Премахване на закупен от ТКЗС метален павилион върху реституиран имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4479 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Ш. срещу решение № 187 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 104/2022 г. на Смолянския окръжен съд.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение, с което е уважен предявеният срещу него иск по чл.109 ЗС за премахване на метален павилион, поставен върху ПИ с идентификатор 68000.5.40, находящ се в местността „Бърцето-стикал“, [населено място], [община], е неправилно. Ищците не са собственици на имот 68000.5.40, тъй като е била налице пречка по чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Земята попада в бивш стопански двор на селскостопанска организация по § 12 ПДР на ЗСПЗЗ, а според експертизата металният павилион е строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, а не временен преместваем обект. Затова не са били налице условията на ЗСПЗЗ за възстановяване на застроен имот.

Ответниците в производството В. Т. Б., В. Т. П., П. С. Г., С. С. В. и М. П. С. оспорват жалбата. Считат, че ответникът по предявения от тях иск по чл.109 ЗС и жалбоподател в настоящото производство не може да оспорва материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия, с която им е възстановена собствеността върху земеделската земя. Позовават се на практика на тричленни състави на ВКС по този въпрос, както и на ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Развиват подробни доводи в подкрепа на вижданията си.

С определение № 1697 от 19.06.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали разпоредбите на чл.56 ЗУТ и чл.120 ППЗТСУ /отм./, касаещи хипотезите на временни преместваеми обекти, разположени в поземлени имоти в урбанизирани територии, са приложими и по отношение на постройки, изградени в земеделски земи, включени в стопански дворове на ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Посочено е също, че при разглеждане на спора по същество следва да се прецени дали в действителност към процесния метален павилион е била определена прилежаща площ, или той представлява малоценна постройка по смисъла на чл.1, ал.3 ППЗСПЗЗ, към която няма определена такава прилежаща площ и която не е пречка за възстановяване на собствеността.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение № 187 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 104/2022 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 400/29.11.2021 г. по гр. д. № 451/2021 г. на Смолянския районен съд, с което И. Г. Ш. е осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. Т. Б., В. Т. П., П. С. Г., С. С. В. и М. П. С. да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 68000.5.40, находящ се в местността „Бърцето-стикал“, [населено място], [община], като премахне за своя сметка находящия се в югозападната част на имота метален павилион.

Въззивният съд е приел, че имот № ..... по КККР на [населено място] е възстановен на наследодателя на ищците С. Т. Г. с решение № 05487 от 12.03.1998 г. на ПК-С.. В имота се намира процесният метален павилион, закупен от ответника И. Г. Ш. с договор за продажба, сключен на 01.03.1993 г. с ликвидационния съвет на СС Широка лъка въз основа на спечелен от него търг и заплатен с фактура № 210 от 09.04.1993 г.

Прието е, че спорът по делото се съсредоточава върху това дали металният павилион съставлява строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, или е преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ; дали наличието на павилиона в имота е било пречка за възстановяване на собствеността и дали той пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.

Съдът не е възприел заключението на вещото лице за статута на павилиона и е приел, че той е изпълнен като временен обект и е придобил статут на постройка по чл.120, ал.4 ППЗСПЗЗ /отм./. Павилионът не попада в урбанизирана територия и за него няма предвиждане в устройствен план. Той не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 ПЗР на ЗУТ. Не е била налице пречката на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищците, тъй като тази разпоредба има предвид осъществено благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение, а не строеж на отделни сгради.

Прието е, че ответникът не е могъл да придобие право на строеж върху процесния павилион, както и определен към него прилежащ терен в размер на 0.235 дка съобразно Наредбата за необходимата земя за изграждане на строителни обекти, тъй като павилионът е продаден от ликвидационния съвет на ТКЗС без право на строеж, доколкото последният не е бил собственик на земеделската земя, върху която е поставен павилионът. Съгласно чл.63 ЗС собственикът може да отстъпи право на друго лице да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката, но в конкретния случай павилионът не представлява сграда. Липсват и доказателства за изпълнена процедура по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ за определяне на прилежащ терен към металния павилион и съответно този терен да е заплатен от ответника.

Приети са за неоснователни твърденията на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност за правото на строеж върху павилиона и прилежащия терен. Няма доказателства от 1993 г. и до сега той да е владял прилежащ терен около павилиона.

Прието е, че павилионът затруднява достъпа на ищците до техния имот. Съдът се е позовал на свидетелските показания, според които павилионът се намира в югозападния край на имота, там където е подходът към него, затова пречи на ищците да ползват имота си. По този въпрос не е възприето заключението на вещото лице, според което павилионът не създава пречки на ищците да ползват имота.

Като резултат въззивният съд е приел, че са налице условията на чл.109 ЗС за уважаване на предявения иск, с който се цели премахване на металния павилион от имота на ищците.

По поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК /дали разпоредбите на чл.56 ЗУТ и чл.120 ППЗТСУ /отм./, касаещи хипотезите на временни преместваеми обекти, разположени в поземлени имоти в урбанизирани територии, са приложими и по отношение на постройки, изградени в земеделски земи, включени в стопански дворове на ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации/ настоящият състав приема следното:

В решение № 226 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2013 г., II г. о., е прието, че за преценката по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ дали са налице пречки за възстановяване на собствеността върху земеделски имот е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата. Прието е, че разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Прието е също, че преценката по чл.10б ЗСПЗЗ се извършва към момента на влизане в сила на реституционния закон, а към този момент ЗУТ не е бил приет, поради което и даденото в §5, т.38 ДР на ЗУТ легално определение на понятието „строежи“ е неприложимо. Преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в § 1в, ал.1 и 2 ДР на ППЗСПЗЗ, съответно отреждане или проведено мероприятие за задоволяване на важни държавни нужди на науката, културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините, относими към хипотезите на чл.24 ЗСПЗЗ. Същото е прието и в решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 6444/2007 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 865 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2009 г., I г. о. и решение № 329 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2010 г., I г. о.

Тази практика се споделя от настоящия състав на ВКС. Изходната позиция на въззивния съд в обжалваното решение, че преценката дали са били налице пречките по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността е обвързана с въпроса дали металният павилион съставлява строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, или е преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ, както и дали той не е временна постройка по чл.120 ППЗТСУ, противоречи на посочената практика на ВКС, която свързва преценката по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ с текстовете на § 1в, ал.1 и ал.2 ДР на ППЗСПЗЗ и чл.24 ЗСПЗЗ.

Същевременно в настоящия случай фактите по делото изискват и друга преценка, която въззивният съд не е извършил и това води до неправилност на постановеното от него решение.

Върху възстановения в полза на ищците имот № 68000.5.40 се намира метален павилион, който е продаден на ответника с договор от 01.03.1993 г., сключен с ликвидационния съвет на СС „Широка лъка“ след проведен търг. Съгласно действащата към този момент редакция на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ, ликвидационните съвети продават на трети лица дълготрайни материални активи чрез търг. Тази кратка уредба е развита впоследствие, като изрично се предвижда, че при тези продажби цената на постройките се заплаща по сметка на ликвидационния съвет, а на вещните права върху земята – на републиканския бюджет – чл.48а, ал.3 ППЗСПЗЗ в първоначалната редакция - ДВ бр.72/24.08.1993 г. Успоредно с това законодателят предвижда, че незастроената земя в стопанските дворове на ТКЗС и др. селскостопански организации, както и земята, която не представлява застроена площ към техни сгради, подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ – чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ – ДВ, бр.79/1996 г. Земята под сградите и прилежащата площ е държавна собственост – чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ – ДВ, бр.122/1997 г., като лицата, закупили сгради в селскостопанските дворове, могат да ползват тази прилежаща площ при определени условия или да я закупят от държавата – чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ – ДВ, бр.45/1995 г. и чл.45, ал.1 ППЗСПЗЗ – ДВ, бр.122/1997 г. Купувачи не могат да бъдат лица, придобили сградата като строителен материал – чл.45а, ал.1 ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи и това, че в периода между първоначалната редакция на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ и последващата детайлна уредба на продажбите на ДМА от Ликвидационните съвети, са действали Указания № 06-00-131/25.09.1992 г. на Министерство на селскостопанското развитие, земеделието и възстановяване на поземлената собственост, които изхождат от сходни правни положения, залегнали впоследствие в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

От тази уредба следва, че собствеността върху земите в селскостопанските дворове на ТКЗС и др. селскостопански организации има различен статут в зависимост от това дали е застроена със сгради на такива организации или е незастроена. Застроената земя, включително и прилежащата площ към сградите, е собственост на държавата и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Тя се продава на лицата, закупили постройките. Незастроената земя се счита за земеделска и подлежи на възстановяване. Към земеделската земя, подлежаща на възстановяване, спада и тази, която е застроена с малоценни постройки – чл.1, ал.3 ППЗСПЗЗ.

В настоящия случай, видно от фактура № 210 от 07.07.1993 г. към договора за покупко-продажба от 01.03.1993 г., ответникът е заплатил на ликвидационния съвет на СС Широка лъка цената на три постройки: покрит железен навес с цена 84 340 лв.; авторемонтна работилница – нова, с цена 157 075 лв. и метален павилион с цена 18180 лв. По делото няма доказателства ответникът да е изкупил от държавата прилежащата площ към тези обекти. Същевременно на скицата на стр.29 от първоинстанционното производство са отразени трите постройки, собственост на ответника И. Г. Ш., като за две от тях е определена прилежаща площ, съответно от 0,235 дка и 2,366 дка. Според скицата площта е определена по Наредба за необходимата земя при изграждане на строителни обекти, ДВ, бр.101/1982 г. Посочено е също, че скицата е свързана с фактура № 210 на ЛС Широка лъка, т.е. това са постройките, продадени на ответника от тази селскостопанска организация. Скицата съдържа подписи на лицето, което я е изготвило и на председателя на общинската поземлена комисия, както и печат на поземлената комисия.

От тази скица може да се заключи, че прилежащите площи към две от сградите, продадени на ответника от СС Широка лъка, са били определени по предвидения ред. Земята е била оценена по Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, ДВ, бр.101/1982 г. и това е бил приложимият нормативен акт за оценката.

От скицата обаче не може по категоричен начин да се разбере дали за процесния метален павилион има определена прилежаща площ или не, тъй като прилежащата площ е определена само за две от трите сгради, закупени от ответника. Този въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като ако за павилиона има определена прилежаща площ, то спрямо нея е налице пречка за възстановяване на собствеността на ищците, но не пречката по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, а тази по чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ. Според чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ земите в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС и др. селскостоп. организации се възстановяват, но само ако не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Следователно – ако за процесния метален павилион има определена прилежаща площ, искът по чл.109 ЗС за премахването му би бил неоснователен, тъй като тази площ ще е държавна собственост, ако не е била изкупена от ответника и той може да държи върху нея павилиона, без това да представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, което пречи на ищците да упражняват правото на собственост върху останалата част от възстановения имот. Ако обаче за павилиона няма определена прилежаща площ, то за ответника ще липсва правно основание да държи процесния павилион в земята на ищците и искът по чл.109 ЗС би бил основателен. В този случай ще бъде налице хипотезата на малоценна постройка по смисъла на чл.1, ал.3 ППЗСПЗЗ, която нито е пречка за възстановяване на собствеността върху земята, нито създава правото постройката да се държи в чужд имот.

Въпросът дали има определена прилежаща площ за металния павилион може да бъде разрешен само с експертиза, тъй като от скицата на стр.29 съдът не може със сигурност да определи коя от трите сгради, отразени в нея, е металният павилион. Приетата по делото експертиза на вещото лице инж. Р. К. не дава отговор на този въпрос. Вещото лице е трябвало да отговаря на следните въпроси: „На скицата на имот, придаден към селскостопанска постройка, вярно ли е отразено местоположението на твърдяната селскостопанска постройка; Къде е местоположението на определените 2,601 дка в скицата на имот, придаден към селскостопанска постройка“. На тези въпроси отговорите са, че според вещото лице местонахождението на твърдяната селскостопанска постройка е нанесено сравнително вярно; че местоположението на определените 2,610 дка е както следва: имот с площ от 0,235 дка се намира в землището на [населено място], като малка част от него попада в процесния имот № 68000.5.40, а имот с площ от 2,366 дка се намира в землището на [населено място]. Вещото лице не е направило връзка между скицата на стр. 29 и фактура № 210 от 09.04.1993 г., описана в същата скица, като не е обсъдило и обстоятелството, че според фактурата са закупени три сгради, а е определена прилежаща площ само на две от тях. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд след отмяна на обжалваното решение. Вещо лице следва да определи по скицата на стр.29 от първоинстанционното производство коя от трите означени в нея постройки е процесният павилион и съответно – дали за него има определена прилежаща площ. В случай, че за металния павилион няма определена прилежаща площ, въззивният съд следва да се произнесе по евентуално въведеното от ответника основание за собственост – придобивна давност, която е от значение при преценката дали съществуването на павилиона в имота на ищците представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователен доводът в отговора на касационната жалба, че ответникът не може да оспорва собствеността на ищците по съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, както и решение № 194 от 12.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 834/2011 г., I г. о., решение № 92 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 987/2009 г., II г. о. Тази практика е неотносима към спора по настоящото дело. В настоящия случай ответникът по предявения иск по чл.109 ЗС се брани с възражение за свои противопоставими права върху металния павилион, които изключват правото да се иска премахването му от лицата, на които е възстановена собственост по ЗСПЗЗ. Тази хипотеза не се обхваща от посочената практика на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 187 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 104/2022 г. на Смолянския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: