Задължение на съда да разгледа евентуален иск и да събере служебно експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

23
Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

София,10.03.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2526 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3501/15.05.2024г., подадена от М. А. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. И. от АК-В., срещу решение № 43 от 21.03.2024г. по в.гр.д. № 514/2023г. на Варненския апелативен съд, І граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 979 от 07.08.2023г. по гр.д. № 1283/2022г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място], положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че М. А. А. е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк], местност „Вилите“, а именно: ПИ с ид. [№] по КККР на [населено място] с площ от 8 117 кв.м., ведно с построените в него сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследствено правоприемство от своята майка Е. А., тя - по наследяване от своя баща М. З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. и предявен в условията на евентуалност иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност - за 1/4 ид. част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му) до предявяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като въззивният съд както в мотивите, така и в диспозитива се е произнесъл по съединените при условията на евентуалност искове общо, без да ги разграничава и без да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по всяка една от претенциите, при положение, че дължи произнасяне по всяко едно от заявените в исковата молба основания (наследяване и изтекла в полза на ищеца придобивна давност). Поддържа евентуално, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложението на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при формиране на крайния извод на съда и необоснованост в резултат на липсата или на погрешната преценка на доказателствата и при несъблюдаване правилата на формалната логика.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат Р. Н. Г. от АК-П., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №5238/18.11.2024г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса нарушава ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК липсата на конкретни мотиви по евентуалния иск, както и необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в хипотеза като настоящата, при която фактическите твърдения по този иск са относими към различен период от време и различно правно основание спрямо главния иск.

По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Ако приеме главния иск за неоснователен, въззивният съд дължи произнасяне с диспозитив по основателността на иска, предявен като евентуален. В подобна хипотеза съдът е длъжен да изложи към решението си мотиви както по основателността на главния иск, така и по основателността на евентуалния иск и да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и по двата иска, вкл. в хипотеза като настоящата, при която фактическите твърдения по евентуалния иск са относими към различен период от време и различно правно основание спрямо главния иск. Ако фактическите твърдения по евентуалния иск, които се различават от фактическите твърдения по основателността на главния иск, не са обсъдени от въззивния съд, това нарушава изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. И в тази хипотеза приложение следва да намери задължителната и трайно установената практика на ВКС за задължението на съда да изложи мотиви към съдебното решение, за съдържанието на тези мотиви, за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и за значението на нарушаването на последното задължение.

Според разрешенията, дадени в ППВС № 1/1953г. и ППВС № 1/1983г., към решението съдът излага и мотивите, въз основа на които то е постановено. Мотивите са неразделна част от решението и следва да отразяват фактическите и правни съображения на съда и да дават отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по спора. В ППВС № 7/1965г. е прието, че необсъждането на събрани доказателства и на направени доводи има за последица неправилност на съдебния акт и би представлявало основание за отмяна по чл. 207, б. ”б” от ГПК (отм.), когато допуснато процесуално нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) е съществено. При действието на ГПК в сила от 01.03.2008г. същественото нарушение на процесуалните правила обосновава неправилност на въззивния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

М. А. А. е предявил срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД иск за признаване правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследяване от своята майка Е. М. А., тя - по наследяване от своя баща М. Н. З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. В условията на евентуалност е навел твърдението, че е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност - за 1/4 ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му А. А. А.) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му Е. М. А.) до предявяване на иска, с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г. Посочил е, че поземленият имот е бил завладян от родителите на дядо му М. - Н. и Е. З. в началото на 20-ти век. Те изградили стопанска постройка, а по-късно през периода 1935г.-1939г. била построена и малка жилищна постройка (вила) за семейството. В уточняващата молба от 11.07.2022г. е въвел твърдения, че двете процесни сгради били налични в имота преди 1935г. През 1956г. майката на ищеца Е. М. З. е сключила граждански брак с баща му А. А. А. и младото семейство останало да живее в процесния имот заедно с бащата на Е. - М. З.. В този имот се е родил и ищеца. Сестрата на Е. - Н. М. Б. се омъжила в [населено място] и посещавала имота само през лятото. М. З. починал през 1966г. (а съпругата му е починала преди него през 1940г.) и зачитайки волята му имотите да останат в наследство на дъщеря му Е., другата му дъщеря Н. (лелята на ищеца) се е отказала от наследството на баща си. През 2009г. е починал бащата на ищеца, а през 2015г. - майка му. Твърди, че за посочените по-горе периоди, всеки от родствениците му и негови праводатели, а след смъртта на родителите му - и самият ищец, са осъществявали владение върху имота и са го своили, поради което и същият е бил придобит на оригинерно правно основание - от дядото на ищеца за период най-дълго от 20 години (изтекъл към 1955г.), а след смъртта му по наследяване от неговата майка, а след нейната смърт - по наследяване от самия ищец, евентуално - въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност - за 1/4 ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му) до предявяване на иска, с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г. Наведени са били твърдения че ответното дружество е вписано в кадастралния регистър като собственик на имотите и в допълнителната молба от 11.07.2022г. е посочено, че ответникът е предприел действия за отдаването на процесните имоти под наем чрез обявяването на публичен търг.

В депозирания от ответното дружество отговор на исковата молба е оспорено придобиването на процесните имоти от ищеца на посочените в евентуалност придобивни основания. Посочено е, че до 20.12.2004г. имотите са били публична държавна собственост, предоставени на МОН за изпълнение на функциите му по организиране и координиране на държавната политика в областта на ученическия отдих, туризъм и спорт. Имотите се ползвали за нуждите на Национален център за ученически отдих и туризъм към МОН (открит със заповед на министъра на образованието и науката през 1993г.), преобразуван в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като самостоятелно юридическо лице - държавно обслужващо звено (през 1998г.). Последвало е сливането му с Квалификационно-възстановителен център, [населено място] през 2001г. и е образуван Национален център за отдих, възстановяване и спорт, който е стопанисвал процесните имоти. На 24.01.2005г. с учредителен акт на министъра на образованието и науката е образувано ответното дружество като ЕООД и процесните имоти след като са били преобразувани през 2004г. в частна държавна собственост, са били внесени в капитала на дружеството като апортна вноска. С решение от 2006г. ответното дружество е било преобразувано в ЕАД. Владението върху имотите е било предадено на дружеството от Национален център за отдих, възстановяване и спорт въз основа на заповед № РД-09-376/16.03.05г. на министъра на образованието и науката. Възразено е, че дори и преди 1944г. праводателите на ищеца да са били собственици на имотите, то същите са били одържавени и правото им на собственост от държавата е преминало в патримониума на ответното дружество. Фактическата власт върху имотите е била упражнявана непрекъснато от дружеството от момента на неговото учредяване и придобивна давност не е могла да тече против държавата на основание чл. 86 ЗС до 20.12.2004г., а след това евентуална придобивна давност е спряла да тече на основание § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006г.).

В обжалваното решение са изложени съображения, че за да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато, да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). Посочено е, че с оглед предявените положителни установителни искове за собственост, доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти на осъществяване на фактическата власт върху имота непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено в продължение на посочените от ищеца периоди, с намерението за своене на имота от неговите праводатели, респективно от самия ищец, както и настъпването на наследствено правоприемство, е върху ищеца. Взето е предвид, че в мотивите на ТР № 4/2012г., постановено на 17.12.2012г. от ОСГК на ВКС, обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането, но именно субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, според въззивния съд е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Посочено е, че в случая, извън производството, няма данни ищецът или неговите праводатели да са се позовали на последиците на придобивна давност.

Посочено е, че от представените от ищеца удостоверения за наследници, издадени от [община], е установено, че ищецът е единствен наследник по закон на своята майка Е. М. А., починала на 17.04.2015г., както и на своя баща А. А. А., починал на 13.01.2009г. От своя страна Е. М. А. е била наследница заедно със своята сестра Н. М. Б. на баща им М. Н. З., починал на 14.07.1966г., вдовец към датата на смъртта си. От представената молба на Н. Б. и удостоверение, издадено от ВРС на 20.08.2004г. е установено, че същата се е отказала от наследството, останало след смъртта на баща й М. Н. З. и отказът е вписан в особената книга на съда под № 66/2004г.

С протоколно определение от 04.11.2022г. е прието за безспорно установено между страните, че към 1944г. собственик на процесните имоти е бил наследодателят на ищеца М. Н. З.. В същото съдебно заседание представителят на ответника е оспорил твърдението на ищеца, че след 1944г., когато се е осъществило одържавяването на имотите, владението е било осъществявано от наследодателите на ищеца.

За установяване факта на владение по делото са изслушани свидетелски показания, които са възпроизведени в обжалваното решение по следния начин:

Свидетелката К. е заявила, че е била приятелка на майката на ищеца и че от 1952-53г. познава семейството му; изложила е, че ищецът притежава имот във вилната зона над[жк], който в последно време много се е променил - преди е имало овошки и лозя, които били поддържани от дядото М., починал през 1966г. В имота е имало селскостопанска постройка с буре и декорация, в която дядото М. си е правел ракия. Освен това в имота е имало и една красива вила, на която бил написал „Вила Янтра“. След смъртта на дядо М., в имота останали да живеят майката и бащата на ищеца. След като С. е починал, нещата се променили. Други хора в имота не са живели освен посочените лица. Сестрата на Е. си е идвала от [населено място] само през лятото. В имота продължавал да живее ищецът М., ползвайки вила „Янтра“. Имотът е с площ около 6.5-7 дка. Свидетелката допълва, че познава имота от 1960г. и оттогава не е виждала ученици да посещават този имот. Имало е лагерници, но в друг имот, който се намирал на около 500-600 метра от имота на М.. Сочи, че процесният имот е ограден и има порта. Последно е видяла имота през 2019г. Свидетелката С. е заявила, че е снаха от 1970г. в семейство, което е обработвало място, съседно на имота на ищеца М.. Познавала се е с родителите на ищеца, с които са се събирали на пикници. Сочи, че имотът, който тяхното семейство е обработвало, е бил около 3 дка, а този на родителите на ищеца - около 6-7 дка или малко по-голям. Имотът е ограден и тъй като нямали път до мястото си, свидетелката и семейството й минавали през мястото на Е. и С., които им отключвали. Виждала е сестрата на Е. да посещава имота през лятото като гостенка и да идва на плаж. В имота постоянно са живеели М. и родителите му. Не знае за претенции към имота на трети лица. Свидетелката сочи, че в имота е имало стопанска постройка, в която стоварвали грозде и правели вино, а семейството на ищеца живеело в една къщичка, на която имало нещо изографисано. Не е виждала никога имотът да е ползван като ученически лагер. Виждала е ученици, които отиват на плаж, но в района не е виждала да има почивна база. Свидетелят Р. посочил, че се е запознал с ищеца през 2003г. и бил поканен от него да го посети в имота, който се намира в м. „Вилите“. В него имало къща с интересна архитектура и отпред с надпис „Я.“. Майката на ищеца е правила сладко на свидетеля от смокините в двора. Родителите на ищеца са живели в този имот и са починали в него. В имота имало и още една стопанска сграда за животни, която била доста изоставена. Свидетелят не може да повярва, че в имота е имало лагер. Сочи, че такъв е имало през два имота от имота на ищеца. Свидетелят не е виждал други хора да обитават процесния имот. Последният е бил ограден. Знае имота само като такъв на М., на майка му и баща му.

Констатирано е, че с Постановление № 38/07.05.1974г. на МС и ЦС на Българските професионални съюзи е възложено на различни органи на изпълнителната власт и обществените органи да подобрят работата и да продължат изграждането на единната система за отдих и туризъм съобразно предходно Постановление № 10/13.04.1973г. Посочено е в същото, че Разпореждане № 93 на Бюрото на МС от 10.05.1973г. за отреждане на терени за нуждите на обществения отдих и туризъм в Т., Варненски и Бургаски окръг, следва да се изпълнява в зависимост от нуждите на Комитета за отдих и туризъм от терени и възможностите за обезщетяване на собствениците на имотите. С друго постановление № 169/31.12.1975г. са приети решения за увеличаване на легловия фонд за ускоряване развитието на отдиха, туризма и лечебно- оздравителната дейност на децата, учениците и студентите. В същото е посочено, че ръководството на отдиха и туризма на децата, учениците и студентите да се извършва съответно от Министерство на народната просвета, от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и ИК на ОНС. На последните е възложено да отредят до 30.10.1976г. терени за строителството на ученически и студентски бази за отдих и спорт за следващите две петилетки. Съобразно § 10 от ПЗР на Постановление № 151/04.08.1993г. на МС на РБ за изпълнението на ЗДБ за 1993г., от 01.01.1994г. регионалните звена „Ученически лагери“ и др. посочени бази и домове, преминават на финансиране чрез МОН.

От публикувана в ДВ, бр. 108/24.12.1993г. заповед № РД-14.33/13.12.1993г. на министъра на образованието и науката, според въззивния съд е установено, че на основание чл. 10, ал. 3 ЗНП е открит Национален център за ученически отдих и туризъм при Министерството на науката и образованието като ЮЛ, с определен предмет на дейност, численост на персонала и директор. Съобразено е, че посоченият център е преобразуван, считано от 01.01.1999г. на Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като държавно обслужващо звено към МОН - заповед № РД-14-110/29.12.1998г. на министъра на образованието и науката. С нова заповед № РД-14-122/14.12.2001г. на МОН е преобразуван чрез сливане Националният център за ученически отдих, туризъм и спорт и Квалификационно-възстановителният център-София, в Национален център за отдих, възстановяване и спорт, като всички активи на сливаните ЮЛ е разпоредено да преминат към новия правен субект.

Взето е предвид, че с решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ са обявени имоти публична държавна собственост за имоти - частна държавна собственост, съгласно приложения № 1 и 2 и на министъра на образованието и науката е вменено в задължение да образува ЕООД на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях, съгласно приложения № 1 и № 2. В приложение № 2 към т. 1 и 4 е представен списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на ЕООД по т. 4, сред които към Регионално звено-Велико Търново е посочен имот в [община], А., терен с площ от 7.8 дка и брой вид сгради - 60Б (бунгала). На 24.01.2005г. министърът на образованието и науката е учредил ЕООД „Ученически отдих и спорт“, [населено място], с капитал в размер на 22 497 700 лв., формиран на базата на стойността на апортираните от държавата недвижими имоти-частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, съгласно Приложение № 2 към т. 1 и 4 от Решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ. Описани са и непаричните вноски под формата на апорт на недвижимите имоти, сред които е и почивна база „А.“, находяща се в [населено място],[жк], състояща се от 60 бунгала и земя с обща площ от 7 800 кв.м., заедно с движимите вещи. Дружеството е регистрирано в Търговския регистър при СГС по ф.д. № 14268/04г. с решение № 1/27.01.2005г. Със Заповед № РД-09-376/16.03.2005г. на министъра на образованието и науката е наредено Националният център за отдих, възстановяване и спорт да предаде на ЕООД „Ученически отдих и спорт“, [населено място] владението върху имуществото, представляващо непарична вноска на държавата в капитала на дружеството. „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, [населено място] е преобразувано в ЕАД с решение от 10.02.2006г. на СГС.

Посочено е, че Акт за публична държавна собственост № 848/07.04.1998г., одобрен от областен управител -В., е съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС, чл. 68, ал. 2 ЗДС и чл. 147 ППЗДС, писмо № 08-00-725/08.10.96г. на МОН и касае недвижим имот в [населено място], Почивна база на РЦУОТ[жк], представляващ: земя 7 800 кв.м., бараки 49 бр., построени 1965г., бараки 7 бр., построени 1967г., бунгала 4 бр., построени 1992г., вила със ЗП от 50 кв.м., построена 1939г., баня 25 кв.м., построена 1979г., склад от 30 кв.м., построен 1989г., тоалетна със ЗП от 25 кв.м., построена 1963г., кухня-склад със ЗП от 250 кв.м., построена 1981г., стая за съдове с площ от 15 кв.м., построена 1970г. Посочено е, че правата върху имота са предоставени на МОН, РЦУОТ, [населено място], писмо № 08-00-725/08.10.1996г. на МОН. В забележките е отбелязано, че съгласно заповед № РД-04-7706-381/02.09.2005г. на областния управител на В., в челната страница на акта вместо „публична“, да се чете „частна“. Със заповед № АО-06-7703-26/17.01.2006г. на областния управител имотът е бил отписан от актовите книги. В А. е отбелязано още, че за имотите е бил съставен по-рано А. № 401/07.05.1987г.

Посочено е, че на 23.06.2005г. е бил съставен констативен нотариален акт № 40/23.06.2005г. за собственост върху недвижими имоти от нотариус Ал. Г., рег. № 194 на НК, [населено място], с който „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, [населено място] въз основа на представени писмени доказателства е било признато за собственик на ПИ в [населено място], район „А.“, землище[жк], м. „Вилите“, с площ от 7 800 кв.м., съставляващ № 2225 по КП 1958г., ведно с построените в имота обекти: бунгало (голямо, ново), построено 1995г. с площ от 39 кв.м., вила „Я.“, построена 1939г. с площ от 50 кв.м., бараки 4 бр., построени 1992г., бараки (големи) 4 бр., построени 1967г., бараки 48 бр., построени 1965г., столова-кухня, построена 1981 г. с РЗП от 250 кв.м., 2 бр. бани (малка и голяма), построени 1981г. и 1979г., тоалет, построен 1963г. с площ от 30 кв.м. и сграда-продукти, построена 1984г., с площ от 23 кв.м. Този КНА е бил поправен с НА за поправка № 43/20.07.2005г. относно вписания размер на данъчната оценка на имотите. При съставянето на КНА са били представени цитираните по-горе А. № 848/07.04.1998г., решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ, списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, [населено място], извлечение-разпечатка на сметка „203“ - сгради от баланса на дружеството, решение за фирмената регистрация на дружеството и съответните удостоверения за ДО и скица на имотите.

Установено е, че за периода 2006-2007г. са били учредявани трудови правоотношения между „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място] и различни физически лица за длъжности с място на работа в РЗ „Велико Т.“, ПБ „А.“,[жк], [населено място], като „готвач“, „помощник- готвач“, „перач“,„спасител на плажа“, „чистач“, касаещи само летните месеци. В поименното щатно разписание на дружеството, в сила от 01.01.2007г. е вписана длъжността „домакин“ на ПБ „А.“.

Посочено е, че за целите на облагането по ЗМДТ, регистриран като собственик по декларирани данни в информационния масив, актуален към 19.12.2022г. на ПИ с идентификатор [№] , ведно с построените в него сгради - едноетажна жилищна сграда с идентификатор [№] със ЗП от 53 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор [№] , е „Ученически отдих и спорт“. Отразено е, че всички задължения за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2021 г. по партидата са били платени.

Констатирано е, че през 2017г. въз основа на решение на СД на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е обявено провеждането на търг с тайно наддаване за отдаване под наем срочно и възмездно на собствената на дружеството почивна база „Г. А.“, поземлен имот, находящ се в [населено място], район „А.“, землище „Г.“, м. „Вилите“, с площ от 7 800 кв.м., съставляващ ПИ № 2225 по КП на местността от 1958г., ведно с построените в обекта сгради. Със заповед № РД-09-103/17.09.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратен открития с негово решение № РД-10- 32/12.08.2020г. нов търг с тайно наддаване за отдаване под наем на почивната база „А.“ в [населено място], район „А.“, представляваща ПИ с идентификатор [№] с площ от 8 101 кв.м. по кадастралната скица, ведно с построените 16 бр. едноетажни сгради, посочени с идентификатори, включително и процесните - с идентификатор [№] и идентификатор [№] , поради несъответствие на подадената от единствения участник оферта с условията на тръжната документация.

От събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля В. (бивш служител на ответното дружество за периода от 01.06.2016г. до 12.11.2018г., заемал различни длъжности - „експерт инвеститорски контрол“, „главен експерт управление на собствеността“), въззивният съд е приел за установено, че дружеството разполага с имот в [населено място],[жк]. Посочено е, че според този свидетел, той веднъж служебно е посещавал трите бази в[жк]и трябвало да посети и базата в[жк], но се затруднил при намирането й. Посетил база, която се оказало, че е на „Централен кооперативен съюз“. Оттам портиер ги упътил и им показал съседен имот, който бил заключен и не могли да влязат, но видели в имота две тухлени сгради. Предполага, че това е бил търсеният имот. Едната сграда била около 200 кв.м., а другата подобна на нея. Никого не са видели в имота. Свидетелят сочи, че този лагер не е работил, а и не вижда по какъв начин е могъл да работи. Не си спомня да е участвал в подготовката за обявяване на конкурси и търгове за наемане на процесната база, макар и да си спомня за направен опит за подготовка на документи за отдаването му под наем през 2017г.

Свидетелката К., заемаща длъжността „управител“ на собствен на дружеството хотел в [населено място], започвайки работата си там от 2015г., е заявила, че дружеството разполага с база в[жк], м. „Вилите“, но по същата не са правени ремонти много отдавна и за същата няма резервации от много години. Споделя, че е минавала с колеги през тази почивна база и са констатирали лошото й състояние. Последно са минали през 2021г. и видели, че всичко е порутено, бунгалата са дървени и всичко е занемарено. Свидетелката не помни дали е имало врата на имота, споделя, че са минали само с колата и не са влизали в имота.

Посочено е, че от заключението на първоначалната СТЕ, е установено, че за местността е налице изготвен КП 1950г., който няма данни да е бил одобрен с нарочна заповед, но е бил технически използван при изработката на следващия КП - този от 1968г. През 2008г. е била одобрена КККР и по този план имотът е с идентификатор [№] . Изготвена е комбинирана скица за процесния имот, съобразно отразяванията в КП 1950г. и КК 2008г. Според скицата ПИ с идентификатор [№] попада върху два имота по първия КП - ПИ [№] и ПИ [№] . От комбинирана скица между КП 1968г. и КК 2008г. е установено, че процесният ПИ по КК се припокрива почти изцяло с имот пл. № 2225 по КП 1968г. с разлика от 121 кв.м. Вещото лице е заявило, че е налице ОУП за цялата община и в същия процесният ПИ е предвиден за ниско жилищно застрояване с понижени показатели. Няма ПУП и приложена регулация, но имотът е включен в строителните граници.

Според приетото от въззивния съд от заключението на допълнителната СТЕ, е установено, че в КП 1950г. са били отразени общо 6 постройки, едната от които под № 1А представлява навес с площ от 132 кв.м., а другата е под № 3А - масивно едноетажно жилище, с площ от 51 кв.м. Поземленият имот в сегашните си очертания по действащата КК е бил разположен върху два означени в КП 1950г. имоти - пл. № 1272 с площ от 4 986 кв.м. (разположен почти изцяло върху този имот) и върху част от имот пл. № 1251 (целият с площ от 5 714 кв.м., но разположен само върху площта му от 3 179 кв.м.). Записванията в разписните листи за двата поземлени имота с пл. № 1272 и пл. № 1251 е съответно „Неустановен. Празно място“ и „Неустановен. Лозе“. В следващия КП 1968г. процесният поземлен имот е имал очертанията и площ почти идентични на актуално отразените по действащата КК - бил е отразен като пл. № 2225, с площ от 8 321 кв.м. и с посочване в разписния лист - „Пионерски лагер, гр. В. Т.. Двор“. В този КП върху имота са били отразени общо 73 постройки, от които 52 бр. по-малки бараки, 4 бр. по-големи бараки, 5 бр. бунгала, 5 жилищни сгради, 5 други сгради, една от които паянтова. Под № 64 и № 65 са означени две едноетажни масивни жилища с площ съответно 180 кв.м. и 50 кв.м., а под № 70 - масивно едноетажно жилище с площ от 51 кв.м. Почти всички сгради са били разположени в имот пл. № 1272 по КП 1950г. В одобрената през 2008г. КК процесният имот е нанесен с идентификатор [№] , с площ от 8 101 кв.м., ведно с построените в него общо 21 бр. едноетажни сгради, посочени с идентификатори от [№] до [№] . За всички е посочено, че са изградени през 1947г. За процесния имот с идентификатор [№] е отбелязано в регистъра, че е жилищна, еднофамилна, масивна, едноетажна сграда с площ от 53 кв.м. За имоти с идентификатори [№] и [№] е посочено, че са жилищни, еднофамилни, масивни, едноетажни, съответно с площ от 192 кв.м. и 45 кв.м. Действащата КККР е изменена през 2014г. относно процесния ПИ и изменението се състои в увеличение на неговата площ с 16 кв.м. (в северозападната му част) - имотът станал с обща площ от 8 117 кв.м. Като собственик на имота е записано „Ученически отдих и спорт“.

През 2018г. в действащата КККР върху процесния имот са отразени 16 бр. сгради. За процесните сгради с идентификатор [№] и с идентификатор [№] е отбелязано съответно: вилна сграда, едноетажна, еднофамилна, с площ от 53 кв.м. и сграда за обществено хранене, едноетажна, с площ от 237 кв.м. Вещото лице е обяснило, че първата от двете сгради се е появила за първи път в КП'50г. и там отговаря на сграда № 3А, с площ от 55 кв.м., а втората сграда е отразена едва през 2014г., съгласно посочена заповед на началника на СГКК-В., като тя обединява в себе си сграда с № 85.1 и № 85.3 по КККР от 2008г. Освен това на мястото на сегашната сграда с № 22 (237 кв.м.) е имало отразена голяма постройка с площ от 132 кв.м. още в КП 1950г.

Съпоставяйки описаните в АПДС № 848/07.04.1998г. постройки с отразените в КККР от 2008г., вещото лице е посочило, че в КККР не са били отразени описаните в АПДС 49 бараки с площ по 14 кв.м., 7 бараки с площ по 20 кв.м., 4 бр. бунгала с площ по 20 кв.м., баня с площ от 25 кв.м. и стая за съдове с площ от 15 кв.м. Вилата с площ от 50 кв.м., описана в АПДС съответства на сграда № 08 с площ от 53 кв.м. по КККР от 2008г. Кухнята/склад с площ 250 кв.м. от АПДС отговаря на две сгради с обща площ от 237 кв.м. (сграда № 01 от 192 кв.м. и сграда № 03 с площ от 45 кв.м.) по КК от 2008г., а в КК от 2014г. са обединени в сграда № 22 с площ от 237 кв.м. В КП'68г. сградата съответства на 2 сгради с обща площ от 230 кв.м. (сграда № 64 с площ от 180 кв.м. и сграда № 65 с площ от 50 кв.м.), а преди това отговаря на сграда № 1А по КП 1950г. На скица № 6 вещото лице е отразило и разположението на помещенията в сграда с № 22 (с предназначение - сграда за обществено хранене) по ККК от 2018г. - общо 4 помещения. При осъществената съпоставка на всички индивидуализиращи белези на имотите, описани в АПДС № 848/07.04.1998г. и на тези в КНА № 40/23.06.2005г., вещото лице е достигнало до извода, че е налице съвпадение относно поземлените имоти - съвпадение по кадастрален № 2225, по площ - 7 800 кв.м. и по 5 граници; съвпадение е налице и по отношение на описаните сгради - 56 бараки, 1 бунгало, относно вилата от 50 кв.м., банята, склада, тоалетната и стаята за съдове. При сравнението между описаните в АПДС № 848/07.04.1998г. имоти и тези, отразени и описани по действащата КК процесни имоти, вещото лице е достигнало до извода, че относно поземления имот (пл. № 2225) с площ от 8 321 кв.м. (по действалия КП 1968г.) и процесния с идентификатор [№] с площ от 8 117 кв.м., е налице припокриване на площ от 8 043 кв.м. Намерена е такава идентичност и по отношение на описаната в АПДС вила с площ от 50 кв.м. и процесния имот с идентификатор [№] (вилна сграда с площ от 53 кв.м.), както и по отношение на описаната в АПДС кухня/склад с площ от 250 кв.м.и отразената с идентификатор [№] сграда за обществено хранене с площ от 237 кв.м. (разликата е относно записаното предназначение на сградата). Вещото лице е посочило, че при огледа на място на сградата с идентификатор [№] с геодезическо заснемане на граничните точки по контура на сградата се установило следното: тя е със застроена площ от 237 кв.м., съществува на терена, но не е използваема, тъй като е в окаяно състояние - пред самосрутване (покривът е пропаднал или липсва покривно покритие на места, стените са обрушени, дограмата е компроментирана и без остъкляване). В заключението си експертът е посочил, че в същата местност по КП 1968г. има отразен имот с пл. № 1699, с площ от 4 755 кв.м., за който в разписната книга към плана е записано „пионерски лагер“ с неустановен собственик. По действащата КК 2008г. имотът е с идентификатор [№] , с площ от 4 745 кв.м., с неустановен собственик и предназначен за ниско застрояване. Въздушното разстояние между процесния ПИ с идентификатор [№] и посочения имот, е 30 м. Вещото лице е допълнило, че при огледа на процесния имот е установило, че същият е ограден от всички страни и се влиза в него от западната му посока, но има и вход със стълбище. Към момента завареното положение е такова, каквото е било заснето при изработването на КККР от 2008г. При огледа си експертът е установил, че поземленият имот е силно залесен с дървесна горска и храстова растителност, имало и плодни дръвчета, поради което видимостта му е била ограничена, но въпреки това е видял наличието на сградите, отразени и в КК. Относно отразяването на постройките в КП 1968г. е посочил, че те са с означението „ПЖ“ и строителни книжа за същите не е срещал.

Според приетото от въззивния съд от допълнителното заключение по СТЕ, е установено, че процесният имот с идентификатор [№] с площ от 8 117 кв.м. съвпада/припокрива се с части от два имота по КП 1950г. - върху част от 3132 кв.м. от имот 1251 и върху част от 4 743 кв.м. от имот 1272. Върху графичната извадка от КП 1968г. относимият имот № 2225 е с площ от 8 321 кв.м., собственик - Пионерски лагер, [населено място], предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище. Процесният имот с идентификатор [№] с площ от 8 117 кв.м. съвпада/припокрива се с 8 043 кв.м. от имот 2225 и върху малки части от общо 74 кв.м. от съседни имоти. Посочено е, че регулационните разработки, извършени в относимата част от територията на м. „Вилите“ са: ЗРП 1991г. (проект), ПУП- ПРЗ 2005г. и ПУП-ПРЗ 2008г. Проектът на ЗРП от 1991 г. не е бил одобряван и в него за процесния имот е бил предвиден парцел X. в кв. 2, чиито регулационни граници съвпадат с имот пл. № 2225 по КП 1968г. (с изключение на северната граница, където е била проектирана [улица] м.). Този парцел е бил предвиден за „училище“. Мероприятието не е реализирано. По ПУП-ПРЗ е налице одобряване само за съседни УПИ – [№] (предвиждане на тупикова отсечка за осигуряване на достъп до имота) и УПИ [№] и УПИ [№] , в кв. 2 (предвиждане на тупикова улична отсечка). Предвижданията и на този ПУП не са реализирани. Констатирано е, че по делото няма данни за извършено отчуждаване на земята в границите на сегашния процесен поземлен имот.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът не доказал неговите праводатели и самият той да са осъществявали непрекъснато, несмущавано и явно демонстрирано по отношение на всички останали правни субекти владение, с намерението за своене на процесните недвижими имоти. В процесния поземлен имот е имало изградена около 1939г. жилищна постройка (с наименование върху същата „Вила „Я.“) и стопански постройки, едната от които е била по-голяма, представляваща навес с площ от 132 кв.м. (съгласно заснемането им в КП 1950г.). Няма данни кой е построил сградите. Може да се приеме, че най-късно до около 1963г. в имота са живели дядото на ищеца - М. З. и неговата дъщеря Е. и съпруга й А. (с когото се твърди, че са сключили граждански брак през 1956г.). В посочения КП 1950г. не е отразена чия собственост е имота. От съставения АПДС № 848/07.04.1998г. е отразен момента на изграждането на множество постройки в процесния поземлен имот като най-старата представлява масивната тоалетна със ЗП от 25 кв.м., изградена през 1963г., а след това е налице индикация за извършено масирано строителство върху целия поземлен имот за периода от 1965г. (49 бараки), 1967г. (7 големи бараки), 1970г. (стая за съдове), 1979г. (баня), 1981г. (преустройство на стария навес в кухня/склад са със ЗП от 250 кв.м.), 1989г. (склад) и 1992г. (бунгала 4 бр.). Построените към 1968г. постройки са били отразени в КП 1968г. В този план имотът е отразен като „Пионерски лагер, [населено място]“. Посочено е, че с оглед на това съдът не приема за достоверни показанията на свидетелките К. и С., които сочат, че в имота непрекъснато е живяло цялото семейство на ищеца и в имота не е имало нито други постройки (освен вилата и стопанската постройка, където дядо М. си правел ракия), нито ученически лагер, нито почиващи ученици, а напротив - сочи се, че семейството на ищеца е заключвало портата на изцяло оградения, голям вече по площ според плана от 1968г. имот (пл. № 225, с площ от 8 321 кв.м.) и са пропускали семейството на св.С. (по спомените й след 1970г.), за да достигнат до обработваното от тях съседно място.

Посочено е, че за имота е бил съставен предходен акт за публична държавна собственост още от 07.05.1987г., а последващо съставеният АПДС от 07.04.1998г. е на осн. чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС (който в редакцията си към датата на съставянето на акта гласи, че публична държавна собственост са други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване) и чл. 147, т. 1 от действалия към него момент ППЗДС (който е имал редакцията, че актове за държавна собственост се съставят за всички недвижими имоти и вещни права - собственост на държавата, вкл. и за сградите заедно с прилежащия към тях терен, ако е възможно да се определи такъв, намиращи се извън границите на населените места и селищните образувания, включително сградите, построени в земи от държавния горски фонд). В АПДС от 07.04.1998г. е посочено, че правата върху имота са предоставени на МОН, РЦУОТ, [населено място], писмо № 08-00- 725/08.10.1996г. на МОН.

Прието е, че най-късно от 1965г. държавата е започнала да упражнява права върху имота, използвайки го за нуждите на ученически отдих и изграждайки в него съответните необходими за това постройки. Съобразно Постановление № 151/04.08.1993г. на МС на РБ за изпълнението на ЗДБ за 1993г., от 01.01.1994г. регионалните звена „Ученически лагери“ и др. посочени бази и домове, са преминали на финансиране чрез МОН, поради което и министърът на образованието и науката е открил Национален център за ученически отдих и туризъм при МОН като ЮЛ, който е бил преобразуван, считано от 01.01.1999 г. на Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт като държавно обслужващо звено към МОН, а от 2001г. последният е преобразуван чрез сливане с Квалификационно-възстановителният център-София и станал Национален център за отдих, възстановяване и спорт. Всички активи на сливаните ЮЛ са преминали към новия правен субект. До 2004г. имотът е бил публична държавна собственост според съставените АПД № 401/07.05.1987г. и № 848/07.04.1998г., когато с решение № 1005/20.12.2004г. на МС на РБ е обявен за имот частна държавна собственост. В изпълнение на това решение министърът на образованието и науката на 24.01.2005г. е учредил ответното ЕООД „Ученически отдих и спорт“, [населено място], с капитал в размер на 22 497 700 лв., формиран на базата на стойността на апортираните от държавата недвижими имоти-частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, сред които е и почивна база „А.“ към Регионално звено-Велико Търново, находяща се в [населено място],[жк], състояща се от 60 бунгала и земя с обща площ от 7 800 кв.м., заедно с движимите вещи. Владението върху същите е било предадено на дружеството в изпълнение на заповед № РД-09-376/16.03.2005г. на министъра на образованието и науката от Националният център за отдих, възстановяване и спорт. Със заповед № АО-06-7703-26/17.01.2006г. на областния управител на В. имотът е бил отписан от актовите книги.

Посочено е, че на 23.06.2005г. дружеството се е снабдило с констативен нотариален акт № 40/23.06.2005г. за собственост върху недвижими имоти, с който въз основа на горните писмени доказателства, същото е било признато за собственик на процесния поземлен имот, индивидуализиран по данните от КП 1968г. като имот пл. № 2225, включително и с процесната вила и столова-кухня, построена 1981 г. с РЗП от 250 кв.м. Имотите са били включени в сметка „203“ - сгради от баланса на дружеството. За периода 2006-2007г. са били учредявани трудови правоотношения между „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място] и различни физически лица за длъжности с място на работа в РЗ „Велико Търново“, ПБ „А.“,[жк], [населено място], като „готвач“, „помощник-готвач“, „перач“,„спасител на плажа“, „чистач“. В поименното щатно разписание на дружеството, в сила от 01.01.2007г. е вписана длъжността „домакин“ на ПБ „А.“.

Изложени са съображения, че поради това съдът не кредитира показанията на св. Р., който сочи, че през 2003г. е посещавал имота в м. „Вилите“, в която живеели ищеца и родителите му във вила „Я.“ и в същия имот не е имало никакви други постройки, освен доста изоставената сграда за животни. Както се установи и от вещото лице, към настоящия момент са налични отразените още през 2008г. в КККР 16 бр. постройки (а през 2008г. те са били 21 бр.). Съдът не е кредитирал и показанията на останалите две свидетелки, че ищецът продължава да ползва имота и живее във вила „Я.“, имайки предвид описанието на целия имот от вещото лице, съобразно извършения оглед на имота през 2023г. - същият е обрасъл от всякаква растителност и е дори трудно да се видят всички постройки в него, както и онагледяването на състоянието на процесната вила „Я.“ от снимката, представена от ищеца. Изключително лошото състояние на имота е установено и от показанията на св. В. и св. К., които са посочили, че е невъзможно ползването на имота, предвид порутените сгради и неподдържането му като и двамата са заявили, че в имота не са заварили никого.

Посочено е, че за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2021г. ответното дружество редовно е заплащало и дължимите за декларирания от него за целите на облагането с МДТ недвижим имот, както и че през 2017г. и 2020г. са били обявявани от ответното дружество и търгове за отдаване на процесния имот под наем, които са останали безуспешни поради липса на кандидати или поради нередовни тръжни документи.

Формиран е решаващ правен извод, че ищецът не е доказал нито придобиването на имотите от неговия дядо М. З. по давност за периода от 1933г. до 1955г., а от него по наследяване - от неговата майка, а от нея по наследяване - от самия ищец, нито придобиването на имотите от самия ищец чрез придобивна давност - за 1/4 ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. (смъртта на баща му) до предявяване на иска, а за останалите 3/4 ид.части - давностно владение в периода от 17.04.2015г. (смъртта на майка му) до предявяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г., поради което предявените главни и евентуални искове за собственост са отхвърлени на заявените основания.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 195, ал. 1 ГПК), довело до неправилно приложение на материалния закон (чл. 77 ЗС, чл. 68, ал. 1, чл. 69 и чл. 79 ЗС).

Тезата на касатора, че въззивното решение е недопустимо (недействително) не може да бъде споделена, тъй като в диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд, се съдържа произнасяне както по главния, така и по евентуалния иск-посочено е, че се отхвърля както искът за признаване за установено, че М. А. е собственик на имотите на основание наследствено правоприемство, така и искът за признаване за установено, че М. А. е собственик на имотите въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 2009г. (за ј идеална част) и от 2015г. за ѕ идеални части до предявяването на иска (14.06.2022г.), с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.7.1966г.- до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г.

Основателни са обаче оплакванията на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 236, ал. 2 ГПК) въззивният съд не е изложил мотиви по всеки един от предявените при условията на евентуалност искове, не е разгледал относимите към основателността на всеки един от тези искове твърдения за факти и обстоятелства и не е обсъдил събраните доказателства по тези твърдения в тяхната съвкупност.

На първо място, досежно главния иск, фактическите твърдения, на които този иск се основава и събраните доказателства, следва да се отбележи, че макар да е посочил, че с протоколно определение от 04.11.2022г. е прието за безспорно установено между страните, че към 1944г. собственик на имотите е бил наследодателят на ищеца М. Н. З., въззивният съд не е съобразил това обстоятелство и е приел, че по делото не е установено по пътя на пълното и главно доказване придобиването на имотите от М. З., дядо на ищеца, по давност.

Изявлението на процесуалния представител на ответника, че не оспорва факта, че към 1944г. М. Н. З. е притежавал правото на собственост върху процесните имоти, следва да бъде съотнесено и тълкувано във връзка с направените в отговора на исковата молба оспорвания, а именно с оглед твърдението на ответника, че имотите са били одържавени след 1944г., до 20.12.2004г. са били публична държавна собственост, след което правото на собственост е преминало в патримониума на дружеството през 2004г., за което през 2005г. е съставен констативен нотариален акт. С въвеждане на твърдението за одържавяване на имотите (земя и сгради) ответното дружество е признало правата на наследодателя М. Н. З. към 1944г., което обстоятелство въззивният съд не е съобразил, приемайки тези права за недоказани.

Не е съобразено също така, че в мотивите към постановеното от първоинстанционния съд решение се съдържа извод, че М. З. е придобил собствеността върху дворно място №1272 с площ от 4986 кв.м. по КП от 1950г. въз основа на давностно владение, осъществено в периода от 1933г. до 1953г., както и собствеността върху съществуващите в него постройки, така както те са били отразени в същия кадастрален план, на основание чл. 92 ЗС, съгласно изготвеното заключение, като тези постройки са изброени. Спор досежно този извод пред въззивната инстанция не е пренесен, доколкото въззивната жалба е подадена от ищеца, а в отговора на тази въззивна жалба ответникът не го е оспорил, доколкото е основал правата си на последващото осъществяване на въведени с отговора на исковата молба факти и обстоятелства.

На второ място, приемайки, че процесните имоти са били одържавени, въззивният съд не е извел чрез съответен анализ от събраните по делото доказателства момента, в който е извършено одържавяването, нито основанието, на което това е станало и не е посочил този конкретен момент в мотивите към решението си. Прието е, че най-късно от 1965г. държавата е започнала да упражнява права върху имота, използвайки го за нуждите на ученически отдих и изграждайки в него сътветните необходими за това постройки без при това да е съобразен фактът в коя част на имота са били изградени тези постройки, бил ли е завзет целия имот и съответно доказано ли е по категоричен начин, че процесните две сгради също са били завзети и ползвани за нуждите, посочени в кадастралния план от 1968г. Не е извършена задълбочена преценка на всички данни, свързани със застрояването на имота и неговото ползване, съдържащи се в събраните по делото доказателства, вкл. в изслушаните експертизи.

Според настоящия състав от анализа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод за осъществяването на отчуждаване на имота, притежаван от М. Н. З., който имот, според заключението на допълнителната СТЕ, е идентичен с нанесените в КП от 1950г. имоти пл.№1272 с площ от 4986 кв.м. и пл.№1251, разположен върху площта на процесния имот с 3179 кв.м. със записване за собственик в разписните листове и за двата имота „неустановен.празно място“ и „неустановен.лозе“. Едва в КП от 1968г. според същото заключение имотът е бил отразен като пл.№2225 с площ от 8 321 кв.м. и с посочване в разписния лист - „Пионерски лагер, гр.В.Т..Двор“. При тези данни изводът на въззивния съд, че най-късно от 1965г. държавата е започнала да упражнява правата върху имота, използвайки го за ученически отдих и изграждайки в него съответните необходими за това постройки, следва да бъде споделен, но само за онази част от имота (според данните по КП от 1950г.), която действително е била застроена след 1963г. (според данните по делото) и за която е установено по категоричен начин, че е била действително ползвана за нуждите на пионерски лагер, т.е. без правно основание фактически е била отнета от ползвалите я лица.

Дори отчитайки обстоятелството, че наследодателят М. Н. З. не е разполагал с документ, легитимиращ го като собственик на имоти пл.№1272 и пл.№1251, то с оглед възникналия към настоящия момент правен спор, основан на твърденията на ответното дружество за одържавяването като основание, от което извежда правата на своя праводател (държавата), моментът на фактическо отнемане, както и обемът от права, които държавата е отнела и след това упражнявала, следва да бъде установен, като доказателствената тежест е на ответника. От съществено значение за тези обстоятелства е извършваното в годините застрояване на имота, от което може да бъде направен извод за площта на отнетата част и за частта, която действително е била ползвана за пионерски лагер, данни за което се съдържат в изслушаните по делото експертизи, чиито заключения са приети от съда и възпроизведени в обжалваното решение, но без при това да бъдат анализирани с цел преценка на основателността на предявените искове и въведените от ответника твърдения.

И тук следва да се отбележи, че от скицата към КП от 1950г., приложена към заключението на СТЕ, постъпило в регистратурата на първоинстанционния съд с вх.№11675/11.05.2023г., е видно, че имотът е бил застроен само със сградите, ползвани от наследодателите на ищеца и от самия него според показанията на разпитаните по делото свидетели. Сградите, ползвани от наследодателите на ищеца и претендирани от него в настоящето производство, според тази скица се намират в имот с пл.№1272 (с площ от 4986 кв.м.), докато имот с пл.№1251 (с площ от 5714 кв.м.) по плана от 1950г. е незастроен. В КП от 1968г. са нанесени и множество паянтови сгради (бараки) в частта, извън застроената към 1950г. Като вход за лагера на комбинирана скица №2 към това заключение е обозначен такъв от другата страна на имота, като е обозначен и вход със стълбище откъм процесните сгради и застроената към 1950г. част от имота. Събразявайки тези обективни данни, настоящият състав приема, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите К., С. и Р., според които в района е имало лагерници, но в имот на около 500-600 метра от имота на М. (св.К.); ученици са отивали на плаж, но в района на имота, ползван от семейството на ищеца почивна база не е имало (св.С.); че лагер е имало, но през два имота, като към имота на ищеца се качвали по едни стълбички нагоре и се излиза направо на къщата (св.Р.). От показанията на тези свидетели се установява, че семейството на М. Н. З., а след това и семейството на неговата дъщеря Е. М. А., е ползвало част от площта на имот пл.№1272 по КП от 1950г. и постройките в него, като тези техни права не са били фактически оспорвани и нарушавани, нито владението им е било отнето, като фактическата власт върху тази част от имота е била упражнявана до предявяването на иска според показанията на свидетелите.

При извършването на преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели следва да се вземе предвид и графичното изобразяване на постройките в различните кадастрални планове, както и нанесените в тези планове обозначения и направените от вещите лица уточнения, вкл. чрез нанасяне на изготвените скици. Във всички скици към СТЕ входът за пионерския лагер е означен не откъм страната на стълбището, по което се стига до входа за вила „Я.“, а от противоположната страна, което напълно съответства на казаното от свидетелите, които са заявили, че не са виждали лагерници в имота, нито са виждали лагерници да преминават през имота, но знаят и са виждали лагерници в съседни имоти. От тук може да бъде направен извод, че в частта от имота, заета от сградите, построени от наследодателя М. З., идентична с имот пл.№1272 по КП от 1950г., лагерници не са летували, нито са преминавали.

Обстоятелството, че на 07.04.1998г. за целия имот е съставен Акт за публична държавна собственост с отбелязване за съставен предходен акт от 07.05.1987г., само по себе си не установява по категоричен начин факта на одържавяване на целия имот при липса на посочено конкретно фактическо основание за това в актовете, нито установява по категоричен начин факта на отнемане на целия имот, отново по причина на посочване на това обстоятелство в акта и доколкото осъществяването на действия по фактическо отнемане на частта от имота, идентична с имот пл.№1272 по КП от 1950г. не се доказва по делото. Фактът на одържавяване на процесния недвижим имот не се установява и от представените по делото писмени доказателства, както и от ПМС №38/07.05.1974г., ПМС №10/13.04.1973г., Разпореждане №93 от 10.05.1973г., ПМС №169/31.12.1975г., ПМС №151/04.08.1993г., заповед № РД-14.33/13.12.1993г. на министъра на образованието и науката, заповед № РД-14-110/29.12.1998г. на министъра на образованието и науката и заповед №РД-14-122/14.12.2001г. на министъра на образованието и науката, доколкото в тези документи процесният имот не е посочен с индивидуализиращите му белези.

По делото е установено застрояване на част от имот с пл.№1272 по КП от 1950г., което според настоящия състав установява фактическо отнемане на тази част и ползването й като пионерски лагер в периода след 1965г. Според отбелязванията в АПДС №848/07.04.1998г. в периода от 1965г. до 1992г. в тази част от имота е извършено значително застрояване с бараки, стая за съдове, баня, склад и бунгала, като изградените до 1968г. постройки са отразени и в КП от 1968г., в който имотът е отразен като „Пионерски лагер, [населено място]“. С оглед на това следва да се приеме, че главният иск за признаване правото на собственост на ищеца въз основа на наследяване, следва да бъде уважен за онази част, която е идентична с незастроената част от имот пл.№1272 по КП от 1950г., както и за двете описани в исковата молба постройки. По категоричен начин е установено по делото, че тези две постройки са били нанесени в плана от 1950г. като това обстоятелство е посочено в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, постъпила в регистратурата на първоинстанционния съд с вх.№11675/11.05.2023г. - според вещото лице в КП от 1950г. са били нанесени навес с площ от 132 кв.м., навес с площ от 19 кв.м., жилище с площ от 51 кв.м., навес с площ от 26 кв.м., жилище с площ от 18 кв.м. и масивна едноетажна сграда с площ от 15 кв.м. (общо 6 сгради), чието местоположение вещото лице е обозначило на комбинирана скица №1 към заключението. Установява се от същото експертно заключение, че постройките, обозначени към настоящия момент с идентификатори [№] и [№] по КККР на [населено място], са отразени и в КП от 1968г., както и в последващите планове, в А., съставен на 07.04.1998г. и н.а.№40/23.06.2005г., като за сградата с идентификатор 10135.5507.85.08 винаги като година на построяване е посочвана 1939г., а по отношение на сградата с идентификатор [№] е посочено, че се намира на мястото на постройката с площ от 132 кв.м., но в сегашния си вид е нанесена още в плана от 1950г. с отбелязване за година на построяването в този й вид - 1947г. според таблица №6 от заключението, т.е. преди момента на извършване на фактическото завземане на имота от държавата (1965г.).

Следва при разрешаването на спора между страните, вкл. с оглед позоваването от страна на ответника на факта на внасяне на процесните имоти в капитала на дружеството през 2005г., да бъде съобразено и обстоятелството, че в представения по делото учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „Ученически отдих и спорт“ с дата 24.01.2005г., под №11 е посочена почивна база „А.“, състояща се от 16 бунгала и земя. Масивни сгради при това не са посочени.

Тези релевантни за спора и установени по делото факти и обстоятелства въззивният съд не е съобразил при постановяване на решението си. Тези факти и обстоятелства с оглед предмета на спора, вкл. въведените от ответника възражения, са налагали съдът служебно да постави задача на вещото лице да обозначи графично, вкл. с букви или цифри по граничните точки, застроената към 1950г. част от имот пл.№1272, доколкото последващото застрояване в останалата част на този имот, сочещо на фактическо отнемане, е категорично установено по делото. Изслушването на такава експертиза е било необходимо с цел произнасянето по предявените при условията на евентуалност искове, за да се прецени дали и за каква част от имота следва да бъде уважен главният иск и за каква част да бъде евентуално отхвърлен, в който случай съдът да се произнесе за разликата и по иска, предявен при условията на евентуалност. Като не е назначил по свой почин изслушването на такава експертиза, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна. Това от друга страна съставлява пречка настоящият състав да се произнесе по същество по основателността на предявените искове.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-В. с указания съдът служебно да назначи изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за площта на застроената към 1950г. част от имот с пл.№1272 и да обозначи тази на комбинирана скица, вкл. чрез цифрови или буквени означения на граничните точки, след което преценявайки всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и при съобразяване на надлежно въведените от страните фактически твърдения и възражения, да изложи съображения по основателността на главния иск, а при неговото отхвърляне, вкл. частично, и по основателността на иска, предявен при условията на евентуалност.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №43, постановено на 21.03.2024г. от Апелативен съд-Варна, І състав по в.гр.д.№514/2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Варна.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: