Обезщетение от НББАЗ при ПТП с чуждестранен автомобил с фалшива застраховка

Текстът на акта

Ключови фрази

Компенсационен орган * Обезсилване на решение * законна лихва * справедливост на обезщетението

22

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. София, 11.07.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 92/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на всеки от ищците Н. Ш. и И. Ш. против решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ /НББАЗ/ искове, квалифицирани с правно основание чл. 515, ал. 2 вр. с чл. 506, ал. 3 КЗ, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с ПТП от 07.07.2017 г., причинено от украински гражданин на територията на Република България, съответно : над размера от 10 000 лева за ищеца Н. Ш. и над размера от 7 000 лева – за ищцата И. Ш., вкл. в частта в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения за период преди 02.09.2020г. . За частта, в която въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска на Н. Ш., над размера от 40 000 лева и до претендираните първоначално 65 000 лева / частичен иск от 80 000 лева /, съответно е потвърдил отхвърлянето на иска на И. Ш. над размера от 35 000 лева и до претендираните първоначално 50 000 лева / частичен иск от 60 000 лева /, касаторите считат въззивното решение недопустимо, постановено в разрив с диспозитивното начало в процеса, тъй като с въззивната си жалба не са атакували първоинстанционното решение в тази му част. Поддържа се неправилност на въззивния акт, като постановен в противоречие със закона – чл. 52 ЗЗД , предвид занижения размер на определените за справедливи размери на обезщетенията за неимуществени вреди и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Н. Ш.. В евентуалност се оспорва размера на отчетения принос, спрямо вината на делинквента. Сочи се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е отчел съпричиняване на вредоносния резултат и от ищцата И. Ш., при това без мотиви, макар че няма предявено от ответника възражение за съпричиняване от същата, а и обективно липсва принос, доколкото е била единствено пътник, превозван от управлявалия мотоциклета Ш.. Оспорва се правната квалификация на предявените искове, като се обосновава тезата, че НББАЗ следва да отговаря като представително национално бюро, а не като компенсационен орган по чл. 515 КЗ. Касаторите считат правилната квалификация на спора значима за преценка предпоставките за възникване отговорността на ответника и относно началната дата на дължимост на лихва за забава върху присъдените обезщетения. Относно размера на обезщетенията, касаторите считат, че неправилно не са отчетени, наред с уврежданията, получените многобройни дълбоки рани по телата им, които са били изключително болезнени, останалите белези, емоционалния дискомфорт от наложилата се зависимост от чужда помощ и нарушения ритъм на социален живот, особено предвид възрастта им – млади хора, както и от невъзможността да бъдат пълноценни родители – да полагат нужните в пълнота грижи по отношение на детето си, в периода на възстановяването. По отношение на ищеца Ш. се сочат неотчетени в достатъчна степен болките и страданията от претърпените оперативни интервенции и търпимите ежедневни ограничения от травмата, доколкото упражнява физически труд и същата не му позволява вдигане на тежки предмети. Причинените увреждания, съставляващи средни телесни повреди и търпимите от тях болки и страдания, не са намерили еквивалентна репарация спрямо конкретните социално-икономическите условия и съобразно формираната съдебна практика, за обезщетяване на сходни вреди. Досежно претендираната законна лихва касаторите я считат дължима от датата на уведомяването на Бюрото, а не от 02.09.2020 г. – датата на която Украинското национално бюро е дало гаранция, че ще възстанови на НББАЗ платеното обезщетение и за Бюрото е възникнала възможност да обработи застрахователната претенция на ищците. Потвърждаването, според касаторите, е от значение за уреждане вътрешните отношения между бюрата и няма отношение към момента на настъпила изискуемост на вземанията им от обезщетение за неимуществени вреди. Дори да се приеме изискуемост от поканата за плащане на обезщетението, то същата е отправена на 28.08.2018г., която дата алтернативно се поддържа за начален момент на лихвата.

Ответната страна - НББАЗ – оспорва касационната жалба. Относно правната квалификация на исковете поддържа такава по чл. 506, ал. 2 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, като счита, че доколкото съдът се е произнесъл в съответствие с релевантните към приложимия фактически състав факти и обстоятелства, то погрешно посочената не опорочава сама по себе си въззивния акт. Намира обосновано въззивното решение, досежно извода за съпричиняване вредоносния резултат от ищеца Ш., както и по отношение определения размер на обезщетенията, като справедливо обоснован от събраните доказателства. Относно претенцията за лихва върху претендираните обезщетения ответникът сочи, че е налице специфичен случай на придобита от Бюрото особена компетентност, по изключение, считано от деня на предоставяне на гаранцията от чуждестранното бюро, съгласно чл. 9 предл. първо от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата.

Третите лица – помагачи на ответника - ЗАД „Армеец„ и Гаранционен фонд – не са депозирали становища, вкл. в открито съдебно заседание.

С определение № 1186/04.12.2023 г., касационното обжалване е допуснато поради недопустимост на въззивното решение, в частта му, в която въззивният съд е разгледал въззивни жалби на всеки от ищците и срещу неатакувани от тях части от първоинстанционното решение – за отхвърляне на исковете за обезщетяване на неимуществени вреди над размера от 40 000 лева и до претендираните 65 000 лева от Н. Ш. и над размера от 35 000 лева и до претендираните 50 000 лева от И. Ш..

Касационното обжалване е допуснато и по въпросите : 1/ Може ли съдът да се произнесе по възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, когато такова не е предявено ? - допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК, с решение по т.д.№ 1422/2019 г. на ІІ т.о. , препращащо и към други решения по реда на чл. 290 ГПК, в същия смисъл и 2 / по приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД - с допълнителен селективен критерий в същата хипотеза, обоснован с ППВС № 4/1968 г.и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по приложението на чл.52 ЗЗД - по т.д. № 486/2012 г. и т.д.№ 1948/2013 г. на ІІ т.о. , по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., т.д.№ 708/2009 г. и т.д.№ 2974/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищците – Н. Ш. и И. Ш. – претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 07.07.2017 г., причинено по вина на украинския гражданин А. Ш., на територията на Република България, за застраховане гражданската отговорност на който, като собственик на лек автомобил „Шевролет Авео„ с рег. [рег.номер на МПС] , с който е причинено ПТП, в хода на производството се установява сключен неистински застрахователен договор.

В резултат на ПТП ищецът твърди , че е претърпял многофрагментно счупване на дясна ключица и счупване на пета дланна кост на лявата ръка. Проведена била операция за репозиция на фрактурата на ключицата и е поставена моделирана семитубуларна плака / извадена на 08.11.2018г. /, с извършена остеосинтеза. Изписан бил след 4 дни, с препоръки за рехабилитация, медикаментозно лечение, дихателна гимнастика и сваляне на конците след 12 – 14 дни. Сочи получени охлузвания на десен хълбок, дясна колянна става, дясна подбедрица, дясно стъпало и фрактура в областта на пубиса. Твърди , че продължава да търпи болки и страдания към момента на подаване на исковата молба и възстановяването му продължава. Счупването на дясната ключица е затруднило движението на горния десен крайник за период повече от месец, а счупването на пета дланна кост на лява ръка е довело до трайно затруднение движенията на ръката за същия период. Твърди се наложителен режим в покой, който ищецът е следвало да спазва, затруднения в придвижването и обслужване на ежедневни нужди с чужда помощ, преживян значителен стрес и емоционален дискомфорт, нарушен сън, напрегнатост и невъзможност да се натоварва псифически и физически, в аспект на упражняваната от него трудова дейност.

Ищцата И. Ш. твърди, че е получила счупване на лява ключица и навяхване на лява глезенна става, множество охлузвания в областта на дясна предмишница , зад лява кваликула и мишница , над лява тазобедрена става и по лява колянна става. За лечение фрактурата на ключицата са поставени имобилизационни ремъци, без оперативна намеса и се твърди затруднение в движението на левия горен крайник за период повече от месец. Идентично на твърденията на ищеца се сочи, че болките от травмите и възстановяването на ищцата продължават и до момента, нарушен е съня й, изпитва значителни неудобства от разчитането на чужда помощ и не може да се натоварва психически и физически. Предявени са частични искове за обезщетяване на неимуществени вреди / претенциите за имуществени вреди не са предмет на касационното обжалване /, както следва : за Н. Ш. – 25 500 лева / от пълния размер за 80 000 лева / и за И. Ш. – 25 500 лева / от пълния размер за 60 000 лева / . В хода на производството е допуснато увеличение в размера на предявените искове - до 65 000 лева за ищеца и 50 000 лева за ищцата. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от уведомяване на НББАЗ , съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ.

Ответникът НББАЗ е оспорил предявените искове, с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Н. Ш. и по отношение претендираните размери на обезщетенията, като завишени спрямо действително търпимите болки и страдания. Оспорва началния момент на дължима законна лихва за забава върху присъдимите обезщетения. Оспорил е наличието на застраховка на гражданската отговорност на делинквенка към датата на ПТП, вкл. издаден сертификат „Зелена карта“ за увреждащия автомобил. С последното е противопоставено възражение за липса на материалноправната легитимация на Бюрото, да отговаря в качеството на Представително национално застрахователно бюро по системата „Зелена карта„. Независимо от първоначалното оспорване на каквато и да било легитимация като ответник и поддържане такава за конституирания като трето лице – помагач Гаранционен фонд, към момента НББАЗ не оспорва отговорността си по реда на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата – чл. 9, предл. първо, на основание чл. 506, ал. 2 КЗ. Съпричиняването от Н. Ш. се поддържа поради управление на мотоциклета с превишена за конкретния участък и несъобразена с конкретните условия скорост, както и поради нарушаване на временната / предвид извършван ремонт в пътния участък / пътна маркировка / жълта непрекъсната линия /, непозволяваща напускане на лентата му на движение, което - аналогично на делинквента - Ш. е сторил, изпреварвайки движещите се пред него в колона и в неговата посока МПС. Както НББАЗ, така и конституираните трети лица – помагачи – Гаранционен фонд и ЗАД „Армеец„ не са възразили за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Ш..

Приетото заключение на СМЕ потвърждава твърдените увреждания / без фрактура на пубисна кост за ищеца / и вида на проведеното лечение. Сочи трайно затруднение движенията на дясната ръка на ищеца за период до около 3 месеца и отрича счупването на пета дланна кост да е затруднявало основната функция на ръката – хващането. Вещото лице сочи, че това счупване засяга по-фините хватателни движения и няма особено значение за изпълнение основните функции на ръката. Като дълбоки са квалифицирани охлузванията на десния хълбок и десния долен крайник, оздравели за около 3 седмици. Потвърдена е двукратна оперативна интервенция – за поставяне и съответно за изваждане на металната остеосинтеза, с което оздравителния процес за това увреждане е приключил напълно, при напълно възстановена функция, независимо от променената костна конфигурация на ключицата и образувания каус - обяснения на вещо лице в о.з. на 25.06.2020 г.. Вещото лице пояснява, че е възможна болка при физическо натоварване, за периода до адаптиране на всички мускули към променената ставна конфигурация, но не и болка при промяна на времето, тъй като е проведено добро лечение, пациентът е млад и зарастванията са успешни. Оперативният белег в областта на ключицата вещото лице установява, че е видим, но не и грозен, като същото счита и по отношение остатъчните белези от охлузванията. Счупването на дланната кост е лекувано с обездвижване за около 30 дни и при пълно възстановяване за около 2 месеца. Досежно пострадалата И. Ш. се установява трайно затруднение в движенията на лявата ръка, предвид фрактура на лява ключица – без разместване на костните фрагменти, в продължение на 2 – 2,5 месеца. Лечението е било с обездвижване на ключицата. От охлузванията, заздравели за период до 3 седмици, както и при ищеца Ш., има остатъчни белези, но без последици за здравето и естетиката на съответните части на тялото. Тези белези се описват като места с по-розов цвят на кожата, спрямо останалата, след падане на коричката / круста / от раните. При разпит в о.з. на 25.06.2020 г. вещото лице потвърждава навяхване на лява глезенна става на ищцата, което се преодолява за период до три седмици, но е съпътствано от болки с висок интензитет. Вещото лице не установява настъпили усложнения в хода на оздравителния процес и за двамата.

Свидетелката В. П. – майка на пострадалата – заявява, че Н. не можел изобщо да стъпи на двата си крака около 20 дни, през който период на възстановяване разчитал на чужда помощ. Раните и на двамата ги притеснявали, не можели да спят. И. не трябвало да движи ръката си и не можела да върши никаква домакинска работа, като също разчитала на помощ за обличане, събличане, къпане и пр. Твърди остатъчни видими белези, които не споделя да притесняват пострадалите. Споделя, че „инцидентът се е отразил на психиката им“, без обосноваване с конкретни факти. Сочи, че и двамата изпитват болка в ключиците при физическо натоварване и го избягват, както и при промяна на времето. Свидетелят Ш. – брат на ищеца - заявява, че заварил и двамата в рани и обездвижени. Брат му излязъл за преглед едва 15 - 20 дни след инцидента, при това подпомаган от 4 - 5 човека. Сваляли го със стол. Не можел да движи ръката си, заради счупената ключица. Потвърждава изпитвани болки при физическо натоварване, което пречи на работата му, тъй като работи в автосервиз и се налага да вдига тежки авточасти. Свидетелят заявява също, че травмата „се отразила на психиката„ на Н. и „допуска“, че и понастоящем той изпитва болки. Свидетелят споделя, че пострадалите не можели да се грижат за 9 годишното си дете и грижата за него поели изцяло родителите на съпруга.

Във всяко от двете заключения на САТЕ / втората експертиза допусната поради оспорване на първата от ищците / е отразен идентичен механизъм на ПТП, с несъществени за крайния извод различия в стойностите на отстояния от мястото на удара и досежно скоростта на двете превозни средства. ПТП е настъпило в участък, който по това време и с оглед извършван ремонт е бил с временна организация на движението - маркировка, забраняваща изпреварването и с ограничение на скоростта до 40 км./ч.. И според двете заключения ПТП е настъпило, поради предприето от водача на МПС с украинска регистрация, намиращ се в колоната от автомобили в пътната лента на мотоциклетиста, неразрешено за участъка изпреварване, движейки се със скорост над разрешената. По този начин е засякъл управляващия мотоциклет - със 113 км./ч. и също намиращ се в платното за насрещно движение - Ш., който задействал спирачната система, но не могъл да избегне удара. С оглед установената опасна зона за спиране на мотоциклета – от 104,43 метра, ударът е бил непредотвратим от момента на предприето от автомобила навлизане в платното за насрещно движение, където е и реализиран, тъй като към този момент отстоянието на мотоциклета от мястото на удара е едва 78 метра. Вещо лице С. приема, че при адекватно задействане на спирачната система и максимално спирачно закъснение, ударът би бил предотвратим, ако мотоциклетът би бил управляван със скорост до 57 км./ч., т.е. в рамките на разрешената за пътния участък в конкретния момент.

Свидетелят К. твърди, че с Ш. и други мотористи са се придвижвали изпреварвайки колона коли, когато една от тях рязко излязла, за да изпревари бавно движещ се пред нея камион и засякла Ш. . Свидетелят заявява, че Ш. намалил скоростта до степен, че моторът му се изправил на предна гума, но се ударил в задната лява част на автомобила. Твърди, че водачът й не е дал мигач и към момента на изнасянето Ш. се е намирал на около 5 метра отстояние от автомобила. Показанията му относно взаимното разположение на превозните средства към момента на удара не съответстват на описаната от вещите лица пътна ситуация. Свидетелят преценява действията на Ш., като единствено възможни в тази ситуация и не си спомня подробности относно пътната маркировка.

Свидетелят П. потвърждава факта, че автомобилът с украинска регистрация е предприел рязка маневра за изпреварване на товарния камион пред нея, при което е засякъл Ш., придвижващ се с мотоциклета си покрай колоната автомобили, в която се е намирал и автомобила – нарушител. Преценява скоростта на Ш. като не висока - около 60 км./ч., както и че в конкретната ситуация не е имал възможност да реагира. И този свидетел заявява, че ударът е настъпил към момент, в който лекият автомобил не е бил успоредно разположен спрямо осовата линия, а под ъгъл, но в насрещната лента, тъй като се коментира място на удара по–близо до левия бордюр. При разпита си в съдебно заседание вещото лице от първата САТЕ, съобразявайки се основно с протокола за оглед на местопроизшествието, счита свидетелските показания неадекватни на установеното на място, съответно обосновавайки се.

Първоинстанционният съд формално е квалифицирал исковете по чл. 511, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 513 и чл. 506 , ал. 2 и ал. 3 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД. Изрично, обаче, се е позовал на приложението на чл. 506, ал. 2 КЗ, уреждащ статута на НББАЗ като представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата. Съдът приема за безспорно установено, че издадената за автомобила на делинквента „Зелена карта„ е „фалшива„, по сведения на Украинското национално бюро, но последното е предоставило своята гаранция, съгласно чл.9, пр.първо от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, според който всяка „Зелена карта„, представена в държава, за която е валидна, като издадена под контрола на бюро, трябва да бъде гарантирана от него, дори ако е неистинска, неавтентична или подправена. Съдът е приел, че именно от този момент – поетата от Украинското национално бюро гаранция, по реда на Вътрешните правила – е възникнала компетентността на НББАЗ да уреди настоящата претенция, за сметка на същото, при предпоставките на чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ – настъпило на територията на Република България застрахователно събитие, с участието на виновен водач, управляващ МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, в случаите когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач. Отговорността на същия е предмет на сключено споразумение по наказателно дело, с което се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ пр. второ и чл. 342, ал. 1 НК – причинена средна телесна повреда на две лица, при нарушаване правилата за движение по пътищата – чл. 7, ал. 5 ЗДвП / несъобразяване с временната пътна маркировка /, чл. 42 , ал. 1 т. 1 ЗДвП / водач, предприемащ изпреварване е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство / и чл. 25, ал. 1 ЗДвП / водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да я започне трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, намиращи се след, преди или минаващи покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение /. Съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за Н. Ш. възлиза на 20 000 лева , а за И. Ш. – 14 000 лева. Приел е съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, при 50 % принос, като е намалил със същия обезщетението за всеки от ищците. Съдът е приел, че ищецът е предприел маневра изпреварване при наличие на забранителна временна маркировка - нарушение на чл. 7 ал. 5 ЗДвП, при неоспорена по делото схема на временната организация на движението в конкретния пътен участък; управлявал е със скорост над разрешената за участъка – 113 км./ч. преди удара, която не му е позволила да го предотврати. Съдът е посочил, че дори да се приеме недоказано ограничението от 40 км./ч., то скоростта на ищеца не е била съобразена с конкретните пътни условия- непрекъсната колона от плътно движещи се автомобили, в платното за придвижване на мотоциклета, при което всеки опит за връщане на същия в това платно би създало опасност за движението – нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Причинната връзка между поведението на ищеца и вредоносния резултат е обоснована с безспорно установения от САТЕ факт, че управление със скорост до 57 км./ч. би предотвратило удара, съобразявайки опасната зона за спиране.

