Обезщетение за неимуществени вреди при незаконно обвинение срещу адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 368

гр.София 24.06.2025г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 2141/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 647/11.02.2025г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищеца – Ц. Н. И., на въззивно решение № 14 от 13.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 417/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която като краен резултат искът на Ц. Н. И. срещу Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 33 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. със законната лихва.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и постановяване на ново, с което искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ бъде уважен до пълния претендиран размер. Излага следните относими оплаквания: за нарушение на чл. 52 ЗЗД, изразяващо се в липса на анализ на конкретните обстоятелства, от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението и оценка на значението им; несъобразяване със съдебната практика в сходни хипотези; неотчитане интензитета на вредите и икономическата обстановка в страната. Изложени са доводи, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно и необосновано занижен и не съответства като еквивалент на действителните вреди, претърпени от ищеца, като е нарушен принципът за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между всички обсъдени от него обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението и причинените вреди и не е посочил значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение,че неправилно е оценил част от обстоятелствата, които е взел в предвид при определяне на размера на обезщетението, а именно продължителността на наказателното преследване, фактическата и правна сложност на делото и други. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния му предявен размер.

В открито съдебно заседание Ц. Н. И., представляван от адв.В., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Ответникът по жалбата Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор Д., взема становище за нейната неоснователност. Искането е решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Ответникът по жалбата Министерство на вътрешните работи, представляван от гл.юрисконсулт С., взема становище за нейната неоснователност. Искането е решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

С цитираното определение № 647/11.02.2025г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, въззивното решение в обжалваната му част е допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос : по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че въззивният съд е разрешил правния въпрос в противоречие с трайно установената съдебна практика. Съгласно последната, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка на всички конкретни установени по делото обстоятелства, които са от значение за вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, като: тежестта на обвинението срещу него, включително вида и броя на престъпленията, за които е повдигнато; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали е проведено в рамките разумния срок; видът и продължителността на взетите мерки за неотклонение и другите наложени ограничения в наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – какви са неговите конкретни негативни преживявания, има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, обществен отзвук, професия и професионална реализация и др. В много свои решения /пр: решение № 267/26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на ІV-то ГО, решение № 319/17.11.2015 г. по гр.д. № 2829/2015 г. на ІV-то ГО и др./, ВКС е имал възможността да разясни наред с горното, че когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени как се е отразило наказателното преследване върху възможностите за професионални изяви и развитието му в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. Разяснено е също, че при определени професии (напр. магистрати, адвокати, лекари, полицаи, военни, митнически служители и т.нат.), ползващи се с респект и уважение в обществото, поради което то има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи тези професии, е с по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва техния авторитет в съответната професионална област. Това е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за умишлено престъпление в сферата на тяхната професионална реализация. При всеки подобен казус съдът следва да преценява всички установени по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на ищеца, но особено – отражението върху неговото лично и професионално достойнство и чест, върху възможностите му за професионални изяви и развитие.

В трайната практика на ВКС, на която се позовава и самият касатор – приложените към изложението решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, изрично е изтъкнато и това, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценката относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

В случая, за да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил, че са налице хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ – налице е било повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на престъпление, по което същият е бил оправдан, както и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Приел е, че от горното са последвали неимуществени вреди за ищеца и доколкото същите са в причинна връзка и непосредствена последица на незаконния наказателен процес, то същите следва да бъдат компенсирани.

След анализ на събраните писмени доказателства и на показанията на свидетелите А., Р., П., както и на съпругата на ищеца, които е кредитирал, съдът е приел за установени и релевантни към въпроса за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следните факти: към датата на привличането на ищеца като обвиняем на 11.10.12 г., той е бил на 42 години и е упражнявал адвокатска професия в [населено място] от около 3 години; бил е привлечен като обвиняем за за извършени две деяния, съставляващи тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК, с два квалифициращи признака, за които е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години, както и конфискация до 1/2 от имуществото на виновния; на ищеца последователно са били наложени двете най-тежки мерки за неотклонение – „задържане под стража“ за периода от 11.10.12 г. до 17.10.12 г. (7 дни) и „домашен арест“ за периода от 17.10.12 г. до 21.12.12 г. (2 месеца и 4 дни), след което му е определена най-леката мярка „подписка“; против ищеца са били постановени на 3 пъти осъдителни присъди с налагане на наказание „лишаване от свобода“, чието ефективно изпълнение е било отложено с изпитателен срок; целият период на наказателното производство е от 11.10.12 г. до 12.01.23 г. – 10 години и 3 месеца; производството е проведено против четирима подсъдими за усложнена престъпна дейност, изискващо събиране и проверка на множество доказателства; проведени са множество експертизи, действия по претърсване и изземване на веществени доказателства, разпити на свидетели и изслушване на експерти; в рамките на съдебната фаза на наказателния процес са били проведени общо 20 открити съдебни заседания на всички съдебни инстанции, в които без изключения е участвал лично подсъдимият И.; наказателното производство в съдебната му фаза е продължило около 7 години; случаят е бил широко медийно разгласен - от представените с исковата молба публикации в местни и национални медии е приел за установено, че даденият на 12.10.12 г. брифинг за журналисти от директора на ОД на МВР-Т., е бил медийно отразен в емисиите на национални телевизии и в национален печат; била е оповестена информация относно започналото досъдебно производство, като служителите на МВР са описали механизма на извършване на измамата, назовавайки участниците с техни инициали; последвали са и негативни оценки и коментари по този повод в социалните мрежи, касаещи самия ищец в качеството му на адвокат; липсват доказателства за последващо оповестяване на информация за развитието на наказателния процес. По отношение на проведения брифинг за журналисти, въззивният състав е посочил, че инициалите на ищеца, неговата възраст и професия, са били достатъчни за неговото идентифициране не само от неговите приятели и познати, но най-вероятно и от неголямата професионална и гражданска общност в населеното място. Тези действия е приел като създаващи предварителна негативна оценка у обществеността и безспорно въздействащи върху неговото самочувствие като адвокат, като съпруг и родител. Изложил е и съображения, че начинът, по който е станало оповестяването на информация от директора на ОД на МВР-Т., излиза извън рамките на необходимостта от информиране на обществеността. Въззивният съд е обосновал и извод, че за периода на изтърпяване на наложените две най-тежки мерки за неотклонение – от 11.10.12 г. до 21.12.12 г., ищецът не е могъл ефективно да упражнява адвокатската си дейност. От друга страна е констатирал, че за периода на действие на домашния арест, при поискване от ищеца, на същия му е било разрешавано да се явява по делата на свои клиенти пред съда. Същевременно е отчел, че ищецът е бил лишен от своя компютър и техническите си средства за комуникация, които са били иззети от офиса и от дома му, но е използвал компютъра на съпругата си съгласно нейните показания. Претърпяната от ищеца битова злополука е отчел като обективно възпрепятстващо ищеца обстоятелство да упражнява своята професия, което обаче е независимо от воденото срещу него наказателно производство. При тези данни е формирал извод, че във връзка с воденото срещу него наказателно производство, И. действително е бил затруднен да упражнява адвокатската си професия, но това е било само за периода от 11.10.12 г. до 21.12.12г .

Въззивният съд е приел също така, че изземването на личните (предвид тяхното връщане със съдебния акт, неоспорено от прокуратурата) парични средства от 6 000 лв. и 100 евро от кантората на ищеца на 11.10.12 г., както и налагането на запор върху банковата му сметка, са го лишили обективно от налични парични средства, което е рефлектирало и върху задоволяването на семейството от финансови средства. Посочил е обаче, че ищецът не е доказал иззетата информация да не е била свързана със започналото разследване или с данни на други негови клиенти или на други лица, които нямат връзка с наказателното производство. Предвид изложеното е счел, че тези оплаквания на ищеца не са свързани с претърпените от него вреди.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивната инстанция е отчела и обстоятелствата, че: ищецът е бил принуден да дава обяснения на подрастващия си син, че е невинен; образуваното и поддържано против ищеца незаконно обвинение се е отразило негативно и върху отношенията на ищеца с неговите най-близки – майка му и сестра му. От друга страна е взела предвид липсата на преки доказателства за някакво значително влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на незаконното наказателно производство – посочила е, че липсват документи, удостоверяващи извършени медицински прегледи, определящи диагнози, както и предписани и закупени лекарствени средства; същевременно, част от колегите на ищеца започнали да избягват контакти с него, но друга част не променили отношението си по никакъв начин.

