Незаконно уволнение поради злоупотреба с право при промяна на изискванията за длъжността

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр.София, 12.05. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3553 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Н. М. К. чрез адвокат Б. П. от АК-П. срещу решение № 263525 от 31.05.2021 г. по в.гр.д.№ 14371/2020 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 26.10.2020 г. по гр.д.№ 73888/2019 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на Н. М. К. против „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да се признае за незаконна и отмени Заповед № 052/12.07.2019 г. за уволнението на Н. М. К., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Регионален мениджър“, както и за обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 18 600 лева, за периода от 12.07.2019 г. до 12.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата.

Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за длъжността поради промяната на изискванията от работодателя след сключването на трудовия договор в нарушение на принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ?.

С постановките в т.1а и т.2 на ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГК на ВКС приема, че в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, прекратяването на трудовия договор предполага работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение, тъй като в случаите, при които работодателят е приел на работа работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания за образование и професионална квалификация, той не може да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради „злоупотреба с право“ при упражняване на потестативното право от страна на работодателя. Така в практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че ако промяната на изискванията за образование и квалификация е направена единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение на работника или служителя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, също ще е налице злоупотреба с право от работодателя и нарушение на принципа за добросъвестност, установен в чл.8, ал.1 КТ. Ето защо, когато работникът или служителят не притежава необходимите за определена длъжност образование и професионална квалификация поради промяната на изискванията от работодателя след сключване на трудовия договор, макар да е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, то ще е незаконно, тъй като нарушава добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения (ако работникът или служителят се е позовал своевременно на това).

С оглед дадения отговор на въпроса, доводите в касационната жалба са основателни. Въззивният съд, правилно е приел от фактическа страна, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „Регионален мениджър“ по трудов договор и допълнително споразумение от 02.07.2018 г., което е прекратено със Заповед № 052/12.07.2019 г. на управителите на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Работодателят може да измени изискванията за образование и професионална квалификация на определена длъжност, както с щатното разписание, така и с длъжностната характеристика, освен ако те не са установени в нормативен акт. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност и това е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол (съдът не може да преценява има ли необходимост от изменение на въведените изисквания за определена длъжност). С промяната на изискванията за заемане на длъжността обаче не отпада задължението на работодателя да упражнява добросъвестно правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя, съгласно чл.8, ал.1 КТ и спазването на този принцип подлежи на съдебен контрол. Правилно също така въззивният съд е достигнал до извод, че с длъжностната характеристика от 11.07.2019 г. се променя изискването за образователно квалификационната степен на служителя, на която той не отговаря, поради което е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, но необосновано в обжалваното решение се приема, че по делото не се доказва злоупотреба с право от страна на работодателя, който въвежда нови изисквания само с оглед прекратяване на трудовото правоотношение на служителя.

Доводите на ищеца в исковата молба, че не е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Във връзка с твърденията за нарушаване на принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, съдът е събрал гласни доказателства - от показанията на разпитания по делото свидетел П. е видно, че като неин пряк ръководител, ищецът е свидетелствал за незаконосъобразно прекратяване на нейния трудов договор с ответника, който е работодател и на ищеца. От показанията й се установява, че работодателят е разчитал на ищеца като професионалист, но само три дни след като дал показания пред съда бил уволнен с оспорваната Заповед № 052/12.07.2019 г. поради промяна на изискванията за длъжността на 11.07.2019 г. При тези релевантни за спора обстоятелства, изводите на въззивния съд, че липсват доказателства за злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ не могат да бъдат споделени, тъй като неговата преценка дали е оборена презумцията за добросъвестност в чл.8, ал.2 КТ не се основава на доказателства за фактите, обосноваващи или отричащи твърденията за злоупотреба с право, а на неправилния извод, че не се доказва причинна връзка между уволнението на ищеца и дадените от него пред съда свидетелски показания. От данните по делото е видно, че ищецът e изпълнявал длъжността „Регионален мениджър“ при ответника по допълнително споразумение от 02.07.2018 г., при което изискването за задължително образователно ниво е висше образование (бакалавър или магистър), с насоченост „икономика и управление, търговия, мениджмънт и маркетинг“. Тези изисквания са били достатъчни за работодателя до момента, в който за приблизително еднаквите задължения, отговорности и компетентност на служителя, са изменени на задължително образователно ниво – магистър и допълнителна насоченост „финанси“, т.е. служителят се е справял добре с възложената му работата на длъжността за около година /повишаван е от работодателя/, но след даване на свидетелските показания пред съда на 09.07.2019 г. работодателят веднага е въвел изискване за по-високо образование на длъжността (Заповед № 051/11.09.2019 г.) и на следващия ден е прекратил трудовия договор на ищеца (Заповед № 052/12.07.2019 г. )

При тези фактически обстоятелства се налага извод, че промяната в изискванията за образование е направена единствено с цел да се прекрати трудовия договор на служителя, а доказателствата оборват презумцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ. Предвид спецификата на работа в дружеството, работодателят може да въведе по-висок образователен ценз за определена длъжност, освен когато тези изменения са единствено с цел да се прекрати трудовото правоотношение на определен служител, както е в случая. При цялостна преценка на събраните доказателства, настоящият състав на Върховният касационен съд приема, че работодателят е действал недобросъвестно, като е променил изискванията за образователно ниво в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, а уволнението на служителя Н. М. К. е незаконно поради злоупотреба с права от страна на работодателя.

Предвид изложените съображения и уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва да бъдат уважени и обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ до предявения размер от 18 600 лева /според вещото лице, брутното трудово възнаграждение на последния изцяло отработен месец преди уволнението е в размер на 3155,80 лева, поради което за 6 месечния период от 12.07.2019 г. до 12.01.2020 г., се дължи общо 18 934,80 лева/.

От Н. М. К. чрез адвокат Б. П. от АК-П. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение по делото, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени общо в размер на 5400 лева.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 263525/31.05.2021 г. по в.гр.д.№ 14371/2020 г. на Софийски градски съд и вместо това:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА и отменя Заповед № 052/12.07.2019 г. на управителите И. П. и О. Н., за уволнението на Н. М. К., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н. М. К., ЕГН [ЕГН], на длъжността „Регионален мениджър“ в „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

ОСЪЖДА „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. М. К., ЕГН [ЕГН], обезщетение в размер на 18 600 (осемнадесет хиляди и шестстотин) лева, за периода от 12.07.2019 г. до 12.01.2020 г., на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 5400 (пет хиляди и четиристотин) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 372 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.