Осъждане за причинена смърт при шофиране без книжка и с чужди табели

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * съкратено съдебно следствие при престъпления по транспорта * право на последна дума

Р Е Ш Е Н И Е

№244

гр.София, 04 юли 2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурор Калин Софиянски

като изслуша докладването от съдия Даниела Атанасова по наказателно дело № 217 от 2023 г. по описа на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Т. С., чрез защитника му – адвокат М. З. срещу въззивно решение №14 от 24.01.2023 г., постановено по В.Н.О.Х.Д. №521/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, ІІІ-ти състав.

В жалбата се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Излагат се аргументи, че е нарушен материалният закон относно баланса на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е било взето предвид наличието на доказано съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалите. Твърди се, че предходните съдебни инстанции са допуснали съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата и при формиране на вътрешното им убеждение. Развиват се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като несъответстващо на реалната обществена опасност на деянието и дееца, както и на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи се, че от момента на извършване на деянието е изминал достатъчно дълъг период от време, през който подсъдимият не е санкциониран за нарушения по ЗДвП. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като на основание чл.58, ал.4, вр. чл.55 от НК бъде намалено наложеното на подс.С. наказание.

В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от повереника на частните обвинители – адвокат Р. М., в което се излагат аргументи за неоснователност на застъпените в касационната жалба тези. Изтъква се, че обжалваният съдебен акт на Апелативен съд – Пловдив е обоснован и не страда от някой от пороците, установени в разпоредбата на чл. 348, ал.1 от НПК, поради което постановеното въззивно решение е правилно и моли същото да бъде оставено в сила.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, а възраженията, заявени в касационната жалба, са били направени и пред втората инстанция, която ги е разгледала в пълнота и е изложила убедителни доводи, с които ги е отхвърлила. За неоснователни счита твърденията на касатора за съпричиняване на престъпния резултат от свидетелката Л. Р.. Изтъква, че поведението на подсъдимия е било непредвидимо и неочаквано, в пълен разрез с ограниченията, валидни за съответния пътен участък, на който е настъпило пътно-транспортното произшествие. Също така намира за правилни и аргументирани изводите на въззивната инстанция относно приетите обстоятелства със смекчаващо значение при определянето на наказанието, както и убедителното им оценяване с оглед тяхната относителна тежест, а от друга страна отегчаващите обстоятелства предвид техния брой и характер, са такива, че евентуално намаляване на наказанието би се оказало явно несправедливо. Солидаризира се с доводите, посочени във възражението на частните обвинители. Пледира касационната инстанция да упражни правомощието си по чл.354, ал.1, т.1 от НПК и да остави в сила въззивното решение.

Частните обвинители А. Ш. Х., Р. Ю. Х. и Ш. А. Х., редовно призовани, се явяват. Останалите частни обвинители Д. С. А., Д. Р. Х., М. А. Х., А. А. А. и Р. И. А., редовни призовани, не се явяват. Всичките частни обвинители се представляват от адвокат Р. М., която изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Адвокат М. З., защитник на подсъдимия В. С., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отнемане на последната дума на подсъдимия. Счита, че в мотивите към първоинстанционната присъда е допусната неяснота, водеща до липсата на такива, свързана с това, че по първото повдигнато обвинение не е изложено кои обстоятелства се приемат за отегчаващи и кои за смекчаващи, и въпреки това е определено наказание „лишаване от свобода“ над средния размер. Пледира за уважаване на касационната жалба, като делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно, отправя се искане за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, считайки го за явно несправедливо. Подсъдимият В. С., поддържа изразената от защитника му позиция и изразява съжаление за това, което се е случило. Моли наложеното му наказание да бъде по-ниско по размер.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в разпоредбите на чл. 372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК процесуален ред. С присъда № 37/11.11.2022 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 753/2022 г., Окръжен съд – Стара Загора признал подсъдимия В. Т. С. за виновен в това, че на 08.10.2020 г., около 13:50 часа, на главен път /път/ при 117 км, между селата /населено място/ и /населено място/, [община], област /област/, при управление на МПС – лек автомобил /марка/ с номер на рама /№/ – без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение, а именно чл. 42, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, чл. 42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, както и чл. 21, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А. А. Х., ЕГН: [ЕГН] и многостепенна средна телесна повреда на Д. С. А., ЕГН: [ЕГН], изразяваща се в счупване на серия ребра в двете гръдни половини, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и контузия на белия дроб – двустранно, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 343, ал.4 вр. чл. 343, ал.3, б. „а“, предложение второ и б. „б“, предложение първо вр. с ал.1, б. „б“, предложение второ и б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 58а, ал.1 вр. чл. 36, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест години и четири месеца.

Със същата присъда подсъдимият В. С. бил признат за виновен и за това, че на 08.10.2020 г, около 13:50 часа, на главен път /път/ при 117 км, между селата /населено място/ и /населено място/, [община], област /област/, при управление на МПС–лек автомобил/марка/с номер на рама /№/, си служил с табела с регистрационен номер /рег. №/, издадена за друго МПС–лек автомобил/марка/с номер рама /№/, поради което и на основание чл. 345, ал.1, предложение първо вр. чл. 58а, ал.1 вр. чл. 36, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.

На основание чл. 23, ал.1 от НК било определено общо наказание в размер на шест години и четири месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим.

Съдът се е произнесъл по приложението на чл. 59 от НК, веществените доказателства и разноските.

Апелативен съд - Пловдив с Решение № 14/24.01.20203 г., постановено по В.Н.О.Х.Д. №521/2022 г., изменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимия В. Т. С. за невинен и го е оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 350, ал.1 от НПК от процесуална легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Във връзка с пределите на касационна проверка е необходимо да бъде посочено, че в жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че преимущество доводите са досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието „лишаване от свобода“. Единственото възражение, което е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е свързано с накърняването на правото на защита на подсъдимия с отнемането на последната му дума в съдебното заседание пред Окръжен съд – Стара Загора.

На първо място, оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Защитата твърди, че в хода на първоинстанционното производство подсъдимият е бил лишен от правото на последна дума. Аналогично възражение е било направено и пред АС- Пловдив, който го е отхвърлил аргументирано. По своята юридическа същност „последната дума на подсъдимия“ съставлява самостоятелен и последен стадии от съдебното заседание, в който подсъдимият изразява окончателното си отношение към обвинението, съгласно разпоредбата на чл. 297, ал.2 от НПК. За проведеното на 11.11.2022 г. съдебно заседание по Н.О.Х.Д. №753/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е бил съставен протокол, от който е видно, че на подсъдимия В. С. е била предоставена последна дума, като той е обективирал изявление, с което моли съда да му наложи по-малко по размер наказание. Няма данни докато подсъдимият С. е упражнявал последната си дума съдът да е ограничавал времето на изложението, да го е прекъсвал или по –друг начин е осуетил ефективното реализиране на това негово право. Принципно за подсъдимия е съществувала възможност да поиска поправка в протокола, ако е считал, че са налице непълноти или неправилно е отразено заявеното от него. След изтичане на срока по чл.312 от НПК протоколът от съдебното заседание на основание чл.131 от НПК е годно доказателствено средство за извършването на съответните действия и за реда, по който са извършени. Изложеното дава основание на този състав да приеме, че подсъдимият не е бил лишен от правото на последна дума при първоинстанционното производство, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение от окръжния съд, така както е констатирала и въззивната инстанция.

На второ място, неоснователни са твърденията на защитата на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание.

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.

Първоинстанционното производство е проведено по реда и правилата на глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие“ по чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК. При конкретната диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по правилата, установени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, която пък от своя страна препраща към правилата на чл. 58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието „лишаване от свобода“ при предпоставките на чл. 58а, ал.1 вр. чл. 36, ал.1 от НК. Въззивната инстанция е възприела за правилни отчетените от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства е необходимо да се посочи, че правилно въззивният съд е ценил многобройните нарушения на подс.С. на правилата за движение по пътищата, за които е наказван по административен ред, сред които преобладават такива за управление на МПС без правоспособност, като е констатирал тяхната десетгодишна продължителност. Изтъкнато е, че част от тези нарушения са „прераснали“ в престъпления по чл.343в, ал.2 от НК – за този вид престъпления той е осъждан три пъти. Също така досежно обремененото му съдебно минало са констатирани и осъждания за престъпления против личността и против собствеността. Въззивният съд е стигнал до правилен и обоснован извод, че от многобройните престъпни прояви на подсъдимия В. С. може да се заключи, че той проявява трайно и негативно отношение към спазване на установения правов ред в страната. Налаганите до момента наказания, не са довели до постигане на целите по чл. 36, ал.1 от НК(деянието по настоящото дело е извършено по време на изтърпяване на наказание „пробация“), поради което са необходими по-интензивни средства на поправително-превъзпитателно и принудително –възпиращо въздействия. Независимо от горното, апелативният съд при определяне на наказанието не е пренебрегнал и смекчаващи отговорността обстоятелства. Ценил е изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние за стореното, както и обстоятелството, че е баща на две малолетни деца, които той отглежда съвместно с жената, с която живее на съпружески начала. Също така е отчетен и факта, че пострадалите не са били поставили своите обезопасителни колани, нарушавайки задължението си по чл. 137а от ЗДвП.

Неоснователни са твърденията на защитата, че увредените пътници в автомобила на подсъдимия имали принос за произшествието, защото са се качили в неговата кола въпреки знанието, че няма правоспособност да шофира, както и това, че са настоявали подс. С. да шофира бързо, за да не закъснеят за работа, което обуславяло определянето на по-нисък размер на наказанието. Освен че подобно знание от тяхна страна не е било доказано в хода на досъдебното производство, в обвинителния акт сред признатите от подсъдимият факти няма инкриминирани такива. Дори и да бяха установени, тези факти по никакъв начин не биха могли да бъдат противопоставени на изключително завишената степен на обществена опасност на деянието.

Неоснователно е и твърдението, че св.Р. (управлявала л.а./марка/) е допринесла за настъпване на противоправен резултат, тъй като по делото няма данни същата да е нарушила правилата за движение, при управление на МПС-то, за да може да се разсъждава дали е налице причинна връзка, респективно съпричиняване на резултата.

В заключение, въззивният съд законосъобразно и правилно е преценил всички обстоятелства от значение за определяне на наказанието и е приел, че отегчаващите надделяват и обосновават налагане и за двете престъпления на наказания „лишаване от свобода” за срокове над средния предвиден размер: за престъплението по чл.343 от НК – девет години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано с една трета на шест години и четири месеца; за престъплението по чл.345, ал.1 от НК – девет месеца лишаване от свобода, редуцирано с една трета на шест месеца.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното въззивно съдебно решение на Апелативен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно съдебно решение №14 от 24.01.2023 г., постановено по В.Н.О.Х.Д. №521/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: