Обхват на застраховката „професионална отговорност в строителството“ при подизпълнители

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60225

София, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАЙЯ РУСЕВА

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 477/2021 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. К. В., съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Д. и на „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Р., срещу въззивно решение №38 от 09.04.2020 г. по гр. дело №566/2019 г. на Варненския апелативен съд.

Касаторът В. К. В., със съдебен адрес – [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №857 от 09.07.2019 г., допълнено с определение №2894/04.10.2019 г., по гр. дело №1688/2014 г. на Варненския окръжен съд, за осъждането му солидарно с Я. С. Ж. и „МИГ – МАРКЕТ“ООД да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А. над сумите 29 823.81 лв. до 49 823.81 лв. за първия ищец и над 30 000 до 50 000 лв. за втория ищец – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. Н. Х., починал на 10.12.2009 г.

Касаторът „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №857 от 09.07.2019 г., допълнено с определение №2894/04.10.2019 г., по гр. дело №1688/2014 г. на Варненския окръжен съд, за отхвърляне на предявените от него обратни искове срещу „УНИКА“АД за заплащане на сумите, които „МИГ – МАРКЕТ“ООД евентуално ще бъде осъдено да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А., ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, основани на твърдение за застраховка, за която е издадена полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г.

Третото лице помагач и ответник по обратните искове ЗК „УНИКА“ АД, [населено място], оспорва жалбата на „МИГ – МАРКЕТ“ООД.

С определение № 60592 от 09.07.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №38 от 09.04.2020 г. по гр. дело №566/2019 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №857/09.07.2019 г., допълнено с определение №2894/04.10.2019 г., по гр. дело №1688/2014 г. на Варненския окръжен съд, за отхвърляне на предявените от „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, [населено място], обратни искове срещу ЗК „УНИКА“АД, [населено място], за заплащане на сумите, които „МИГ – МАРКЕТ“ ООД ще бъде евентуално осъдено да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А.. С горното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №38 от 09.04.2020 г. по гр. дело №566/2019 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №857/09.07.2019 г., допълнено с определение №2894/04.10.2019 г., по гр. дело №1688/2014 г. на Варненския окръжен съд, за осъждането на В. К. В., със съдебен адрес – [населено място], солидарно с Я. С. Ж. и „МИГ – МАРКЕТ“ООД да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А. над сумите от 29 823.81 лв. до 49 823.81 лв. за първия ищец и над 30 000 до 50 000 лв. за втория ищец – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. Н. Х., починал на 10.12.2009 г.

Въззивният съд е приел за установено, че на 07.12.2009 г. при извършване на строителни работи на обект - вилна сграда в УПИ V -264, 265, 266, 270 кв.61, с.о."В.", [населено място], синът на ищците Н. Н. Х. е претърпял трудова злополука, вследствие на която на 10.12.2009 г. е починал. Към момента на инцидента, той е работил като общ работник на обекта по трудов договор с изпълнителя - строител "Комар Инвестмънт" ООД. Предвид конкретно преживените негативни емоции и страдания от тях, както и мъките, които ще понасят и занапред от невъзвратимата загуба на най-близкия им човек - синът им, и на основание чл.52 ЗЗД, е определено обезщетение в размер от по 50 000 лв. за всеки от тях. Поради уважаване на исковете по чл.49 ЗЗД срещу ответника "МИГ-МАРКЕТ " ООД, подлежат на разглеждане и евентуалните обратни искове срещу „УНИКА“АД по чл.229 КЗ/отм./ за заплащане сумите, които "МИГ-МАРКЕТ " ООД е осъдено да заплати на ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, основани на твърдение за застраховка, за която е издадена полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г. Тази полица е издадена за застраховка "Професионална отговорност на лицата по чл. 171 ЗУТ, със срок на действие от 29.09.2009 г. до 29.09.2010 г., отговорност до размер на сумата от 400 000 лв. и с нея е застрахована професионалната отговорност на "МИГ-МАРКЕТ " ООД по чл.171, ал.1 ЗУТ като строител. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 ЗУТ, проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Съгласно ал. 2, условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет. В случая, застрахована при ЗК "УНИКА" АД е професионалната отговорност на "МИГ-МАРКЕТ" ООД като строител, поради което следва да бъде преценено, дали вредите са причинени при или по повод изпълнение на задълженията му като такъв. Съгласно легалното определение в чл. 163, ал.1 ЗУТ, строител е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В случая, безспорно строежът е изпълняван от "Комар Инвестмънт" ООД по договор с възложителя, като "МИГ-МАРКЕТ" ООД е имал сключен договор за производството и доставка на бетон на строежа. Няма нито твърдения, нито доказателства, "МИГ-МАРКЕТ " ООД да е сключил договор с възложителя за изпълнение на строежа, поради което и същият няма качеството на строител по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ и чл.171, ал.1 ЗУТ. Възможността за възлагане на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа, предвидена в чл.163, ал.4 ЗУТ и определянето на производството и доставката на бетона като такава дейност /доколкото се е извършвало изливане на бетон за колони като част от СМР/, не променя горния извод, защото качеството на строител по смисъла на ЗУТ е поставено в зависимост от сключения с възложителя писмен договор за изпълнението на строежа, а не от фактически извършваните строителни работи. Предметът на застраховката по чл.171, ал.1 ЗУТ е отговорността на "МИГ-МАРКЕТ " ООД като строител и застрахователят е длъжен да покрие вредите, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му в това му качество. Отговорността на застрахователя не обхваща причинените вреди от застрахования при изпълнение на работа в друго му качество. Въззивният съд е приел, че по тази причина обратните евентуални искове срещу застрахователя ЗК "УНИКА" АД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване - за това „дали със задължителната застраховка по чл.171, ал.1 ЗУТ „професионална отговорност в строителството“ се застрахова „гражданската отговорност“ за причинени вреди на трети лица само на лице, имащо качеството на „строител“ по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ, т.е. сключило писмен договор с възложителя, или на всяко лице, изпълняващо отделни етапи от строежа или отделни видове СМР, макар да не е „строител“ по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ“, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи на практиката на ВКС, посочена от касатора – решение №390 от 19.10.2011 г. по гр. дело №174/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение №579 от 12.01.2011 г. по гр. дело №1932/2009 г. на ВКС, III г.о. В тези решения се приема, че искът за обезщетение при вреди, настъпили в резултат на строителни работи, е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, като качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на строежа.

Според разпоредбата на чл.163, ал.1 ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Строителят като изпълнител на строителните работи отговаря за преките и непосредствените вреди от своето виновно поведение, а възложителят за неполагане на дължимата грижа при избор на изпълнител. Без правно значение е обстоятелството дали изпълнителят на свой ред е превъзложил работата на подизпълнител, както и ако подизпълнителят превъзложи от своя страна работата на друг подизпълнител. Според изричната разпоредба на чл.163, ал.4 ЗУТ строителят може да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части /етапи/ от строежа Ето защо след като има законова възможност за превъзлагане на работата на подизпълнител, то не може да се се приеме, че подизпълнителят не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.171, ал.1 ЗУТ. Със задължителната застраховка по чл.171, ал.1 ЗУТ „професионална отговорност в строителството“ се застрахова „гражданската отговорност“ за причинени вреди на трети лица не само на лице, имащо качеството на „строител“ по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ, т.е. сключило писмен договор с възложителя, а и на всяко лице, на което като подизпълнител му е превъзложено от строителя или друг подизпълнител да изпълнява отделни етапи от строежа или отделни видове СМР, макар последното лице да не е „строител“ по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата на „МИГ – МАРКЕТ“ООД и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

По делото е установено, че на 07.12.2009 г. при извършване на строителни работи на обект - вилна сграда в УПИ V -264, 265, 266, 270 кв.61, с.о."В.", [населено място], синът на ищците Н. Н. Х. е претърпял трудова злополука, вследствие на която на 10.12.2009 г. е починал. Към момента на инцидента, той е работил като общ работник на обекта по трудов договор с изпълнителя - строител "Комар Инвестмънт" ООД. Със задължителната на основание чл.300 ГПК за гражданския съд присъда, са доказани по делото деянието, извършено при условията на независимо съпричиняване от всеки от ответниците - физически лица, противоправността му /осъществяващо състав на престъпление/ и вината. Ищците са родители на починалия и търпят болки и страдания - неимуществени вреди от загубата на сина си, които са в причинна връзка с причинената му от ответниците смърт.

Правилно въззивният съд е приел, че застрахователна полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г. е издадена за застраховка "Професионална отговорност на лицата по чл. 171 ЗУТ, със срок на действие от 29.09.2009 г. до 29.09.2010 г., за отговорност до размер на сумата от 400 000 лв. и с нея е застрахована професионалната отговорност на "МИГ-МАРКЕТ " ООД по чл.171, ал.1 ЗУТ като строител. Неправилно обаче с оглед на изложеното по-горе е прието, че след като няма данни дружеството да е сключило договор с възложителя за изпълнение на строежа, то същият няма качеството на строител по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ и чл.171, ал.1 ЗУТ. В противоречие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е направил извод, че възможността за възлагане на подизпълнител за извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части /етапи/ от строежа, предвидена в чл.163, ал.4 ЗУТ и определянето на производството и доставката на бетона като такава дейност /доколкото се е извършвало изливане на бетон за колони като част от СМР/, не променя извода, че ищецът по обратните искове не е строител. Качеството на строител по смисъла на ЗУТ не е поставено в зависимост от пряко сключения с възложителя писмен договор за изпълнението на строежа. Ето защо трябва да се приеме, че в предмета на застраховката по чл.171, ал.1 ЗУТ е включена отговорността на "МИГ-МАРКЕТ" ООД като строител и застрахователят е длъжен да покрие вредите, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му в това му качество. Отговорността на застрахователя обхваща причинените вреди от застрахования при изпълнение на работа в качеството му и на подизпълнител, а не само като изпълнител.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно частта за отхвърляне на предявените от „МИГ – МАРКЕТ“ООД обратни искове срещу „УНИКА“АД за заплащане на сумите, които „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е осъдено да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А., и в частта относно присъдените деловодни разноски на „УНИКА“АД.

Следва да бъдат уважени предявените от „МИГ – МАРКЕТ“ООД срещу „УНИКА“АД обратни искове за заплащане на сумите, които „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е осъдено да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А. съответно - 49 823.81 лв. и 50 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.07.2011 г. Обратните искове на „МИГ – МАРКЕТ“ООД следва да бъдат уважени с условен диспозитив съобразно чл.229 КЗ/отм./ - ако изпълни задълженията си да изплати обезщетенията на ищците.

С оглед изхода на спора ответникът по обратнитге искове „УНИКА“АД следва да бъде осъден да заплати на „МИГ – МАРКЕТ“ООД деловодни разноски 15 632.95 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №38 от 09.04.2020 г. по гр. дело №566/2019 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №857/09.07.2019 г., допълнено с определение №2894/04.10.2019 г., по гр. дело №1688/2014 г. на Варненския окръжен съд, за отхвърляне на предявените от „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], обратни искове срещу ЗК „УНИКА“АД, [населено място], за заплащане на сумите, които „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е осъдено да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А., както и в частта относно присъдените на ЗК „УНИКА“АД деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“АД , [населено място], да заплати на „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], сумите 49 823.81 лв. и 50 000 лв., ведно със законните лихви за забава, считано от 18.07.2011 г., представляващи обезщетения на Н. Х. А. и С. Х. А. за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. Н. Х., както и деловодни разноски 15 632.95 лв., при условие че „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], заплати обезщетенията на Н. Х. А. и С. Х. А..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.