Въззивната жалба на ищците съдържа доводи, идентични с поддържаните касационни доводи за неправилност на въззивното решение. Считат съществено занижен определения справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Досежно приетото съпричиняване е оспорен извода на съда, за безспорно установени по делото наличие на временна пътна маркировка, забраняваща изпреварването и ограничение на скоростта в конкретния участък - до 40 км./ч., както и предприето от ищеца изпреварване, с навлизане в насрещното платно. Изхождайки от разрешена скорост 80 км./ч. и предотвратимост на удара, при скорост под 57 км./ч., ищците оспорват причинната връзка между поведението на ищеца и вредоносния резултат, доколкото същият би настъпил и ако мотоциклетът бе управляван с разрешената скорост / очевидно тази в диапазона 57 – 80 км./ч /. Оспорват възприета от съда легитимацията на НББАЗ като Компенсационен орган и поддържат такава като Представително бюро. Не са обвързали това си възражение с елементи от приложимия фактически състав на отговорността на Бюрото, нито с началния момент на законната лихва, като поддържат приложимост на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ – от датата на изтичане тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ , за произнасяне по претенцията им.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, в частта по присъдени на ищците обезщетения за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лева за Н. Ш. и 7 000 лева - за И. Ш., ведно със законна лихва върху същите от 02.09.2020 г., при споделено съпричиняване на вредоносния резултат и за двамата, в размер на 50 %. Исковете са квалифицирани с правно основание чл. 515, ал. 2, т. 2 КЗ, относим към компетентността на Бюрото вр. с чл. 506, ал. 3 КЗ, макар да са споделени съображения за легитимацията на НББАЗ в качеството на Представително бюро, а не Компенсационен орган. Съдът е споделил съображенията на първоинстанционния, че компетентността на НББАЗ да отговаря по щетата възниква от момента на поета гаранционна отговорност от Украинското национално бюро, съгласно чл. 9, предл. първо от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Счел е предоставената гаранция, като елемент от подлежащия на установяване фактически състав. Съдът е приел, че Н. Ш. е допуснал същите нарушения на ЗДвП, които е допуснал и водача на лекия автомобил с украинска регистрация, поради което следва да им се определи равен принос за настъпване на ПТП. Приел е, че от писмени доказателства по делото / протокол за оглед / и заключенията на САТЕ се установява наличието на временна, забраняваща изпреварването пътна маркировка и ограничение на скоростта до 40 км./ч.. Приел е за установено, че Ш. се е придвижвал в насрещното платно за движение, в което е осъществен и удара. Относно приноса за И. Ш. няма изложени мотиви. Относно размера на обезщетенията, наред с вида на уврежданията, съдът е изброил за съобразени и : възрастта на пострадалите, общественото им положение / макар да не е установявано и да няма коментирано специфично такова /, продължителността на търпими интензивни болки и страдания, продължителността на лечебния и възстановителния периоди, отсъствието на негативни последици за здравето на ищциите и обществено-икономическите условия в страната. Като конкретни, относими към така изброените критерии обстоятелства, съдът е посочил, съответно: 1 / за ищеца – многофрагментно счупване на лява ключица и счупване на пета дланна кост, оперативно лечение с поставяне и последващо отстраняване на метален имплант, общ възстановителен период от около 2- 2,5 месеца, липса на негативни за здравето последици и 2/ за ищцата – счупване на лява ключица, общ възстановителен период от 2 - 2,5 месеца и липса на негативни за здравето последици.

С въззивната жалба е атакувано първоинстанционното решение само в частта по отхвърляне претенциите на ищците до размера на 40 000 лева за Н. Ш. и до 35 000 лева – за И. Ш.. Въззивният съд, обаче, е постановил решение за потвърждаване на отхвърлителното първоинстанционно решение и за разликата до пълния първоначално предявен размер на исковете / предявени като частични / - 65 000 лева за ищеца и 50 000 лева – за ищцата. Следователно , в частите , в които съдът се е произнесъл с потвърждаване на отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, за разликата над 40 000 лева и до претендираните 65 000 лева по иска на Н. Ш. и за разликата от 35 000 лева и до претендираните 50 000 лева по иска на ищцата И. Ш., въззивното решение следва да се обезсили, като недопустимо, постановено в разрив с диспозитивното начало в процеса. Обективно това съществено процесуално нарушение е от значение единствено относно възмездяването на разноски.

По първия правен въпрос:

Решение по т.д. № 1422/2019г. на ІІ т.о. на ВКС, обосновало допълнителния селективен критерий, изрично препраща към решение № 92/24.07.2013г. по т.д. № 540/2012г. на I т. о. на ВКС, в което е прието, че приносът на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд. Решението препраща и към приетото в решения по т.д. № 1499/2015г. и т. д. № 650/2016г. на I т.о. на ВКС, в които, наред с изричното му въвеждане в процеса, се коментира крайния момент на допустимо предявяване и необходимото му съдържание – с позоваване на конкретни факти за приноса на увредния, а не общо и фрагментарно. В решението по т.д.№ 1422/2019 г. на ІІ т.о. и предвид обстоятелството, че участието на страната в процеса на събиране на доказателства не се приравнява на процесуално възражение, което винаги е изрично, съдебният състав е приел, че: „Не може обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия.” Настоящият състав споделя дадените разрешения, всяко от които, от различен процесуален аспект, потвърждава допустимо произнасяне по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД само въз основа на изрично и мотивирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Последното се споделя и в решения по т.д. № 3133/2015 г. на І т.о. и гр.д.№ 372/2010 г. на ІV г.о. на ВКС.

По втория правен въпрос :

Съгласно ППВС № 4/1968 год. и създадената по приложението на т. 11 от същото задължителна съдебна практика, понятието „справедливост„, по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възстановителния период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о., при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат съобразени, като израз на икономическите условия към момента на настъпване на увреждането.

По съществото на касационната жалба :

С оглед отговора на първия правен въпрос и липсата на изрично въведено от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата И. Ш. – пътувала с управлявания от ищеца мотоциклет, неправилно първоинстанционният съд е приложил, а въззивният потвърдил приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намалявайки определения размер на справедливо обезщетение от 14 000 лева на 7 000 лева, поради 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

Неоснователни са касационните доводи за неправилност на решението, по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД спрямо ищеца Н. Ш.. Въззивният съд не се е основал на предположение за съпричиняване, мотивирал е конкретно поведение на ищеца, в нарушение разпоредби на ЗДвП, обосновал е причинна връзка между същото и вредоносния резултат, доколкото ако не би предприел неразрешено придвижване в платното за насрещно движение и ако би се придвижвал с разрешена за участъка скорост / вкл. с такава до 57 км./ч. /, ищецът не би предизвикал, респ. би могъл да избегне удара. По начало касаторът се позовава на неправилно установена фактическа обстановка – липса на доказателства за наличие на временна пътна маркировка в конкретния участък и към момента на ПТП и липса на ограничение на скоростта под предвидената извън населените места - 80 км./ч.. САТЕ е потвърдила същите, въз основа протокола за оглед на местопроизшествието, който не е бил оспорен, в качеството на официален свидетелстващ документ за конкретното местопроизшествие. Съдът е приел, че еднаквите нарушения на ЗДвП от всеки от участниците в ПТП обосновава равен принос, т.е. обосновал е възприетия процент съпричиняване с реципрочност в отговорността на делинквента и пострадалия, всеки от тях управляващ ППС. Въззивното решение не е в отклонение от трайноустановената, служебно известна на състава съдебна практика : при формиран извод за наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредите от злополуката и за наличието на основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите, което предполага съпоставяне поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава , обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на вредите от деликта – степента на приноса на всеки от двамата - делинквент и пострадал / решение по т.д.№ 3540/2013 г. на І т.о. на ВКС /. Въззивният акт не е в отклонение от това разрешение.

Видно от мотивите на въззивния акт, потвърденият за справедлив размер на обезщетенията, определени от първоинстанционния съд, изхожда от формално изброени, при това не в пълнота, критерии, неподплатени с коментар на конкретно установени и относими към всеки от тях факти и обстоятелства, нито придружени от задълбочена преценка за съвкупното им въздействие върху пострадалите. Така спрямо ищеца съдът не е отчел комбинираната травма – на ключица и дланна кост, която, вкл. предвид различния подход на лечение – оперативно за ключицата и обездвижване за дланната кост, по едно и също време за период от 2 месеца – са предпоставили допълнително затруднение за пострадалия, както във възстановителен, така и в битов план, вкл. с обременителна зависимост от чужда помощ и невъзможност за полагане на пълноценна родителска грижа. Не е съобразен и посочения от вещото лице сигурен период на болки при физическо натоварване, до адаптирането на всички мускули към променената ставна конфигурация. Не е обсъдена, с конкретно значение за състоянието на пострадалия, двукратната оперативна интервенция, безспорно свързана с емоционален дискомфорт, макар да не се установяват конкретно търпени физически болки и страдания. Не са съобразени болките и страданията от получените дълбоки охлузвания, заздравявали в период от 3 седмици. От друга страна, правилно съдът не е приел за установени психически страдания от травмите, заявени декларативно от свидетелите, без конкретика на проявленията им, както и не е приел за доказани естетически притеснения на ищците от остатъчни белези, за които по начало няма доказателства, че всички са незаличими с времето.

По отношение на ищцата не е отчетена адекватно съобщената от вещото лице от СМЕ изключителна болезненост, съпътстваща възстановяването от навяхването на лявата глезенна става, за период от 3 седмици, както и комбинирането й със счупване на лява ключица, лекувано чрез обездвижване, което – аналогично и на приетото по отношение ищеца – допълнително е обременило пострадалата, както във възстановителен, така и в битов план, вкл. с обременителна зависимост от чужда помощ в периода на възстановяването и невъзможност да упражнява пълноценна родителска грижа. И по отношение на същата не са отчетени болки от съпътстващите сериозни охлузвания по тялото, заздрнавявали в продължение на седмици.

Правилно е отчетено пълното възстановяване на всеки от ищците, при липса на усложнения в хода на оздравителния процес. Противното твърдение на касаторите не се подкрепя от доказателства по делото, като следва да се съобрази, че под възстановяване се има предвид пълно заличаване неблагоприятните последици от травмата – в случая за функционирането на съответните крайници, с които са свързани костните увреждания – без ограничения, не и търпими при определени обстоятелства болки – при натоварване, при промяна на времето, като за първите не са събрани доказателства да продължават и понастоящем, а вторите са отречени от СМЕ, с оглед възрастта на лицата и проведеното адекватно лечение.

Съобразявайки горното и в съответствие с обществено-икономическите условия към момента на ПТП – 2017 г., настоящият състав намира за справедливо обезщетение на ищцата сумата от 18 000 лева, а на ищеца - сумата от 30 000 лева, от която и предвид прието 50 % съпричиняване на вредоносния резултат, следва да му се присъди сума от 15 000 лева.

По претенцията за законната лихва :

В настоящата инстанция не е пренесен спор между страните, относно това, в какво качество НББАЗ отговаря спрямо увредените – не се спори пред въззивна инстанция, че същото отговаря като Представителен орган по чл. 506, ал. 2 КЗ, както се е обосновал, извън формалното цитиране на несъответни разпоредби, и въззивният съд. Доколкото претенциите са разгледани в съответствие с релевантния им фактически състав, то не е налице недопустимо произнасяне.

На настоящия състав е известна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в решения по т.д.№ 3234/2014г. на І т.о., т.д.№ 3456/2015г. на І т.о., т.д. № 3074/2015г. на ІІ т.о. и т.д.№ 1341/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, приемаща, че НББАЗ изплаща на третото увредено лице обезщетение за претърпени вреди със законна лихва от момента на изтичане на определения от закона срок по чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./, към който изрично препраща чл. 282 КЗ / отм. /. Становището се основава на особения статут на Бюрото, чиито задължения не са производни от отговорността на делинквента, както това е валидно за застрахователя. Подобно изрично препращане към норма, с идентично на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ съдържание, е уредено и в приложимия към спора КЗ, в сила от 01.01.2016 г. – чл. 512, ал. 1 КЗ, препращащ само към чл. 496 КЗ. Чл. 512 КЗ е ситуиран в раздел І Общи положения на Глава 48 от КЗ, съответно приложим по правоотношения с НББАЗ, независимо от конкретното му качество – на Компенсационен орган или като Представително национално бюро на застрахователите на Република България в Съвета на бюрата.

На състава е известна и по-нова практика - решение по т.д. № 1428/21г. на ІІ т.о., с което изрично е отречено приложението на приетото по т.д.№ 3074/2015 г. на ІІ т.о. при новата правна уредба по КЗ, в сила от 01.01.2016 г., както и решение по т.д.№ 2264/2022 г. на І т.о. на ВКС, изцяло споделило предходното. Постановени са в хипотеза, в която отговорността на НББАЗ е ангажирана в качеството му на Представително национално бюро на застрахователите на Република България в Съвета на бюрата по системата „Зелена карта„. В същите е прието, че за определяне на началния момент, от който трябва да се присъди законна лихва, за която отговаря делинквента и която се включва в застрахователното обезщетение, е приложим чл. 429, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ / общите разпоредби относно обхвата на „гражданската отговорност“, доколкото не е изрично ограничена за отговорността на НББАЗ, вкл. от приложимите Вътрешни правила на Съвета на бюрата /. Посочено е също, че разпоредбата на чл. 512 КЗ, която пряко препраща към правилото на чл. 496 КЗ, е приложима само относно собствената забава на НББАЗ (ако в 3-месечен срок не се произнесе по заявената от ползващите се лица застрахователна претенция), а не към дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от момента на предявяване на претенцията.

Настоящият състав споделя така възприетото, предвид което в конкретния случай законна лихва върху обезщетенията следва да се присъди от датата на получаване от НББАЗ претенцията на увредените лица – на 30.08.2018г., която дата ответникът не оспорва, а е видна и от известие за доставяне по пощата / лист пор. № 9 по номерацията на първоинстанционното дело /. Следователно, определените обезщетения ще следва да се присъдят със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. до окончателното им заплащане. Неоснователно е възражението на ответника, че отговорността му възниква с дадената от Украинското национално бюро гаранция, на основание чл. 9, пр. първо от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Разпоредбата е императивна и не предвижда дискреция за съответното бюро дали да поеме или откаже гаранцията при наличие на визираните в нея предпоставки, съответно – не е елемент от фактическия състав, за възникване отговорността на НББАЗ спрямо увредените лица / арг. и от чл. 8 на Вътрешните правила /.

По разноските :

С оглед изхода на спора – при поддържан в хода на производството материален интерес на ищците от общо 75 000 лева / 40 000 + 35 000 /, уважени претенции за 33 000 лева / 15 000 + 18 000 / и отхвърлени за 42 000 лева, съответно - обжалваем интерес във въззивна и касационна инстанция от 58 000 лева / 75 000 – 17 000 / и уважена част от същия 16 000 лева / допълнителни 5 000 лева за ищеца и допълнителни 11 000 лева за ищцата / - следва да бъдат съответно коригирани присъдените в полза на процесуалния представител на ищците адвокатски възнаграждения за предходните инстанции, респ. присъдените в тежест на ищците разноски в полза на ответника НББАЗ, изхождайки от вече определените размери, пропорционално на променения правен резултат / не е подадена частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд по определяне разноските в първа и въззивна инстанции /. Ще следва да се присъди и възнаграждение на процесуалния представител на касаторите в настоящата инстанция, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. .

С въззивното решение и постановеното последващо определение по чл. 247 ГПК, като краен резултат е присъдено в полза на процесуалния представител на ищците - адв. П. К., за защитата им в първа инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1 323,98 лева, определено при уважена част от исковете в размер на 17 000 лева, съответно са присъдени в тежест на ищците разноски, в полза на НББАЗ, в размер на 4 389,23 лева, определени при отхвърлена част от исковете 58 000 лева. Във въззивна инстанция не е присъдено възнаграждение за адв. К., а в полза на НББАЗ са присъдени разноски от 4 548 лева.

С оглед променения правен резултат – уважени искове за 33 000 лева, съответно отхвърлени за 42 000 лева и съобразно обжалваемия интерес във всяка от инстанциите, ще следва в полза на процесуалния представител на ищците адв. К. да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за първа инстанция, в размер на 1 246 лева / разликата до дължимия размер от 2 570 лева /, както и да се отменят присъдените в тежест на ищците разноски, в полза на НББАЗ, за разликата над 3 178 лева, за първоинстанционното производство. За въззивното производство ще следва да се отменят присъдените в тежест на ищците, в полза на НББАЗ, разноски над размера от 3 293 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора и обхвата му във въззивна инстанция, като не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004г., съгласно решение на СЕС по дело № 438/2022 г., изхождайки и от размера на защитавания материален интерес /58 000лева /, настоящият състав намира за обосновано, за защитата на ищците във въззивна и касационна инстанции, адвокатско възнаграждение за адв. К. в размер на 2 000 лева, а съответно на правния резултат / уважени касационни жалби за общо 16 000 лева / дължимо в полза на същата възнаграждение от 552 лева за всяка от двете инстанции или по 662,40 лева с вкл. ДДС. С оглед промяната в правния резултат ще следва НББАЗ да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса от 640 лева за първа и по 320 лева за въззивна и касационна инстанции.

Ответникът НББАЗ е претендирал присъждане на разноски, от заплатено адвокатско възнаграждение в касационна инстанция, съобразно изхода на спора, което касаторите са оспорили за прекомерно, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК . Представени са договори за правна помощ, за уговорено и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 12 600 лева с вкл. ДДС. Спрямо обжалваемия интерес в касационна инстанция - 58 000 лева – така уговорената сума възлиза на повече от 1/4 от същия и не кореспондира с действителната правна сложност на спора в настоящата инстанция, която не е съд по фактите и при разглеждане на спора в едно съдебно заседание. Спрямо същата и действителното съдържание и обем на осъществената защита, настоящият състав намира реципрочно справедливо за ответника възнаграждение от 2 000 лева, съответно 2 400 лева с вкл. ДДС, възмездимо, с оглед отхвърлената част от касационните жалби , в размер на 1 738 лева с вкл. ДДС.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Ш. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ / НББАЗ / иск, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с ПТП от 07.07.2017 г., причинено от украински гражданин на територията на Република България, над размера от 10 000 лева и до размера от 15 000 лева, както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне претенцията за законна лихва върху присъдената сума от 10 000 лева, за периода 31.08.2018 г. - 01.09.2020 г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА НББАЗ да заплати на Н. И. Ш. допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.07.2017г., причинено от украински гражданин на територията на Република България, в размер на 5 000 лева, ведно със законна лихва върху същата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 506, ал. 2 вр. с чл. 511, ал.1, т. 3 и чл. 429, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, както и

ОСЪЖДА НББАЗ да заплати на Н. И. Ш. , на основание чл. 429, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ законна лихва върху присъденото обезщетение от 10 000 лева, за което въззивното решение е влязло в сила, за периода 31.08.2018 г. – 01.09.2020 г..

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, за отхвърляне иска на Н. Ш. за обезщетяване на неимуществени вреди, за разликата над 15 000 лева и до поддържания във въззивна инстанция размер от 40 000 лева.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, за отхвърляне иска на Н. И. Ш., за обезщетяване на неимуществени вреди, за разликата над 40 000 лева и до първоначално предявените 65 000 лева, като недопустимо.

ОТМЕНЯВА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от И. Й. Ш. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ /НББАЗ/ иск, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с ПТП от 07.07.2017 г., причинено от украински гражданин на територията на Република България, над размера от 7 000 лева и до размера от 18 000 лева, както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне претенцията за законна лихва върху присъдената сума от 7 000 лева, за периода 31.08.2018г. – 01.09.2020г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА НББАЗ да заплати на И. Й. Ш. допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.07.2017г., причинено от украински гражданин на територията на Република България, в размер на 11 000 лева, ведно със законна лихва върху същата сума, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.506, ал. 2 вр. чл.511, ал.1, т.3 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ от КЗ, както и

ОСЪЖДА НББАЗ да заплати на И. Й. Ш. , на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, законна лихва върху присъденото обезщетение от 7 000 лева, за което въззивното решение е влязло в сила, за периода 31.08.2018 г. – 01.09.2020 г. .

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, за отхвърляне иска на И. Й. Ш. за обезщетяване на неимуществени вреди, за разликата над 18 000 лева и до поддържания във въззивна инстанция размер от 35 000 лева.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, за отхвърляне иска на И. Й. Ш., за обезщетяване на неимуществени вреди, за разликата над 35 000 лева и до първоначално предявения размер от 50 000 лева, като недопустимо.

ОСЪЖДА НББАЗ , на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38 ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Н. Ш. и И. Ш., в размер на 662,40 лева с вкл. ДДС за въззивна и 662,40 лева с вкл ДДС - за касационна инстанция, както и допълнително възнаграждение за първоинстанционното производство , в размер на 1 246 лева.

ОСЪЖДА НББАЗ да заплати по сметка на Върховен касационен съд допълнителна държавна такса, в общ размер от 1 280 лева, от които : 640 лева за първа и по 320 лева за въззивна и касационна инстанции.

ОТМЕНЯВА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 900988/16.08.2021 г. по гр.д.№ 202/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 901217/16.11.2021 г. по същото дело, в частта му , с която Н. И. Ш. и И. Й. Ш. са осъдени да заплатят на НББАЗ разноски за първоинстанционното производство над размера от 3 178 лева.

ОТМЕНЯВА решение № 1015/07.07.2022 г. по гр.д. № 84/2022г. на Софийски апелативен съд, изменено с определение по реда на чл. 248 ГПК № 2434/30.09.2022 г., в частта му, с която Н. И. Ш. и И. Й. Ш. са осъдени да заплатят на НББАЗ, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за въззивна инстанция над сумата от 3 293 лева.

ОСЪЖДА Н. И. Ш. и И. Й. Ш. да заплатят на НББАЗ, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за касационна инстанция, в размер на 1 738 лева вкл. ДДС .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: