Окончателно оправдаване за непредпазливо убийство след телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * правилно приложение на материалния закон * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр.София, 31 януари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурор Атанас Гебрев

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 952/23 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея, депозирани от повереника на частните обвинители и граждански ищци - адв.С. К. срещу решение № 208 от 12.07.2022г, постановено по в.н.о.х.д. №780/2021г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Искането което се прави е за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, адв.М.-повереник на частните обвинители и граждански ищци моли на основание доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея да бъде отменено въззивното решение и делото върнато на АС – София за ново разглеждане. Представя писмени бележки.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че САС е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и въз основа на собствена оценка и анализ на доказателствения материал е достигнал до същите фактически констатации и правни изводи, което е основание за потвърждаване на присъдата. Твърди, че няма допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като законът е приложен правилно . Ето защо, моли решението на САС да бъде оставено в сила.

Адвокат В., защитник на подсъдимия Л. К., оспорва жалбата, като твърди, че към настоящият момент прокуратурата се е отказала да поддържа обвинението, а жалбата на частните обвинители единствено съдържа декларативни твърдения, които са в разрез със събраните доказателства. Счита, че обясненията, дадени от неговия подзащитен за мястото, където се е намирал по време на инкриминираното деяния са били проверени и подкрепени от други доказателства, което е обосновало оправдаването му от двете решаващи инстанции. Моли, касационната инстанция да сподели мотивите на първостепенния и на въззивния съд, в които е даден подробен отговор на всички възражения, поддържани от частните обвинители. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият Л. К., редовно призован, не се явява.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 21.05.2021г. по нохд № 5040/2018г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 23 състав подсъдимият Л. И. К. е признат за невиновен в това, че на 20.11.2016г. в [населено място], [улица], пред заведение „име“ умишлено нанесъл средна телесна повреда на К. П., изразява се в разстройството на здравето временно опасно за живота, като в хода на развитието й са настъпили усложнения, довели до смъртен изход, настъпил на 29.11.2016г., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Л. К. е бил признат за невиновен в това че на 20.11.2016г. в [населено място], [улица] пред заведение „име“ е причинил лека телесна повреда на Ц. М., изразяваща се във временно разстройството на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК.

Отхвърлени са предявените граждански искове за неимуществени вреди срещу подсъдимия Л. К. от гражданските ищци С. П., Х. П. и М. П. за престъплението по чл.124, ал.1 от НК, за всеки един от тях в размер на по 100 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като недоказани.

Съдът се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства.

С въззивно решение № 208 от 12.07.2022г., постановено по внохд №780/21г. по описа на Апелативен съд – София, 6 наказателен състав атакуваната пред него първоинстанционна присъда е била потвърдена.

Касационна жалба са допустима, но неоснователна.

С жалбата се релевира касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК- нарушение на материалния закон. Независимо от това от съдържанието на жалбата и допълнението към нея е видно, че изложените аргументи са в насока на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с пределите на касационна проверка е необходимо да се посочи, че част от аргументите в жалбата са собствен прочит на касаторите на доказателствените средства, с акцент на тези, които според тях са в подкрепа на обвинителната теза, преимуществено относно авторството на деянието. Всъщност спорният по делото въпрос е този във връзка с доказателствената обезпеченост на изводите на съда, касаещи авторството на деянието. Също така са изложени и доводи относими към проблематика, сочеща на необоснованост на съдебния акт, които не попадат в обсега на касационния контрол, тъй като необосноваността не е сред предвидените в НПК касационни основания. Следва да се посочи, че всички доводи, ведно с подкрепящата ги аргументация са били релевирани и пред въззивния съд, който ги е отхвърлил, като неоснователни.

На първо място следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, които са във връзка със събирането и анализа на доказателствата от контролираната инстанция и по-точно на тези доказателствени източници, на които са базирани изводите й, че подсъдимият не е автор на деянието. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Апелативният съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценили при спазване изискванията на НПК и не са допуснали нарушения на разпоредбите на чл.13 и чл.107 от НПК. Не се констатира въззивната инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства и съответните, използвани способи за доказване. В правомощията на решаващите инстанции и в частност на въззивната е преценката за обема и вида доказателства, които да бъдат събрани, както и кои доказателствени средства да бъдат използвани в тази й деятелност. Независимо от това тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. Също така, от компетентността на решаващите инстанции е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани доказателства. Въззивната инстанция се е произнесла по всички доказателствени искания, направени от поверениците на частните обвинители(включително и досежно искането за преразпити на свидетели), като е изложила убедителни аргументи по отношение на тези, които не е уважила, като този състав ги споделя.

Неоснователни са възраженията в жалбата, които се правят досежно кредитирането от апелативния съд с доверие на обясненията на подсъдимия, като изложените от частното обвинение аргументи са във връзка с момента на депозиране на обясненията. Въззивният съд е отговорил на аналогично възражение, като следва единствено отново да се посочи, че право на обвиняемото/подсъдимо лице е да прецени дали да даде обяснения по делото, и в кой момент да го направи. В случая подсъдимият е посочил причини, поради които не е дал обяснения на досъдебното производство, а е направил това на по-късен етап от производството, но не това е същественото, а обстоятелството, че версията, изложена от него в обясненията му е била проверена от съда с останалите доказателствени материали и не само не е опровергана, а е потвърдена.

В жалбата се навеждат доводи относно нарушение при оценката на доказателсвените средства, които съдът е приел за подкрепящи обясненията на подсъдимия. Сред тях са й показанията на свидетеля Ф.. Изразява се съмнение в истинността на заявеното от този свидетел, с оглед близките му отношения с подсъдимия, но това обстоятелство априори не води до извод за заинтересованост на Ф. и за необективно съобщаване на известните му факти при проведения разпит в качеството на свидетел(в това си качество е наказателно отговорен за лъжесвидетелстване, за което е бил предупреден). Изисква се обаче извършването на прецизна проверка от страна на съда на това доказателствено средство, съпоставка с други доказателствени източници, както и задълбочен анализ, за да бъде кредитирано с доверие. Въззивната инстанция е изпълнила това си задължение, което е видно от мотивите на въззивното решение. Възпроизведените от свидетеля данни относно събитията в процесния ден и по-точно досежно организацията, пътуването и провеждането на футболния мач на стадиона в [населено място], на който е присъствал подсъдимия, са били съпоставени с показанията на св.Т., експертните заключения, веществените доказателства, с информацията от видеозаписите на мача, предоставени от БНТ и ПФК „футболен клуб“, писмените доказателства. При извършените от въззивния съд огледи на веществени доказателства, са констатирани обективни обстоятелства, случили се по време на футболната среща, потвърждаващи съобщеното от свидетеля Ф., като часа на започване на мача, голмайсторите, прекъсването поради хвърлени димки и др., посочени в мотивите на въззивното решение. Прецизен е коментарът на контролираната инстанция по отношение заключението на назначената от нея комплексна графическа и техническа експертиза, изследвала представените от св.Ф. писмени документи. Също така отново във връзка с проверка обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля е била изискана справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, от която се установяват часовете на преминаване на управлявания от Ф. автомобил през автоматизираните пунктове на АПИ на магистрала „път“, които съвпадат с времето, посочено от свидетеля, а и от подсъдимия в обясненията му. Относно тази справка частното обвинение твърди, че тя доказва само движението на автомобила, управляван от свидетеля, но не и присъствието на подсъдимия в него. Този извод следва само ако справката се разгледа изолирано от останалия доказателствен материал, но в случая съдът я е ценил наред с данните, възпроизведени от различните по вид доказателствени средства, като по отношение на факта, че подсъдимият е пътувал в автомобила, управляван от свидетеля, данните от справката са косвени по вид доказателства. В принципен аспект обстоятелствата от предмета на доказване по дадено дело могат да бъдат установявани както е преки, така и с косвени доказателства, като от значение е същите да се намират в една последователна връзка, водеща до съответния безспорен извод. Ето защо, доказателственото значение на горепосочената справка не е надценено от съд.

По –нататък неоснователно се твърди в жалбата, че въззивният съд неправилно е „тълкувал“ заключението на назначената от него комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, тъй като достоверността й е разколебана от останалите доказателства. По мнение на този състав експертизата е оценена коректно, съобразно нейното съдържание, и наред с останалите доказателствени материали, включително и другите две видеотехнически експертизи.

По отношение на трите разпознавания по снимки от досъдебното производство, при които свидетелите М., Ш. и Д. са разпознали подсъдимия, контролираният съд е приел, че от формална гледна точка същите са извършени при спазване изискванията на НПК, но начинът на извършваното им, белезите по които подсъдимият е разпознат, както и заявената последвала несигурност дали той е лицето нанесло удар на пострадалия( изразено при първата визуална среща на св.Ш. с подсъдимия), са сред основанията съдът да приеме, че тези разпознавания не водят до категоричен извод, че подсъдимият е извършителят на процесното нападение. Твърденията на касаторите, че в съмненията на съда относно опоречност на тези разпознавания „може да има някаква повърхностна логика“, не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Апелативната инстанция подробно е обсъдила в мотивите си причините, поради които не може да се довери на данните и от трите разпознаванията, които се споделят от тази инстанция. Конкретни доводи досежно всяко едно от разпознаванията не се сочат, поради което следва общо да се посочи, че съдът е подложил на внимателен анализ показанията на тримата свидетели, и изложените в тях твърдения за начина на извършване на разпознаванията, с предварително показване на една снимка, на която е бил подсъдимият; с опити за насочване; с извършването на разпознавания с тяхно участие, за които не са били съставени протоколи и др. Също така, въззивният съдът е констатирал, че подобни действия в хода на разследването са били извършени и при провеждането на други следствени действия, включително при извършването на други разпознавания, при които подсъдимият не е бил разпознат. Ето защо, доводите в жалбата по оспорване оценката, дадена от съда на горепосочените разпознавания, са неоснователни.

Изводите на долната инстанция за това, че подсъдимият К. не е автор на деянието, са базирани на убедителен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при извършването на който съдът е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и обусловеност, и кореспондиращо съответствие помежду им. Необходимо е да се посочи, че в рамките на този анализ долната инстанция не е пренебрегнала и доказателствените източници(преобладаващо гласни такива), подкрепящи авторството на подсъдимия, като се е аргументирал защо не им дава вяра, включително с аргументи касаещи тенденциозност и необективност при водене на разследването, на действия на компетентни органи, довели до основателни съмнения в обективността на данните, които те установяват.

Обобщено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че контролираният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 12.07.2022г., постановено по внохд № 780/21г. по описа на Апелативен съд – София, 6 наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: