Осъждане на подбудител и извършител за умишлен палеж с опасност за хора

Текстът на акта

Ключови фрази

Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив * съкратено съдебно следствие * съдебна реабилитация * превес на смекчаващите вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, …………….. год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора К. СОФИЯНСКИ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 472 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. М. А. чрез упълномощения защитник адв.Б. Б. и по касационна жалба на подсъдимия Д. И. Р. чрез упълномощения защитник адв.В. А. срещу Решение №32 от 27.02.2025г. по ВНОХД №336/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, І състав, с което е потвърдена присъда №11 от 11.07.2024г. по НОХД №204/2024г. по описа на Окръжен съд-Шумен.

В касационната жалба на подсъдимия А. М. А. се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Твърди се, че не са обсъдени събраните по делото доказателства и не е направена прецизна оценка на релевантните факти, което от своя страна е довело до неправилни правни изводи. Оспорва се отказа на въззивния съд да приеме като смекчаващо обстоятелство подбудите за извършване на престъплението от страна на подсъдимия А.. В касационната жалба се възразява и срещу приетата от инстанционните съдилища форма на вина, като се сочат основания за наличие на евентуален умисъл по отношение на общественоопасните последици. Явната несправедливост на наложеното наказание се мотивира с липсата на предходни осъждания на подсъдимия А., оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина и влошеното му здравословно състояние.

В касационната жалба на подсъдимия Д. И. Р. се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил противоречията в доказателствата по делото, липсват мотиви кои се кредитират с доверие и е налице превратно тълкуване на обвинителните и оневиняващите доказателства. Нарушението на материалния закон се изразявало в осъждането на невинен, който не е извършител на престъплението. Съдържа се позоваване и на явна несправедливост на наложеното наказание, без да се излагат конкретни аргументи за това.

В съдебно заседание пред настоящия състав упълномощеният защитник на подсъдимия А. М. А. - адв. Б. Б. поддържа подадената касационна жалба и иска намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода с прилагане на института на условното осъждане. Твърди, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства и набляга на мотива за извършване на престъплението. Изтъква липсата на пряк умисъл за част от настъпилите вредни последици и влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Защитникът се позовава и на обстоятелството, че от началото на производството спрямо подсъдимия А. са прилагани мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, които също способстват за постигане на целите по чл.36 НК.

Подсъдимият А. М. А. не се явява пред касационната инстанция, като е депозирал молба, че не желае да присъства в съдебното заседание.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Д. И. Р. - адв. В. А. поддържа подадената касационна жалба единствено по отношение на соченото основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че предходните съдебни инстанции не са съпоставили правилно наличните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства - поведението на подсъдимия Р., способствало за разкриване на обективната истина, и изразеното съжаление за стореното. Иска снизходителност и намаляване на наказанието, като изтъква влошеното материално състояние на подсъдимия Р. и обстоятелството, че той се грижи за своите две деца.

Подсъдимият Д. И. Р. не се явява пред касационната инстанция, редовно призован.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и иска оставяне на въззивното решение в сила, като го анализира подробно, за да опровергае доводите за липса на пряк умисъл в деянието на подсъдимия А.. Намира, че липсват процесуални пороци в дейността на въззивния съд и набляга на процедурата, по която е протекло първоинстанционното дело - по реда на чл.371, т.2 НПК. Сочи, че наложените наказания са аргументирани при спазване правилата на НК и съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, за да заключи, че налагането на по-леки санкции би било неоправдано и несправедливо.

Постъпило е становище от повереника на частните обвинители С. В. М., Д. М. Д., М. Д. Д. и М. С. Р. - адв. С. Г., с което се оспорват касационните жалби на подсъдимите А. и Р., споделят се доводите във въззивното решение и се иска неговото оставяне в сила както в наказателната, така и в гражданската му част.

Частните обвинители С. В. М., Д. М. Д., М. Д. Д. и М. С. Р. не се явяват пред касационната инстанция, редовно призовани.

Гражданският ищец /фирма/, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебното заседание на ВКС.

Върховният касационен съд , след като обсъди доводите в касационните жалби на подсъдимия А. и на подсъдимия Р., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

С присъда №11 от 11.07.2024г. по НОХД №204/2024г. Окръжен съд-Шумен е признал подсъдимия А. М. А. за виновен в това, че в периода от 29.07.2023г. до 09.08.2023г. в условията на продължавано престъпление в [населено място] и околностите му, в[жк]на същия град и в [населено място], обл./област/ в съучастие като подбудител и помагач с Д. И. Р. - извършител, умишлено склонил Д. И. Р. да запали чуждо имущество на значителна стойност и извършителят умишлено запалил л. а. /марка/, с рег. № /рег. номер/ и възникналият пожар представлявал опасност за живота на лицата Д. М. Д., М. Д. Д., С. В. М., М. С. Р. и Д. М. Д. и опасност да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност, като от пожара са последвали значителни вреди на обща стойност 131 655,79 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години, като съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което А. М. А. е бил задържан по реда на ЗМВР, задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и с мярка за неотклонение домашен арест.

Със същата присъда подсъдимият Д. И. Р. е признат за виновен за това, че на 10.08.2023г. в [населено място], обл./област/ в съучастие като извършител с А. М. А. - подбудител и помагач, умишлено е запалил чуждо имущество на значителна стойност - лек автомобил /марка/, с рег. №/рег. номер/на стойност 64 426 лв. и възникналият пожар представлявал опасност за живота на лицата Д. М. Д., М. Д. Д., С. В. М., М. С. Р. и Д. М. Д. и опасност да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност и от пожара са последвали значителни вреди на обща стойност 131 655,79 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.58а, ал.1 НК съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подсъдимият Д. И. Р. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец С. В. М. сумата от 6 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Д. М. Д. сумата от 6 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец М. Д. Д. сумата от 48 925 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец М. С. Р. сумата от 250 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец /фирма/ сумата от 1 364,79 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума

Върху подсъдимите А. и Р. са възложени направените по делото разноски и държавните такси за уважените граждански искове.

Съдът е приложил разпоредбите на чл.53, ал.1, б.„а“ НК и на чл.53, ал.2, б.„б“ НК и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

По въззивни жалби на частните обвинители и на двамата подсъдими е образувано ВНОХД №336/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, І състав, по което е постановено обжалваното в касационното производство Решение №32 от 27.02.2025г., с което първоинстанционната присъда е изменена частично, като подсъдимият А. М. А. е оправдан по обвинението неговото деяние да представлява продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК и наложеното му наказание лишаване от свобода е намалено на четири години и осем месеца. В останалата си част присъдата на първата инстанция е потвърдена.

Преди всичко настоящият съдебен състав намира за необходимо да се произнесе по твърденията в касационните жалби за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд и при първоинстанционното разглеждане на делото, доколкото установяването на такива нарушения би наложило връщане на делото за тяхното отстраняване.

Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият А. М. А. и подсъдимият Д. И. Р. са признали изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и всеки от тях е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание и подсъдимият А., и подсъдимият Р. са били подпомагани от своите упълномощени защитници и са им били подробно разяснени последиците от направеното признание.

Двамата подсъдими са направили изрични изявления и в разпоредителното заседание на 10.07.2024г., и при проведеното съкратено съдебно следствие, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти, като са дали пред съда обяснения за своите мотиви за извършване на престъплението.

Първоинстанционният съд е приел направените самопризнания и мотивирано е преценил, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В мотивите към своята присъда, независимо от липсата на подобно задължение по силата на чл.373, ал.3 НПК, първата инстанция е направила подробен доказателствен анализ и е посочила доказателствените източници, от които се извеждат установените факти.

Въззивният съд е проверил дейността на първата инстанция по провеждане на съкратено съдебно следствие, направил е свой собствен анализ на основните доказателствени материали по делото и е възприел фактическата обстановка в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК и т.8, изр.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.

При това процесуално развитие на съдебното производство, възраженията в касационните жалби за превратен или непълен доказателствен анализ и за липса на обосноваване на приетите фактически положения не могат да бъдат споделени. Съдилищата са изпълнили професионално и законосъобразно своите задължения по допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК вр. чл.372, ал.4 НПК вр. чл.373, ал.3 НПК и липсват процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК.

Установените по делото факти сочат на извършено престъпление по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК от подсъдимия Д. И. Р. и по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК от подсъдимия А. М. А., като въззивният съд в съответствие със закона е разяснил защо дейността на подсъдимия А. не представлява продължавано престъпление и го е оправдал по обвинението за това да е извършил своето деяние при условията на чл.26, ал.1 НК.

Към прилагането на закона от страна на въззивния съдебен състав не могат да бъдат отправени каквито и да било упреци, като въззивният съд подробно е мотивирал защо деянието на подсъдимия А. като едно единно престъпление е извършено при условията на пряк умисъл, вкл. и по отношение на квалифициращите обстоятелства по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 и т.2 НК. Подсъдимият А. е знаел разположението на сградите и на автомобила, като лично е посочил на подсъдимия Р. мястото на автомобила до запалената впоследствие постройка, знаел е значителната стойност на автомобила и на постройките, които са били засегнати от пожара, знаел е, че пострадалите обитават тези постройки и биха могли да загинат при пожар през нощта, като възраженията защитата за наличието на евентуален умисъл биха били основателни при хипотезата на чл.330, ал.3, пр.2 НК - при последвала смърт, каквато подсъдимият А. не е искал, ала по делото не е настъпил такъв тежък резултат и поради това наказателната отговорност се определя при условията на чл.330, ал.3, пр.1 НК в рамките на от три до дванадесет години лишаване от свобода.

Касационната инстанция не намира за основателен и довода, че подсъдимият Р. е осъден без да е извършил деянието, като този довод не се и поддържа от защитника на подсъдимия в неговата пледоария. Установените по делото факти категорично сочат, че именно подсъдимият Р. е запалил автомобила на св.Д. Д.. В тази насока са и последователните обяснения, които самият подсъдим е дал пред органите на досъдебното производство и пред съда.

По изложените причини няма основания да се приеме, че при прилагането на закона е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК.

Наказанията за подсъдимите А. и Р. са били определени при условията на чл.58а, ал.1 НК.

По отношение на подсъдимия А. М. А. въззивният съд е приел превес на смекчаващите обстоятелства и е определил наказание от седем години лишаване от свобода - под средния размер, предвиден в закона, като го е редуцирал в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 НК с една трета до четири години и осем месеца лишаване от свобода.

Въззивният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства влошеното здравословно състояние на подсъдимия А. и неговото добро процесуално поведение, като е изложил редица отегчаващи обстоятелства - наличието на няколко квалифициращи обстоятелства, високата степен на обществена опасност на конкретното деяние - застрашаването на живота на пет човека, много високата стойност на унищоженото имущество, водещата роля на подсъдимия А. в извършването на престъплението. Въззивният съд е приел, че следва да изключи като отегчаващо обстоятелство за подсъдимия А. продължаваната престъпна дейност по чл.26, ал.1 НК, за която го е оправдал. При тези обстоятелства налагането на наказание под средния размер всъщност не отговаря на изискванията на чл.54 НК, доколкото е очевиден превеса на приетите отегчаващи обстоятелства.

В същото време настоящият съдебен състав не може да приеме заключението на въззивния съд и на първата инстанция, които не са отчели наличието на съдебна реабилитация за подсъдимия А. М. А. по предходните му осъждания. Тази реабилитация е юридически факт, който по силата на чл.85, ал.1 НК води до заличаване на осъжданията, по които подсъдимият А. е бил реабилитиран. Становището на въззивния съд (и на първата инстанция), че тези осъждания трябва да се оценяват като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, обезсмисля института на реабилитацията и не може да се възприеме от касационния съд. Поради това настоящият състав намира за основателен довода на защитата, че подсъдимият А. е с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, за което е признат за виновен. Това обстоятелство следва да бъде отчетено в полза на смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия А..

В своята съвкупност всички установени обстоятелства позволяват определянето на наказанието за този подсъдим около средния размер, предвиден в чл.330, ал.3, пр.1 НК, доколкото смекчаващите и отегчаващите обстоятелства се намират в баланс помежду си, а целите на генералната и на специалната превенция не изискват някакво допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия А. спрямо намаляването на наложеното наказание, сторено от въззивния съд.

Изтъкнатите в касационната жалба доводи за здравословното състояние и чистото съдебно минало на подсъдимия А. са отчетени при формирането на този извод на настоящия съд. Доводът за оказано съдействие за разкриване на обективната истина не може да бъде споделен, доколкото на досъдебното производство подсъдимият А. не е давал обяснения, а пред първоинстанционния съд подсъдимият формално е признал своята вина и по никакъв начин не е изложил факти, които да са допринесли за изясняване на станалото, извън обстоятелства, свързани с неговата защитна позиция.

Неоснователен е и доводът за провокация на деянието от страна на Д. Д. - дъщеря на един от пострадалите. Упражняването на законно родителско право и вземането на детето на св.Д. Д. от лице, което няма законно основание да държи това дете - подсъдимия А., по никакъв начин не предполага престъпно решаване на проблема чрез запалване на имущество и застрашаване на живота на трети лица. Мотивите за извършване на престъплението от страна на подсъдимия А. са егоистични и разкриват укоримо незачитане на чуждата неприкосновеност и липса на елементарно правосъзнание и социална ангажираност. Приемането на тези мотиви като смекчаващо обстоятелство би представлявало неоправдано толериране на противозаконните и престъпни начини за уреждане на действителни или въображаеми спорове между хората и би било в очевидно противоречие с целите на наказанието по чл.36 НК.

Предварителното задържане под стража и под домашен арест на подсъдимия А. следва да се зачете по реда на чл.59, ал.1 НК, както е сторено от първата инстанция и не може да бъде обсъждано при определяне на вида и на размера на наложеното наказание за извършеното престъпление.

В заключение - настоящият съдебен състав на ВКС приема, че наказанието, което въззивният съд е определил за подсъдимия А. М. А. от четири години и осем месеца лишаване от свобода в пълнота съответства на изискванията на чл.58а НК и чл.54 НК и ще способства за постигане на целите по чл.36 НК както по отношение на обществото, така и конкретно спрямо този подсъдим.

Определеният режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в съответствие с чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.

При така очертаните предпоставки касационната инстанция не намира основание да приеме, че наказанието за подсъдимият А. е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК.

По отношение на подсъдимия Д. И. Р. въззивният съд е потвърдил наложеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода за срок от четири години след направената редукция по чл.58а, ал.1 НК на определеното по реда на чл.54 НК наказание от шест години лишаване от свобода.

В касационната жалба не се излагат доводи за явната несправедливост на това наказание, като пред касационния съд се иска неговото намаляване поради изразеното съжаление за стореното и влошеното материално и семейно положение на подсъдимия Р..

Тези две обстоятелства са били отчетени от въззивния съд (респ. и от първата инстанция) при приемането наличието на превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства и определяне на неговото наказание под предвидения в закона среден размер. Действително подсъдимият Р. е дал подробни обяснения още на досъдебното производство, съдействал е за разкриването на обективната истина и е изразил своето съжаление, като е изтъкнал именно своето влошено материално и семейно състояние като причина да извърши палеж срещу заплащане.

Въззивният съд е отчел тези фактори като смекчаващи обстоятелства, а е приел за такива и влошеното здравословно състояние на подсъдимия и доброто му процесуално поведение. В противовес на тези обстоятелства съдът е изтъкнал редицата предходни осъждания на подсъдимия Р., които не са изпълнили своето превъзпитателно предназначение, високата степен на обществена опасност на деянието (по мотивите, посочени при подсъдимия А.), користния мотив за извършване на престъплението. Наложеното наказание в размер на шест години лишаване от свобода в пълна степен отговаря на тези смекчаващи и отегчаващи факти, а редукцията по реда на чл.58а НК до четири години лишаване от свобода отчита в пълна степен и направеното самопризнание, като се явява поощрение именно на изтъкнатото от защитата процесуално поведение на подсъдимия Р..

По-нататъшно смекчаване на наказателната отговорност за тежкото престъпление, извършено от подсъдимия Р. в условията на задружна престъпна дейност и в резултат на предварително планиране и подготовка, не би способствало за изпълнение на целите по чл.36 НК, тъй като едно по-леко наказание няма да има възпитателно значение за обществото, а личността на подсъдимия Р. налага по-продължително откъсване от неговата среда и поставяне под въздействието на затворническите власти и предвидените при ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода възпитателни средства.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че и за този подсъдим няма основания да заключи, че наложеното наказание от четири години лишаване от свобода при определения законосъобразно първоначален общ режим за неговото изтърпяване, се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32 от 27.02.2025г. по ВНОХД №336/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, І състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.