Определяне на правната квалификация на иска от съда според фактите

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

София, 24.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 209 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К., чрез адвокат М. Г., срещу въззивното решение №163/19.10.2022г. на Пловдивски апелативен съд по в.г.д.№298/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №2346/28.07.2023г. по следния въпрос: Обвързан ли е въззивният съд от правното основание посочено в исковата молба или въз основа на обстоятелствата изложени в исковата молба, следва да определи правното основание на исковата претенция.

Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд по разрешаването му (решение №249/23.07.2010г. по г.д.№92/2009г. на ІV г.о.; решение №77/08.03.2011г. по г.д.№127/2010г. на ІV г.о.; решение №5/20.02.2012г. по г.д.№658/2011г. на ІІІ г.о.; решение №277/22.11.2018г. по г.д.№4702/2021г. на IV г.о. и др.), е изяснено, че предмет на делото е спорното материално субективно право /претендирано или отричано от ищеца/, очертано от основанието и петитума на иска. Задължение на страната е да посочи точно и ясно фактическите твърдения, с които обосновава наличието на твърдяното материално право, въз основа на които съдът определя правната квалификация на искането, без да е обвързан от становищата и квалификацията дадени от страните. Съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по предмета, с който е сезиран в исковата молба /уточнен след дадени указания/ или изменен след надлежно направено искане.

Разяснено е още, че въззивната инстанция, като съд по същество, извежда свои собствени фактически и правни изводи, въз основа на които преценява основателността на иска, поради което може да преквалифицира претенцията. Неправилната квалификация на предявеното субективно материално право от първата инстанция, сама по себе си не означава, че постановеното решение е недопустимо. То е такова, когато съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран /страни, петитум или обстоятелства, на които страната не се е позовала/. Когато съдът е разгледал въведените в производството факти, по заявения петитум и по отношение на страните в производството, не е налице произнасяне по непредявен иск, дори правната квалификация на същия да е неправилна. В този случай първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено от въззивния съд, като втори по ред съд по съществото на спора. Съгласно разясненията дадени в т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора.

В жалбата И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърдят, че в обстоятелствената част на исковата молба главните искове за нищожност на процесните публични продани са обосновани с твърдения за липса на качество „взискател“ на ответника към датата на влизане в сила на постановленията за възлагане на имотите. Твърдят, че съдът е следвало да определи правната квалификация на претенциите въз основа на наведените твърдения, а не на основание посочената от страната правна норма, която не е обвързваща за съда. Сочат още, че погасителния ефект на прихващането не настъпва, ако купувачът няма материално право срещу длъжника, какъвто е и процесния случай, предвид сключения договор за цесия на процесните вземания преди влизане в сила на постановленията за възлагане, с които са извършени оспорените публични продани. По същество претендират отмяна на решението, уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата „Първа инвестиционна банка“ АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт Е. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че ефектът на публичната продан настъпва с факта на издаване на постановлението за възлагане, към който момент е следвало да са налице всички предпоставки по осъществяването ѝ. Влизането им в сила има значение единствено за настъпване на правните им последици /прехвърляне на собствеността/, но не и за преценка на тяхната законосъобразност и валидност. По същество претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност за заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минималния размер.

Третото лице – помагач „С.Г.Груп“ ЕАД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адв. Н. М., оспорва жалбата като неоснователна. По същество моли съда да потвърди обжалваното въззивно решение.

С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първостепенния Окръжен съд – Хасково в частта, с която са отхвърлени предявените от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание и злоупотреба с право на извършени по изп.дело №1454/2014г. на ЧСИ С. П. публични продани на недвижими имоти – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.712.135.1.34, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет.4, ап.7 и САМОСТОЯТЕЛЕН ИМОТ В СГРАДА с идентификатор 77195.706.259.4.20, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.20, по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. и прекратил производството по гр.д.№772/20 г. по описа на ОС – Хасково в тази му част.

Със същото съдът потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Хасково в частта, с която са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за прогласяване недействителността на извършените по изп.дело №1454/2014г. на ЧСИ С. П. публични продани на посочените недвижими имоти, на основание чл.496, ал.3 от ГПК и за отмяна на постановленията за възлагане на процесните недвижими имоти от 20.11.2019г. по изп. дело №1454/2014г. на ЧСИ С. П.; както и исковете за признаване за установено, че: И. К. И. и Е. К. И. са собственици на недвижим имот с идентификатор 77195.712.135.1.34, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет.4, ап.7, а Д. Д. К. и М. Т. К. са собственици на недвижим имот с идентификатор 77195.706.259.4.20, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.20.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач – „С.Г.Груп“ ЕАД.

За да постанови този резултат, съдът приел, че публичната продан може да бъде атакувана и нейната действителност оспорена по исков път само и единствено в хипотезата на чл. 496, ал.3 от ГПК. Изложил, че посочената разпоредба е специална и изключва приложението на общите правила за недействителност на правните сделки. С оглед на това приел, че предявените в производството искове за прогласяване нищожност на публичните продажби по изп. д. №1454/2014г. поради липса на основание по чл.26 от ЗЗД са недопустими, поради което обезсилил решението на първостепенния съд и прекратил производството по делото по отношение на същите.

По предявените в условие на евентуалност искове с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК съдът приел за установено, че изпълнителните действия по образуваното изп. дело №1454/2014г. по описа на ЧСИ С. П. са били насочени към процесните имоти, ипотекирани от ищците в полза на банката – ответник за обезпечение на вземанията ѝ по договор за кредит, за които бил издаден изпълнителен лист. Съдът констатирал, че по проведената на 06.08.2015г. публична продан на имотите, за техен купувач бил обявен взискателят – „Първа инвестиционна банка“ АД. На 18.09.2015г. съдебният изпълнител съставил постановления за разпределение на постъпилите суми. В същите посочил, че взискателят не следва да внася достигнатите продажни цени /от 69 000 лева и от 42 000лева/, тъй като с тях било извършено погасяване на задълженията по изпълнителното дело, в посочената поредност. Съдът приел, че извършените разпределения били влезли в сила, както и че определените такси в изпълнението били заплатени от обявения за купувач взискател. На 20.11.2019г. съдебният изпълнител издал две постановления за възлагане на процесните имоти на купувача /взискател/. Те били обжалвани от Н. Ч., като с решение №138/07.04.2020г. по в.гр.д.№320/2020г. на Окръжен съд - Хасково и решение №142/10.04.2020г. по в.гр.д. 319/2020г. на Окръжен съд - Хасково подадените жалби били оставени без уважение. Въззивният съд констатирал, че с договор за цесия от 19.12.2019г. „Първа инвестиционна банка“ АД цедирала в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД вземането, за което било образувано изпълнителното производство в неговата цялост, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви.

Въз основа на така установеното съдът приел, че възлагането на недвижим имот на взискател се характеризира с това, че същият не внася посочената от него цена, на която е обявен за купувач, а само частта необходима за изплащане на съразмерните вземания на другите взискатели и то след извършване на предварително разпределение и неговото стабилизиране. Посочил, че в тази хипотеза постановлението за възлагане погасява дълга със сумата определена в разпределението, а с влизането му в сила настъпва неговия прехвърлителен ефект и имотът става собственост на лицето, на което е възложен. С оглед ефекта на прихващане между сумата, предложена от взискателя-купувач и съответната на нея част от дълга, съдът направил извод, че независимо, че вещно-правните последици на възлагателното постановление настъпват с влизането му в сила, погасителният ефект на прихващането настъпва към момента на постановяването му. Този извод съдът обосновал с разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗЗД, тъй като това бил най-ранният момент, в който прихващането е могло да се осъществи. В заключение, съдът приел, че релевантен за конкретния спор е момента на издаване на възлагателното постановление, към който са били налице всички законови предпоставки за това: взискател била „Първа инвестиционна банка“ АД, поради което не е налице хипотезата на чл.496, ал. 3 от ГПК, опровергаваща действителността на извършените публични продани. По изложените съображения въззивният съд намерил предявените искове за неоснователни. С оглед на този резултат, съдът направил извод за неоснователност и на исканията за отмяна на постановленията за възлагане от 20.11.2019 г. по изп. дело №1454/2014г., както и на предявените установителни искове.

Основателен е касационният довод за неправилно определена от въззивния съд правна квалификация на предявените главни искове за прогласяване нищожност на извършените по изп.дело№1454/2014г. на ЧСИ С. П. публични продани на недвижими имоти, която е довела до обезсилване на постановеното от първостепенния съд решение и прекратяване на производството по делото по отношение на същите. При обосноваване извода за недопустимост на производството в тази част, въззивният съд е направил смешение между исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.496, ал.3 от ГПК, като неправилно е квалифицирал предявените претенции като такива по чл.26 от ЗЗД. Въведените от ищците правопораждащи юридически факти са за порок на публичните продажби поради участие в същите на лице без право да наддава, предвид осъщественото прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист от банката/кредитор на третото лице довело до изгубване качеството ѝ на „взискател“. Тези твърдения не попадат в обхвата на общия фактически състав за нищожност по чл.26 от ЗЗД, а обуславят правна квалификация на иска по чл.496, ал.3, вр. чл.490, ал.2 от ГПК.

В противоречие с дадения отговор съдът е определил квалификацията на исковете така, както е била посочена от ищците и възприета от първостепенния съд, без да съобрази изложените в исковата молба твърдения, от които е изведено спорното право. Не е съобразил и обстоятелството, че първата инстанция е разгледала въведените в процеса факти, но неправилно е приложила материалния закон, които нарушения е следвало да отстрани като съд по същество на спора. Приемайки определената от първостепенния съд правна квалификация съдът направил извод, че исковете са недопустими и прекратил производството по тях, вместо сам да подведе твърденията и исканията на ищците към относимата материалноправна норма и да разреши според нея спора, като отмени, измени или потвърди първоинстанционното решение.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в тази част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за решаване на спора по същество, при приложение на относимата към предявените искове правна норма. Въззивното решение следва да бъде отменено и по отношение на исковете по чл.124 от ГПК, тъй като тяхната висящност е обусловена от висящността на исковете за нищожност.

В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по евентуално предявените искове с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено, тъй като разглеждането им е обусловено от сбъдването на поставеното от ищците условие – отхвърляне на главните претенции, което не е настъпило.

По претенциите на страните за разноски, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора /чл.294 ал.2 ГПК/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №163/19.10.2022г. постановено по в.г.д.№298/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частите, с които: е обезсилено решение №90/02.08.2021г., допълнено с решение №121/18.04.2022г., по г.д.№772/2020г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която са отхвърлени предявените от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание и злоупотреба с право на извършени по изп.дело №1454/2014г. на ЧСИ С. П. публични продани на недвижими имоти – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.712.135.1.34, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет.4, ап.7 и САМОСТОЯТЕЛЕН ИМОТ В СГРАДА с идентификатор 77195.706.259.4.20, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.20, по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. и е прекратено производството по гр.д.№772/20 г. по описа на ОС – Хасково в тази му част; както и в частта, с която са отхвърлени исковете за признаване за установено, че: И. К. И. и Е. К. И. са собственици на недвижим имот с идентификатор 77195.712.135.1.34, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет.4, ап.7, а Д. Д. К. и М. Т. К. са собственици на недвижим имот с идентификатор 77195.706.259.4.20, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.20.

ОБЕЗСИЛВА решение №163/19.10.2022г. постановено по в.г.д.№298/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 90/02.08.2021г., допълнено с решение №121/18.04.2022г., по г.д.№772/2020г. на Окръжен съд – Хасково за отхвърляне на предявените в условие на евентуалност искове от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за прогласяване недействителността на извършените по изп.дело №1454/2014г. на ЧСИ С. П. публични продани на недвижими имоти – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.712.135.1.34, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет.4, ап.7 и САМОСТОЯТЕЛЕН ИМОТ В СГРАДА с идентификатор 77195.706.259.4.20, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.20, по КККР на [населено място], на основание чл.496, ал.3 от ГПК и за отмяна на постановленията за възлагането им от 20.11.2019г. по изп. дело №1454/2014г. на ЧСИ С. П..

Решението е постановено при участието на третото лице помагач – „С.Г.Груп“ ЕАД.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: