Отказ за отмяна на влязло в сила решение на ВКС

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

София, 03.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2206/2023 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 ГПК.

Образувано по молба на В. К. А. и Е. Б. А. за отмяна на влязло в сила решение № 161/19.07.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3093/2021 г.

Молителят обосновава молбата с твърдение, че решението е постановено по дело, образувано по касационна жалба на насрещната страна – „Х. 2018“ ЕООД, която не била подписана от управителя на дружеството; приподписана е от адвокат с пълномощно, което не е подписано от управителя на дружеството. Поради всички тези съображения, съдът се е произнесъл по молба, подписана от лице без представителна власт. Също така, за проведеното открито съдебно заседание молителят не е бил редовно призован – публикация в ДВ за насроченото заседание във ВКС е в нарушение на чл. 48 ГПК, тъй като молителите са имали известен адрес, а и адвокат; получавали са съобщение на адреса си по делото.

Ответникът по молбата „Х. 2018“ ЕООД, чрез управителя Н. В. отговаря, че същата е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима - подадена от легитимна страна, срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Всяка страна по исков спор защитава своето субективно материално право и своите процесуални интереси. Отмяната по чл. 303 и чл. 304 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на някое от основанията, уредени в хипотезите на цитираната норма. Производството е извънредно, а не извънинстанционна проверка за правилност на влязлото в сила съдебно решение.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на неправилното решение и се даде възможност за законосъобразен краен резултат по материалноправния спор. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 ГПК страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др.

В случая се твърди нередовно призоваване на страната чрез ДВ за открито съдебно заседание в касационно производство пред ВКС и образуване на касационно производство по касационна жалба, подадена от противната страна по делото, чрез лице без представителна власт.

Видно от данните по делото, В. К. А. и Е. Б. А., са били ответници в касационното производство по касационно гр.д. № 3098/2021 г., IV г.о. на ВКС. Касационно обжалване е допуснато по реда на чл. 288 ГПК с определение № 112/24.02.2022 г. След внасяне на определената държавна такса, с разпореждане от 16.03.2022 г. на председателя на IV г.о. на ВКС, делото е насрочено за открито съдебно заседание за 14.06.2023 г. от 10.30 ч.

Страните по делото, вкл. А., са надлежно призовани чрез обнародване в ДВ бр. 33/20022 г. на стр. 43, в съответствие с разпореденото в чл. 289 ГПК. Нормата е идентична с чл. 219д ГПК от 1952 г., отм., редакцията след ДВ бр. 124/1997 г., в сила от 01.03.1998 г., откогато е уредено касационното производство като редовна трета инстанция по граждански дела. Отклонение от правилото за призоваване на страните в касационно производство чрез обнародване в ДВ е предвидено при наличие на обстоятелства, които го налагат, каквито в случая нито се твърдят, нито се установяват. Това, че А. са имали процесуален представител поделото – адв. В. И., на която са връчвани призовки и съобщения по делото, не обуславя необходимост от отклонение от правилото за призоваване по чл. 289 ГПК, чрез обнародване в ДВ. Както е разяснено в решение № 3 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1/2010 г., 5-членен с-в, ГК, обстоятелството, че страната не е проверила предварително определената дата на насрочване на делото и не е изпълнила задължението си да следи публикациите в неофициалния раздел на "Държавен вестник", съобразно законоустановения способ за призоваване, сочи на проявена процесуална небрежност, не и на възпрепятстване на страната да вземе участие, лично или чрез надлежен представител, при водене на делото. Доводите на молителите във връзка с приложението на чл. 48 ГПК нямат отношение в случая.

Второто основание за отмяна на влязлото в сила решение е поради „оспорване“ на касационната жалба и адвокатско пълномощно, като подписани не от автора Н. В. – управител на търговското дружество – касатор, както и приподписването на касационната жалба от адвокат без надлежна представителна власт.

В. К. А. и Е. Б. А. са имали възможност да направят възраженията си срещу автентичността на документите, съответно срещу редовността на касационната жалба, в касационното производство, в което са били надлежно конституирани като ответници, получили са преписи от касационната жалба, имали са възможност да се запознаят и с другите материали по делото, вкл. да възразят в открито съдебно заседание, за което, както стана ясно, са били надлежно призовани. След като не са го сторили, не могат да търсят ревизия на влязлото в сила решение по пътя на отмяната. В това извънредно като способ производство не могат да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в редовния инстанционен контрол, но е пропуснала поради собствено процесуално бездействие; без значение е какъв е евентуалният порок на влязлото в сила решение.

На второ място, подобно оспорване на документи, като неистински, е и недопустимо да се заявява в процедура по чл. 303 ГПК, независимо дали страната е имала възможност да го стори в инстанциите по същество.

Неистинността на документ може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, което означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. Съгласно чл.93, т.6 НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл.231, ал.1, б.в” ГПК(отм.) в разпоредбите на действащия понастоящем ГПК (ДВ бр.59/20.07.2007 г.) в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК, законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи „неистинност на документ”. Употребата на понятието „подправен документ” в тази хипотеза е изоставено.

Документ, върху който е основано решението по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно чл. 231, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.), е не само този, въз основа на който е разрешен материалноправния спор, но и онзи, който обуславя наличието на процесуалните условия за съществуване и за надлежно упражняване на иска ( така и съдебната практика по приложението на разпоредбата в двете редакции).

С т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Това разрешение не касае случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е била нарушено правото му на участие в процеса. За него уредбата е в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

В случая неистинност на двата посочени в молбата за отмяна документи не е установена с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК.

И накрая, без значение за отмяната по чл. 303 ГПК е дали действително касационната жалба е била подадена от името на насрещната страна по спора чрез субект, притежаващ представителна власт, съответно дали адвокатът, представлявал във ВКС тази страна, е бил надлежно упълномощен. Това е така, защото недопустимо е да се търси отмяна на влязлото в сила решение в защита на чужди процесуални права – арг. чл. 26, ал. 2 ГПК. Недопустимо е още и поради това, че както е изрично прието в т. 2 на ТР № № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност; целените с него правни последици, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД . При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, каквито А. не са. Нещо повече, по делото не се спори, че „Х. 2018“ ЕООД (ответник по иска и касатор по касационно гр.д. № 3093/2021 г. на ВКС) е приело резултата по влязлото в сила решение, а сторените изявления по настоящото производство са по съществото си и форма на изрично писмено потвърждаване на извършените процесуални действия от името на юридическото лице по приключилото касационно дело.

В заключение, производството по чл. 303 ГПК е извънредно и не подменя редовния инстанционен контрол. В него съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК.

С оглед на изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303 ГПК молба на В. К. А. и Е. Б. А. за отмяна на влязло в сила решение № 161/19.07.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3093/2021 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :