Придобиване на имот по давност при незаконен въвод и непрекъснати спорове

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
София, 08.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2447/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 60439 от 07.12.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 95, постановено на 19.03.2021 г. по в. гр. д. № 1271/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за признаване на установено по отношение на А. И. Р., А. С. Б. и Е. С. А. правото на собственост в полза на ищцата Ф. И. Р. на основание давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община]: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 598 кв. м. и на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, на два етажа, със застроена площ 63 кв. м. /при описан дял 16/40 ид. ч. от дворното място и 6/40 ид. ч. от сградата/ и в полза на ищците М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и С. М. Р. върху 1/40 ид. ч. от дворното място и сградата за всеки от тях. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 58/2014 г., издаден в полза на ответниците, до размера на притежаваните от ищците права.

Касаторите А. И. Р., А. С. Б. и Е. С. А. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

В открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат същото становище.

Ответниците по касация не вземат становище в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти, както и на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че упражняваната от ищците фактическа власт върху две стаи на първия етаж на жилищната сграда е довела до придобиване на правото на собственост общо върху 1/4 ид. ч. от същата.

На така поставения процесуалноправен въпрос следва да се даде следният отговор:

Съдебната практика приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди относимите факти, които разрешават спора. Разрешават го онези, които обуславят крайния извод във въззивното решение дали към релевантния момент /датата на приключване на съдебното дирене/ съществува заявеното с иска спорно материално право, респ. дали съществуват насрещните права или възражения на ответника, ако предметът на въззивното решение предполага произнасяне и по тях. Преценката дали правно релевантните факти са се осъществили, изисква обсъждане на всички събрани доказателства във връзка с тези факти.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

Ищците са предявили положителни установителни искове за установяване правото си на собственост общо върху 1/2 ид. ч. от дворното място и върху 1/4 ид. ч. от сградата. Въвели са като придобивно основание давностно владение, упражнявано от общия им наследодател М. С. Р. и от ищцата Ф. И. Р., считано от 2007 г., когато е бил извършен въвод във владение в полза на взискателя А. М. Р. След смъртта на наследодателя през 2017 г. преживялата му съпруга – ищцата Ф. Р. и децата – останалите ищци, са продължили да упражняват фактическа власт. Осъществяваното владение е върху дворното място и две стаи на първия етаж на жилищната сграда, в северозападната част, „съответстващи на 1/4 ид. ч. от сградата“. С оглед на тези твърдения, са претендирали установяване на правото на собственост общо върху 1/2 ид. ч. от имота и върху 1/4 ид. ч. от сградата. Посочили са, че останалата 1/2 ид. ч. от дворното място и сградата са индивидуална собственост на ищеца А. М. Р. и не са предмет на делото.

Ответниците са оспорвали исковете. Ответницата А. Р. е възразила, че се легитимира като собственик на процесните идеални части от дворното място и сградата на основание наследствено правоприемство, давностно владение и покупко-продажба. Не е изгубила владението при извършване на въвода през 2007 г.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че упражняваното от ищците владение не е било спокойно, установено е и е поддържано с насилие, като са изложени доводи за незаконосъобразност на извършения въвод във владение.

Във въззивното решение е прието, че възражението на ответницата А. Р. за изтекла в нейна полза придобивна давност, е неоснователно. Същата е била допусната в имота от Р. Р.. Не е упражнявала владение. Неправилен е изводът на районния съд, че владението й е било отнето по насилствен начин. Изложени са съображения, че М. и Ф. Р. са започнали да упражняват фактическа власт след извършения въвод /те не са били взискатели по изпълнителното дело/, като са се нанесли в двете стаи на първия етаж. След смъртта на М. Р. владението е било продължено от ищците. До предявяването на исковата молба на 31.07.2017 г. давностният срок е изтекъл. В обобщение е направен извод, че ищците са придобили правото на собственост върху идеалните части от сградата, съответстващи на площта на двете стаи, както и върху 1/2 ид. ч. от дворното място. Обсъдени са показанията на свидетелката С. Р. /дъщеря на А. Р./, според които ищците са им ограничили достъпа до двора. Упражняваното владение от ищците е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Не е установено и поддържано с насилие, не е и скрито. Действията, разкриващи намерение за своене, са станали достояние на заинтересованите лица. Не са спрели и прекъснали придобивния давностен срок, нито са обезпокоили и смутили това владение, действията на А. Р., изразили се в подаване на жалба до прокуратурата, в отправяне на писмена покана за връщане на имота и заявяване на претенции за собственост и оспорвания, без да е предявен собственически иск от нея срещу владелците.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Общият наследодател на страните С. Р. е починал през 1978 г., като М. Р. е един от синовете му от брака с Е. М. Т. /Р./, а Р., С. и И. Р. /съпруг на А. Р., починал през 1979 г./ са деца от брака му с Е. И. Б.. Първоначалният ответник А. Р. /починал в хода на производството/ и ответниците Е. А. и А. Б. са деца на С. Р. /починал през 2005 г./ и А. Р. /починала 2017 г./.

С влязло в сила на 02.04.2007 г. решение по гр. д. № 391/2004 г. на РС – Разлог, са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС на М. и Ф. Р. срещу С. Р. и А. Р. за признаване за установено, че са собственици на 1/2 ид. ч. от процесния имот и сграда и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху „една стая от приземния етаж на къщата, откъм съседа М., две стаи на първия етаж“. С решението е признато за установено по отношение на Р. С. Р., че А. М. Р. е собственик на 1/2 ид. ч. от имота и от сградата, като е осъден да му предаде владението.

Установява се от протокол за въвод от 31.07.2007 г. срещу длъжника Р. Р., че такъв е извършен в полза на взискателя А. Р. върху 1/2 ид. ч. от имота и сградата. В протокола е посочено, че е отстранено намереното трето лице А. Р., като са изнесени движимите й вещи.

Между страните е висящо производство за разпределение на ползването /образувано е гр. д. № 1323 от 2015 г. на РС – Разлог, спряно пред въззивния съд/. Същото е образувано въз основа на искова молба на А. Р..

Видно от договор за дарение, сключен с нотариален акт № 199/2002 г., ищецът А. М. Р. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от УПИ * в кв.12 по плана на [населено място] и 1/2 ид. ч. от жилищната сграда. Дарителката Е. М. Р. /негова баба/ се е легитимирала с констативен нотариален акт № 160/2002 г., издаден на основание покупко-продажба и давностно владение.

С констативен нотариален акт № 128/04.06.2003 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, М. и Ф. Р. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 1/2 ид. ч. от дворното място и същата идеална част от жилищната сграда.

С констативен нотариален акт № 58/08.12.2014 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК и съдебното решение, А. Р. е била призната за собственик на 1/4 ид. ч. от имота и сградата, а А. Р., А. Р., А. Б. и Е. А. – общо на същите идеални части. Последните са прехвърлили с договор за покупко-продажба /нотариален акт № 109 от 23.12.2014 г./ правото на собственост върху притежаваните от тях идеални части в полза на А. Р..

В показанията на свидетелите се възпроизвеждат следните факти: свидетелката Д., ангажирана от ищците, посочва, че на първия етаж от сградата има четири стаи, като двете стаи до входа се ползват от А. Р. Другите две стаи са били заключени от Р. Р. През 2007 г. съдебният изпълнител е настанил в тях М. и Ф. Р. До този момент те са живели в стаите на сина си А. Р. Ответницата А. Р. и Ф. Р. са били в непрекъснати спорове /ищцата е казвала на А. Р., че „няма работа на първия етаж“, като конфликтите между тях не са престанали/. Дворното място е общо. Ответницата ползва плевня. Свидетелите Е. Р., М., М. Р. и С. Р. също установяват съществуващи непрекъснати спорове между страните от 2007 г. При извършения преразпит на свидетелите, от показанията им е видно, че в двете стаи на първия етаж А. Р. е имала вещи, които са били изнесени през 2007 г. Свидетелката Е. Р. /съпруга на Р. Р./ е посочила, че през 1996 г. са оставили стаята си на ответницата. Така е постъпил и другият брат С. Р., който също е оставил стаята си на А. Р.. Тя е държала багаж в стаите. Ф. и А. Р. „непрекъснато се карат и сега“. „А. Р. не се е примирила“. Страните ползват двора общо. Свидетелката С. Р. /дъщеря на А. Р./ също е заявила, че С. и Р. Р. са оставили стаите си на майка й. През 2007 г. е бил изхвърлен багажа й, като „оттогава непрекъснато има разправии“. Бил е ограничен достъпа им до двора. Установява се, че ответницата А. Р. живее в процесната сграда, като ползва две стаи на втория етаж. Две стаи на втория етаж се ползват и от ищеца А. Р.

Въз основа на така обсъдените писмени и гласни доказателства, не може да се направи заключение, че от 2007 г. наследодателят на ищците М. Р. и ищцата Ф. Р. са започнали да упражняват фактическа власт върху 1/2 ид. ч., както и че същата е била продължена и след смъртта на наследодателя от всички ищци. В обжалвания въззивен акт решаващите изводи са били направени само въз основа на изявлението на свидетелката С. Р., че им е бил ограничен достъпа до дворното място, което е обсъдено изолирано от останалите й показания и тези на другите свидетели. От тези показания, обсъдени в съвкупност, не може да се направи заключение, че ищците са упражнявали явно, постоянно, спокойно и несъмнено владение, което с изтичане на необходимия давностен срок да е довело до придобиване на процесната идеална част от имота по давност.

Очевидно неправилен е и изводът на въззивния съд, че ищците са придобили правото на собственост върху 1/4 идеална част от сградата, съответстващи на площта на двете стаи на първия етаж. Извършеният въвод срещу ответницата А. Р. е бил незаконен /с влязлото в сила решение исковете за ревандикация срещу нея са били отхвърлени и тя не е имала качеството на трето лице, намерено във владение на имота/. Тъй като същият е осъществен в полза на взискателя А. Р., дори да се приеме, че наследодателят М. Р. и ищцата Ф. Р. са започнали да упражняват фактическа власт, владението им не е било несъмнено /не може да се счете, че са държали имота за себе си/. Те не са манифестирали и намерение за своене по отношение наследниците на С. Р. /ответниците А. Б. и Е. А. и починалите А. и А. Р./, с които са били съсобственици.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което се отхвърлят предявените установителни искове за собственост.

С оглед изхода на делото в полза на касаторите трябва да се присъдят направените по делото разноски, които за А. Р. за всички инстанции възлизат на сумата 1 900 лв. /в първоинстанционното производство – 1 400 лв., за въззивното – 500 лв., за касационното производство не са представени доказателства/, а за А. Б. и Е. А. – в общ размер от 3 800 лв. /за първоинстанционното производство – 2 000 лв. и за касационното – 1 600 лв./. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 95, постановено на 19.03.2021 г. по в. гр. д. № 1271/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. И. Р., М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и С. М. Р. искове за признаване на установено по отношение на А. И. Р., А. С. Б. и Е. С. А. правото на собственост в полза на ищците върху 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Благоевград: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място, с площ 598 кв. м., и върху 1/4 ид. ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, на два етажа, със застроена площ 63 кв. м., на основание придобивна давност чрез упражнявано владение, считано от 2007 г.

Осъжда Ф. И. Р., М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и С. М. Р., да заплатят на А. И. Р., сумата 1 900 лв. - разноски по делото.

Осъжда Ф. И. Р., М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и С. М. Р., да заплатят на А. С. Б. и Е. С. А., сумата 3 800 лв. - разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: