът да спазва едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК при отлагане на делото в открито съдебно заседание и съставлява ли процесуално нарушение обявяването на делото за решаване в съдебно заседание, проведено при неспазване на този срок.

Разрешение на въпроса е дадено с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 110/23.04.2012 г. по гр. дело № 1024/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 32/16.02.2017 г. по гр. дело № 2942/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието следното: Едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК за призоваване на страните преди заседанието е гаранция, че страната ще има възможност да подготви защитата си. Неспазването на този срок нарушава правото на страната на участие в делото. Поради това, решаването на делото в съдебно заседание, на което е даден ход на делото в нарушение на чл. 56, ал. 3 от ГПК, съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане след извършване на процесуалните действия по редовното призоваване на страните.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение, което е дадено с цитираната практика на ВКС при точно и правилно стриктно тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 56, ал. 3, изр. 1 от ГПК, тъй като целта на установения в нея едноседмичен срок е да се осигури достатъчно време на страните в исковото производство за подготовка за откритото съдебно заседание и за гарантиране по този начин на правото им на участие и на защита в производството по делото.

При така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, касационната жалба е основателна.

В откритото съдебно заседание на 25.01.2023 г. въззивният съд е установил, че страните са редовно призовани, но не е дал ход на делото, тъй като е приел, че с докладваната в заседанието молба, процесуалният пълномощник на ответното дружество-жалбоподател, който не се е явил, е представил доказателства за служебната си ангажираност по друго дело в друг съд по същото време. Съдът е намерил, че това съставлява процесуална пречка за даване ход на делото и е отложил делото за 30.01.2023 г., като е приел, че ответното дружество се счита уведомено за тази дата съгласно чл. 56, ал. 2 от ГПК. В съдебното заседание на 30.01.2023 г. отново не се е явил представител на ответното дружество, но въззивният съд е дал ход на делото, приел е ново писмено доказателство – писмо, постъпило по делото от Пловдивската районна прокуратура, и е дал ход на устните състезания („по същество“) като е изслушал процесуалните пълномощници на ищцата, след което е обявил делото за решаване и на 09.02.2023 г. е обявил обжалваното въззивно решение № 159.

Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, основателно е оплакването на дружеството-касатор, че въззивния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като в съдебното заседание на 25.01.2023 г. е отложил разглеждането на делото за 30.01.2023 г., т.е. – за след 5 дни – при неспазване на едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК, и в това съдебно заседание е обявил делото за решаване. Както вече беше посочено, формалното и стриктно спазване на този процесуален срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК съставлява гаранция за правото на страните на участие и на защита в исковото производство, поради което обявяването на делото за решаване в съдебно заседание, на което е даден ход при неспазване на този срок и при неявяване на страната или на нейния представител, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановеното въззивно решение по реда на касационния контрол. Поради това, нито причината за неспазването на срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК, нито причината за отлагането на делото от предходното съдебно заседание, нито фикцията за уведомяване на страната по чл. 56, ал. 2 от ГПК могат да доведат до саниране на това съществено процесуално нарушение, респ. – доводите на ищцата, поддържани пред настоящата инстанция, са неоснователни.

По така изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, обжалваното въззивно решение, като неправилно – постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено в частта му, постановена по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и делото следва да се върне за ново разглеждане в тази част от друг въззивен състав на окръжния съд. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да извърши редовно призоваване на страните и редовно да проведе открито съдебно заседание – при спазване на едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3, изр. 1 от ГПК, съобразявайки възприетото по-горе от касационната инстанция. Съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход изцяло на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 159/09.02.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 1433/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са уважени предявените от И. М. М. срещу „П. лоджистик“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските по делото.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов въззивен състав.

В останалата част, постановена по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, въззивното решение е влязло в сила, като необжалваемо в тази част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: