Отмяна на влязло в сила решение при противоречие само в мотивите

Текстът на акта

Ключови фрази

4

решение по гр.д.№ 5107 от 2021 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Г. гр.д.N 5107 по описа за 2021 г., приема следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

Образувано е по молба на Р. С. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 143 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 2073 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, поради противоречието му с влязло в сила решение № 333 от 11.03.2020 г. по в.гр.д.№ 2610 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, IX въззивен състав.

Ответникът по молбата за отмяна С. С. К. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: В молбата за отмяна се твърди противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК между две влезли в сила решения:

С първото влязло в сила решение № 333 от 11.03.2020 г. по в.гр.д.№ 2610 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, IX въззивен състав е допусната делба при равни квоти между С. С. К. и Р. С. С. на 2 поземлени имота, оставени в наследство от Н. С., а е отхвърлен предявения от С. С. К. против Р. С. С. иск за делба на други 16 поземлени имота, оставени в наследство от Е. С. . Прието е, че тези 16 имота са изключителна собственост на Р. С., тъй като С. К. се е отказал от наследството на леля си Е. С. /отказ от наследство, вписан под № 21 от 29.10.2014 г. в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН/. Според съда, този отказ от наследство е произвел действие, тъй като в нито един момент от процеса С. К. не е възразявал, че преди 29.10.2014 г. е извършил конклудентни действия, с които да е приел наследството на Е. С., респ. че извършеният от него отказ от наследство е нищожен. Освен това, по делото нямало събрани доказателства в тази насока. Заплащането от С. К. на данъци за имотите за 2015 г. и 2016 г. /след вписването на отказа от наследство на 29.10.2014 г./ в случая не можело да се приеме като конклудентно действие за приемане на наследството на Е. С. . Прехвърлянето /дарението/ на имот с нотариален акт № ..... от 2011 г. също не представлявало такова действие, тъй като нямало данни прехвърленият с този нотариален акт имот с кадастрален номер ..... да е бил собственост на Е. С. и като такъв да е бил оставен в наследство на С. К. от Е. С. .

С второто решение № 143 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 2073 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав е потвърдено решение № 144 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 1207 от 2015 г. на Карловския районен съд, с което е допуснато да се извърши делба между С. С. К. и Р. С. С. при равни квоти на 4 поземлени имота в [населено място] /имоти с идентификатори ....., ....., ..... и ..... /, останали в наследство от Н. С. и Е. С. . По това дело по отношение на наследството на Е. Сливова съдът е приел, че направеният на 29.10.2014 г. от С. К. отказ от това наследство не е произвел действие, тъй като заявлението за отказ от наследство било подадено не лично от С. К., а от сестра му Р. С. като негов пълномощник, но след като С. К. е бил оттеглил дадените на Р. С. пълномощия, считано от 16.04.2010 г.

Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 143 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 2073 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е наличието на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, като в този случай ВКС отменя не второто решение, а онова от двете противоречиви решения, което счете за неправилно /в този смисъл чл.307, ал.4 ГПК/. Съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато между същите страни са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /по обуславящата претенция/ и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. Тоест, за да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.4 ГПК, делата следва да се намират в такова съотношение, че предметът на диспозитива на решението по едното дело /по обуславящата претенция/ трябва да е имплицитно включен в предмета на диспозитива на решението по другото дело /по обусловената претенция/.

В разглеждания случай, няма такова съотношение на преюдициалност между диспозитивите на решенията по двете дела: Предметът на диспозитива на решението по първото дело /за отхвърляне иска за делба на 16 имота/ не се включва в предмета на диспозитива на решението по второто дело /за уважаване на иска за делба на 4 имота/, тъй като двете дела се отнасят до делба на различни имоти.

Действително, по двете дела има произнасяне на съда по различен начин по въпроса: налице ли е валиден отказ от наследството на Е. Сливова, починала на 27.05.1963 г., направен от С. К. и вписан под № 21 от 29.10.2014 г. в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН. Това противоречие обаче е противоречие само в мотивите на решенията, които съгласно т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС не се ползват със сила на пресъдено нещо. Независимо от това, че становището на съда по горепосочения въпрос неминуемо се отразява върху диспозитива на двете решения, този въпрос не става част от предмета на делото, респ. не е част от диспозитива на решенията и съответно не се ползва със силата на пресъдено нещо, присъща на диспозитива на съдебните решения. Именно, поради липсата на сила на пресъдено нещо по този разрешен в мотивите на двете решения въпрос, е допустимо и възможно всеки съд да извърши собствена суверенна преценка на доводите на страните и на събраните по конкретното дело доказателства и да достигне до различни правни изводи по този въпрос. В тази хипотеза противоречивото разрешаване на въпроса в мотивите на двете решения не може да се квалифицира като порок на тези решения и съответно не е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК на едно от тези две решения. Хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, само когато първото решение изключва еднозначно възможността за съществуването на правото по второто решение, какъвто не е настоящият случай.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 143 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 2073 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, поради противоречието му с влязло в сила решение № 333 от 11.03.2020 г. по в.гр.д.№ 2610 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, IX въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.