Собственост на сдружение с нестопанска цел върху предоставени преди 1990 г. държавни имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 275

гр. София, 05.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 45/2024 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

С касационната жалба на Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ се обжалва въззивно решение № 1000/18.07.2023 г. по в.гр.д. № 2488/2022 г. на Апелативен съд – София. Твърди се, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и логическата връзка между тях, респ. превратно е тълкувал обсъдените такива, поради което изводите му са необосновани относно наведените от ищеца придобивни основания - по силата на закона чл.2, ал.4 ЗДС, а за сградите - и евентуално по силата на приращение, както и евентуално по давностно владение за земята и сградите. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което иска за собственост на земята и постройките в нея да се уважи, като се присъдят на ищеца и разноските по делото.

Ответната страна по касационната жалба–ответник и в производството община Видин, оспорва касационната жалба като неоснователна. Възразява, че направените от въззивния съд изводи за неоснователност на иска, са правилни. Моли решението да се потвърди.

В откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК, касаторът чрез пълномощници адв.Д. И. и адв.Д. П., поддържат касационната жалба.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК , приема следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 137/28.07.2022 г. по гр.д. № 222/2021 г. на ОС-Видин, е отхвърлен предявения от Сдружение „Съюз на българските автомобилисти” против община Видин, иск за признаване на Сдружението за собственик по силата на закона - чл. 2, ал. 4 ЗДС, евентуално въз основа на придобивна давност, на недвижими имоти: Къмпинг „Нора Пизанти”, с идентификатор 10971.511.117, с площ от 17 557 кв.м., номер по предходен план 5115, ведно с разположени върху имота сгради с идентификатори от 10971.511.117.1 до 10971.511.117.31, подробно описани по площ, етажи и предназначение. Съответно на този изход на спора, съгласно и определението по чл.248 ГПК с № 2729/31.10.2023 г., е осъден ищецът да плати на ответника 300 лв. разноски.

Въззивният съд, аналогично на първоинстанционния съд, е приел, че искът е неоснователен. Установено е следното от фактическа страна: В предложение № 54-3/3.07.1974 г. от председателя на изпълнителния комитет на ОНС-Видин до Комисията за земята при Министерски съвет- София е посочено, че в изпълнение на чл.18 ППЗООЗП и увеличените нужди на ОС на СБА от строителство на учебно-технически център, следва да се отчужди избраната от комисия площадка в местността „Нула редут”, с площ от 8 дка и с граници по приложена скица. От представено по делото Решение КЗ-15/30.07.1974 г. - т.28 се установява, че се отчуждава за нужди на Съюза на българските автомобилисти за строеж на учебно-технически център-Видин, необработваема земя 5 дка, от пета категория, на ТКЗС в същия град, при граници, посочени в приложена скица, като в изпълнение на същото, с Акт от 1978 г. е предаден процесният имот, с посочена местност „Нула редут”, Видин. Със Заповед № 535/15.06.1978 г. на ОНС е назначена комисия за определяне на площадки за къмпинг, и с решение на комисията от 22.06.1978 г. е постановено разширение на границите на къмпинг „Нора”, изток-басейн, север-спортна площадка на Техникум по строителство, запад- съществуващ къмпинг, юг- площадка на хранителен комплекс Ясените, и е посочено да се образува преписка за отреждане в ГНС-Видин. Представен е предварителен договор от 07.03.1979 г. между СД „Търговия”-Видин и ОС на СБА-Видин, с който ОС на СБА Видин се е задължило да изкупи от СД „Търговия” целият инвентар, принадлежащ към 12 броя бунгала и санитарен възел, находящи се в къмпинг „Нора Пизанти”. До изплащане на цената на инвентара, ОС на СБА се е задължило да го приеме на отговорно пазене, без право на ползване и да го държи на разположение на СД „Търговия”- Видин. Със Заповед № 528/11.06.1979 г. е наредено, че от месец юни 1979 г. къмпинг „Нора Пизанти”-Видин се категоризира във втора категория. С множество писма и докладни записки от СБА до ОНС - гр.Видин е отправяно искане за предоставяне на средства за изграждане на къмпинга. Видно от Учредителен протокол от 16.07.1992 г., Съюз на българските автомобилисти е учреден като сдружение с нестопанска цел. С договор от 30.07.1993 г. СБА е предоставило на „СУАБ СБА” ЕООД /регистрирано на 18.03.1993 г./, имущество за извършване от него на стопанска дейност, сред което и СБА-Видин. Пред община Видин е била образувана преписка за издаване на удостоверение за търпимост на строеж от Сдружение „СБА”-гр.София за къмпинг „Нора Пизанти”, по което е поставено Решение РД-02-11-816/30.07.2019 г., с което е прекратено административното производство, поради неотстраняване на нередовностите му и непредставяне на документ за собственост върху земята и сградите, като при проверка в архивните документи на община Видин не е открита Заповед на ОНС от 01.04.1979 г. за прехвърляне на собствеността. По делото е представено Строително разрешение № 213/16.008.1972 г., издадено от Началник техническо отделение, с което се разрешава на БАТК да построи автокъмпинг в парк „Нора Пизанти”, съгласно одобрен проект и ПСД. С Акт № 3215 за частна общинска собственост на община Видин, на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.3, ал.3 ЗОС, е актуван като общински имот с идентификатор 10971.511.117 по кадастралната карта на гр.Видин, западна складова зона, Къмпинг „Нора Пизанти”, целият от 17 552кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, с номер по предходен план 5115.

От заключение по съдебна експертиза, изготвено от в.л. Р. К., е установено, че процесните бунгала са заведени в баланса на СУАБ-СБА ЕООД-клон Видин, че са заплащани данъци от община Видин за процесния недвижим имот. От заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице арх. Г. А. се установява, че ПИ с идентификатор 10971.511.117, с площ от 17 552 кв.м. е разположен в Западна складова зона, с начин на трайно ползване : къмпинг-мотел. Номерът на имота е ПИ 6.5115 по кадастралния план на град Видин от 1984 г. В по-голямата си част повтаря очертанията на ПИ с идентификатор 10971.511.117, основно по северната, източната и южната си граница. Разлика има в северозападния ъгъл, където в ПИ с идентификатор 10971.511.117 е включена допълнителна площ около 340кв.м. В разписния лист в община Видин за ПИ 5115 не е записан собственик, документи за собственост или отстъпено право на строеж. Предназначението на терена по кадастралния план от 1984 г. за ПИ 5115 е къмпинг „Нора Пизанти”. При изготвянето на кадастралния план са нанесени 20 паянтови жилища-бунгала, две паянтови сгради, басейн и клозет. Имотът е бил ограден, с два входа от изток и запад и в него има изградена алейна мрежа от асфалтови пътеки, плочници, чешма и осветление. След 1984 г. три от паянтовите бунгала са съборени и са изградени нови три паянтови жилища-бунгала с плочник пред тях, четири масивни жилища, масивна сграда-ремонтна работилница, автомивка и паянтова сграда към басейна с плочник и бетонова площадка към нея. Двата строителни периода са ясно разграничени, защото са нанесени с различен цвят на картоните на кадастъра в община Видин. Отбелязано е, че в разписната книга към кадастралния план от 1984 г. не е описан имот - къмпинг „Нора Пизанти” и не са описани сгради или постройки. Няма посочен документ за собственост. В кадастралната карта на гр.Видин, ПИ с идентификатор 10971.511.117 е частна общинска собственост, застроен е с 31 сгради, от които 6 промишлени и 25 други сгради за обитаване. Сградите са построени в ПИ с идентификатор 10971.511.117, нанесени в кадастралната карта на гр.Видин, като сградите, нанесени в ПИ 5115 по кадастралния план от 1984 г. и по-късното попълване на кадастъра в него, са идентични. Вещото лице е заявило, че в описната книга за строителни разрешения не е намерило строително разрешение за този обект. Имотът първо е описан като земеделска земя, този терен е гора, залесена с тополи, с ясени и те са отразени на кадастралната карта. Описанието на местността е различна – къмпингът е в „Алимана”, а местност „Нула редут” е в началото на поземления вал, в близост до Ферибота. Като граници са посочени и шосе за ферибот, шосе Капитановци, което е на съвсем друго място и не касае процесния имот. От изслушаното заключение по СТЕ пред въззивната инстанция, изготвено от в.л. Ч., е установено, че се касае за две площадки - едната до пътя с.Капитоновци - ферибота, от която са отчуждени 5 дка земеделска земя, пета категория, и друга - къмпинг „Нора Пизанти”, за която се отнася и разширението. При разширението не се сочат площи, а се казва, че ще е на запад от съществуващ басейн до съществуващия къмпинг. За процесния имот не може да се проследи регулационен статут, тъй като за този район няма регулационен план и имотът не е регулиран, т.е. няма обособени парцели, в плана няма поставен номер. В предоставените на СБА 5 дка има само селскостопански сгради. Вещото лице е посочило, че отчуждените 5 дка не са в парк „Нора Пизанти”, не може да ги обособи, за да приеме, че към тях са придадени 12 дка. Отчуждените 5 дка не са част от парк „Нора Пизанти”, а се намират на 4 км от къмпинг „Нора Пизанти”.

Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетелите И. П. Р. и Л. И. Л.. Свидетелят И. П. Р. е дал показания, че работи в СБА от 1975 г. и знае, че къмпингът „Нора Пизанти” е бил на СБА, стопанисвал го е, имало е назначени служители, извършвана е поддръжка-ремонт, оборудване, закупуване на материали, организирани са бригади за ремонти. Имало е дървени бунгала, след което със средства на СБА са били построени и оборудвани масивни 5 бунгала. Към момента на разпита на свидетеля - 25.01.2022 г., имотът е ограден, има охрана, прави се инвентаризация всяка година, има служители. Не са имали проблеми с общината, а само са вземали разрешение за изсичане на изгнили дървета.

Свидетелят Л. И. Л. е дал показания, че работи в СБА от 1976 г. до момента на разпита му на 25.01.2022 г. Сочи, че в къмпинг „Нора Пизанти” е имало туристи, каравани. Всяка година са правели почистване, косене на трева, боядисване на оградата. Последните години е имало наемател, който е бил пазач и се е грижил за имота. Имало е площадка, където са се провеждали упражнения с курсистите, технически център, който се е използвал от СБА. Общината нямала общо с този имот.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна следното: Предявена е искова претенция по чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост върху процесния имот от „СБА” срещу община Видин. Ищецът е юридическо лице с нестопанска цел, което при действието на Конституцията на НРБ през 1971 г. е било със статут на обществена организация, която съгласно чл.14 и чл.20 е могла да притежава самостоятелно право на собственост за постигане на нейните цели, осъществяване на предоставени от държавните органи дейности, и за задоволяване на обществени интереси, каквито са били възложени на същата със съответните актове. При действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации, регистрирани по реда на ЗЛС, са били със статут на обществени организации. За разлика от държавните предприятия и организации, са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата. Същевременно обаче Конституцията е допускала държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползване за постигане на техните цели. Редът за предоставяне на държавни имоти за ползване от обществени организации и кооперации е бил регламентиран в чл. 33, а след отмяната му - в чл. 101 и сл. НДИ от 1975 г. (отм.). Съгласно НДИ от 1975 г. правото на ползване върху държавни имоти може да се отстъпва на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на ИК ОбНС. Направен е исторически преглед на държавната собственост по Конституцията от 1947 г. и на субектите, които могат да притежават собственост по Конституцията от 1971 г., както и уредбата след 1991 г. в Конституцията и ЗМСМА, разграничаваща държавната от общинската собственост, също и тълкуване на относимите разпоредби на ЗТСУ /отм./ - чл.63, ал.1, т.1 и чл.64, ал.1 и ал.2, относно отчуждаване на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на обществени организации, предвидени по ЗВП, от които е направен извод, че отчуждаването е само в полза на държавата, а не и в полза на обществените организации, на които се отстъпва право на строеж. Поради това въззивният съд е приел, че представеното строително разрешение № 213/16.08.1972 г. удостоверява разрешение за строеж върху отчуждена в полза на държавата земя, а не установява, че е учредено право на строеж върху държавна земя в полза на ищеца. Счетено е, че с Решение № КЗ-15/30.07.1974 г., дори и да се приеме, че са отчуждени 5 дка /макар и в различна от процесната местност, а именно в м. „Нула редут”/, то те са отчуждени в полза на държавата за осъществяване на мероприятие, а не в полза на СБА. В този смисъл е тълкувал и акта за разширение на къмпинга от 1978 г. – решението на комисията от 22.06.1978 г. да се образува преписка за отреждане в ГНС-Видин. Приел е още решаващият съд, че на ищеца е било предоставено да стопанисва имот, но не са налице данни за проведена процедура по чл.101 НДИ/отм./, тъй като няма представена заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота, което може да се приравни на отстъпено право на ползване върху държавен имот по реда и условията на чл.101 НДИ /отм./ Възражението, че заповед на ОНС от 01.05.1979 г. /01.04.1979г./ за прехвърляне на имота, която не е представена по делото, е била издадена, тъй като е цитирана в доклад на ОС на СБА, е счетено за неоснователно, тъй като същата не е посочена в документ, издаден от ответника, за да се приеме, че е била налична, а само в частен документ, издаден от ищеца, който се ползва от същия. Доколкото не е налице надлежен акт за отстъпване на право на ползване на имот по НДИ /отм./, то се явяват неприложими разпоредбите на чл.2, ал.4 ЗДС, аналогично на чл.2, ал.4 ЗОбС, на които въззивникът се позовава. За горния извод съдът е почерпил аргументи и от монографията на Витали Таджер „Правото на държавна социалистическа собственост в НРБ”, изд.”Наука и изкуство”, София 1975, стр. 193, за запазване от държавата на правото на собственост през времето, когато вещите й са в стопанисване от съответните ДЮЛ, респективно организации, които осъществяват стопанска дейност.

Относно възраженията във въззивната жалба за изграждането на постройки в имота, въззивният съд е приел, че не се установява да е било извършено изцяло със средства на ищеца, тъй като от изпращаните писма до съответните държавни и общински органи е видно, че организацията е изисквала отпускане на средства за осъществяване на строежите, като в тази връзка не следва да се кредитират показанията на свидетелите, които противоречат на писмените доказателства. Посочено е, че извършените дейности от обществената организация по използване и стопанисване на имота, съобразно предназначението му, не е довело до преминаване на правото на собственост върху същия в нейна полза, че издаването на разрешението за строеж в полза на СБА не е правен способ за придобиване на собствеността върху сградите в разглеждания случай. В допълнение е направено позоваване на заключенията на вещите лица по СТЕ, че не се установява и идентичност между първоначално отчуждения имот в полза на държавата от 5 дка в местността „Нула редут” за дейност на СБА, и процесния къмпинг, който се установява, че се намира на около 4 км от местността „Алимана” и именно който имот е бил разширен пред 1978 г.

По второто /евентуално/ наведено основание за придобиване на правото на собственост от ищеца - давностно владение, въззивният съд, с оглед забраната по Закона за собствеността през 1951 г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г./ за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост, изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. ЗЗ 1996 г. в сила от 01.06.1996 г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност, спирането на давностният срок с § 1 ДР ЗС и продължаването на срока на спирането до 31.12.2022 г., и решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд за обявяване за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. , е приел, че в случая не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР ЗИЗС /ДВ бр. 9/2018 г./, за противоконституционен. И следва да се разгледа наведеното основание за придобиване на собствеността въз основа на давностно владение, считано от 1996 г. Прието е, че от ангажираните по делото гласни доказателства не се установява, че ищецът е владял процесния имот като свой, тъй като макар свидетелят Р. е дал показания, че от 1975 г. знае, че къмпингът е стопанисван от СБА, имало е назначени служители, извършвана е поддръжка, ремонти, със средства на СБА е извършвано строителство, и свидетелят Л. да сочи, че служители на ищеца са извършвали поддръжка на къмпинга, почистване, косене на трева, боядисване на ограда, а в последните години има наемател, който е пазач и се грижи за имота, то тези показания не установяват осъществявано владение от страна на ищеца, с което явно да е демонстрирано, че имотът се владее от СБА като негова собственост. Позовал се е още съдът и на установеното по делото, че средствата за строеж и разширяване на обекта са предоставяни основно от държавните и общински органи. Въз основа на това е достигнал до извода, че не се установява да е изтекло давностно владение в полза на СБА, поради което е приел, че исковите претенции по чл.124 ГПК, предявени от СБА срещу Община-Видин, следва да се отхвърлят като неоснователни.

С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обощения въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в съвкупност и доводите на страните, като изложи свои мотиви по съществото на спора, за преценка съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 22/09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г., II г.о., решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ІІ т.о., решение № 16/09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на І г.о., т. 4 от ППВС № 7/1965 г. и т. 12 от ТР № 1 по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, доразвити в: решение № 92/22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ІV г.о., решение № 815/2010 г. по гр.д. № 1713/2009 г. на ІV г.о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ІV г.о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ІV г.о., решение по т.д. № 1106/2010 г. на ІІ т.о., решение по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о., решение по т.д. № 674/2014 г. на ІІ т.о., решение по гр.д. № 4704/2014 г. на ІV г.о., решение по гр.д. № 2623/2013 г. на ІV г.о., решение № 174/12.01.2011 г. по т.д. № 36/2010 г. на І т.о.

По правния въпрос настоящият касационен състав намира следното : Последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, вкл. и с посочената от касатора, са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество, както и относно правомощията на въззивния съд при действащия ГПК. Посочено е, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на доводите във въззивната жалба и отговора на същата всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 от ГПК. Тези разяснения се споделят от настоящия касационен състав.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, изложените от въззивния съд мотиви и фактите по делото, следва да се приеме, че обжалваното решение, макар и валидно и допустимо, е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК), довело до необоснованост на решаващия извод, че ищецът не е собственик на процесните поземлен имот и сгради в него, по силата на закона. С исковата молба, ищецът е посочил, че е собственик на процесния поземлен имот и сградите в него, предмет на исковата претенция, като придобити от него по силата на закона, поради това, че поземленият имот е бил отреден и предназначен за нуждите на сдружение СБА, за изпълнение целите на това сдружение поетапно в периода 1974 - 1978 г., като част от сградите са били предадени с терена, а други - изградени от сдружението в периода 1979-1983 г. Посоченото от ищеца, че част от терена е бил отчужден за нуждите на сдружението, е описание на едно от обстоятелствата, от които ищецът извлича твърдението си за предоставянето на терена за нуждите на изграждане на къмпинг. Едновременно с това обстоятелство, ищецът сочи за целия терен на къмпинг „Нора Пизанти“- първоначален и разширен в последствие, че е бил предоставен, предаден, на сдружението до към 1978 г. с част от сградите, както вече бе посочено по-горе, които твърдения именно очертават сочения от ищеца придобивен способ. Ищецът изрично се е позовал още с исковата молба на разпоредбите на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 2, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ в действаща редакция, според които не са държавна или общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата или общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, от които ищецът е извел придобивното си основание, за което основание сочи, че не е било необходимо изричен акт за прехвърляне на имуществото. В практиката на ВКС по приложението на горепосочените разпоредби се приема (решение № 41/09.07.2020 г. по гр. д. № 1607/2019 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 619/06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009 г. и решение № 730/25.07.2011 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, първо г. о.), че макар при действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации, да са били със статут на обществени организации, и за разлика от държавните предприятия и организации, да са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата, то на същите, извън прехвърлянето им в собственост на недвижим имот от държавата по реда на чл. 18 ЗС, е допустимо държавни имоти да им бъдат предоставяни за ползуване за постигане на техните цели. Поради това, в хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗДС, доколкото юридическите лица с нестопанска цел са включени в персоналния обхват на специалната норма на чл. 2, ал. 4 ЗДС наред с търговските дружества, следва, че законодателят третира предоставените им за ползване по реда на НДИ /отм./ държавни имоти по същия начин, както и тези, включени в капитала на преобразуваните търговски дружества. При липса на изрична законодателна уредба, която да сочи, че тези имоти стават собственост на юридическите лица с нестопанска цел, този извод може да бъде направен по тъкувателен път по аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОбС в последната редакция след изменението в ДВ, бр.101/2004 г., съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. След като държавните имоти, предоставени на юридическото лице с нестопанска цел по реда на НДИ /отм./, по силата на закона не са нито държавна, нито общинска собственост, следва да се приеме, че са станали собственост на юридическото лице по силата на законовата норма на чл. 2, ал. 4 ЗДС, като регламентираща един от другите способи за придобиване на право на собственост, посочен в чл. 77 ЗС, без да е необходим нарочен акт за прехвърляне на собствеността върху предоставеното имущество. В настоящия спор въззивният съд правилно е приел, че ищцовото сдружение Съюз на българските автомобилисти /СБА/ е ЮЛ с нестопанска цел, което при действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. е било със статут на обществена организация, и като такава съгласно чл. 14 и чл. 20, е могла да притежава както самостоятелно право на собственост, така и на същото е допустимо да бъдат предоставяни държавни имоти за ползване за постигане целите на организацията. Неправилен е обаче изводът, че не е доказано предоставяне на сдружението на ползването на процесния къмпинг по реда на НДИ /отм./ като препоставка за приложение на чл. 2, ал. 4 ЗДС, тъй като същият е формиран при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да са обсъдени всички въведени във въззивната жалба доводи и без да е извършен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на който да направи самостоятелни изводи кои правнозначими за спора факти се приемат за установени. Направените от касатора оплаквания в тази насока са основателни. По настоящето дело няма пряко писмено доказателство, установяващо надлежен акт за отстъпване правото на ползване на имот по НДИ /отм./- цитираната в частни документи (две докладни записки от ОС на СБА-гр.Видин до ИК на ОНС-гр.Видин, представени с исковата молба) заповед от 1.05/04/.1979 г. на ИК на ОНС за предоставяне къмпинг „Нора“ на сдружението, не е представена по делото. Но по делото са събрани множество косвени писмени доказателства, които, преценени в съвкупност с гласните доказателства и с констатациите на вещите лица по експертизите, водят на еднозначен и несъмнен извод, че процесният имот и наличните сгради в него, са били предоставени на ищеца /респ. на неговия праводател/ още преди 1990 г. за нуждите на дейността на ищцовото сдружение. Липсата на формалния акт за предоставяне правото на ползване по действащата към онзи момент нормативна уредба, обаче, не е пречка фактът на предоставянето може да се установява с всички допустими доказателства, от които пряко или косвено може да се направят изводи за неговото осъществяване (решение № 147/19.07.2010 г. по гр.д. № 7/2009 г. на ВКС, I г.о.). Въпросът за възможността да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт не само чрез преки, но и чрез косвени доказателства, има свое трайно разрешение в практиката на Върховния касационен съд, според която косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но в съвкупност служат за установяване без съмнение на основния факт - Решение № 63 от 20.07.2018 г. по гр. д. № 1781/2017 г. на І г.о., така и Решение № 50109/12.10.2023 г. по гр. д. № 1140/2022 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 226 по гр. д. № 921/2010 г. по описа на ІV г.о., Решение № 60197/23.11.2021 г. по гр. д. № 636/2021 г. на ВКС, III г.о. Горните разрешения се споделят от настоящия състав и са приложими към настоящия спор. В случая въззивният съд не е отдал относимото за спора правно значение на приетото във въззивното производство строително разрешение № 213/16.08.1972 г., ценено в съпкупност с другите приети, и необсъдени от съда, писмени доказателства. С това строително разрешение на Българският автомобилен и туринг клуб /БАТК/, е разрешено да построи автокъмпинг в парк „Нора Пизанти“, гр.Видин, съгласно одобрен проект и ПСД. Поради това доказателството за предоставен на СБА друг терен с площ 5 дка в м.Нула редута, не може да доведе до извод, че не целия процесен имот е предоставен на ищеца, доколкото с исковата молба ищецът се позовава на предоставяне на целия терен на къмпинга на сдружението за изпълнение на неговите цели, и именно това предоставяне и ползване по предназначение е от значение са сочения от ищеца придобивен способ по чл. 2, ал. 4 ЗДС. Също така въззивният съд не е обсъдил други писмени доказателства, от които се установява, че БАТК е създаден като обществена организация със седалище гр.София (решение по протокол „А“ № 95 на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 11.04.1957 г. , р.V), на която са възложени задачи, сред които да съдейства за развитие на международния автомобилен туризъм (Разпореждане № 843/25.07.1957 г. на Министерски съвет, сред които по т.1, а/), като му е разрешено да създава своя материална база-къмпинги, мотели и други за обслужване на чуждестранните и нашите автомобилисти като е указано на министерствата, ведомствата, обединенията, предприятията, народните съвети, кооперациите и обществените организации, които притежават автомобилен парк или имат отношение към автомобилизма, да подпомагат със средства, материали и имущества развитието на цялостната дейност на БАТК (Разпореждания на Комитета за стопанска координация № 246/01.1969 г. , т.1 и т.8). С решения на Петата национална конференция на БАТК 24-25.03.1972 г., е направено преименуване на БАТК на Съюз на българските автомобилисти /СБА/, приети са и промени в Устава на СБА, като дейността по развитие на вътрешния и международен туризъм остава като задача на организацията, както и тази да изгражда, подобрява и разширява материалната си база за по-нататъшно развитие на дейностите си - /Уставите на СБА от 1977 г., 1982 г./. С ПМС № 79/4.10.1976 г. за по-нататъшно подобряване дейността и развитието на материалната база на СБА, е разрешено на СБА за нуждите на международния и вътрешния туризъм с моторни превозни средства, да организира собствена материална база- къмпинги, мотели, сервизи …, както и да използва на договорни начала материална база на стопански организации и ведомства (чл.2/2/), и е указано на ведомствата, ИК на народните съвети, стопанските организации и други посочени съюзи, в рамките на своята компетентност да вземат мерки и съдействат за ускорено изграждане, подобряване и разширяване на материланата база на СБА през VІІ-та петилетка (чл.9/1/), като средствата за изграждане материалната база и доставка съоръженията за нея се осигурят в рамките на лимитите за капитални вложения през VІІ-та петилетка на СБА, министерство на народната просвета, ДКМС и народните съвети, за което да се изготви план-програма по срокове, окръзи и градове и се утвърди до 30.11.1976 г. от Държавния комитет за планиране (чл.9/3/). С решения на Съвета по архитектура и благоустройство към ОНС-Видин е одобрен проекта/ген.план/ на къмпинг „Нора Пизанти“ с бележки по схемата за влизане и излизане / по т.4 от протокол № 14/15.11.1979 г./, и е съгласуван проект за туристическа кухня и санитарен възел в къмпинг „Нора Пизанти“, Видин, със забележки / по т.3 от протокол № 3/22.02.1980 г./. С множество писма, докладни записки от СБА до ОНС-гр.Видин от 1980 г., е отправяно искане за предоставяне на средства за изграждане на къмпинга, от които е видно, че от 1979 г. е започнало неговото подобряване с направа на ограда, вътрешни комуникации, предстоящо закупуване на 10 нови бунгала, изграждане на туристическа кухня и 2 санитарни възела. В периода 1988-1990 г. общинският съвет на СБА-Видин като работодател, е сключвал трудови договори с лица за работа в къмпинг „Нора“, гр.Видин, като управител, зам.управител, администратор. Тези необсъдени доказателства следва да се ценят в съвкупност с другите, цитирати от въззивния съд писмени доказателства : Протокол от 22.06.1979 г. на Комисия при ОНС-Видин, назначена по чл. 9 от Правилника за опазване на обработваемата земя и пасищата, по искане на СБА-Видин и ОУ на МВР, с което е взето решение за разширение на къмпинг „Нора“ при граници: изток-басейн, север-спортна площадка на Техникум по строителство, запад-съществуващ къмпинг, юг- площадка на хранителен комплекс Ясените, и е посочено да се образува преписка за отреждане в ГНС-Видин, писмо, видно от което през 1979 г. СД „Търговия”-Видин се е съгласило да прехвърли на СБА-Видин безвъзмездно и след одобрение на ОНС, 12 бр. бунгала и санитарен възел в къмпинг „Нора пизанти“ –Видин, както и да продаде инвентара на същите срещу заплащане, Заповед № 528/11.06.1979 г., по повод писмо на САБ-Видин, с която е определена от месец юни 1979 г. втора категория на къмпинг „Нора Пизанти”-Видин. От други необсъдени.

Горните обстоятелства за експлоатирането и поддържането на къмпинг „Нора Пизанти“ от СБА се подкрепят и от показанията на свидетелите И. П. Р. и Л. И. Л., двамата работели в къмпинга от 1975-76 г., вторият и към момента на разпита му работи в СБА. Също така заключението по СТЕ на вещото лице Г.А. установява, че по кадастралния план от 1984 г. на гр.Видин имотът на къмпинга е 5115, като двата строителни периода в имота- преди и след 1984 г. са ясно разграничени, защото постройките са нанесени с различен цвят на картоните на кадастъра в община Видин. Вещото лице А. дава заключение, че в кадастралната карта на гр.Видин нанесеният ПИ с идентификатор 10971.511.117 в по-голямата си част се припокрива с имот 5115 по кад. план от 1984 г. /по северна, източна и южна граница/, разликата е в северозападния ъгъл, където е включена площ от 340 кв.м. в ПИ по кадастралната карта. В ПИ с идентификатор 10971.511.117 е застроен с 31 сгради, от които 6 промишлени и 25 друг вид сгради за обитаване, като според вещото лице А. сградите, нанесени в ПИ по кадастралната карта, и тези, нанесени в ПИ по кадастралния план от 1984 г. / вкл. и с по-късното им попълване в него/, са идентични.

Всички горепосочени доказателства, преценени заедно, недвусмислено сочат, че на СБА, вкл. и на праводателя му БАТК, е било предоставено преди 1990 г. за ползване държавно движимо и недвижимо имущество – земя и постройки, представляващи къмпинг „Нора Пизанти“ в гр.Видин, че същият къмпинг е бил изграден към 1990 г., че теренът за този къмпинг с това предназначение е нанесен в кадастралния план на гр.Видин от 1984 г. като имот 5115, който факт е особено значим с оглед установяване, че преди започване процеса на раздържавяване, къмпингът е бил изграден. За имота на къмпинга, нанесен в кадастралния план от 1984 г. в разписния лист към плана не е записан собственик, което обосновава собствеността върху имота да е държавна по аргумент от чл.6 ЗС в редакцията към изм. ДВ. бр.31 от 17 април 1990 г., доколкото няма данни за друг собственик, респ. и постройките по силата на приращението - чл.92 ЗС, следват собствеността върху земята. Именно косвено установените факти относно целите и задачите на БАТК и на САБ, строителното разрешение на БАТК да изгради къмпинг „Нора“, решението за неговото разширяване, отреждането на терена както по кадастралния план от 1984 г., така и предназначението му по действащата кадастрална карта, за къмпинг, налагат извода, че имотът е бил отреден и предоставен за изпълнение на възложените от държавата на СБА/БАТК/ като обществена организация, функции по развиване на международния и вътрешния туризъм с моторни превозни средства, застроен е бил с предвидените за тази дейност сгради, бил е стопанисван, подобряван и експлоатиран от БАТК и правоприемникът му СБА в периода от 1974 г. нататък с това му предназначение, поради което след влизане в сила на действащата Конституция на Република България, и на ЗДС и ЗОбС, при разделянето на държавната собственост на такава на държавата, общините, кооперациите и ЮЛ с нестопанска цел и другите ЮЛ, процесната земя и сгради в нея, са станали собственост на СБА съгласно чл.2, ал.4 ЗДС, по изложените по-горе съображения за приложимостта на тази норма към настоящия спор.

Този извод не се разколебава от факта, че за част от постоените в имота сгради има данни финансирането да не е само със средства на ищцовото сдружение, тъй като за придобивния способ по чл.2, ал.4 ЗДС това не е от значение. Констатираната разлика в площта на имота по КККР, одобрени 2008 г., не се отразява върху извода за притежаването му от ищеца, доколкото е налице съвпадение с имот 5115 по кадастралния план от 1984 г. поне от три страни, предназначението на имота също е за къмпинг по КК, ограден е с масивна ограда (СТЕ на в.лице Ч.), а и площта не е решаващ индивидуализиращ белег. Опровергано е по делото следователно, възражението на общината, че поземленият имот с идентификатор 10971.511.117 е частна общинска собственост. За съставеният от ответната община АЧОбС следва да се посочи, че вписаното в него основание по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС, респ. чл.3, ал.3, е общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска, поради което липсата на посочен в акта конкретен придобивен способ, т.е конкретно фактическо основание за придобиване на собствеността, изключва легитимиращото му действие - ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/, и следователно актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени

Предвид изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила относно преценка на събраните доказателства и нарушение на материалния закон, и следва да се отмени. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение следва да се постанови друго по съществото на спора, с което искът на касатора бъде уважен на предявеното като главно придобивно основание по чл.2, ал.4 ЗДС, което изключва произнасяне по заявеното евентуално такова по чл.79 ЗС-придобивна давност.

При този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 ЗС, на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции, съгласно представяните в срок списъци по чл.80 ГПК и доказателствата за тях, така : 7036,37 лв. за първата, 6470 лв. за въззивната, и 12 498,18 лв. за касационната, общо 26 004,55 лв. Възраженията на ответната община пред първата и въззивна инстанции за прекомерност на адвокатското възнаграждение, са неоснователни. С определението на първоинстанционния съд от 24.03.2021 г., по реда на чл.70, ал.3 ГПК е определена цената на иска за сградите на общо 11 000 лв., която заедно с данъчната оценка на поземления имот като цена на иска за него (162 636,80 лв.), възлиза общо на 173 636,80 лв. Според нея минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г на ВАдвС е 5002,74 лв. (в приложимата редакция към изм. ДВ, бр.68/31.07.2020 г. за представените в първоинстанционното и въззивно производство договори за правна помощ от 2.12.2021 г. и 10.08.2022 г.). Заплатените по 4800 лв. за адвокатско възнаграждение, са под този минимален размер. Липсва основание за последващото им намаляване в контекста на решение С-438/22 на СЕС, според което при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.78 ГПК, съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото тези минимални размери по наредбата служат като ориентир за преценка справедливия размер на разноските, който да се възложи на загубилата страна. Заплатените размери в случая за двете инстанции са под минималните по наредбата на ВАдвС, и не се явяват прекомерни, съпоставени с извършената работа от адвоката по защита на представаната страна, делото се отличава с фактическа и правна сложност, събрани са множество доказателства, вкл. и във въззивната инстанция. За касационното производство няма възражение от ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК до приключване на устните прения. Сумата общо 26 004,55 лв. се превалутира съгласно ЗВЕРБ на 13 295,92 евро.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 1000/18.07.2023 г. по в.гр.д. № 2488/2022 г. на Апелативен съд – София, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Видин, ЕИК 000159508, адрес гр.Видин, пл.“Бдинци“№ 2, че Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, ЕИК 000691030, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано‘№ 3, е собственик на основание чл.2, ал. 4 от ЗДС, на следните недвижими имоти по кадастралната карта и регистри на гр.Видин, одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на изп.директор на АГКК : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10971.511.117, с площ от 17 557 кв.м., предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : за къмпинг, мотел, номер по предходен план : 5115, съседи : 10971.511.104, 10971.511.105, 10971.91.56, 10971.91.58, 10971.511.109, 10971.91.57, ВЕДНО и със следните разположени върху имота сгради:

Сграда с идентификатор 10971.511.117.1, застроена площ 170 кв.м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.2, застроена площ 14 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.3, застроена площ 15 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.4, застроена площ 14 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.5, застроена площ 16 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.6, застроена площ 16 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.7, застроена площ 15 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.8, застроена площ 14 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.9, застроена площ 15 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.10, застроена площ 15 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.11, застроена площ 16 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.12, застроена площ 16 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.13, застроена площ 15 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.14, застроена площ 13 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.15, застроена площ 8 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.16, застроена площ 13 кв.м, брой етажи 1, предназначение за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.17, застроена площ 9 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.18, застроена площ 9 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.19, застроена площ 9 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.20, застроена площ 9 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.21, застроена площ 9 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.22, застроена площ 10 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.23, застроена площ 27 кв.м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.24, застроена площ 28 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.25, застроена площ 31 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.26, застроена площ 29 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.27, застроена площ 30 кв.м, брой етажи 1, предназначение: за друг вид сграда за обитаване;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.28, застроена площ 25 кв.м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.29, застроена площ 28 кв.м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.30, застроена площ 31 кв.м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;

Сграда с идентификатор 10971.511.117.31, застроена площ 34 кв.м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;

ОСЪЖДА община Видин да заплати на Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ общо сумата 13 295,92 евро (равностойност на 26 004,55 лв.) разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: