Отмяна на въззивно решение за шофиране след употреба на алкохол заради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * липса на отговор по направени възражения * процесуални нарушения * отмяна на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 417

Гр.София, 15.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.622/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №26/24.02.25 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 22 състав, по Н.Д.2725/24 г., подсъдимият К. Г. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК, като вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер на 200 лв. На основание чл.343 Б,ал.5 вр. ал.1 НК е отнето в полза на държавата МПС-то, послужило за извършване на престъплението- л.а. АУДИ А6 с рег.№ ***, собственост на дееца.

С решение №176/28.04.25 г.,постановено от АС-София /САС/, 4 наказателен състав, по В.Н.Д.409/25 г., горецитираната присъда е изменена,като на основание чл.343 Г вр.чл.37,ал.1,т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, както и е приспаднато времето, през което е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 25.01.24 г. В останалата част съдебният акт е потвърден.

Срещу решението на САС е постъпила жалба от К. И. чрез неговия защитник. В нея са развити съображения за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се произнасяне след постановяване на решение на КС по К.Д.№16/24 г., както и да се отмени атакуваният съдебен акт и делото да бъде върнато „за ново разглеждане от фазата на въззивното съдебно заседание“. /Тук се дължи уточнение,че фазите в наказателния процес са две-досъдебна и съдебна; въззивното съдебно заседание не е отделна фаза/.

Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният пред тази инстанция защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи и без да набляга изрично на обстоятелството,че междувременно е постановено решение на КС по посоченото по-горе дело, не поддържа отправеното в тази връзка искане. Изисква отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на прокуратурата намира,че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и съображенията по нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

Защитата е поставила няколко процесуални възражения, касаещи поведението на втората инстанция, и по-точно относно дадените от нея отговори на изразени доводи срещу първоинстанционната присъда, изложени пред САС. Незабавно трябва да се отрази, че въззивната жалба на защитника /л.9 от съответното досие/ на подсъдимия е най-обща и в кориците на делото на САС не се съзира присъствие на писмено допълнение към нея, което да откроява проблемите, подлежащи на разглеждане. Същевременно, в съдебно заседание на 15.04.25 г. /протокол, приложен на л.39 и сл./, в ход на съдебни прения защитникът е изразил подробно своята теза относно неблагополучията, допуснати в мотивите към първоинстанционната присъда. Отделните пунктове са видими и ясни. Именно по тях, според касационната жалба, контролираният съд /САС/ не е отговорил на изискванията на страната за изготвяне на дължим съдебен акт.

Първо, пред съдилищата по фактите е отправяно възражение, че полицейските служители, извършили проверка и констатирали наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия И., са действали извън териториалната си компетентност, с което са опорочили резултатите от процесната проверка. На това, най-общо казано, въззивната инстанция е отговорила, че служителите са изпълнили точка 3.4 от „Методически указания за преследване на различни видове МПС, чиито водачи не изпълняват разпореждане за спиране“, действащи към 25.10.23 г.,утвърдени със Заповед №8121 з-116/26.01.23 г.на министъра на вътрешните работи, на които указания се е позовал и СГС /приложени по делото/.

По този повод защитата твърди,че цитираните методически указания нямат характер на нормативен акт, поради което от тях не възникват права или задължения и от евентуалното им спазване не следва законосъобразност на извършените от полицейските служители действия. Отговор на този несъмнено поставен на първо място в ход на съдебни прения въпрос не е даден от САС. Това е било необходимо, доколкото се атакува възможността за запознаване с нормативна база, на основание която съответни служители на РПУ-Аксаково са можели да пристъпят към преследване и преустановяване движението на МПС извън поверения им район на действие, последното обстоятелство установено безсъмнено по делото.

ВКС няма да посочи своята перспектива по въпроса, тъй като тогава би обезсмислил нуждата от дължими отговори, давани от инстанциите по същество, чиято правилност или не да се проследява. В проекция- би се стигнало до превръщане на производството в едноинстанционно, изчерпващо се с решаване на всички съществени въпроси само от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела. Този съд ще обърне внимание единствено на обстоятелството,че при преценка на обсъждания аргумент следва да се обмислят най-малко кръгът на ангажираните с деятелността по методическите указания адресати и предметът на отношенията, които се явяват регулирани по процесния начин.

Второ, все в тази връзка, но явяващ се по-важен по мнение на ВКС, е следният отправен довод на защитата- дори и в съответствие с методическите указания служителите, стартирали преследване, да са го довършили правомерно извън обслужваната от тях територия, то е приключило с успешното спиране на преследвания автомобил. Оттам нататък всички действия по последващи проверки /в случая такава за управление на автомобил след употреба на алкохол/ и издаване на административни актове, е следвало да бъдат извършени от полицейски служители, обслужващи съответната територия, се твърди в касационната жалба.

Именно това е основният въпрос, който е следвало да получи отговор във въззивното решение, но въобще не е разчетен. Извън общо изложеното послание по законосъобразност на действията на процесните служители, САС е отбелязал, че „преследването на автомобила на подсъдимия…..е било предприето поради неподчинението му на надлежно подадения сигнал за спиране, като е целяло задържането му, установяване самоличността на водача и реализиране на полицейската проверка, от която той е направил опит да се отклони, като в случая отдалечаването.. от точката на контрол /пътен възел летище Варна/, е съвсем незначително /в рамките на 1-2 км/“- л.50 от въззивното дело, лице, под средата.

Като оставим настрана какво разстояние според контролирания съд би се явило значително в случаи като процесния, при липсата на свързване с каквато и да е регламентация, в крайна сметка остава неясно доколко разстоянието въобще би се оказало важно за разрешаване на поставения от защитата проблем- недопустимост служители на РПУ от друг район да извършат проверка за употреба от страна на спрения водач на МПС на алкохол /а и да издават административно-наказателни документи в тази връзка/. При упражняване по незаконосъобразен начин на това им правомощие, очевидно защитата залага най-напред на изключване на резултата от проверката с техническо средство, което би се явило предопределящо за изхода на спора.

ВКС няма да даде собствен отговор и на този въпрос по съображения, изложени по-горе. Ще уточни обаче, че за да бъде отговорено надлежно на защитата, действията на служителите на РПУ-Аксаково е следвало да бъдат обмислени от решаващите инстанции както на плоскостта на споменатите вече Методически указания, така и на напълно пренебрегнатата от страните и съдилищата Инструкция 8121з-749/20.10.14 г.за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение; а и на друга регламентация, ако е необходимо. Инструкцията е оповестена по надлежен ред, публикувани са и по-късните й изменения. Прочитът установява,че разпоредбите по нея касаят и трети лица, извън съответните служители, за регулацията на чиито права, задължения и поведение е предназначена.

Едва при реализиран комплексен подход на разсъждения по цитираните актове, относими към поведението на проверилите подсъдимия лица от РПУ-Аксаково, решаващ съд би могъл да изведе своята позиция по законосъобразност или не на техните действия. И, разбира се, да се отговори на съществени, отправени от защитата доводи, като те се уважат или отхвърлят, но мотивно обосновано.

Казаното дотук е достатъчно да се изведе заключение, че въззивният съд, чийто акт понастоящем се ревизира, не се е справил с тази задача и е нарушил чл.339, ал.2 НПК. Това от своя страна несъмнено предполага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Предвид същината на гореизложеното, ВКС няма да взима отношение по претенцията на защитата за липса на отговори от страна на контролирания съд, на определени възражения, направени на фона на твърдяна липса на доказателства за субективната страна на деянието по чл.343 Б НК, при положение че поведението на проверяващите се приеме по надлежен ред за законосъобразно. Само ще отбележи, че дълготрайното прилагане на този законов текст е въвело репери, които се установяват в производства като процесното за управление на МПС след констатирана по надлежен ред концентрация на алкохол в кръвта.

Не може обаче да не се сподели аргументът по касационната жалба за липса на мотиви за това защо на подсъдимия е отмерено наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и шест месеца. Не присъства дори и едно съображение в тази насока.

А разяснение на позицията би било необходимо, тъй като изрично в мотивите на решението е отбелязано, че „липсата на подаден съответен въвзивен протест, предвид спазване на принципа за невлошаване на положението на подсъдимия, прави безпредметно обсъждането на въпроса за неговото завишаване, както и за отмяната на чл.66,ал.1 НК“ /л.50, гръб, последно изречение от предпоследен абзац/. Не става ясно дали САС намира наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година за принципно справедливо или за максимално справедливо, в рамките на процесуалните възможности за реакция на втората инстанция. Това можеше да стане видно от съображенията на въззивния съд по определяне на забравеното да бъде наложено от СГС наказание лишаване от право, ако той би изписал такива. Констатираната липса на какъвто и да е аргумент не може да бъде попълвана с разсъждения с разнолика интерпретация и респективно, спекулиране с обстоятелството какво е имал предвид решаващият съд.

На последно място и само в сферата на пълнота на произнасяне по всичката аргументация по касационна жалба, по отношение на оплакването за нарушение на материалния закон предвид противоречие на нормата на чл.343 Б, ал.5 НК с текстове на КРБ и международни актове в рамките на ЕС, този съд ще отбележи, че след депозиране на актуалната жалба на 02.06.25 г. с отправяне на претенция съдебният акт на ВКС да бъде изготвен след постановяване на решение на КС по К.Д.№16/24 г., е оповестено такова- №8/17.07.25 г.,постановено по К.Д.15 и присъединено дело 16, все от 2024 г., разрешило поставения от защитата проблем.

Отделен е въпросът удовлетворима ли би била претенцията към ВКС по принцип, дори и той да бе се произнесъл преди огласяването на решението на КС, след като основните възражения за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане са изцяло на процесуална плоскост.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №176/28.04.25 г.,постановено от АС-София, 4 наказателен състав по В.Н.Д.409/25 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/