Изисквания към съдържанието на частна тъжба за обида

Текстът на акта

Ключови фрази

Обида и квалифицирана обида * прекратяване на наказателно производство * прекратяване на производство поради нередовност на тъжба * Касационни дела от частен характер чл. 346, т. 4 НПК * отмяна на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 374

Гр.София, 30.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни, 2024 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.455/24 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №288/02.06.23 г., постановена от РС-София /СРС/, НО, 100 състав, по Н.Ч.Х.Д.13632/22 г., подсъдимият А. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.148,ал.1,т.1 и т.3 вр.чл.146,ал.1 НК. Във връзка с чл.78 А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на конституираната гражданска ищца Н. Г. обезщетение за неимуществени вреди, резултат от престъпното деяние, в размер на 2 500 лв. Осъден е и да заплати направените по делото разноски.

Срещу тази присъда е постъпила въззивна жалба от А., въз основа на която е образувано В.Н.Ч.Х.Д.7387/23 г.по описа на ГС-София /СГС/, НО, 13 въззивен състав. С решение №168/13.03.24 г. тя е отменена изцяло и е прекратено наказателното производство.

Срещу този съдебен акт е постъпила касационна жалба от частната тъжителка чрез нейния повереник, с оплаквания за това, че „решението е ….. незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при явно незачитане на закона и нарушено вътрешно убеждение.“ Иска се отмяна на същото и потвърждаване на първоинстанционната присъда или отново след отмяна-връщане на делото за ново разглеждане „от друг състав на СГС за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.“

Постъпило е становище от подсъдимия, което по съществото си е възражение срещу касационната жалба. В него от една страна се твърди,че тъй като делото е от частен характер /пред общ съд/, производството по него е двуинстанционно и може да се очаква произнасяне от върховната съдебна инстанция само по прекратяването, а от друга-се взема отношение по правилност и законосъобразност на атакуваното решение на СГС.

В съдебно заседание пред ВКС частната тъжителка,редовно призована,не се явява. Нейният повереник поддържа жалбата с изложените съображения и искания.

Представителят на ВП намира сезиращия настоящата инстанция документ за допустим, а по същество-основателен досежно необходимостта от отмяна на решението на второстепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не депозира допълнително становище.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и възражението срещу нея и изтъкнатите в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си според чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Предвид голяма част от съдържанието на касационната жалба и възражението срещу нея, този съд се счита задължен да даде определени пояснения.

На първо място, настоящото производство е образувано пред ВКС на основание чл.346,т.4 НПК. Тъй като предмет на разглеждане е съдебен акт на ГС-София /равнопоставен на окръжен съд, действащ като въззивен такъв/, с който за първи път е прекратено наказателното производство, то несъмнено е налице законова предпоставка за разглеждане на делото пред касационна инстанция.

В този контекст, на второ място трябва внимателно да се направи преценка кои касационни основания са относими за претендиране и прилагане в подобни случаи. Доколкото очевидно в посочената процесуална норма иде реч за процедура по прекратяване, спиране или преграждане пътя на наказателното производство, то повече от обяснимо върховната съдебна инстанция по наказателни дела не следва да бъде сезирана с касационни поводи като неправилно приложение на закона /има се предвид, и винаги е било така, материалният закон/ и явна несправедливост на наложеното наказание /не следва да има определено такова/.

На трето място, в процедура като процесната ВКС задължително е само съд по правото, а не по фактите, поради което не може да бъде изисквано да се отменя атакуваният съдебен акт и да се потвърждава първоинстанционният такъв. Без да затъва в теоретични разсъждения, този съдебен състав ще съобщи, че претенция в обратната насока не само предполага поредно разглеждане на делото и преценка на доказателствата по същество /това е възможно по реда на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, не понастоящем/, но и в същината си произнасяне по необоснованост, изискващо занимаване с инкриминираната престъпна деятелност.

В контекста на обсъжданото е повече от ясно, че ВКС няма да подложи на разглеждане никакви аргументи по касационната жалба, свързани с оплаквания за нарушение на закона и необоснованост /която поначало не е касационно основание/ на атакувания съдебен акт, и въобще с оглеждане на доказателствата по вмененото с тъжбата престъпно поведение. Още повече, осъществяването на такава дейност би инициирало произнасяне по дело от частен характер, образувано пред районен съд, в касационна процедура. Такова процесуалният закон не е предвидил.

И на последно място, този съд споделя становището на подсъдимия, изложено в неговото възражение, че ВКС следва да обсъжда само и единствено дали законосъобразно или не е прекратено наказателното производство от въззивната инстанция. В изложения смисъл е изненадващо по-нататъшното взимане на отношение /във възражението/ по правилност на решението на СГС, гарнирано с гневни и подигравателни съждения по конкретни терзаещи дееца въпроси, дълбоко неотносими към прекратяване на производството.

Този съд не желае да препятства страните при изразяване на техните изявления, но те трябва да се вместват както във формата на разглеждане на делото, така и в експресивен /ако страната желае/, но професионално поднесен изказ. А доста неподходящ процесуален такъв се разчита в цялото производство, включително и в сезиращите настоящата инстанция документи. На него ВКС няма да обърне никакво внимание, но не може да се въздържи да не спомене,че го е видял!

ПО ДОПУСТИМИТЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ СЪОБРАЖЕНИЯ:

В атакуваното решение СГС е направил анализ на съдържанието на тъжбата, като е преценил,че същата не отговаря на заложените в чл.81,ал.1 НПК изисквания относно място,време и начин на извършване на престъплението. В тази връзка от една страна е отправен упрек, че изложените обстоятелства не са изразени по „ясен и безпротиворечив начин“. Затова и присъдата е отменена и наказателното производство е прекратено.

От друга страна обаче, несъмнено е счетено,че с тъжбата е сезиран първоинстанционният съд в законоустановения 6 месечен срок, визиран в чл.81, ал.3 НПК /стр.4 от решението в средата/, както и че законосъобразно е сезиран именно СРС, в района на който е извършено инкриминираното деяние /стр.3, предпоследен абзац/. Общо казано, прочитът на мотивите по обсъжданата тематика установява объркани размисли и по същество-невъзможност на решаващата втора инстанция да обособи какви са важимите фактори, които трябва да обмисли.

В касационната жалба пък частната тъжителка чрез своя повереник се е впуснала в подробни разсъждения какво е установено по отношение на посочените по-горе обстоятелства. Макар и голяма част от съображенията да не реферират към дължим извод за крайния изход на спора по процесната процедура, а да представляват негативно емоционално обагрени размисли срещу приетото от съда, все пак някои от тях навеждат ВКС на заключение, наред с неговата собствена преценка на ценимата конкретика по делото, че искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС е състоятелно.

Прегледът на процесната тъжба установява,че частната тъжителка Н. И. се счита обидена, що се касае до възведената от самата нея квалификаия /отделен е въпросът, че такава поначало се дължи от съда в дела от частен характер, а в тъжбата е направен и извод за обстоятелства,обуславящи наличието на клевета-стр.2, предпоследен абзац/ от изнесени от подсъдимия твърдения в писмена жалба до АП-София с вх.№1841/22 г. от 02.08.22 г. Тъй като тъжбата е постъпила в СРС на 28.10.22 г. спор за шестмесечния срок от узнаване на вменените престъпни обстоятелства не може да има.

Тук обаче въззивната инстанция до голяма степен е объркала необходимостта от доказателствено изследване на въпроса за цитирания срок /когато това е необходимо/ за получаване на познание на твърдените престъпни обстоятелства от една страна, а от друга- за дължимите като присъствие данни във всеки обвинителен инструмент- кога,къде и как е извършено съответното престъпление, от друга. Без да възпроизвежда дословно казаното от СГС и претенциите по касационната жалба срещу него, този съд ще отбележи, че макар и кратка словно /което не е порок, стига да се съдържат всички релевантни обстоятелства/, тъжбата отразява кога-на 02.08.22 г.; къде- пред АП-София; как- чрез писмена жалба, е извършено съответното престъпление с вменените конкретни слова. Точно затова правилно е изведено, че местнокомпетентен да се произнесе е РС-София, след като частната тъжителка заявява,че е обидена.

По-нататъшните изяснявания по какъв начин същата е разбрала за обидните думи /чрез свои колежки от съответна прокуратура в Кюстендил/, в кой точно ден и час /ясно е,че е във времето между 02.08.22 г. и деня на предявяване на тъжбата- 28.10.22 г./ и как се е разстроила от изписаната срещу й обида, са важни за общото изясняване на ситуацията. Но те не повлияват върху извода за налични съставомерни обстоятелства по тъжбата- време,място и начин на извършване на престъплението.

КОЙ СЛЕДВА ДА РАЗГЛЕДА ДЕЛОТО ПРЕД СГС СЛЕД ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО И ВРЪЩАНЕ:

Този въпрос се нуждае от специално обсъждане. Това е така,защото от една страна съставът на въззивния съд, постановил атакуваното решение, след отмяна на присъдата на СРС е прекратил наказателното производство, най-просто казано поради невъзможност за произнасяне по негодна тъжба; а от друга, на стр.6 и 7 от решението е взето нарочно отношение не само по липса на мотиви на ревизираната присъда /с най-общи разсъждения/, но и по предпоставки за съмнения за предубеденост на първия съд още при насрочване на делото, с оглед конкретно съдържание по разпореждането. Не може да се подмине следователно въпросът, че последните аргументи обосновават оглеждане на действията на решаващия първостепенен орган в същината на неговата съдебна деятелност.

Ето защо, без значение дали ВКС е съгласен с аргументите на ревизираната инстанция за дейността на СРС по същество, той следва да отмени атакуваното пред него решение и да върне делото за ново разглеждане от ДРУГ състав на СГС, независимо че сезиращото настоящата инстанция произнасяне е с предмет на разискване единствено по процедурната част по прекратяване на наказателното производство.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №168/13.03.24 г.,постановено от ГС-София,НО, 13 въззивен състав, по В.Н.Ч.Х.Д.7387/23 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/