Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане поради недобросъвестност

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 355, ал. 2 НК * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * искане за възобновяване на две основания * задочно производство * процесуално поведение на подсъдим * неучастие в наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. София, 04.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ
ПЛАМЕН ДАЦОВ
при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор Д.Машева, като разгледа докладваното от съдия Дацов наказателно дело №220/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК.
Същото е образувано по искане на осъдения Р. К. Д. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на влязла в сила присъда № 109 от 05.07.2023 г. постановена по НОХД № 1269/2022 г. на Районен съд - Сливен.
В искането и в съдебното заседание пред настоящата инстанция от осъдения и служебно назначения му защитник – адв.В. се поддържа довод, че не е знаел за съдебното производство, тъй като не е получил призовка за същото, което е основание за възобновяване и отмяна на постановената осъдителна присъда. Моли да му се намали наказанието.
Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 109 от 05.07.2023 г. постановена по НОХД № 1269/2022 г., Районен съд - Сливен е признал подсъдимия Р. К. Д. за виновен в извършено престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК като на основание чл.54, ал.1 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи при „строг“ режим както и наказание „Глоба“ в размер на 10 000 лева.
Така цитираната присъда не е преминала през инстанционен контрол и е влязла в сила на 21.07.2023 година.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от задочно осъдения за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие, което е своеобразна гаранция на визираната в чл. 5 т. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека и чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението му.
От друга страна, възможността задочно осъденият да поиска отмяна на постановената срещу него присъда зависи от неговата воля и не е свързано с пороци при постановяване на съдебния акт, тъй като смисълът на този институт е да се даде възможност на същия отново да участва този път лично в производството, но единствено и само когато това негово право е било нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Изключение е допустимо само в хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК, което в процесния случай не е налице. Видно от доказателствата по дело е, че осъденият Д. сам се е поставил в невъзможност да участва лично в образуваното срещу него съдебно производство пред районния съд.
От доказателствената съвкупност се констатира, че през 2021 г. е образувано досъдебно производство №514/2021 година по описа на РУ Сливен, вх.№2194/2021 г. на РП-Сливен срещу Р. К. Д.. Същият е бил привлечен като обвиняем с Постановление за това от 19.08.2022 г. за престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК. На посочената дата му е взета и мярка за неотклонение „подписка“, а на 11.10.2022 г. е разпитан като обвиняем. При определяне на мярката за неотклонение, обвиняемият е бил запознат със задълженията му свързани с това да не нарушава взетата мярка и да не променя местоживеенето си без разрешение като се явява при призоваване. Същевременно при разпита му пред органа на досъдебното производство е бил запознат с неговите права и е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването. Р. Д. е посочил и адрес за призоваване - гр. Я., общ. Б., ул. "Г.". Този адрес е посочен в обвинителния акт, а с разпореждането на съдията-докладчик е бил призован от там. На този адрес подсъдимият не е бил намерен, но К. А. Н. е подписал призовката като негов баща със задължение да я предаде на Д.. В тази връзка съдът е дал ход в разпоредителното заседание по чл.248, ал.1 НПК като основателно е приел, че е налице редовна процедура. Насрочено е съдебно заседание за 08.02.2023 г. като призовката отново е била получена от бащата Н., но подсъдимият не се е явил. Делото е било отложено за 05.04.2023 г. като подсъдимият е бил призован, но тъй като не е намерен на известния адрес е призован от с. К., общ. С. , където същият е бил карантиниран. На въпросния адрес Р. К. Д. не е открит поради което е била изискана справка за задграничните му пътувания, от която е станало ясно, че от 01.03.2023 година той не е напускал пределите на страната. В заседанието на 05.04.2023 година, съдът е допуснал правна помощ по отношение на подсъдимия и с протоколно определение №874/05.06.2023 година му е назначен служебен защитник – адв.Г. М. от АК-Сливен. Същевременно от данните по делото става ясно, че Д. е напуснал страната в посока Великобритания на 30.03.2023 година от „Аерогара София“.
При тези факти районният съд правилно е дал ход на делото в съдебно заседание в присъствието на назначен служебен защитник, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.
Следва да се има предвид, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия е възможност предоставена от НПК, разбира се, когато са налице предвидените предпоставки за това. Районен съд - Сливен е изпълнил процесуалните си задължения да осигури упражняването правото на Д. да участва в процеса, но последното не се е реализирало поради процесуалното поведение на подсъдимия към онзи момент. Не е за пренебрегване обстоятелството, че досъдебното производство е проведено с негово участие. Тоест, същият е знаел за това, че по отношение на него има образувано такова и за какво престъпление става дума като е бил уведомен за определената му мярка за неотклонение и, че няма право да променя местоживеенето си без да информира съответните органи за това и да вземе тяхното разрешение. Д. не се е съобразил с това свое задължение, което от своя страна е попречило и на последния да участва в съдебната фаза, въпреки усилията, които е положил съдът за неговото призоваване и откриване. Сам се е лишил от възможността да участва в процеса, което от своя страна води до извода, че не може да черпи права от недобросъвестното си поведение, което е довело до постановяване на присъда в негово отсъствие. Твърдението, че е бил извън страната, за да работи не оправдава поетото от него задължение да уведоми съответните органи за промяна на местопребиваването си. По този начин същият е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение като не сочи и наличието на някаква обективна причина, която да е възпрепятствала участието му в съдебното производство.
С искането си за възобновяване на производството осъденото лице моли и за намаляване на определеното му наказание. В тази връзка настоящото дело следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Б. за преценка, дали са налице основания за образуване на производство във връзка с разпоредбите на чл.424, ал1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК.
В производството пред настоящия състав адв.В. прави искане и за спиране изпълнението на влязлата в сила присъда, което безспорно е възможност предоставена като правомощие от разпоредбата на чл. 420, ал. 3 вр. чл. 423 НПК.
В процесния случай няма основания за спиране изпълнението на влезлия в сила съдебен акт. Посоченият мотив е, че има две деца, за които трябва да се грижи, което е било и причината да отиде да работи в Англия и е станало и основание за задочното му осъждане.
Следва да се има предвид, че основанието, което е посочено, а именно задочно разглеждане на делото довело до неговото осъждане, не може да бъде причина за спиране изпълнението на влязла в сила присъда, защото това е и предмета на настоящия процес. На следващо място още по-малки основания може да има и отбелязаното от осъдения, че следва да се грижи за децата си и да работи в Англия, тъй като последните представляват житейски, а не правни аргументи, които в никакъв случай не могат да бъдат законосъобразно основание за уважаване на искането за спиране.
По отношение на другите възражения направени в хода на съдебното производство пред ВКС от служебния защитник, същите се явяват ирелевантни и поради което този състав на ВКС няма да коментира.
По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. К. Д. за отмяна по реда на възобновяване на влязла в сила присъда № 109 от 05.07.2023 г. постановена по НОХД № 1269/2022 г. на Районен съд - Сливен.
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Б. за преценка, дали са налице основания за образуване на производство по чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.