Допустимост при произнасяне по възражение за прихващане

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50095

гр. София, 11.12.2023г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември , две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3264/2022година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Разглежда се касационна жалба на „Тим-Ер”ЕООД с пълномощник адв. И.Д. срещу решение №565 от 04.05.2022г по в.гр.дело №150/2022г. на Пловдивски окръжен съд , с което е обезсилено решение от 01.11.2021г по гр.д. № 19677/2019 на Районен съд- Пловдив и делото е върнато на същия съд за произнасяне по иска,предявен от настоящия касатор при условията на чл.422,ал.1 във вр чл.415 ГПК за установяване на парично взеимане в размер на 20736лв ,дължимо от П. Й. И. възнаграждение за осъществена дейност -„торене на 1920 дка ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019г.-29.06.2019г., за което е издадена фактура No 0000000467/ 02.08.2019г.ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, - 04.11.2019г., за която сума

е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9653/05.11.2019 на РС– Пловдив.,както и по направеното от ответника евентуално възражение за прихващане .

С първоинстанционното решение искът на дружеството,приело по договор да извърши дейности като селскостопански авиатор , е бил уважен изцяло ,като възражението за прихващане районният съд е отхвърлил с изричен диспозитив. Ищецът е извършил фактурираната дейност със собствен самолет,с препарат осигурен от ответника-земеделски производител и в изпълнение на устен договор , срещу задължение за плащане възнаграждение в размер исковата сума ,като работата е била извършена , приета от възложителя и не е заплатена–чл.79,вр чл.266,ал.1 ЗЗД .

С диспозитива на решението , обезсилено от въззивния съд , е отхвърлено възражение за осъществяване на компенсация между исковата сума и сборуваната сума от 305017,60лв, сочена като размер на претърпени от ответника вреди от неизпълнение на устен договор за осъществяване на дейност „торене на 1920 дка ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019 г. - 29.06.2019 г. В мотивите ПРС е посочил,че възложителя обвързва своите възражения за некачествено изпълнение с това ,че препаратът с който е пръскано, е увредил съседен масив, засят с царевица ,но ответникът е осигурил препарата и следва да носи отговорност за последиците от прилагането му. Ищецът не отговарял за естеството и качеството на химическия агент ,с който е осъществил пръскането.В мотивите с което възражението за прихващане е намерено за неоснователно първоинстанционният съд е изтъкнал ,че и при двете заявени щети - първата като –обезщетение за увреденото лице „Егер Агро” и репарирано от ответника за сумата 23 017,60лв и втората вреда в размер на 282000лв,съизмерима със загуба на 470 000 кг оризова арпа за ответника земеделски производител, правното естество е за вреди от некачествено изпълнение по договора за изработка. Затова при отхвърляне на възражението ги е сборувал.

При проверката за допустимост на обжалваното от ответника И. решение въззивният съд е констатирал ,че възражение за прихващане като отхвърленото с диспозитива последният не бил предявил. Твърденията му в отговора на исковата молба са били за съвсем различни по произход вземания – за вреди поради това, че при изпълнение на възложена от ответника дейност да извърши пръскане с течен препарат - хербицид на обработваните от И. оризови площи в началото на м.06.2019г., ищецът е засегнал неправомерно част от съседните площи, в които била засадена царевица за зърно и в резултат на пръскането с хербицид посевите от царевица били увредени.В резултат на това се претендира да са пертърпени два вида вреди - в размер на 23017лв.,която сума представлява обезщетението, което ответникът е заплатил на трето на спора лице „Егер- Агро“ ЕООД за погиналите му царевични насаждения,както и в размер на сумата от 282 000 лв., на каквато стойност възлиза загубата,изразяваща се в реализиран от ответника –земеделски производител по-малък добив от ориз през стопанската 2019 г. в сравнение с предходната 2018 г., тъй като предвиденият за неговите оризови насаждения течен препарат–хербицид, е израходен в съседната царевична нива,а оризовите насаждения са останали нетретирани. Като е намерил за основателни оплакванията на ответника -въззивен жалбоподател,че неговото възражение за прихващане не е основано на обстоятелствата,които първоинстанционният съд е посочил ,въззивният съд е обезсилил решението и на основание чл.270,ал.3, предл. трето от ГПК и е върнал делото за ново разглеждане на РС–Пловдив.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №50170 от 31.03.2023г на настоящия състав на Върховен касационен съд , Трето г.о по въпроса равнозначно ли е непосочването в диспозитива на основанието, на което са разгледани исковете, на произнасяне по непредявен иск , като във въпроса се визира възражение за съдебно прихващане, отхвърлено с диспозитив. Въззивният съд е приложил основанието „разгледан непредявен иск“ по чл.270, ал. 3, изр. 3 ГПК и свързаните с нормата последици,като е приел възражението за прихващане (чл.298, ал.4 ГПК) въведено от ответника с отговора на исковата молба, за разгледано на непредявено основание .

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение ,тъй като първоинстанционният съд е разгледал възражението на ответника при заявените факти ,в който случай диспозитивното начало не е нарушено. Решението на ПРС не е извън заявения предмет на делото или извън обема на търсената защита,поради което не е подлежало на обезсилване като постановено по непредявено възражение за прихващане . Претендират се разноски

В отговор ответникът по касационната жалба П. Й. И. ,чрез адв. К.К. оспорва наведените оплаквания и доводи по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение и основанието за неговото обезсилване. Ответникът е въвел възражение за вреди от пръскане с хербицид , извършено в началото на м.юни,а районният съд е отхвърлил възражение за вреди от торене с карбамид за период 28 - 29.06.2019г. Налагащият се извод е за недопустимост. Направено е възражение за прекомерност на адвокатстото възнаграждение , претендирано от насрещната страна .
По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, Върховен касационен съд , Трето г.о изтъква следното:
В установената практика на ВКС трайно се приема,че основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск съгласно чл. 270, ал. 3,изр.3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск (т. 9 на ППВС № 1 от 10.11.1985г.) За точното прилагане на тези указания са от значение и разясненията в т.18 от ТР №1 от 04.01.2001г на ОСГК и формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - решение № 249 / 2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 / 2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 / 2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329/ 2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157 / 2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 /2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о. , решение № 163 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. на ВКС. Пороците на съдебните решения,допуснати при разглеждането или неразглеждането на направено своевременно от ответника възражение за съдебно прихващане, са разяснени в решение №608/2009г по т.д №323/2008г, Първо т.о на ВКС и решение№1432017г по гр.д.№4498/2017год.на Четвърто г.о на ВКС. Неразглеждането на редовно предявено възражение за съдебно прихващане ,по което се формира сила на присъдено нещо съгласно чл.298, ал.4 от ГПК, има значение за изхода от спора по съдебнопредявеното вземане на ищеца в процеса.Непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение за прихващане представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд на свой ред е задължен да се произнесе по направените евентуални възражения на прихващане в поредността, посочена от ответника, до погасяването на претендираното насрещно вземане на ищеца или до отхвърлянето на всички възражения за компенсация, ако същите са неоснователни или са в общ размер, по-нисък от цената на иска. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска.Горното се отнася както до неправилната квалификация на предявен иск,така и по отношение на направените възражения от страните, в т.ч. и по отношение на направено възражение за прихващане,независимо от неговия характер на средство за процесуална защита или материалноправно прихващане.С приемането на Тълкувателно решение 2/2020 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС относно възражението за прихващане бе разяснено ,че възражението е отбранително средство,с което разполага ответникът, което внася допълнителен предмет на делото (чл. 298, ал. 4 от ГПК),но действието на решението по него не надхвърля защитата по предявения иск.Разликата между насрещния иск и възражението за прихващане според даденото тълкуване се проявява и в диспозитива на решението. По насрещния иск съдът постановява самостоятелен диспозитив,независим от първоначалния иск.По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно.С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер.Съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане

в диспозитива на решението,зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск Съгласно горните разяснения, произнасянето на съда с отхвърляне на възражението поради несъобразяване с тази негова характеристика, не може да се окаже засегнато от порок предвиден в чл. 270, ал. 3,изр.3 ГПК, който води до недопустимост на решението по предявения иск и връщане на делото за неговото разглеждане на първа инстанция.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въззивният съд е дал по-широко тълкуване на основанието за обезсилване на съдебно решение по чл. 270, ал.3,изр.трето ГПК, което е незаконосъобразно и в противоречие с горните разяснения, дори да е правилна констатацията,че сочените от ответника във възражението му за прихващане правопорождащи факти са различни от тези,които е изтъкнал първоинстанционния съд,за да отхвърли възражението. Ответникът е въвел като спорен предмет вредоносни действия предхождащи извършеното пръскане на оризовите насаждения с кабамид, изпълнено на 28-29.юни 2019г, Между ответника като земеделски производител и ищцовото дружество като селскостопански авиатор е имало възлагане последният да извърши пръскане на засяти с оризова култура площи със самолет Твърдят се и са налице данни за изпълени възлагания от началото на м.юни 2019г,фактурирани от изпълнителя и вече разплатени от възложителя.Не е разплатено и се оспорва основание за плащане по последното възлагане,изпълнено на 28 и 29 юни 2019г за пръскане на оризовия масив с препарата карбамид. Това отказано плащане е предмет на иска,а възраженията за прихващане срещу него са основани на предходно извършено пръскане на оризовите насаждения(вече разплатените)като се поддържа,че при изпълнението им е причинена вреда на трето лице-напръскани са били съседни площи,засяти с друга култура която е погинала Затова и тъй като ответникът по иска, възложител по договора, е приел да обезщети увреденото трето лице за щетите , причинени от изпълнителя ,с възражение е заявено прихващане до стойностния размера на платено обезщетение,а основанието му произтича от вътрешните отношения между страните ,свързани с изпълнението,но не конкретно за пръскане с препарата карбамит, изпълнено на 28-29.юни 2019г. За изпълнението на последното възлагане не е имало твърдения,че е неточно,некачествено или са причинени вреди на трето лице. Според ответника по иска било договорено то да се извърши за сметка на изпълнителя- авиатор,доколкото последният се съгласил по този начин до компенсира възложителя задето последният е поел отговорност при обезщетяване на вредите,причинени на трето лице от предходните пръскания на оризовите му насаждения.Такава уговрка ,чрез нея и признание на ищеца за друго негово задължение се оспорва, не е приета за установена с първоинстанционното решение,както не е прието и основание ищецът поначало да бъде държан отговорен за вредоносните последици от действието на химическия агент с който напръскването е осъществено ,след като препаратът се осигурява и предоставя от ответника.

Не е налице прогласената от въззивния съд недопустимост на първоинстанционно решение,с което не е уважено възражението за съдебно прихващане поради това, че първоинстанционният съд е квалифицирал правното естество на твърденията по възражението като вреди от некачествено изпълнение - вид неизпълнение по договор за изработка,който договор е характеризирал различен от фактите,изтъкнати от ответника с възражението за съдебно прихващане.Спорът е пренесен във въззивната инстанция ,при което въззивният съд е длъжен да собствено да обсъди доводите и възраженията на страните,да даде съответната правна квалификация по основанието на вземанията, въведени като спорен предмет като обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и да се произнесе по основателността на активното и пасивно вземане, последното заявено от ответника за съдебно прихващане в условията на евентуалност.Това налага отмяната на въззивното решение изцяло и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

Разноските в настоящето производство следва да се присъдят с оглед изхода на делото,а не при постановяване на настоящето отменително решение .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №565 от 04.05.2022г по в.гр.дело №150/2022г. на Пловдивски окръжен съд

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: