Замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода при системно неизпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Прекъсване или замяна на наказание * неоснователност на искане за възобновяване * пробация * пробационни мерки * правилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260

София, 11 юли 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора от ВКП Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Янкова н.д № 415/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения В. С. К., подадено чрез упълномощения му защитник – адвокат М.П. от АК Шумен, за възобновяване на ВЧНД№ 342/2022г. по описа на Апелативен съд Варна, отмяна на постановеното по делото решение № 51 от 03.04.2023г., както и отмяна на потвърденото с него определение № 896/26.10.2022г. по ЧНД№ 886/2022г. на Окръжен съд Варна.

В искането е посочено основанието по чл.422,ал.1,т.5 вр. чл. 348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на закона, аргументирано с доводи за неправилно инициирано производство за замяна на наложената на осъдения пробация. Твърди се, че при събрани гласни и писмени доказателства за претърпения пътен инцидент и трудова ангажираност на осъдения К., същите не са възприети от съда, а е съобразено само становището на пробационната служба. Посочено е също, че пробационният съвет е следвало да отчете наличието на трудово правоотношение и да поиска замяна на част от мерките, в частност пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с друга пробационна мярка, а именно с поправителен труд. С оглед на тези съображения е отправена молба за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановените съдебни актове и оставяне без уважение на направеното предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода, като в условията на евентуалност е поискано връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна.

В съдебно заседание пред ВКС защитата на осъдения - адвокат М.П. поддържа искането в цялост и моли същото да бъде уважено по изложените в него доводи.

Осъденият К. не се явява. В депозирано писмено становище, подадено в срока по чл.351ал.4 от НПК, излага съображения за неоснователност на извършената замяна понеже не е извършвал виновни действия по неизпълнението и моли ВКС да уважи искането за възобновяване.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Солидаризира се с изложените от апелативната инстанция съображения, с които е потвърдено определението на първата инстанция за допуснатата замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, като счита, че всички основания за това са били налице.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, намери следното:

Искането е процесуално допустимо - направено е от легитимирано за това лице по чл.420,ал.2 от НПК, в срока по чл. 421, ал.3 от НПК и има за предмет въззивно решение, което подлежи на проверка по реда на възобновяването, съгласно чл.419,ал.1 във вр. с чл.341,ал.1 от НПК и вр. с чл.452,ал.1 от НПК.

Разгледано по същество е неоснователно.

С протоколно определение от 26.10.2022 год., постановено по ЧНД № 886/2022 г. на Окръжен съд Варна е допусната замяна на остатъка от наказанието пробация, наложено на подсъдимия В. К. по НОХД № 3894/2021г. на РС Бургас, с лишаване от свобода за срок от една година, три месеца и двадесет и три дни, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване. Този съдебен акт е проверен по жалба на осъдения от Апелативен съд Варна, като с решение № 51/03.04.2023г., постановено по ВНЧД №342/2022 г. е потвърден изцяло.

С оглед коректното очертаване на предметния обхват и пределите на настоящото производство и за яснота е наложително да се уточни предварително следното:

На първо място, първоинстанционното определение съставлява самостоятелен предмет на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, само когато е влязло в сила, без да е било обжалвано или протестирано, но когато, както е в случая първоинстанционният съдебен акт е бил атакуван пред апелативната инстанция, на проверка по реда на възобновяването подлежи дейността на въззивния съд и постановения от него окончателен съдебен акт.

На второ място, и в производството по възобновяване на наказателни дела, съгласно чл.426 във вр. с чл.347,ал.1 от НПК, ВКС не действа служебно, а само в рамките на заявените в искането основания, които в случая са редуцирани до оплакването за нарушение на закона (чл.348,ал.1,т.1 от НПК).

На следващо място, касационната проверка, включително и в производство по глава 33 от НПК не е аналогична по съдържание и резултат на въззивната проверка и за разлика от въззивния съд, ВКС не може да установява нови фактически положения, нито въз основа на тях да пререшава делото. От неговите правомощия, уредени в чл.425 от НПК не произтича, заявената в иницииралия настоящото производство процесуален документ, възможност касационният състав „да отхвърли предложението на пробационната служба за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода“ и „да прекрати производството“, поставеното като основно искане.

С така направеното уточнение, извършената от ВКС, в пределите на неговите правомощия, проверка на атакуваното по реда на глава тридесет и трета от НПК въззивното решение, осъществена по въведения касационен повод по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, не установи основателност на релевираните оплаквания, с които е аргументирано неговото наличие.

В съдържателен план, всички доводи, подробно изложени в искането за възобновяване еднопосочно разкриват оплакване от подхода на пробационната служба да внесе предложение за замяна, дефинирано като „изначално неоснователно“ (стр.втора от искането за възобновяване), понеже от една страна, при наличните данни за трудовата ангажираност и вложено здравословно състояние на осъдения пробационният съвет не следвало изобщо да внася предложение за замяна на наложената му пробация с лишаване от свобода, а от друга, дори и внесеното, не било по алтернативата на чл.43а, т.1 от НК, счетена от осъдения за правилна. Преценката на аргументационните съображения ясно очертава изразеното в искането несъгласие с крайния резултат, но без да е посочен в същото време проблем със самата аналитична дейност на решаващия съд, тъй като в искането не е заявено оплакване за нарушение по см. на чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Не се твърдят пропуски на апелативната инстанция при попълване на дължимата за разкриване на обективната истина доказателствена съвкупност, за превратно или встрани от действителното им съдържание оценяване на доказателствата, за изопачена или изолирана преценка на доказателствената информация. Тоест, изразеното несъгласие е с изводите на апелативният съд, без да се твърди проблем с процесуалната му дейност, което обаче е изцяло в рамките на възражение за необоснованост и това най-ясно личи в съображението, посочено на стр.втора от искането: „Прави впечатление, че се възприемат само становищата на пробационната служба, не и на осъдения“.

Както е известно необосноваността не е в обхвата на касационните основания. Право и задължение на решаващият съд, като последен по фактическото изясняване на делото е да обсъди доказателствената съвкупност и възприеме, след спазване на принципите за анализ и оценка, относимите за решаването на делото, съобразно неговия предмет, фактически положения, като е длъжен да се аргументира. В случая Апелативен съд Варна е провел в пълно съответствие с изискванията на чл.13 и 14 от НПК доказателствената си дейност, аналитично е обсъдил и задълбочено преценил включените във формираната за изясняване на делото доказателствена основа фактически данни и е извел при ясно проследим и много добре структуриран процес, вътрешното си убеждение, като се е мотивирал отговаряйки на всички доводи и възражения, развити в иницииралата въззивното производство жалба. Тоест доказателствената дейност на апелативния съд не търпи укор, а такава е и позицията на осъдения, понеже както се отбеляза, заявеният, като основание за проверка касационен повод е само претендираното нарушение на закона.

При вярно изяснените фактически положения, съображенията на въззивната инстанция по приложението на правото са в пълен синхрон с правните норми - чл.43а,т.2 от НК. Респективно, данните по делото не оправдават позицията на осъдения, че неизпълнението на задълженията му, произтичащо от наложеното му наказание пробация, е свързано с наличието на уважителни причини и по-специално: претърпения на 14.06.2022г. пътен инцидент (бил блъснат от велосипедист - бел.ВКС) и сключените трудови договори с /фирма/ от 29.07.2022г. и с /фирма/ от 31.10.2022г

Конкретно по доводите, подробно изложени в искането за възобновяване и по ангажираните в тяхна подкрепа аргументи, ВКС намира следното:

І.Относно претърпеният пътен инцидент, следва да се посочи първо, че в принципно отношение, за да бъде прието, че липсват предпоставките на чл.43а от НК, не е достатъчно да бъде установено, че осъденият е имал проблеми от здравословно естество. Необходимо е да бъде доказано, че неизпълнението на пробационните мерки се дължи именно на действието на тези неблагоприятни обективни фактори към момента, в който е следвало да бъде предприето дължимото поведение, а не е последица от недобросъвестно отношение на осъдения към наложеното му наказание. В този смисъл, апелативният съд основателно е взел предвид, че отклонението от изпълнението на пробационните мерки е започнало още на 10.05.2022 г., т.е. само месец и половина след началото на изтърпяване на наказанието надлежно обективирано по предвидения в чл.208, ал.1 - ал.3 от ЗИНЗС ред - 29.03.2022г. и месец преди пътния инцидент и че не се касае за единични, изолирани прояви, а за допуснато от осъдения системно неизпълнение на задълженията, произтичащи от наложените му пробационни мерки – 11 нарушения на мярката Задължителна регистрация по настоящ адрес( ЗРНА), 4 нарушения по мярката Задължителни периодични срещи с пробационен служител (ЗПСПС) и 4 нарушения на третата пробационна мярка Безвъзмезден труд в полза на обществото (БТПО). Изложените от апелативният съд съображения (стр.6 - стр.7, възз.решение), включително и относно естеството на здравословния проблем и неговото времетраене, няма причини да не бъдат споделени изцяло, тъй като са адекватни на данните по делото и на закона.

ІІ. По отношение заявеното възникване на трудови правоотношения, изтъкнато в искането, както като обективна пречка за изпълнение на пробационните мерки, обосновало възражението за неоснователност на предложението, така и със самостоятелно значение, обусловило оплакване за неправилно избрана хипотеза по чл.43а от НК, настоящият касационен състав не намира основание за съгласие с тезата на осъдения.

Както вярно е посочил апелативният съд, сключването на трудов договор не е от естество да заличи със задна дата предходните неизпълнения на пробационните мерки, нито още по-малко се явява пречка от обективно естество изключваща възможността и задължението за полагане на БТПО. Изложените в тази посока съображения (стр.7,абз.втори, възз.решение) разкриват точен прочит на законовите норми и са изцяло споделими. Може само да се добави и това, че по своето естество пробацията е наказание със заложен комплексен ефект, понеже дефинитивно (чл.42а,ал.1 от НК), съставлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие. Тоест, законодателят е въвел, за да обезпечи постижимост на целите по чл.36 от НК, изискването за цялостно прилагане на определените пробационни мерки и в този смисъл предвиденият комплексен ефект несъмнено се компрометира при изолирано или единично прилагане на определените пробационни мерки, още по - малко когато е изпълнена само една от тях, какъвто дори не е настоящия случай, понеже осъденият се е дистанцирал от задълженията си по изпълнението и на трите наложени му пробационни мерки. Отделен е въпросът, че нарушенията по изпълнението на БТПО са допуснати преди сключването на първия трудов договор, тоест последният изобщо не би могъл да бъде отнесен като причина за констатираното неизпълнение, както правилно е приел апелативният съд.

Намирането на работа от осъдено лице с наложена пробация, включваща и мярката по чл.42а,т.6 от НК, не обвързва императивно пробационния съвет със задължение да реализира правомощието си по чл.43а,т.1 от НК. В нормата на закона – чл. 43а от НК изрично е посочено, че ако осъденият без основателна причина, тоест в и н о в н о не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет, съдът може да наложи друга пробационна мярка или да замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода. Освен, че при така застъпената позиция от осъдения, остава неясна тезата му - дали счита намирането на работа за обективна пречка за изпълнение на пробационната мярка БТПО или приема, че не изключва виновно неизпълнение, а само препраща към друга хипотеза на чл.43а от НК, съществено в случая е това, че преценката за съдържанието на отправеното предложение, иницииращо производството по чл.451 – чл.452 от НПК е изцяло в компетенциите на пробационния съвет. Несъмнено е, че същата не е произволна, а се основава на цялостната оценка на поведението на осъдения при изпълнението на наказанието пробация и макар дискреционните правомощия на пробационния съвет относно избраната хипотеза по чл.43а от НК да не подлежат на контрол, поради което и претенцията за погрешно изготвено по чл.43а,т.2 НК, вместо по чл.43а,т.1 от НК предложение да е извън обхвата на настоящото касационно производство, данните по делото сочат за положени сериозни усилия и обмисляне от пробационната служба. В този смисъл и както вярно е заключил АС Варна, са били създадени „всички условия за изпълнение на наказанието по най-благоприятния за осъдения начин“, срещу което последният противопоставил претенциите си за създадените му при изпълнението затруднения, а именно необходимостта да прекарва 4 дни от седмицата в пробационната служба „възпрепятствала нормалния му живот и намирането на работа“ (стр.6 възз.решение).

Доколкото все пак релевираното касационно оплакване, свързано с неправилното приложение на закона е обосновано с погрешната преценка за виновното неизпълнение, докато всъщност, според осъдения причините били обективни, то и разгледано на тази плоскост, възражението за незаконосъобразност на въззивното решение, обосновано с твърдението, че след като осъденият си намерил работа, то и пробационния съвет следвало да сезира съда, а той от своя страна да приложи хипотезата на чл.43а,т.1, а не на чл.43а,т.2 от НК, ВКС намира за изцяло несъстоятелно. Освен по вече изложените съображения относно същността на наказанието пробация като съвкупност от мерки за въздействие, но и главно с оглед фактологията по неизпълнението, правилно установена от инстанциите, очертаваща виновно неизпълнение и на трите пробационни мерки с начало почти три месеца (10.05.2022г.) преди осъдения К. да уведоми пробационната служба за назначаването му на работа (3.08.2022г).

При осъществената съвкупна преценка на всички тези обстоятелства, правилно контролираният съд е констатирал, че поведението на осъдения съставлява проява на открито пренебрежение и безотговорно отношение както към задълженията му, произтичащи от наложеното му наказание пробация, така и като цяло към установения в страната правов ред, което от своя страна е довело и до законосъобразния извод за правилността на първоинстанционната преценка относно необходимостта от замяна на тази санкция с лишаване от свобода.

Възраженията на защитата, че намирането на работа е белег за поправяне и че лишаването на осъдения от свобода би попречило за превъзпитанието му, освен че не е сред критериите за преценка по чл.43а от НК, но и е в конфликт с основния постулат, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, а случаят е точно такъв. При манифестирано нежелание за изпълнение на наложената пробация като съвкупност, в конкретния случай от три пробационни мерки, наложени с одобрено от съда споразумение и определени за максимално предвидения в НК срок, несъстоятелно е оплакването от последиците на допуснатата замяна, а именно, че осъдения ще бъде в „една среда с осъдени лица“ (стр.4, искане за възобноваване)

ВКС намира за необходимо да припомни, че съгласно чл.37,ал.1,т.2 от НК пробация е въведено в закона вид наказание и както всяко друго наказание е законоустановена мярка на държавна принуда, тоест по самото си естество съдържа ограничения. Принципно е и положението, залегнало в чл.35,ал.3 от НК за адекватност на санкцията спрямо извършеното и дееца, понеже само когато наказанието е съответно на престъплението биха се постигнали и изискуемите, с оглед налагането му, цели. И именно за да обезпечи тяхното изпълнение, в чл.43а от НК е предвидена допълнителната възможност за намеса, в хипотезите на виновно неизпълнение на наложената пробация. Казано другояче, замяната в тези случаи на наказанието пробация с лишаване от свобода е законово предвидената гаранция за реализиране на дължимото за извършеното престъпление наказателно санкционно въздействие върху дееца и за постигане в цялост на заложените в чл.36 от НК цели на наказанието, поради което и в противоречие с посочената по-горе максима е изведения на плоскостта на последиците от допуснатата замяна довод за влошено по този начин положение на В.К. - изразено в изолирането му от обществото и поставяне в среда с осъдени на лишаване от свобода лица, реализирано чрез упражнените от пробационния съвет и съдебните инстанции правомощия, предоставени им от закона.

Що се отнася до оплакванията, изразени чрез наведените на стр. втора от искането и в лично подаденото от осъдения становище, доводи за съставяни без неговото знание протоколи от пробационния инспектор и без да му е била предоставена възможност за обяснения и оспорване, което индиректно насочва към оплакване за незаконосъобразно документиране на констатациите, респективно за порочни протоколи, тоест за наличие на хипотезата по чл.422,ал.1,т.3 от НПК, то същите не ангажират настоящия състав с обсъждане. Това е така, понеже съгласно чл.420,ал.1 от НПК осъденият не е сред субектите, оправомощени да поискат възобновяване на това основание, още повече, че една от предпоставките за приложението на чл. 422,ал.1,т.3 от НПК е неизвестните обстоятелства и/или доказателства да са разкрити чрез разследване, което изискване също не е изпълнено в настоящия случай. Следва да се отбележи обаче, че документираните констатации са отразени в двете заповеди за дисциплинарно наказание на осъдения, които са му били връчени лично - на 9.06.2022г и на 13.07.2022г и които същият не е обжалвал.

В искането липсва оплакване относно конкретните параметри на замененото наказание, поради което и съгласно чл.426 във връзка с чл.347, ал.1 от НПК този въпрос е извън пределите на проверка в настоящото касационна производство.

Предвид всички тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 425, ал.1, т.1, във вр. чл. 422, ал.1,т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на постановеното от АС Варна решение по ВЧНД№ 342/2022 г., а искането на осъдения К. следва да се остави без уважение.

Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. К. за възобновяване на ВНЧД № 342/2022 год. по описа на Апелативен съд Варна и за отмяна на постановеното по него решение № 51/ 03.04.2023 год.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.