Придобиване на недвижим имот по давност и преценка на свидетелски показания

Текстът на акта

Ключови фрази

18

Р Е Ш Е Н И Е

№ 717

София,01.12.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №183 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 19076/01.11.2024г., подадена от В. В. Х., чрез процесуалния представител адвокат Й. Т. от АК-С., срещу решение № 777 от 16.09.2024г. по в. гр. д. № 349/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 453 от 20.12.2022г. по гр. д. № 642/2022 г. на Районен съд - Несебър, е отхвърлен предявеният от касатора срещу З. Б. А. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване правото на собственост на ищцата на основание придобивна давност върху недвижим имот: студио № 3, на първи жилищен етаж, на кота +60, на площ от 39,15 кв.м., включваща 4,75 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящо се от стая, офис, склад, преддверие, баня и тоалетна, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени с последно изменение за имота със Заповед № КД-14-02-1134/29.06.2011г. на началника на СГКК-Б., с адрес на имота в [населено място], 501-492, ет.1, ап. студ.3, ет.1 (по скица), при граници: североизток - фасадна стена, югоизток - студио №4, северозапад - студио №2, ведно със съответните идеални части от недвижимия имот, върху който е изградена сградата и от правото на строеж върху терена, като същата е изградена в ПИ с идентификатор [№] в [населено място], общ.Н., обл.Б., по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 1554 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. Н., [улица].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и на практиката на ВКС. Навежда доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд дава вяра само на свидетелските показания на насрещната страна без да разглежда тяхната връзка с писмените доказателства по делото, като с това нарушава основни принципи на правото, което счита, че е довело и до постановяване на неправилно решение. Посочва, че ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно възприемането на показанията на част от свидетелите, следва да изложи съображенията си защо като достоверно следва да бъде възприето казаното от друга група свидетели. Навежда доводи, че показанията на свидетелите следва да бъдат преценявани при съобразяване на евентуалната им заинтересованост или предубеденост според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба З. Б. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Д. от АК-Б. изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Съображенията си по основателността на касационната жалба ответникът изразява в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №2363/12.05.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Бургаския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и релевантните за спора факти и как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания - длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на един от заинтересованите свидетели пред тези на други и как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. В. Х. против З. Б. А., положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на основание придобивна давност на процесния недвижим имот.

Ищцата е изложила твърдения, че е пенсионер по болест с 80% инвалидност, почти неподвижна, поради което е ползвала пълномощник за ходенето по различни институции, което не можела да извършва сама. Ответницата дълго време била неин пълномощник, който от нейно име и за нейна сметка плащала различни задължения на ищцата - консумативни разноски за жилището й, данъчните й задължения, теглела пари от банковата й сметка и др. Ищцата имала голямо доверие на ответницата, дала й генерално пълномощно да се разпорежда с банковите й сметки, да получава пенсията й, както и да купува имоти от името и за сметка на ищцата. Посочила, че през 2008г. гостувала на своя приятелка, която имала апартамент в [населено място], в близост до брега на морето. Тя я запознала с хора, които имали студио точно на морския бряг, като след няколко проведени разговора се договорили да й продадат собственото си студио № 3 с административен адрес : [населено място], [улица], находящо се на приземния етаж на сградата. През м.септември 2008г. дала на ответницата, в качеството на неин пълномощник, договорената с продавачите цена, за да купи от името на ищцата процесния недвижим имот. Твърдяла, че се е нанесла в студиото в деня на сделката - 24.09.2008г., тъй като стените били измазани, а банята и тоалетната били в добро състояние. Веднага започнала да прави основен ремонт и подобрения, тъй като имала намерение на живее непрекъснато в имота, както и направила. Обзавела студиото изцяло за своя сметка, купила хладилник, пералня, готварска печка, кухненски шкафове, маса за хранене и столове, пълно холно обзавеждане, два големи гардероба, спалня с ракла, допълнително още две ракли, телевизор, външни решетки, ограда от винкел за терасата, странични щори на терасата, климатик, маса и два стола за терасата, на обща стойност 7000 лв. Сменила ключалката, като само тя имала ключ от имота, а ответницата никога не й поискала ключ от студиото. Твърдяла също, че е заплащала всичко необходимо за имота и се грижила за него с пълното съзнание, че това е неин имот. Ищцата нееднократно казвала на ответницата, в присъствието на свидетели, че това е неин собствен имот. Ответницата й гостувала през лятото в имота само за няколко дни и си тръгвала, без да има каквито и да било претенции за имота, нито й искала ключ. Ищцата давала пари на ответницата, за да заплаща консумативите и данъците на имота. Посочила, че през м.юни 2020г. установила, че ответницата е пуснала обява във вестниците за продажба на студиото, без да е искала пълномощно от ищцата и последната да е вземала решение за продажбата му. След като помолила адвокат да извърши справка в имотния регистър, разбрала, че през 2008г. ответницата злоупотребила с доверието й и закупила имота на свое име. Ищцата веднага поставила на вратата на студиото голяма табела, че то не се продава и не е собственост на ответницата, от която не последвала никаква реакция и ищцата продължила спокойно и несмущавано да владее процесното студио като свое.

В подадения писмен отговор на исковата молба, ответницата З. Б. А. е оспорила иска като неоснователен. Посочила, че с ищцата се познават от 1970г. и се сближили, като с оглед здравословното състояние на последната ответницата й оказвала помощ при нужда. Заявила, че ищцата не я е упълномощавала да закупи процесния имот от нейно име и за нейна сметка. Едва след като е придобила процесния имот през 2008г. ищцата я упълномощила да я представлява пред различни институции, като първото от пълномощните било с нотариална заверка от 12.07.2010г., а следващите пълномощни били със заверки от 29.09.2010г., 6.07.2012г. и 16.06.2020г. Изложила, че ищцата не знае, че собственик на продадения през 2008г. имот е било едно лице, както и че в исковата молба не е посочена каква е била договорената цена с продавачите. Оспорила твърдението на ищцата, че се е нанесла в имота в деня на сделката, като обръща внимание, че според нотариалния акт ответницата е придобила право на строеж за изграждане на процесното студио, а не завършен самостоятелен обект, като същият бил негоден за обитаване към 24.09.2008г. Заявила, че е извършвала довършителни СМР в период около две години, за да стане студиото годно за обитаване - измазване, поставяне на фаянс, подова настилка и др.

Ответницата твърдяла, че с оглед близките им отношения с ищцата, е дала на последната ключ от апартамента, за да го ползва в определени месеци през летния сезон. Уговорили се вместо наем ищцата да закупи готварска печка, хладилник, пералня, кухненски шкафове, легло с ракла и шкаф-гардероб. Заявила, че ищцата не е декларирала процесния имот, нито е заплащала данъци за него, а това било сторено от ответницата. Оспорила твърдението на ищцата, че е сменила бравата и само тя имала ключ за входната врата на жилището. Заявила, че от момента на придобиването на имота и до момента има ключ за процесното студио. Посочила, че ищцата е обитавала постоянно само собственото си жилище, находящо се в [населено място], а е ползвала процесния имот само през летния сезон, за определени месеци. Твърдяла, че не е обявявала, че продава процесния имот, а като узнала за поставената от ищцата табела на процесния имот, че не се продава и че ответницата не е негов собственик, я е свалила. Твърдяла, че без повод от страна на ответницата, преди две години ищцата започнала да я обвинява, че изчезват средства от дома й, което станало повод за влошаване на отношенията им. Тъй като ответницата била съпричастна към здравословното състояние на ищцата, тя я допуснала и през лятото на 2021г. в имота за около 20 дни. През м.март 2022г. ищцата й се обадила по телефона, без повод била много агресивна, започнала да я напада и да я обижда. Изненадващо за ответницата, ищцата заявила, че има претенции за имота й и че трябва да й го прехвърли. Ответницата обяснила на ищцата, че е придобила имота със свои средства и няма да го продава, като след този разговор двете повече не са разговаряли. През пролетта на 2022г. ответницата установила, че ищцата е посетила имота и изпотрошила част от купените от нея мебели, отскубнала контакти, осветителни тела и др. и изнесла останалото нейно обзавеждане. Това било поводът ответницата да смени бравата на входната врата на жилището.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че с нотариален акт за покупко-продажба на вещно право на строеж № 115, т.XXVІІІ, рег.№ 18046, дело № 5332 от 24.09.2008г. на нотариус С. А., Севдалин Г. е продал на З. Б. А. правото си на строеж за изграждане на студио № 3 на първи жилищен етаж, на кота +60, на площ от 39,15 кв.м., включваща 4,75 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящо се от стая, офис, склад, преддверие, баня и тоалетна, при граници: североизток- фасадна стена, югоизток - студио №4, северозапад - студио №2, ведно със съответните идеални части от недвижимия имот, върху който е изградена сградата и от правото на строеж върху терена, като същата е с РЗП 1742,84 кв.м., която следва да се изгради в ПИ с идентификатор [№] в [населено място], общ.Н., обл.Б., по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 1554 кв.м., с административен адрес [населено място], за сумата от 1000 лв., изплатени от А. напълно и в брой на продавача преди подписването на нотариалния акт.

Изложени са съображения, че упълномощаването за сключване на договор за продажба на ограничено вещно право върху недвижим имот представлява правна сделка, за валидността на която е необходима писмена форма, с нотариална заверка едновременно на подписа на упълномощителя, както и на съдържанието на документа, като е взето предвид, че по делото не са представени писмени доказателства, че към датата на сключването на покупко-продажбата ответницата е била упълномощена да закупи имота от името и за сметка на ищцата.

Прието е, че показанията на свидетелите И. и Р. не са допустимо доказателствено средство за установяване твърденията на ищцата, че през месец септември е дала на ответницата, като неин пълномощник, договорената с продавачите сума, още повече, че твърдения за конкретната цена сочена от свидетелите (64100 евро) изобщо не са изложени в исковата молба. Посочено е, че в исковата молба липсват твърдения ищцата да е предоставила на ответницата и нотариално заверена декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД, която е задължителна при сключването на подобен договор, като липсата на такава е основание да се приемат за неверни твърденията на ищцата, че е упълномощила ответницата да сключи договора за покупко-продажба на имота от името и за сметка на ищцата. Изложени са съображения, че липсата на очаквания договорът да бъде сключен от нейно име и за нейна сметка, обясняват и това, че ищцата не е потърсила нотариалния акт за имота повече от 12 години след сключването му, както и обстоятелството, че не е предприела каквито и да било действия по декларирането на имота след довършването му на свое име.

Прието е, че липсват и доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че средствата, платени от ответницата за закупуването на имота, са принадлежали на ищцата. Посочено е, че свидетелка Е. И. е заявила, че преговорите за покупко-продажбата на имота са били водени от ищцата в присъствието на свидетелката, като дори била договорена отстъпка от цената, която била намалена, както и че ответницата не присъствала на тях; ответницата е имала генерално пълномощно, както и пълномощно от 2007г. да тегли пари от сметките на ищцата; ответницата се е обадила на свидетелката през м.септември 2008г., че отива на морето да закупи имот на ищцата и я помолила да я придружи, понеже носи много пари - 64100 евро, дадени й от ищцата; веднага след като сделката била изповядана, двете с ответницата отишли на имота, където присъствал и собственикът или негов пълномощник и се обадили по телефона на ищцата, като ответницата й честитила и й казала, че е собственичка, а по-късно през деня ищцата пристигнала там с автомобил и се заела с организацията на ремонта. Свидетелят Р. твърдял, че му е известно, че през 2008г. ищцата купила студиото в [населено място] на [улица] за 64000 евро, като пратила пълномощник, а веднага след това, в края на 2008г. предприела ремонт и нанасяне.

Съдът е приел, че показанията на двамата свидетели са недопустими за установяване на упълномощаването, но и не следва да се кредитират. Изложени са мотиви, че свидетелката И. е съобщила, че в нейна полза ищцата е завещала апартамент в [населено място], както и разполага с пълномощно от ищцата да тегли неограничено от сметките й, което предполага изключително доверителни отношения с ищцата, което обосновава на основание чл. 172 ГПК изключителна заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото, още повече, че по делото липсват каквито и да било писмени доказателства, които да подкрепят показанията. Посочено е, че свидетелят Р. сам е посочил, че е възприел изнесените от него данни във връзка с обстоятелствата по закупуването на имота единствено от споделеното му от ищцата, т.е. същият няма непосредствени впечатления за обстоятелствата за които е свидетелствал.

Посочено е, че не е доказано с годни доказателства твърдението на ищцата, че ответницата я е измамила, респективно - че е било злоупотребено с доверието й поради близките им приятелски отношения, и вместо на името на ищцата, имотът е бил закупен на името на ответницата, доколкото се касае за твърдения за извършено престъпление, за което няма влязла в сила присъда, постановена от наказателен съд, а по аргумент от чл. 124, ал. 5 ГПК е недопустимо установяването на престъпни обстоятелства от гражданския съд.

За недоказани са приети и твърденията на ищцата, че е разбрала, че студиото е закупено от ответницата на името на последната едва през 2020г., след като във вестниците видяла, че ответницата е обявила апартамента за продажба, без да й иска пълномощно и без ищцата да е вземала решение за продажбата му. Посочено е, че показанията на свидетелката И. в тази насока - че именно тя е видяла обявата в сайт, след което с електронен подпис, по ЕГН на З. изтеглила по електронен път нотариалния акт и за голяма тяхна изненада установили, че имотът не е на ищцата, а купувач е ответницата, а цената, за която го е придобила е 1000 лв., не следва да се ценят предвид заинтересоваността на тази свидетелка с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и предвид липсата на каквито и да било доказателства, които да ги подкрепят.

Прието е, че твърденията на ищцата, че е установила владение върху процесния имот от 24.09.2008г., когато бил сключен договора за продажба, като винаги го е считала за свой, са недоказани. Изложени са мотиви, че сделката по продажбата е била сключена преди завършването на сградата в груб строеж, поради което може да се направи обоснован извод, че процесният обект не е бил завършен в годен за обитаване вид към датата на сключването на сделката, който извод се подкрепя от събраните гласни доказателства. Прието е, че ползването на имота е започнало най-рано през месец юли 2009г.

Възпроизведени са показанията на св.И. и св.Р., относими към действията на ищцата в периода след 24.09.2008г., както и показанията на св.М. и св.С., относими към отношенията между страните предхождащи и следващи сключването на договора за покупко-продажба, както и към действията и изявленията на страните в периода от 24.09.2008г. до предявяването на иска.

Прието е, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, водени от ответницата (М. и С.), тъй като същите, за разлика от свидетелката И., не са заинтересовани от изхода на делото, а освен това имат много по-обстойни впечатления за отношенията между страните от свидетеля Р., който заявил, че никога не е виждал ответницата, докато останалите три свидетелки, включително свидетелката И. установяват по несъмнен начин изключително близки многогодишни отношения между страните по делото, подпомагане на ищцата от страна на ответницата предвид здравословното й състояние, включително обстоятелството, че и двете са имали ключове от жилищата си, както и ищцата от процесното студио, а така също и че двете са ползвали съвместно студиото през отпуските на ответницата.

Формиран е решаващ правен извод, че ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота като свой или с намерение да го придобие от м. юли 2009г., а е била негов държател, тъй като е била допусната в него от страна на ответницата поради близките им отношения, за да го ползва без да заплаща наем, при условие, че го обзаведе. Прието е, че при така установените уговорки между страните обзавеждането на имота, плащането на режийни разноски за студиото от страна на ищцата (ток, вода, такса поддръжка, сключването на договори за телекомуникационни услуги в периода след 2017г.) сами по себе си не установяват твърдяното от ищцата владение на имота.

Прието е, че ищцата е манифестирала явно намерението си да придобие собствеността върху имота едва през 2021г., когато чрез свидетеля М. е поискала от ответницата да бъде съставен нотариален акт за придобиването му от ищцата по давност, като към този момент отношенията между страните вече са били влошени по повод имуществени претенции, които ищцата е имала спрямо ответницата във връзка с продажбата на други два апартамента на ищцата в [населено място], в която връзка са показанията на свидетеля И..

Прието е, че едва от 2021г. фактическата власт на ищцата върху процесния имот от държане е превърната във владение, но изтеклия срок до м.март 2022г., когато ответницата е сменила ключалката на входната врата на студиото и е лишила ответницата от владението върху имота, не е достатъчна за придобиването му по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което предявеният положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение, е отхвърлен.

При съобразяване на така изложените от въззивния съд съображения, относими към обсъждане на събраните по делото доказателства, е прието, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по посочения по-горе правен въпрос с цел извършването на преценка дали необсъждането на показанията на свидетелите според установените от практиката на съдилищата правила и без съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК има за последица постановяване на решение, противоречащо на приложимото материално право.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество. Становище в този смисъл се съдържа в решение №50036 от 27.03.2023г. по гр.д.№2590/2022г. на І г.о. на ВКС и посочените в него решение №200 от 02.01.2018г. по гр.д.№350/2017г. на I г.о. на ВКС, обобщаващо практиката на ВКС, и решение № 166 от 15.07.2013г. по гр. д. № 1285/2012г. на III г. о. на ВКС; решение № 210 от 15.08.2014г. по гр. д. № 6605/2013г. на IV г. о. на ВКС и решение № 60 от 05.06.2013г. по гр. д. № 546/2012г. на IV г. о. на ВКС, както и в решение №65 на II т.о. на ВКС от 30.07.2014г. по гр.д.№1656/2013г., решение №52 от 07.06.2017г. по гр.д.№3463/2016г. на I г.о. на ВКС и др.

Приема се също така, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани. Ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд защо са били възприети показанията на част от свидетелите, а не на други свидетели, следва да изложи съображенията си защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от другата група свидетели и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели. Не е достатъчно в решението да бъдат изложени съображения за начина, по който следва да бъде извършена преценката на свидетелските показания, които да съответстват на преобладаващото в съдебната практика становище. В този смисъл решение №50036 от 27.03.2023г. по гр.д.№2590/2022г. на І г.о. на ВКС и посочената в него съдебна практика. Самата преценка следва да бъде извършена в съответствие с тези съображения (решение №176 от 28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №250 от 21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на I г.о. на ВКС). Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото (решение №65 от 16.07.2010г. на IV г.о. на ВКС по гр.д.№4216/2008г.; решение №250 от 21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на I г.о. на ВКС).

Основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т.е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Дали е основателно позоваването на придобивна давност съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано и демонстрирано ли е намерение за своене (решение №266 на I г.о. на ВКС от 29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г.) като при това научните, логическите и опитните правила следва да бъдат съобразявани от съда и при обсъждане и преценка на показанията на свидетелите (решение №52 от 07.06.2017г. по гр.д.№3463/2016г. на I г.о. на ВКС).

Изводът на показанията на кои свидетели следва да бъде дадена вяра също следва да се основава на цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност (решение №69/09.07.2015г. по гр.д.№1582/2014г. на IV г.о. на ВКС), тъй като е възможно данни, относими към истинността на казаното от свидетелите, да се съдържат в писмените доказателства по делото, респ. да поясняват казаното от свидетелите, да го удостоверяват или отричат.

Съдът следва да съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той (решение №52/07.06.2017г. по гр.д.№3463/2016г. на І г.о. на ВКС) и да подходи със засилена критичност към показанията на свидетел, за когото съществува предположение за заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, но при това да съобрази, че законът не установява забрана въз основа на тези показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната (решение №207 от 17.03.2021г. по гр.д.№165/2020г. на IV г.о. на ВКС). При преценка показанията на свидетели, които биха могли да бъдат заинтересовани или предубедени, съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му (решение №121 от 04.03.2025г. по гр.д.№2601/2023г. на ІІ г.о. на ВКС). Или, както е прието в решение №136 от 30.10.2020г. по гр.д.№4746/2019г. на III г.о. на ВКС, правилото по чл. 172 ГПК за преценка достоверността на гласните доказателства задължава съда да обсъди показанията на свидетелите в съвкупност с всички други данни по делото. Заинтересоваността на един или друг свидетел в полза или във вреда на някоя от страните следва да се отчита, предвид възможната му необективност. Не съществува забрана въз основа на такива показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на всички останали събрани доказателства и да е базирана на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. В този смисъл решение №312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г. на ІV г.о. на ВКС и посочените в него решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 4112/2008 г. на ВКС, ІІ г.о и решение №800 от22.03.2011 г. по гр. дело №776/2009 г. на ВКС, ІV г.о.

Постоянната и безпротиворечива е и практика на ВКС, че за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства за всички правнорелевантни факти и посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните. В този смисъл решение №43 от 11.06.2021г. по гр.д.№1772/2020г. на I г.о. на ВКС и посочените в него решение № 10/01.02.2012г. по гр.д.№ 130/2011г. на І г.о. на ВКС, решение № 265/10.09.2012г. по гр.д.№ 703/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 127/05.04.2011г. по гр.д.№ 1321/2009г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 92/06.11.2019г. по т.д.№ 2100/2018г. на І т.о. на ВКС, решение № 115/30.04.2013г. по т.д.№ 805/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 310/04.11.2014г. по гр.д.№ 795/2014г. на ІV г. о. на ВКС.

Тези разрешения следва да намерят приложение и по настоящето дело.

Съпоставянето на извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства и начина, по който са обсъдени и преценени показанията на разпитаните по делото свидетели с установените в практиката на ВКС критерии, обосновава извода, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 172 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК), което е довело и до неправилно приложение на материалния закон (чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС).

Постановявайки решението си въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства (договори за електронни съобщителни услуги, протокол за инсталация, допълнителни споразумения за възстановяване на услуги, доказателства за заплащане на разходите за вода, електричество и такса за поддръжка) изцяло са игнорирани от въззивния съд. Тези доказателства не са обсъдени и преценени както поотделно, така и в съвкупност със събраните по делото гласни доказателства. Казаното от свидетелите не е съпоставено с данните, съдържащи се в писмените доказателства, които не са оспорени. Освен това преценката по приложението на чл. 172 ГПК не е извършена в съответствие с установените в съдебната практика критерии, както и с оглед смисъла на разпоредбата.

Фактът, че В. В. живее в процесния имот от месец септември 2008г. и от този момент заплаща от свое име и за своя сметка разходите за вода и електричество, както и таксата за поддръжка, се установява от документ, издаден на 01.09.2022г. от домоуправителя на жилищната сграда (наименован „декларация“, но по същността си отразяващ информацията, съдържаща се в издадените от домоуправителя документи за извършени плащания). Това писмено доказателство удостоверява установяването на фактическата власт върху имота от страна на В. В. още от м.септември 2008г. За значението на това обстоятелство следва да се отбележи, че след като сградата е била завършена в груб строеж, придобиването по давност чрез установяване на самостоятелна фактическа власт върху всеки един от самостоятелните обекти в тази сграда е правно допустимо и възможно, тъй като упражняването на фактическа власт върху един обект може да се проявява не само чрез неговото обитаване, респ. друг вид фактическо ползване според неговото предназначение, но и чрез предприемане на действия по неговото опазване, извършване на довършителни работи, ремонт и поддръжка.

Според протокол за инсталация от 28.06.2017г., по възлагане на В. В. „Кейбълтел Прима“ АД е извършило инсталиране на модем на адрес [населено място], [улица], студио 3. На 20.06.2017г. между В. В. и „Мобилтел“ ЕАД е сключен договор №СБ42721 за предоставяне на електронни съобщителни услуги на същия адрес с приложен списък на телевизионни програми, включени в ТВ услугата. На 07.06.2018г. между В. В. и „А1 България“ ЕАД е сключен аналогичен договор с №СБ49204 за адрес Слънчев бряг, кв.Р., [улица] приложен списък на телевизионните програми, включени в ТВ услугата. Представено е допълнително споразумение към договор №СБ49204 за възстановяване на достъпа от 22.06.2020г. Като адрес за кореспонденция в тези договори е посочен адресът в [населено място], [улица]. Тези писмени доказателства установяват факта на ползване на процесния имот от м.юни на съответната календарна година. Факта на ползване на имота през определени периоди от годината, както и установеният от писмените доказателства момент на установяване на фактическата власт, имат важно значение за извършването на преценка на достоверността на казаното от разпитаните по делото свидетели, както и за приложението на чл. 172 ГПК.

По делото също така е представен и неоспорен от страните договор за изработване на мебели от 26.06.2009г., от който се установява, че В. В. Х. е възложила на посочената в договора дата изработването на кухненско обзавеждане, гардероб, спалня и скрин на обща стойност 4500 лв. и краен срок 02.07.2009г.

Данните, съдържащи се в приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства следва да бъдат съобразени не само като удостоверяващи установяването на фактическа власт върху имота и момента, към който това установяване се отнася, но и като удостоверяващи намерението, с което тази фактическа власт е била установена, вкл. при извършването на преценка за основателността на възражението на ответницата, че са се уговорили вместо наем В. В. да закупи готварска печка, хладилник, пералня, кухненски шкафове, легло с ракла и шкаф-гардероб.

При извършването на преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд не е взел предвид до каква степен казаното от свидетелите съответства на данните, съдържащи се в събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства. Не е съобразил също така, че всеки един от свидетелите предава преките си и непосредствени впечатления за осъществяването на фактите и обстоятелствата, които споделя пред съда, както и обстоятелството, че по делото липсват данни свидетелите да са присъствали едновременно при осъществяването на някой релевантен за спора факт.

Въззивният съд е приел, че показанията на св.Р. са недопустими и не следва да бъдат кредитирани в частта, в който същият е заявил, че му е известно, че през 2008г. В. В. купила студиото в Р. за 64000 евро, като пратила пълномощник, а веднага след това в края на 2008г. предприела ремонт и нанасяне.

Действително св.Р. е посочил, че е възприел изнесените от него данни във връзка с обстоятелствата по закупуването на имота единствено от споделеното му от ищцата, но от значение за настоящето дело с оглед въведеното с исковата молба придобивно основание, на което ищцата се позовава (придобивна давност), е не обстоятелството дали ответницата е била упълномощена от ищцата да закупи процесния недвижим имот (доколкото ищцата не се позовава на такова придобивно основание), а обстоятелството упражнявала ли е ищцата самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността и от кой момент. В този смисъл от значение са показанията на св.Р., касаещи посещенията в имота, а именно казаното от свидетеля, че е ходил в имота заедно с ищцата през 2009г., многократно (всяка година) е карал ищцата с неговата кола до Р. и тя през по-голямата част от годината била там (лично я е карал през месец март и я е прибирал през октомври всяка година), а миналата година (2021г.) се прибрала на 6 декември. Свидетелят е заявил пред съда, че е посещавал ищцата в Р. на 2-3 месеца, тя имала ключ, плащала сметките (лично е виждал да плаща на чистачката) и от изказванията й не може да направи предположение, че имотът не е нейна собственост. Свидетелят е считал ищцата за собственик на основата на нейните изявления и действия.

По делото не са установени факти, които да създават съмнения в достоверността на казаното от този свидетел, който лично и непосредствено е възприел посочените по-горе обстоятелства и свидетелства за осъществяването на лично извършени от него действия.

По отношение на показанията на св.И. следва да се отбележи следното:

Действително предвид обстоятелството, че В. В. е завещала в нейна полза апартамент в [населено място], показанията на тази свидетелка следва да бъдат преценявани по предвидения в чл. 172 ГПК ред. Но, както беше посочено по-горе, забрана въз основа на такива показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, в процесуалния закон не е установена. Към показанията на такъв свидетел съдът следва да подхожда със засилена критичност и въз основа на преценка, основана на всички останали събрани доказателства да съобрази дали данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да повлияе на достоверността наказаното от него, дали правилно е възприел релевантните за спора факти и дали ги възпроизвежда добросъвестно. В настоящия случай следва да бъде съобразено, че по делото не се установява осъществяването на факти, които да опровергават показанията на св.И., респ. да създават съмнения за недостоверност на казаното от нея. И според показанията на тази свидетелка В. В. е прекарвала в имота в Р. времето от март, началото на април, до октомври-ноември, когато се прибирала в София, като през 2021г. със свидетелката били по едно и също време в Р. - на Никулден, което се потвърждава от показанията на незаинтересования свидетел Р.. И тази свидетелка е заявила, че В. плащала тока, водата и таксите за обслужване на имота, като освен това давала пари на ръка за плащането на данъка, което се потвърждава от показанията на св.Р. и от писмените доказателства. Тази свидетелка има преки и непосредствени впечатления и от състоянието на имота към м.септември 2008г. Заявила е пред съда, че имотът бил в груб строеж и В. решила да почне основен ремонт, когато взела ключовете (шпакловки, плочки), като се договорила с продавача да й осигури работници да измажат, да сложат теракот в банята, в тоалетната, оставила свои лични вещи, а майсторите оставили инструментите си да могат да работят. Ремонтът според тази свидетелка завършил след около година, като В. обзавела имота с мебели, пералня, печка, климатици.

Както вече беше отбелязано, казаното от тази свидетелка се потвърждава от показанията на св.Р., както и от представения по делото и неоспорен договор за изработване на мебели от 26.06.2009г. и от удостовереното от домоуправителя на сградата заплащане на разходите за вода и електричество, както и таксата за поддръжка. Наред с това обстоятелството, че св.И. разполага с пълномощно да тегли суми от банковите сметки на В. В. сочи на наличието на отношения на доверие помежду им и обосновава по-честите им контакти, които се установяват и от показанията на свидетелката.

Въз основа на писмените доказателства и на показанията на св.Р. и И. следва да се приеме, че В. В. е установила и трайно е упражнявала фактическа власт върху процесния имот още от м.септември, 2008г.

Твърденията на ответницата, въведени в спорния предмет с цел оборване на установената в чл. 69 ЗН презумпция, а именно че е отдала имота под наем на В. В. да го ползва определени месеци през летния сезон като се уговорили вместо наем да закупи готварска печка, хладилник, пералня, кухненски шкафове, легло с ракла и шкаф-гардероб, не са установени по категоричен начин по делото.

Действително разпитаната по делото св.М. е заявила, че В. казвала на З., че ще й бъде много приятно да може през лятото да идва при нея да си почива, тъй като няма къде да излиза да се разхожда, като тя ще обзаведе имота. Това изявление обаче, съпоставено с останалата част от показанията на тази свидетелка, е нелогично, вкл. с оглед правилата на формалната житейска логика, доколкото свидетелката е заявила, че З. Б. е закупила имота в Р. с инвестиционна цел - да го отдава под наем, за да подпомага бюджета, което би оправдало допускането на В. В. в този имот само за кратък период от време през летния сезон, за да може през останалия период от време имотът да бъде отдаван под наем с цел печалба. Наред с това следва да се отбележи, че според казаното от свидетелката В. била трудно подвижна, не излизала много от къщи, разчитала изцяло на З. да й пазарува, да се грижи за нея, да вземе лекарствата й, да върши нещата, които не може да обслужи. Това обаче не съответства на казаното от същата свидетелка, че В. изразила желание да пребивава в процесния имот през лятото, за да се разхожда, както и на установеното по делото самостоятелно пребиваване на В. В. в процесния имот за продължителен период от време през годината без при това да се установява в този период от време за нея да са били полагани грижите, определени от свидетелката като необходими и постоянни. Следва да се отбележи също така, че казаното от св.М., че разговорът за условията, при които В. В. да ползва процесния имот, бил проведен след приключването на ремонта, т.е. август-септември 2009г., докато от представения по делото договор за изработка на мебели се установява, че същият е бил сключен на 26.06.2009г. със срок на изпълнение, предхождащ момента, в който според св.М. е бил проведен разговорът за условията, при които имотът да бъде обзаведен. Налице е и несъответствие с установеното по делото обстоятелство, че още от м. септември, 2008г. В. В. е заплащала разходите за вода и електричество, както и таксата за поддръжка на имота.

Казаното от св.С. също не съответства на установеното по делото. И тази свидетелка е заявила, че З. е обслужвала В. „по отношение на здраве, готвене, пазаруване“, като персонал, което не съответства на вече посоченото продължително самостоятелно и без чужда помощ пребиваване на В. В. в процесния имот, организиране на ремонт, поръчване на мебели.

По така изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св.Р. и И. и въз основа на тези показания, както и на събраните по делото писмени доказателства, да се приеме за установено, че от м.септември, 2008г. В. В. е установила самостоятелна фактическа власт върху процесния недвижим имот (чрез извършването на довършителни работи и обзавеждане), упражнявала е тази фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато (чрез фактическо пребиваване в имота всяка година в периода от м.март-април до м.септември-октомври, заплащане на разходите за вода, електричество и такса за целогодишна поддръжка, инсталиране, заплащане и ползване на електронни съобщителни услуги) до 06.12.2021г. По отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да намери установената в чл. 69 ЗС презумпция, която не се опровергава от събраните по делото доказателства. При така установените факти следва да се приеме, че са се осъществили всички предпоставки за осъществяването на предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание и В. В. е придобила по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.

При тези данни настоящият състав приема, че предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск е основателен и следва да бъде уважен. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК бъде признато за установено по отношение на З. Б. А., че В. В. Х. е собственик на процесния имот на посоченото в исковата молба основание.

Предвид изхода на правния спор в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 4305 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 1550 лв. за производството пред първоинстанционния съд, 1500 лв. за производството пред въззивния съд и 1255 лв. за производството пред ВКС.

Неоснователно е направеното от процесуалния представител на З. Б. възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени и претендирани от В. В. за производството пред въззивния съд. Направените и претендирани от В. В. за производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение съответстват на фактическата и правна сложност на спора, както и на направените разноски от направилата възражение за прекомерност страна – за производството пред въззивния съд З. Б. е заплатила и съответно е претендирала сумата от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №777, постановено на 16.09.2024г. от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№349/2023г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Б. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], вх. А, ет. 1, ап. 1, че В. В. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], студио 3, е собственик на основание придобивна давност на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени с последно изменение за имота със Заповед № КД-14-02-1134/29.06.2011г. на началника на СГКК-Б., представляващ студио № 3, на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор [№] , на кота +60, на площ от 39,15 кв.м., включваща 4,75 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящо се от стая, офис, склад, преддверие, баня и тоалетна, при граници: североизток - фасадна стена, югоизток - студио №4, северозапад - студио №2, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, като същата е изградена в ПИ с идентификатор [№] в [населено място], общ.Н., обл.Б., по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 1554 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. Н., [улица].

ОСЪЖДА З. Б. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], вх. А, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. В. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], студио 3, сумата от 4305 лв. (четири хиляди триста и пет лева), представляваща направените по делото разноски в производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд и пред ВКС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: