Интерес от иск срещу фалирал длъжник при ипотека от трети лица

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * очевидна неправилност * правен интерес * Откриване на производство по несъстоятелност * субективни предели на изпълнителния лист * обезпечаване на чуждо задължение

1

10

Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. София, 30.07.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 716 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2150 от 30.07.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 385 от 16.12.2022 г. по в. т. д. № 518/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260033 от 19.04.2022 г. по т. д. № 721/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено, при участието на подпомагащи страни – И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д., че „Дрийм“ ООД /н./, [населено място] дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 147 997 лв., представляваща законна лихва върху просрочена главница за периода 15.11.2010 г. - 30.09.2013 г., по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г., договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г. и договор за цесия от 06.11.2017 г., рег. № 8387/06.11.2017г., на нотариус № 526, с район на действие СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 19476/2019 г. на Варненски районен съд, и е прекратено производството по делото по иска по чл. 422 ГПК на основание чл. 130 ГПК, по касационната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на третите лица помагачи на страната на ответника „Дрийм“ ООД /н./ И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д., като определението в посочената част е потвърдено с определение № 2770 от 24.10.2024 г. по ч. т. д. № 2260/2024 г. на ВКС, І т. о. и е влязло в сила.

В касационната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател мотивира становище, че въпреки обявяването на длъжника в несъстоятелност искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим с оглед разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, тъй като вземането му е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти, собственост на трети лица, а именно третите лица помагачи С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д., последните двама в качеството на наследници на Д. Д.. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е счел предявения иск за недопустим, като не е съобразил установеното по делото обстоятелство, че с окончателно определение № 3937 от 27.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3208/2020 г. на Варненски окръжен съд е обезсилен издаденият в полза на ищеца заедно със заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист за процесното вземане и е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, като в резултат на това е прекратено изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането, съответно възможността за насочване на изпълнението по отношение на имотите на третите лица. В касационната жалба се сочи, че тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявения иск, в какъвто смисъл е бил основният му довод. Касационният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли обжалваното решение да бъде отменено.

Длъжникът в несъстоятелност „Дрийм“ ООД /н./ чрез синдика З. Х. не е депозирал отговор на касационната жалба.

Третите лица помагачи на страната на ответника С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д. не изразяват становище по касационната жалба на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба, а останалите главна и подпомагащи страни не изпращат представители.

С определение № 2150 от 30.07.2024 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че с решение № 514 от 15.11.2010 г. по т.д. № 1749/2010 г. на Варненски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на ответника „Дрийм“ ООД, а с решение № 36/28.02.2011 г. по в. т. д. № 18/2011 г. на Варненски апелативен съд е определена начална дата на неплатежоспособността – 14.07.2009 г. Установил е, че процесното акцесорно вземане, произтичащо от договор за кредит № 637/05.10.2009 г., е предявено с молба вх. № 54128/23.12.2010 г. заедно с множество други вземания на „Уникредит Булбанк“ АД към несъстоятелния длъжник по три кредитни правоотношения, прието е и включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелността на „Дрийм“ ООД. Съдът е посочил, че след получаване на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД синдикът на длъжника е отразил настъпилото частно правоприемство на основание договор за цесия от 6.11.2017 г., от който ищецът извежда правото си, в извлечението от списъка на кредиторите на „Дрийм“ ООД по чл. 693 ТЗ към 12.11.2019 г., в което са актуализирани и размерите на приетите вземания съобразно погасяванията със сумите, получени в резултат на осребряването на масата на несъстоятелността, като цесионерът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД фигурира в извлечение от списъка с прието вземане по договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г. в размер на сумата от 147 997 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010 г. до датата на погасяването на главното задължение в размер на 500 000 лв., като всички други приети вземания по този договор за кредит са погасени.

В решението, предмет на обжалване, е установено, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1678/2009 г. за приетата в производството по несъстоятелност сума от 147 997 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 30.09.2013 г. върху просрочена главница в размер на 500 000 лв., дължима по горевизирания договор за банков кредит, сключен между несъстоятелния длъжник и „Уникредит Булбанк“ АД, по ч. гр. д. № 19476/2019г. на Варненски районен съд. Въззивният съд е подчертал, че заповедта за изпълнение не установява други права на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въпреки че видно от документа по чл. 417 ГПК Д. Д. и С. Д. са се задължили като солидарни длъжници по договора за кредит и същите са учредили ипотеки върху техни недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, в [населено място] - апартамент и гараж.

Обстоятелството, че трети лица са обезпечили с имуществото си задължението на кредитополучателя, впоследствие обявен в несъстоятелност, е прието от съда за значимо само при преценката относно наличието на предпоставките на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ. Въззивният съд е формирал извод, че обезпечаването на процесното задължение на несъстоятелния длъжник по договора за кредит с ипотека върху недвижими имоти, собственост на третите лица, конституирани по тяхно искане в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК като подпомагащи страни на ответника, се установява в достатъчна степен за нуждите на преценката на съда за приложение на изключението по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ от представените от кредитора цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, доказателства за вписване на ипотека и подновяване на вписване.

С оглед установеното в решението при позоваване на практиката на ВКС е прието, че в хипотезата, когато вземането на кредитора към длъжника е обезпечено с имущество на трето лице /ипотекарен или заложен длъжник/, кредиторът не е длъжен да се снабди с изпълнително основание директно срещу третото лице, за да проведе принудително изпълнение срещу ипотекираното/заложеното имущество на третото лице, а може да се ползва от субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист, които съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК се разпростират върху третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга; изпълнителният лист има сила срещу третото лице, когато взискателят насочи изпълнението върху вещта, служеща за обезпечение. Направил е извод, че в случая се установяват необходимите предпоставки за приложение на изключението по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ от забраната да се образуват нови съдебни производства по имуществени дела срещу длъжника ответник, поради което образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 19476/2019 г. на Варненски районен съд е допустимо.

Като е съобразил целта на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, правния интерес от предявяването му при подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и последиците от влизането в сила на решението по такъв иск, решаващият състав е мотивирал становище, че приемането на предявено в производството по несъстоятелност вземане при условията на чл. 693 ТЗ наподобява ефекта на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, като създава безспорност в отношенията между длъжника и кредитора /и другите кредитори на несъстоятелността/ относно съществуването на вземането и правото на кредитора на принудително удовлетворение в производството по несъстоятелност. Приел е, че ако вземането е придобило преди завеждането на иска статут на прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ или придобие такъв статут в хода на процеса, кредиторът няма правен интерес съответно от провеждане или продължаване на исковото производство по чл. 422 ГПК и същото подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. Съдът е посочил, че в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като продължение на заповедно производство срещу несъстоятелен длъжник, при приложение на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, допустимостта на исковото производство зависи от това дали на кредитора е издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че когато кредиторът разполага с изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, липсва правен интерес от воденето на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като целта на производството - получаване на изпълнителен лист за вземането с оглед реализиране на правата по чл. 429, ал. 3 ГПК вече е постигната.

Въззивният съд е намерил, че в конкретния случай на кредитора е издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК и въз основа на него се провежда принудително изпълнение върху имуществото на третите лица, учредили договорна ипотека върху техни имоти за обезпечаване дълга на несъстоятелния длъжник, поради което не е налице правен интерес за предявяване и разглеждане на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните - кредитор с прието вземане и несъстоятелен длъжник съществуването на процесното акцесорно вземане. По тези съображения на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска за съществуване на вземането.

Въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като е постановено при особено съществено нарушение на основополагащи принципи и правила на гражданското съдопроизводство. Обжалваното решение е засегнато от тежък порок, доколкото в противоречие с процесуалните правила, уреждащи правомощията на въззивната инстанция /чл. 269 и сл. ГПК/ и гарантиращи правото на защита на страните в производството по делото, въззивният съд е извършил преценка за недопустимост на предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е обезсилил постановеното по иска първоинстанционно решение, като е игнорирал основен правен довод на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за наличието на правен интерес от предявения иск и фактическото твърдение, на който той се основава. В първоинстанционното производство - в депозираното становище по искането на И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д. за конституирането им като трети лица помагачи на страната на ответника „Дрийм“ ООД /н./ и в допълнителната искова молба ищецът твърди, че не разполага с изпълнителен лист за вземането си, тъй като с окончателно определение № 3937 от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3208/2020 г. на Варненски окръжен съд, ТО е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 19476/2019 г. на Варненски районен съд и е обезсилен издаденият в негова полза изпълнителен лист. Доколкото с посочените обстоятелства се обосновава абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск – правен интерес от търсената с иска защита, въззивният съд е дължал изследването им като част от служебната проверка за допустимостта на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск.

В настоящия случай е установено, че след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника „Дрийм“ ООД, включването на процесното акцесорно вземане с източник договор за кредит № 637 от 5.10.2009 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и длъжника, в одобрения от съда списък на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност, както и след отразяване от синдика на настъпилото частно правоприемство на основание договор за цесия от 06.11.2017 г., от който ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД извежда правото си, в извлечението от списъка на кредиторите на „Дрийм“ ООД по чл. 693 ТЗ, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за задължението на длъжника в несъстоятелност за заплащане на процесната сума от 147 997 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 30.09.2013 г., по ч. гр. д. № 19476/2019 г. на Варненски районен съд. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение. С окончателно определение № 3937 от 27.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3208/2020 г. на Варненски окръжен съд, образувано по частната жалба на „Дрийм“ ООД /н./ срещу разпореждането за незабавно изпълнение, атакуваното разпореждане е отменено и е обезсилен издаденият в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД изпълнителен лист.

С разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ е предвидено изрично изключение от забраната за образуване на дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност спрямо него, допускащо да се завеждат нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с предмет парично вземане на кредитора към длъжника, извън трудовите спорове по чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, което е обезпечено със залог и/или ипотека на трето лице. Целта на установеното в чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ изключение е да предостави възможност на кредитора, независимо от откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, да се снабди с изпълнителен лист за вземането си, за да реализира произтичащото от чл. 429, ал. 3 ГПК право на принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение имущество, собственост на трето лице. Както е изяснено в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 84 от 30.01.2015 г. по т. д. № 626/2014 г. на ВКС, І т. о. в хипотезата, когато вземането на кредитора към длъжника е обезпечено с имущество на трето лице /ипотекарен или заложен длъжник/, кредиторът не може да се снабди с изпълнително основание директно срещу третото лице, за да проведе принудително изпълнение срещу ипотекираното/заложеното имущество на третото лице, като може да се ползва единствено от субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист, които съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК се разпростират върху третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, който изпълнителен лист има сила срещу третото лице, когато взискателят насочи изпълнението върху вещта, служеща за обезпечение. Въз основа на издадения в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното/ипотекирано имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не и върху имуществото на длъжника като част от масата на несъстоятелността. В определението е акцентирано изрично върху това, че разпоредбата на чл. 636, ал. 6, т. 3 ТЗ намира приложение при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника към момента на завеждане на исковете срещу него.

По настоящия спор е установено, че заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е подадено и производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет парично вземане на кредитора към длъжника „Дрийм“ ООД /н./ е започнало при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника. Тъй като вземането на кредитора ищец срещу длъжника в несъстоятелност е обезпечено с имуществото на трети лица, а именно участващите в настоящия процес като трети лица помагачи на страната на ответника С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д., заповедното производство и исковият процес по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет вземането на ищеца към длъжника в несъстоятелност са допустими. Съществуването на ипотечното правоотношение, което е от значение за допустимостта на предявения положителен установителен иск, следва да бъде изведено от представените по делото писмени доказателства за учредяване на ипотеката /нотариален акт № 168/2009 г./, вписване на ипотеката /вх. рег. № 19929/08.10.2009 г., акт № 69, т. VІІІ д. № 12211 на СВ, [населено място]/ и на прехвърлянето на обезпеченото вземане от „Уникредит Булбанк“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 06.11.2017 г. /вх. рег. № 36023/21.12.2017 г., акт № 158, т. ХІІ, д. 4194/2017 г. на СВ/, както и за подновяване на вписването на ипотеката /рег. № 25747/02.10.2019 г. на СВ, [населено място]/. Доколкото предмет на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск е вземането на ищеца към длъжника в несъстоятелност, релевантните за допустимостта на процеса предпоставки по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ се установяват в достатъчна степен от посочените писмени доказателства, в какъвто смисъл е и обжалваното решение на въззивния съд.

Не може да бъде споделен обаче изводът на решаващия състав на Варненски апелативен съд за отсъствието на правен интерес от предявения иск като процесуална предпоставка за допустимост на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Осъществената от въззивния съд преценка в този смисъл е основана на даденото разрешение в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 463 от 07.08.2015 г. по ч. т. д. № 1207/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, открито след предявяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на иск за съществуване на вземането, лишава кредитора от правен интерес да води иска, дори вземането да е обезпечено с ипотека върху имот на трето лице и длъжникът да не е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, ако кредиторът разполага с изпълнителен лист за вземането си по чл. 418, ал. 2 ГПК. Включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника предпоставя прекратяване на производството по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, което се явява лишено от спорен предмет, но прекратяването на исковото производство не е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по аргумент от т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Приетото в производството по несъстоятелност вземане се счита за безспорно установено в отношенията между длъжника и кредитора по силата на включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, което препятства обезсилването на изпълнителния лист и същевременно легитимира кредитора да осъществи принудително изпълнение въз основа на него /чл. 429, ал. 3 ГПК/ по отношение на предоставеното в обезпечение чуждо имущество, независимо от невъзможността да проведе индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника. Следва да се отбележи, че същото разрешение е дадено и с определение № 608 от 22.11.2016 г. по ч. т. д. № 1579/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. в хипотеза, в която производството по иска по чл. 422 ГПК е започнало при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника и в хода на исковото производство вземането е прието при условията на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност. Настоящият състав напълно споделя посочените разрешения в практиката на ВКС, но намира, че те не могат да намерят приложение в настоящия случай, доколкото ищецът кредитор не разполага с издаден изпълнителен лист /с обсъденото определение по в. ч. гр. д. № 208/2020 г. на Варненски окръжен съд е отменено разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч. гр. д. № 19476/2019 г. на Варненски районен съд, и е обезсилен издаденият на заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК/. Видно от представеното по делото решение № 917 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 1135/2021 г. на Варненски окръжен съд, постановено по жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД в производство по чл. 435 ГПК, изпълнителното производство по изп. д. № 2021310051135 на ЧСИ Х. Г., рег. № 892, с район на действие – Варненски окръжен съд, образувано въз основа на същия изпълнителен лист, е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК и съдът е потвърдил постановлението на съдебния изпълнител. Извършената в обжалваното решение фактическа констатация за провеждано въз основа на издадения в полза на кредитора ищец изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК принудително изпълнение върху имуществото на третите лица, учредили договорна ипотека върху техни имоти за обезпечаване на дълга на несъстоятелния длъжник, се явява в пълно противоречие с обсъденото доказателство.

По изложените съображения, следва да се направи извод за съществуване на правен интерес на ищеца да установи вземането си към длъжника в несъстоятелност с влязло в сила решение по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, за да се снабди с изпълнителен лист за вземането си и да реализира произтичащото от чл. 429, ал. 3 ГПК право на принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение имущество, собственост на трети лица.

Като е приел, че посочената абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск не е налице в случая и е обезсилил на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК първоинстанционното решение, въззивния съд е постановил неправилно решение. На основание чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени и тъй като се налага извършването на преценка по съществото на спора, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК и по разноските за водене на делото във ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 385 от 16.12.2022 г. по в. т. д. № 518/2022 г. на Варненски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд.

Решението е постановено при участието на С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д. в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника „Дрийм“ ООД /н./.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.