В обобщение на всички данни въззивният съд е посочил, че преди привличането на ищеца като обвиняем,същият е имал създадено добро име като професионалист сред клиентите си; личното и семейното му положение и натрупания до момента житейски опит (бил е на възраст, предполагаща най-голяма трудова активност) са му давали самочувствие на реализирал се в личен и обществен план човек; бил е задържан и обвинен в извършването на тежки умишлени престъпления, като за период от 2 месеца и 10 дни е бил с наложени мерки, които са му ограничили правата на свободно придвижване; повдигнатото обвинение е било свързано именно с упражняваната от ищеца адвокатска професия; незаконното обвинение е било предпоставка за разколебаване на доверието в професионализма на ищеца и за уронване на неговия професионален авторитет; многобройните процесуални действия на досъдебната и съдебна фаза на делото са рефлектирали негативно върху емоционалната сфера на ищеца; изключително продължилото във времето наказателно производство също е допринесло за негативните преживявания на ищеца, защото това представлява цяло десетилетие от зрялата възраст на един професионално и личностно ангажиран човек; от друга страна, след първоначалното оповестяване на информацията за образуваното наказателно производство и информацията за промените в мерките за неотклонение на обвиняемите, няма данни по делото обществото да е било осведомявано и за последвалите осъдителни присъди и изобщо за развитието на този процес. Същевременно е приел, че негативните преживявания не могат да бъдат определени като надхвърлящи обичайните – нито тяхната същност, нито техният интензитет могат да бъдат определени като извънредни и с тежки за здравето и психиката на ищеца последици; отсъстват доказателства ищецът да е бил изолиран от своите близки, приятели и колеги; неговите приятели са продължили социалните си контакти с него и са го подпомагали в трудните моменти; с изключение на първите няколко месеца от наказателното производство, повдигнатото обвинение не е повлияло съществено на професионалната ангажираност; постановяването на окончателната оправдателна присъда от ВКС е подействала облекчаващо на ищеца.

Съобразно всичко изложено въззивният състав е намерил, че негативните преживявания на ищеца изискват определянето на адекватно обезщетение, което да е достатъчно по размер за репарирането им. Отчитайки всички изброени по-горе конкретни факти по случая е приел, че адекватното глобално парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се определи в размер на общо 33 000 лв., от които 25 000 лв. са за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, по което ищецът е бил оправдан, и 8 000 лв. за нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил приетите за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е извършил прецизна преценка какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия - как всяко от тях се отразява върху него - в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне. В същото време редица установени факти, релевантни за определяне на справедливия размер, изобщо не е отчел. В този смисъл оплакванията на касатора, релевирани в жалбата, са основателни.

Изложеното обосновава извод, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение - чл. 269, изр. 2, вр. чл. 271, ал. ГПК, довело до неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Решението следва да се касира в тази част, като настоящата инстанция е длъжна да реши спора по същество, доколкото установените касационни основания не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

При установените по делото релевантни за определяне размера на обезщетението факти настоящият състав намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение в извършване на престъпленията по чл.209 и чл.215 НК, за които е оправдан, и държавата дължи да го обезщети чрез процесуалните си субституенти – ответниците. Искът по чл. 2, ал. 1, пр. 3 ЗОДОВ е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението, което му се дължи по справедливост – чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД, релевантно обстоятелство е продължителността на наказателното преследване. В случая общата продължителност на наказателното производство е 10 години и 3 месеца и с оглед на последната правилно въззивният съд е приел, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, от която неразумна продължителност са претърпени от ищеца неимуществени вреди-психични страдания. Действително, както правилно е констатирал и въззивният съд, наказателното производство се е отличавало с висока степен на фактическа и правна сложност - производството е проведено против четирима подсъдими за усложнена престъпна дейност, ищецът е бил обвинен в извършването на две престъпни деяния с квалифициращи признаци; видът на производството е изискващ събиране и проверка на множество доказателства; проведени са множество експертизи, действия по претърсване и изземване на веществени доказателства, разпити на свидетели и изслушване на експерти; в рамките на съдебната фаза на наказателния процес са били проведени общо 20 открити съдебни заседания на всички съдебни инстанции, в които без изключения е участвал лично подсъдимият И.; наказателното производство в съдебната му фаза е продължило около 7 години; три пъти е произнасяна осъдителна присъда срещу ищеца и по реда на инстанционния контрол след отмяна делото е връщано за ново разглеждане. Въпреки това при съобразяване на установеното и предвид високия залог на делото за ищеца (обвиненията са за престъпления по служба и то адвокатска), срокът на наказателното преследване от 10години и три месеца е неразумен и обуславя по-висок размер на обезщетение.

Завишен размер на обезщетението налага и медийното разгласяване на обвинението. Действително, делото е било „с обществен интерес“ – ищецът е адвокат, привлечен като обвиняем за тежки умишлени престъпления и то по служба, и разследващият орган е предоставил информацията на медиите с оглед правото на българските граждани да бъдат информирани (чл. 39 – 41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС). Неблагоприятните последици върху неимуществената сфера на ищеца обаче имат за причина незаконното обвинение в престъпленията, които не е извършил. Те са с изключително висок интензитет. В сравнително малък град като Т. подвеждането на адвокат под наказателна отговорност е новина, която предизвиква бурни коментари в обществото, у което, особено и предвид конкретния начин на предоставяне на информацията, е възникнало естествено съмнение за извършените от ищеца престъпни действия във връзка с неговата работа, особено като се съобрази, че е бил разпознаваемо лице – дългогодишен служител /юрисконсулт на ТД на НАП, а впоследствие - адвокат. Разгласяването на обвинението в медийното пространство е генерирало огромен негативизъм. Както и друг път ВКС е имал възможността да посочи в свои съдебни актове, обществото не отчита разликата между обвинение в престъпление и влизане в сила на осъдителна присъда за престъплението. Позорният факт на привличането към наказателна отговорност в тежко умишлено престъпление в сферата на професионалната дейност остава незаличимо петно върху доброто име на ищеца на професионалист, с което се е ползвал в обществото, в очите на детето и на съпругата си, в очите на майка си и сестра си и останалите близки и приятели. Завишен размер на обезщетението налага и различният подход, както на МВР, така и на Прокуратурата, която не разгласява следващото развитие на делото нито влязлата в сила оправдателна присъда, въпреки че и тази информация е следвало да третира като такава с висок обществен интерес.

И в периода на наложените ограничителни мерки - „задържане под стража“ за периода от 10.10.12 г. до 17.10.12 г. (8 дни) и „домашен арест“ за периода от 17.10.12 г. до 21.12.12 г. (2 месеца и 4 дни) ищецът също е търпял неимуществени вреди с изключително висок интензитет. През този период същият е бил значително ограничен във възможността да генерира собствени доходи. Даваните периодични разрешения за явяване по конкретни дела, насрочени за съдебния заседания в този период, не са от естество да обосноват различен извод, доколкото предвид характера на мерките ищецът обективно е бил в невъзможност да „набира“ нови клиенти, а и е бил съществено ограничен във възможността да работи по останалите си служебни дела. Интензивни вреди ищецът е претърпял и вследствие на наложения запор на банковите му сметки за период от около две години. Периодът е достатъчно дълъг, за да създаде сериозни финансови затруднения за ищеца да осигурява собствената и на семейството си издръжка.

Завишен размер на обезщетение в случая се обосновава и от високия интензитет на негативни изживявания, свързан с незаконното обвинение. През периода на незаконното наказателно преследване ищецът е изпитвал огромен дискомфорт, усещане за несправедливост и безсилие, негодувание, че е подложен на незаконна наказателна репресия и то за престъпления, свързани с работата му. Във всички открити съдебни заседания по наказателното дело в съдебната му фаза, общо 20, той се е явявал лично. Заставайки на мястото на подсъдимия, е усещал безсилие срещу обвинението, съчетано със страх от осъждане и от обективно свързаната с това възможност да бъде лишен от правото да упражнява професията си. Страхът му е допълнително подсилен от това, че на три пъти е бил признаван за виновен, както и от връщането на делото за ново разглеждане. При всяко ново разглеждане от друг състав на съда ищецът е изпитвал дискомфорт и поради това, че усещането за несправедливост и безсилие са породили у него и чувство за несигурност и неудобство при изпълнение на служебните задължения. Неимуществената му сфера е многократно и грубо засягана, включително поради „упоритостта“ на обвинението да докаже правотата си и то при същите доказателства.

Поставеният негативен отпечатък върху неговия авторитет и име му на професионалист са сериозно увредени. Очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите към адвоката са завишени в най-висока степен. Съзнанието за сринат авторитет на дългогодишен юрист и адвокат , както и настъпилите изменения в характера на ищеца - мнителност, раздразнителност и подозрителност у човек, който преди обвинението е имал ведър характер, бил е общителен и с чувство за хумор, са негативни последици в неговата неимуществена сфера, които също налагат завишен размер на обезщетението.

За определяне на завишен размер на обезщетението от значение е, че през периода на незаконна наказателна репресия ищецът е преустановил контактите си с част от колеги и клиенти, макар и по-близките му такива да са останали в близкото му обкръжение. Това неизбежно го е поставило в състояние на социална изолация. Известни са високите очаквания на обществото за „чистота в контактите“, за висок морал и професионализъм у адвоката, поради което и наказателната репресия срещу представител на адвокатурата в малко населено място несъмнено води до по-голям интензитет на вредите от последната. В тази насока следва да се отчете и възрастта на ищеца – десетилетието между 42 и 52 години е най-активната и трудоспособна възраст и отчитайки личността на увредения, респ. образователния, професионален и обществен статус, се обосновава извод за по-висок интензитет на вредите от незаконната наказателна репресия, което също обосновава завишен размер на обезщетението.

Обстоятелствата, които обосновават занижен размер на обезщетение, са следните :

В значителната част от периода на наказателното преследване срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която е с най-нисък интензитет. Не са налице данни за наложени други ограничителни мерки, извън изрично посочените по-горе. Безспорно са установени негативни изживявания, свързани с влошаване на здравословното състояние, сред които и паник-атаки, безсъние, повишено кръвно налягане и др., наложили консултации и прием на медикаменти, но липсват данни за сериозни и трайни, надлежно констатирани болестни прояви.

Съвкупното обсъждане на всички тези обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение, с оглед средното ниво на икономическо благосъстояние на физическите лица в страната, мотивира съда да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер 150 000 лв., като в тази сума е включена сумата 8000лв., дължима във връзка с продължителността на производството, която е извън разумната такава. До този размер искът е основателен.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта по чл. 38, ал. 2 ЗА, с която ПРБ и МВР са осъдени да заплатят на процесуалния представител на ищеца по 2784,80лв. за първа и въззивна инстанция доколкото крайният изход на спора е различен. За оказаните от адв. В. безплатна адвокатска помощ и съдействие на друг юрист, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 5 000 лв. за първата инстанция и по 8 000 лв. – за другите две, като съобрази обема на предоставената защита според фактическата и правна сложност на делото, уважения размер на исковете и пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела към момента на сключените договори за правна помощ. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 500лв. ПРБ не е претендирала разноски.

Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 14 от 13.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 417/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която като краен резултат искът на Ц. Н. И. срещу Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 33 000 лв. до размер от 150 000 лв. със законната лихва от 12.01.2023г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и в частта за разноските, с която като краен резултат Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи на Република България са осъдени да заплатят на адвокат В. по 2784,80лв. за осъщественото процесуално представителство на Ц. Н. И. пред върва и въззивна инстанция.

Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплатят солидарно на Ц. Н. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], допълнително сумата 117 000 лв. / разликата над 33000лв., присъдени от първата инстанция до пълния дължим размер 150000лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по 215,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 НК и чл.210, ал.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 и с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.4 НК , за които е оправдан с влязъл сила на 12.01.2023г. съдебен акт, и от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14 от 13.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 417/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която като краен резултат искът на Ц. Н. И. срещу Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до пълния претендиран размер от 250 000 лв. със законната лихва от 12.01.2023г. до окончателното изплащане.

Въззивно решение № 14 от 13.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 417/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи на Република България да заплатят на адвокат К. С. В. от АК-Т. с ЕГН [ЕГН] адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции на основание чл.38, ал.2 ЗА в общ размер 21000лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Ц. Н. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], да заплати на Министерство на вътрешните работи на Република България юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 500лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: