Намаляване на застрахователно обезщетение при превишена скорост на загинал водач

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

Гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 698 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3416 от 16.12.2024 г. по т. д. 698/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 228 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 355/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 239/22.05.2023 г. по гр. д. № 755/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта, с която ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъден да заплати на всеки от ищците К. С. Р. и П. В. Р. разликите над сумите 135 000 лв. до присъдените 180 000 лв., или сумите от по 45 000 лв. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син В. П. В., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. около 14.45 часа в [населено място], на път III-504, километър 17­120 между товарен автомобил „МАН М07“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. К. Т., и мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. П. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2022 г. до окончателното плащане на задължението, и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът, „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, поддържа, че въззивното решение в допуснатата до касация част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като необосновани и противни на закона изводите на въззивния съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Излага, че поведението на пострадалия мотоциклетист е било неправомерно – движел се е с превишена скорост, поради което излизайки от завой не е могъл да възприеме навреме завиващия наляво товарен автомобил и спре, а вместо това се е ударил с висока скорост в него, от което е настъпила смъртта му. Поддържа, че при доказаното нарушение на правилата за движение от пострадалия мотоциклетист и доказаната връзка между поведението му и настъпилото ПТП въззивният съд е следвало да отчете ј принос на същия и с този размер да намали определените обезщетения за двамата ищци – негови родители. Сочи, че съпричиняването се установява от събраните по делото доказателства, които само формално са обсъдени от въззивния съд. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено в допуснатата до касация част и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени за разликите над 135 000 лв. до присъдените 180 000 лв., или всеки за сумата 45 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответниците по касация, К. С. Р. и П. В. Р., оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат, че не е налице поведение на техния близък, което да се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което намират възражението на ответника по спора за съпричиняване на вредите за неоснователно. Излагат, че съобразно събраното по делото заключение по КСАТМЕ критичната ситуация е възникнала, когато водачът на товарния автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, е започнал да извършва завой наляво, като в този момент синът им, независимо от скоростта, с която се е движил при управление на мотоциклет в насрещната посока на движение, не е имал възможност да предотврати удара. Изтъкват, че за него ударът е бил непредотвратим и непредвидим, независимо от скоростта му на движение. Сочат, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на товарния автомобил, който преди да започне да извършва маневрата завой наляво е следвало да се увери, че няма насрещно движещи се МПС, което не е сторил. Оспорват доводите на насрещната страна, че движението на мотоциклетиста с превишена за пътния участък скорост се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, като поддържат, че възможността за избягване на удара се изчислява винаги от момента на възникване на критичната ситуация, както и че предвид доказаните обективни факти, че тежкотоварният автомобил е спрял в платното за насрещно движение, а не е продължил, е нямало как ударът да бъде избегнат и при управление на автомобила с разрешената за пътния участък скорост. По тези доводи молят решението да бъде оставено в сила в допуснатата до касация част. Претендират присъждане на разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Относно предпоставките за приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че предвид липсата на подадена въззивна жалба първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени за сумите от по 90 000 лв. за всеки от ищците, поради което същите следва да бъдат счетени за доказани по основание.

По спорния между страните въпрос за справедливия размер на обезщетението за търпените от ищците неимуществени вреди е посочил, че съобразява възрастта на В. П. В. (27 години към момента на пътнотранспортното произшествие); внезапното и неестествено настъпване на неговата смърт; обстоятелството, че е бил единствено дете на ищците К. С. Р. и П. В. Р.; родствената близост, установените обич и привързаност между тях; възрастта на К. С. Р. и П. В. Р. към датата на инцидента (съответно 47 години и 50 години); цялостното негативно отражение на събитието върху емоционалното състояние на ищците; конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на злополуката; преобладаващата съдебна практика при сходни случаи, и приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на К. С. Р. и П. В. Р. вследствие смъртта на техния син В. П. В. при пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. е в размер на по 180 000 лв. за всеки един.

По въведеното от ответника възражение за намаляване на обезщетенията предвид съпричиняване на вредоносния резултат от починалия В. П. В. въззивният съд е подчертал, че при извършено граматическо и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се налага изводът, че за да има принос на пострадалия към щетата е необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Изтъкнал е, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува, когато с поведението си увреденият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, в който случай виновно действащото лице следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от постъпките на увредения. Допълнил е, че с отчитането на съпричиняването се цели да се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.

Като относими към възражението въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства при разпита на свидетеля И. К. Т., управлявал товарен автомобил „МАН М07“, с рег. [рег.номер на МПС] , при настъпване на пътнотранспортното произшествие, съобразно които: камионът бил натоварен с четири тона зърно; след навлизане в [населено място], на първата пресечка вляво, спрял, погледнал в огледалата за странично виждане и предприел маневра завой вляво; не е възприел визуално или слухово мотоциклета преди настъпване на удара; в момента, в който предприел завой, усетил удара и спрял автомобила на място.

Въззивният съд е основал решаващите си изводи на събраното по делото заключение по КСАТМЕ, което е приел за обосновано. Посочил е, че от заключението се установява, че произшествието е настъпило на 02.07.2022 г. около 15.00 часа на кръстовище в северния край на [населено място] между третокласен път III­504 (село Самоводене - [населено място]) при километър 17+120 и напречна улица без име, ориентирана в посока изток-запад; в източната лента, в посока [населено място], на север, се движил мотоциклет марка „Хонда“, модел „CRB 600 RR“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. П. В., а в противоположна посока в западната лента, в посока [населено място], на юг, се е движил товарен автомобил марка „Ман“, модел „М07“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. К. Т.; северно от кръстовището участъкът от третокласен път III-504 е прав, а южно от кръстовището - крива на плавен десен завой в посока центъра на селото с радиус над 215 метра; в района на реализиране на инцидента максимално разрешената скорост е 50 км/ч, като мотоциклетът се е движил с около 73 км/ч, а товарният автомобил - с 34 км/ч; видимостта между двамата водачи се е открила, когато товарният автомобил се е намирал на 26 метра от мястото на удара, а мотоциклетът - на 58,2 метра; разстоянието между водачите е около 85 метра; при настъпване на сблъсъка товарният автомобил е навлязъл частично с предните си колела в източната лента, предназначена за насрещно движение, предната му част е насочена в посока югоизток под ъгъл 26 градуса спрямо оста на платното за движение; преди възникване на произшествието мотоциклетът е разположен в средната част на източната лента за движение на път III-504; при удара предната част на мотоциклета е насочена в посока север, успоредно на оста на платното за движение. Въззивният съд е кредитирал извършените изчисления от експерта инж. М. Р. и приел за обоснован извода му, че водачът на товарния автомобил е предприел маневрата завиване наляво, без да преустанови движението си, а не от състояние на покой, както сочи в своите показания. Счел е, че водачът на товарния автомобил не е забелязал движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклет или при условие, че го е възприел, не се е съобразил с неговите местоположение и скорост на движение; при достигане на около девет метра от мястото на удара е предприел маневра завиване наляво към улицата на изток; траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях - първоначално влизат в контакт предната броня в лявата част на товарния автомобил, достигайки до лявата степенка на кабината на автомобила, и предната лява част на мотоциклета в областта на предния ляв амортисьор на последния; вследствие на сблъсъка водачът на мотоциклета изхвърча напред и вляво на около 7,8 метра от мястото на удара, пада в тревната площ северозападно от кръстовището.

Въззивният съд е посочил, че критичната ситуация е настъпила при промяната на посоката на движение на товарния автомобил за предприемане на маневрата завиване наляво и насочване към лентата за насрещно движение, в който момент приблизително неговият водач е възприел опасността. Изтъкнал е, че в приетото заключение по КСАТМЕ се сочи, че причини за реализиране на пътнотранспортното произшествие са: от една страна - грешната преценка от страна на водача на товарния автомобил на скоростта на насрещно движения се мотоциклет; неспазване на задължението от негова страна да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и предприемане на маневра завиване наляво, при която отнема предимството на движения се направо мотоциклет, а от друга страна - движението на водача на мотоциклета със скорост над максимално разрешената за населеното място - 50 км/ч. Посочил е, че предвид заключението на експерта в хипотеза, при която мотоциклетът се е движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, при откриване на видимостта между двамата водачи и разположението на моторните превозни средства е било същото, произшествието е нямало да се реализира, като по време на откриване на видимостта водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати инцидента чрез спиране при своевременно възприемане на мотоциклета.

Въззивният съд се е позовал на дадените обяснения в съдебно заседание от вещото лице инж. М. Р., че при извършване на огледа на местопроизшествието товарният автомобил е бил разположен частично в лентата за движение на мотоциклета; липсват обективни данни за сигнализиране на маневрата завиване наляво от страна на водача на товарния автомобил; критичната ситуация настъпва, когато мотоциклетът се намира на двадесет метра от мястото на удара; при условие, че към този момент мотоциклетистът се движи с 50 км/ч, ударът е неизбежен, двете превозни средства не могат да се разминат; при предприемане на спиране от страна на водача на товарния автомобил също би последвал удар при движение на мотоциклета с 50 км/ч - автомобилът ще спре в лентата на движение на мотоциклета, както е в случая; хипотетично въз основа на изчисленията при управление на мотоциклета с 50 км/ч при откриване на видимостта между двамата водачи, продължаване на движението на товарния автомобил моторните превозни средства са щели да се разминат, но водачът на товарния автомобил е предприел завиване и е спрял в момента на удара, а водачът на мотоциклета се е движил с по-висока скорост.

При гореобсъдените събрани по делото доказателства въззивният съд е приел, че с поведението си водачът на товарния автомобил е нарушил чл. 25, ал. 2, изречение първо ЗДвП - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, или И. К. Т., управлявал товарен автомобил „МАН М07“, с рег. [рег.номер на МПС] , е бил длъжен да пропусне мотоциклета, който се е движил в насрещната пътна лента. Посочил е, че в чл. 20, ал. 2, изречение второ ЗДвП е визирано, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Счел е, че критичната ситуация при процесния инцидент е настъпила при промяната на посоката на движение на товарния автомобил за предприемане на маневра завиване наляво и насочване към лентата за насрещно движение, от който момент водачът на мотоциклета е имал задължение да намали скоростта или в случай на необходимост да спре. Подчертал е, че е установено по несъмнен начин, че дори да се е движил с 50 км/ч при възникване на опасността за движението, В. П. В., управлявал мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. [рег.номер на МПС] , не е могъл да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, с което е обосновал извода си, че В. не е нарушил с поведението си чл. 20, ал. 2, изречение второ ЗДвП, и е счел възражението за намаляване на обезщетенията на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД за неоснователно.

По тези мотиви е постановил обжалвания резултат.

По правния въпрос:

По въпроса е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, с която се приема, че предвид нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Счетено е, че е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Съдебната практика е константна и е намерила отражение и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 78/10.07.2014 г. по т. д. 1982/2013 г. по описа на ВКС, I TO, решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. 762/2010 г. по описа на ВКС, II TO, решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. 3540/2013 г. по описа на ВКС, I TO, решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. 172/2011 г. по описа на ВКС, II TO, и много други, с които е прието, че при преценка основателността на сезирало го възражение за съпричиняване съдът е длъжен да обсъди поведението на пострадалия, да прецени дали последното се намира в причинна връзка с настъпване на злополуката и с търпените вреди. Досежно степента на приноса съдът следва да съпостави поведението на увредения с това на делинквента, като отчете тежестта, вида и броя на нарушенията, довели до настъпване на вредоносния резултат, включително реалния принос на всяко нарушение за реализирането на увредата. Приносът на пострадалия в настъпване на увредата следва да е винаги конкретен, поведението му следва да се намира в причинна връзка, като е без значение дали същото е виновно. Преценката следва да е конкретна за всеки конкретен случай и да е обоснована от установената от съда фактическа обстановка и механизъм на деликта.

Настоящият състав на съда споделя горецитираната практика и дадения със същата отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е валидно и допустимо в допуснатата до касация част, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи.

Въззивният съд в нарушение на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и горецитираната практика по приложението му не е обсъдил доказаното по делото поведение на пострадалия В. П. В., изразяващо се в управление на мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на чл. 21 ЗДвП със скорост над максимално разрешената за пътния участък - в населено място - до 50 км/ч. Съобразно фактическите изводи на въззивния съд скоростта на движение на мотоциклетиста е била около 73 км/ч, в който смисъл е и даденото заключение от експерта инж. М. Р., основано на специалните му знания и осъществени от последния изчисления, което е и неоспорено от страните. В отклонение от цитираната практика на ВКС въззивният съд не е съобразил това конкретно доказано нарушение на правилата за движение от пострадалия, а е обсъдил избраната скорост за движение от В. единствено в контекста на изпълнение на друго вменено с нормата на чл. 20, ал. 2, изречение второ ЗДвП задължение на водачите - да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Въззивният съд формално се е позовал на категоричния извод на експерта по събраната и неоспорена от страните КСАТМЕ, че ако мотоциклетистът В. се бе движил с разрешената за пътния участък скорост, то пътното транспортно произшествие не би настъпило, но не е обсъдил последния в контекста на вменените му с цитираната практика на ВКС задължения при произнасяне по сезиралото го възражение за съпричиняване да отчете дали и как поведението на пострадалия се намира в причинна връзка с настъпилите вреди. Видно от подробно обоснованите с приетото писмено заключение изводи на експерта, включително основани на извършените от последния изчисления, ако мотоциклетистът се бе движил с максимално разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч, то тежкотоварният автомобил е щял да завърши извършваната маневра завой наляво и да напусне платното за движение на мотоциклетиста, преди последният да достигне до мястото на маневрата, респективно автомобилите са щели да се разминат и до произшествието не би се стигнало. Експертът е потвърдил категоричния си извод в тази насока и с депозираното допълнение на заключението по КСАТМЕ, възпроизведено в мотивите на въззивния съд, че причините за реализиране на процесното ПТП са две: поведението на водача на товарния автомобил, който грешно е преценил скоростта на насрещно движещия се мотоциклет и не е спазил задължението си да го пропусне, а е предприел маневра завиване наляво, отнемайки предимството на мотоциклетиста, от една страна, и от друга поведението на водача на мотоциклета, който се е движил със скорост над максимално разрешената. В този смисъл са и дадените обяснения и разяснения от експерта при разпита му в о.с.з. на 24.04.2023 г.

Необосновани са възраженията на ответниците по касация, че доказаното нарушение на правилата за движение от пострадалия не се намира във връзка с настъпилото ПТП и вреди от пътния инцидент, доколкото основаните на научните правила изводи на експерта и изчисленията на последния са категорични, че при управление на мотоциклета с разрешената скорост от 50 км/ч пътният инцидент не би настъпил, или връзката между нарушението на пострадалия и настъпилите за същия вреди от пътното произшествие е пряка, непосредствена и категорично доказана по делото. Не почиват на изводите на експерта, а и на събраните гласни доказателства при разпита на свидетеля Т., управлявал тежкотоварния автомобил, участвал в процесното ПТП, доводите на ответниците по касация, че независимо от скоростта на движение на мотоциклета, ПТП би настъпило, защото тежкотоварният автомобил е спрял в платното за насрещно движение, и двете МПС не биха се разминали. Съобразно показанията на свидетеля Т., същият е спрял, защото е усетил удара на мотоциклета в неговия автомобил, рязко е преустановил движението си – в рамките на три метра. В този смисъл е и изводът на експерта, възприет и от въззивния съд, че тежкотоварният автомобил е спрял малко след започване на извършване на маневрата за ляв завой при удара с мотоциклета. В този смисъл спирането на тежкотоварния автомобил е последица от пътния инцидент, а не причина за същия, в който смисъл са необоснованите доводи на ответниците по касация.

По тези мотиви настоящият състав на съда приема, че въззивният съд в отклонение от дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, не е обсъдил конкретното поведение на пострадалия и неправилно е приел, че не е налице принос от В. В. за настъпване на търпените от него вреди. Налице е поведение на пострадалия, изразяващо се в нарушение на правилата за движение – чл. 21 ЗДвП, което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия пътен инцидент и смъртта на В., което поведение на пострадалия следва да бъде отчетено като такова допринесло за вредите и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетенията следва да се намалят.

Предвид вече цитираната утвърдена практика на ВКС при преценка степента на приноса съдът следва да съпостави поведението на увредения с това на делинквента като отчете тежестта, вида и броя на нарушенията, довели до настъпване на вредоносния резултат, включително реалния принос на всяко нарушение за реализирането на увредата. В конкретния случай извършените от делинквента Т. нарушения са по - тежки – при извършване на маневра завой наляво с навлизане в лентата за насрещно движение при техническа възможност, според изводите на експерта, не е видял насрещно движещия се автомобил/ респективно не се е огледал, или го е видял, но неправилно е преценил скоростта му, поради което не е изпълнил задължението си да го пропусне, а е отнел предимството му и поставил началото на причинния процес, довел до процесното пътно произшествие и смъртта на В.. Пострадалият В., от друга страна, е управлявал мотоциклет със скорост над позволената за пътния участък, което му поведение е допринесло за настъпилия инцидент, защото ако бе управлявал с позволената скорост, не би се стигнало до пътен инцидент - автомобилите са щели да се разминат. Последното му поведение съдът приема, че е допринесло за настъпването на търпените от него вреди в размер на 25 %, а поведението на водача Т. следва да бъде определено като допринесло за вредите в размер на 75 %.

При приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД определените като справедливи по правилото на чл. 52 ЗЗД обезщетения за всеки от ищците в размер на сумата 180 000 лв. следва да бъдат намалени с 25 % или всеки от тях има право на обезщетение за сумата 135 000 лв.

По тези мотиви въззивното решение е неправилно в допуснатата до касация част, с която исковете на ищците К. С. Р. и П. В. Р. са уважени за разликите над сумите 135 000 лв. до присъдените 180 000 лв., или сумите от по 45 000 лв., и следва да бъде отменено като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени в тези части като неоснователни. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдено адвокатско възнаграждение за горницата над 6 664,10 лв. до присъдения размер от 8 885,46 лв. за представителство на К. С. Р. и за горницата над 6 664,10 лв. до присъдения размер от 8 885,46 лв. за представителство на П. В. Р. пред АС - Велико Търново; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е присъдено на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за горницата над 10 246 лв. до присъдения размер от 13 662 лв. за представителство на К. С. Р. и за горницата над 10 246 лв. до присъдения размер от 13 662 лв. за представителство на П. В. Р. пред ОС – Велико Търново; и ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ОС – Велико Търново държавна такса за горницата над сумата 10 800 лв. до сумата 14 400 лв.

С оглед изхода на спора право на разноски пред настоящата инстанция има касаторът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД по подадената от него касационна жалба. Доказва разноски за сумата 1 830 лв. – заплатени такси по жалбата, и съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за представляването от юрисконсулт в размер на сумата 400 лв. Всеки от ищците следва да заплати на ответника половината от сумите, или сумата 1 115 лв. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника и допълнително разноски за производството пред АС – Велико Търново в размер на 900 лв. всеки за заплатена д. такса по въззивната жалба и по 100 лв. – за представляването на ответника от юрисконсулт пред първа и втора инстанции. Общо за всички инстанции всеки от ищците следва да заплати на ответника сумата 2 115 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 228 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 355/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 239/22.05.2023 г. по гр. д. № 755/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта, с която ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъден да заплати на всеки от ищците К. С. Р. и П. В. Р. разликите над сумите 135 000 лв. до присъдените 180 000 лв., или сумите от по 45 000 лв. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син В. П. В., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. около 14.45 часа в [населено място], на път III-504, километър 17­120 между товарен автомобил „МАН М07“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. К. Т., и мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. П. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2022 г. до окончателното плащане на задължението; в частта, с която на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдено адвокатско възнаграждение за горницата над 6 664,10 лв. до присъдения размер от 8 885,46 лв. за представителство на К. С. Р. и за горницата над 6 664,10 лв. до присъдения размер от 8 885,46 лв. за представителство на П. В. Р. пред АС - Велико Търново; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е присъдено на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за горницата над 10 246 лв. до присъдения размер от 13 662 лв. за представителство на К. С. Р. и за горницата над 10 246 лв. до присъдения размер от 13 662 лв. за представителство на П. В. Р. пред ОС – Велико Търново; и ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ОС – Велико Търново държавна такса за горницата над сумата 10 800 лв. до сумата 14 400 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на разликата над сумата 135 000 лв. до сумата 180 000 лв. (сумата 45 000 лв.), претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син В. П. В., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. около 14.45 часа в [населено място], на път III-504, километър 17-120 между товарен автомобил „МАН М07“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. К. Т., и мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. П. В., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на разликата над сумата 135 000 лв. до сумата 180 000 лв. (сумата 45 000 лв.), претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син В. П. В., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. около 14.45 часа в [населено място], на път III-504, километър 17-120 между товарен автомобил „МАН М07“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. К. Т., и мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. П. В., като неоснователен.

ОСЪЖДА К. С. Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД сумата 2 115 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА П. В. Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД сумата 2 115 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.