Обезщетение за некомпенсирани с почивка дежурства на военнослужещ

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50233

гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 446 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. И., чрез адв.М. П. срещу решение № ІІІ -98/17.10.2017 г. по в.гр.дело № 1350/2017 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му с която е отменено решение № 970/07.07.2017 г. по гр.дело № 710/2015 г. на Бургаския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на А. И. И. против Военно формирование 32890 – Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на РБ, за сумата над 600,93 лв. до 7269,09 лв., представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.07.2003 г. до 07.10.2010 г., ведно със законната лихва от 06.02.2015 г. до окончателното изплащане; както и за сумата над 164,55 лв. до 981,56 лв. мораторна лихва върху уважения размер на главницата, съставляваща сбор от възнагражденията за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.07.2003 г. – 06.02.2015 г. Решението е обжалвано и в частта му, с която е потвърдено решение № 970/07.07.2017 г. по гр.дело № 710/2015 г. на Бургаския районен съд, с която съдът е отхвърлил исковете за осъждане на Военно формирование 32890 – Б. да заплати на касатора: лихва за забава върху главницата от 7269,09 лв. за горницата над 981,56 лв. до претендирания размер от 7237,05 лв. за периода от 01.07.2003г. до 09.10.2013г. включително; сумата от 560,60 лв., представляваща разликата между дължимото му и изплатеното основно месечно възнаграждение за периода от 01.02.2012 г. до 31.12.2012 г. (11 месеца), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 06.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата; лихва за забава върху главницата от 560,60 лв. в общ размер от 148,06 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата против Военно формирование 32890 – Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение относно иска за разликата от неизплатено основно месечно възнаграждение в размер на 560,60 лв. и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 148,06 лв., поради предвидения в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК законов праг, определен от цената на иска, която е под изискуемите 5000 лв. С оглед на това, в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

С определение № 249/04.04.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос, в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 - часови дежурства, некомпенсиран с почивка, и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.

По въпроса е даден отговор с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358 ал.1, т.3 във връзка с ал.2, т.2 от КТ.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през процесния период от 29.10.2001 г. до 10.10.2013 г. страните са били в служебно правоотношение /на 29.10.2001 г. ищецът бил назначен на длъжност „електротехник” в Поделение 22480 – Б. със звание „матрос”. През 2008 г. в следствие на извършени организационно – щатни промени, бил преназначен на същата длъжност в друго поделение на ВМС, а именно във Военно формирование 32890 - [населено място]. Една година по - късно бил преназначен на длъжност „трюмен машинист на ракетен катер” в същото поделение, а през 2011 г. бил преназначен на длъжност „трюмен машинист” в „Трюмно отделение” във Военно формирование 22480 - [населено място]/, прекратено със заповед № ЛС -01-34/07.10.2013 г. на Командира на ВФ 22 480 – Б., последното в състава на ответното военно формирование 32890 – Б., като договорът на И. за кадрова военна служба е прекратен и той е освободен от военна служба и зачислен в запаса, а със Заповед от 10.10.2013 г. е отчислен от списъчния състав на ответното формирование. След прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса със заповед на Командира на Военно Формирование 22480 – Б. № ЛС-01-35/10.10.2013г. е заповядано на касатора да бъдат начислени и изплатени парични обезщетения за прослужени 11 години кадрова военна служба в размер на 11 084,70 лв. на основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ; на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ парично обезщетение за неизползван вещеви лимит пропорционално на прослуженото време в години – 145,39 лв.; както и еднократно парично доволствие за униформено облекло от 440 лв., съгласно чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ. В подкрепа на твърдението на ищеца за положен от негова страна на труд повече от нормативно установения, за което не е компенсиран с почивки и не му е заплатено възнаграждение за извънреден труд, е назначена и приета СИЕ от съда, в която вещото лице е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността на служебното време. В съответствие с експертизата е и направеното от ищеца изменение на исковата претенция като размер и период / в с.з. на 09.06.2017 г са уточнени, както следва: основният иск за заплащане на труд, положен за увеличеното служебно време, е намален до размера на сума общо от 7269,09 лв. за периода 01.07.2003 г. до 10.10.2013 г., като претендира законна лихва върху тази главница, считано от завеждане на исковата молба/. Прието е, че изчислената от вещото лице сума от 7269,09 лв. е сумата, която се следва на ищеца, поради факта, че от негова страна е положен труд над установената месечна продължителност на служебното време, който труд не е компенсиран с почивки. Определена е и мораторната лихва, считано от съответното число на месеца, следващ този, в който е била дължима сумата.

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ за периода 01.07.2003 г. – 07.10.2010 г., и да уважи направеното от ответната страна възражение за погасителна давност, въззивният съд е приел, че след отпадането на забраната за компенсиране на извънредния труд с почивка е създадена възможност работникът да извърши компенсацията с едностранно изявление, ако в определен срок тя не бъде извършена от работодателя. Потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност, поради което е заключил, че за периода 01.07.2003 г. до 07.10.2010 г. искът за заплащане на труда, положен в превишаване на служебното време от страна на въззивника- ищец е погасен по давност. Приел е, и че същото се отнася и до акцесорните претенции за мораторна лихва върху съответните вземания и за законна лихва върху тях, доколкото те следват съдбата на основния иск. Поради което, исковете в тази им част е приел за неоснователни и ги е отхвърлил.

При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е частично неправилно. Крайните решаващи изводи на въззивния съд, след отмяната на първоинстанционното решение, за частичното отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за положен труд повече от нормативно определения при даване на 24 - часови дежурства, некомпенсиран с почивка, са в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Както разпоредбите на чл. 204, ал. ал. 1-3 от ЗОВСРБ (отм.), така и разпоредбите на чл. 195 от ЗОВСРБ /действали през процесния период/, уреждат 24-часовите дежурства, не като извънреден труд по чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), респ. по чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, а като удължено служебно (работно) време по чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.), респ. по чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ. Удължаването на работното време /служебно време/ е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време. То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни. Възприетият в чл. 136а от КТ принцип, че удълженото работно (служебно) време се компенсира с почивка, е проведен както в разпоредбата на чл. 152, ал. 4, т. 5 от ПКВС (отм.), така и в разпоредбите на чл. 10, т. 5, чл. 18, ал. 4, чл. 26- чл. 28 от Нар. № Н-18/19.12.2012 г. Тази уредба цели да съхрани живота, здравето и работоспособността на полагащите труд, а от друга – да обезпечи пълноценно и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият винаги може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред, за разлика от отпуските, по отношение на които са въведени рестрикции относно начина на ползване и погасяването им по давност. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква едва при прекратяване на правоотношението. ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в общия нормативен акт – чл.136а, ал.5 от КТ. Начинът на изчисляването му е посочен в същия текст – компенсацията се заплаща като извънреден труд. Изложеното обосновава извода, че вземането възниква с прекратяване на правоотношението, и тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл.84 ал.2 от ЗЗД, а погасителната давност започва да тече от момента на прекратяване на служебното правоотношение.

По делото е установено, че в периода от 01.07.2003 г. до 07.10.2013 г. ищецът е служил общо 2716 часа / т.4 от заключението на СИЕ/ при удължено работно време, които не са компенсирани чрез съответното му намаляване до прекратяването на служебното правоотношение на 07.10.2013 г. Според заключението на вещото лице, общата фактическа продължителност на служебното време на ищеца за периода от 01.11.2001 г. до 10.10.2013 г. възлиза на 31276 часа. Нормативно определената продължителност на служебното време в часове за периода от 01.11.2001 г. до 10.10.2013 г. е 28560 часа. Следователно, положеният извънреден труд от И. за периода от 01.11.2001 г. до 10.10.2013 г. е разликата между фактическата продължителност на служебното време /31276 часа/ и нормативно определената продължителност на служебното време /28560 часа/, т.е 2716 часа. Вещото лице е изчислило, че общо за процесния период от 01.11.2001 г. до 10.10.2013 г. сумата за дължимите и неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд е в размер на 7269,09 лв. При изготвяне съдебно счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че във връзка с проверка на заповедните книги и издадени заповеди, в които е посочено за кои конкретно дежурства на ищеца е компенсиран с дни за почивка, същите са отчетени именно за посоченото дежурство в заповедта, а относно тези налични заповеди, в които не са посочени дежурствата, които се компенсират с почивка, последните са отнесени хронологично към най- старите некомпенсирани и неплатени дежурства.

При така установеното по делото от фактическа страна претенцията е основателна. Ищецът като военнослужещ е положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, същия не е некомпенсиран с почивка и служебното правоотношение с ответното поделение е прекратено, поради което има право на обезщетение за положения труд в повече в размер като за извънреден труд. Искът е предявен на 06.02.2015 г. С оглед задължителните указания, дадени с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК, погасителната давност за вземането е започва да тече от 08.10.2013 г., т.е. към датата на предявяване на иска, паричното вземане за обезщетението в размер на 7269,09 лв. за работа при удължено работно време, не е било погасено по давност. Поради което следва да бъде отменено въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен този иск, за сумата над 600,93 лв. до 7269,09 лв., и за периода от 01.07.2003 г. до 07.10.2010 г., като разликата следва да се присъди на ищеца.

Неоснователни са оплакванията и доводите в касационната жалба на ищеца за неправилност на обжалваната част от въззивното решението, с която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за сумата над 164,55 лв. до 981,56 лв.- мораторна лихва върху уважения размер на главницата, съставляваща сбор от възнагражденията за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.07.2003 г. до 07.10.2010 г., начислена за периода от 10.10.2013 г. – 06.02.2015 г., както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил исковете за осъждане на Военно Формирование да заплати на касатора лихва за забава върху главницата от 7269,09 лв. за горницата над 981,56 лв. до претендирания размер от 7237,05 лв. за периода от 01.07.2003г. до 09.10.2013г. Както бе посочено, вземането за главницата възниква с прекратяване на правоотношението, и тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава, респ. дължи лихви едва след покана по реда на чл.84 ал.2 от ЗЗД. В случая не се твърди и липсват доказателства, касаторът да е отправял покана за плащане на процесното обезщетение, преди депозиране на исковата молба в съда. Ето що следва да се приеме, че работодателят е изпаднал в забава с подаването на искова молба в съда, т.е. дължи обезщетение в размер на законната лихва от този момент.

Предвид крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по касация дължи и следва да бъде осъден да заплати на касатора претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата по делото, съответно: сумата от 511,70 лв. – за първа инстанция /при разноски за адвокатско възнаграждение от 1200 лв., съобразно уважената част при първоначално предявени искове за общо 17047 лв. и уважена част от общо 7269,09 лв./, сумата от 477,76 лв. – за въззивната инстанция /при разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лв., при обжалваем интерес от 15214,80 лв. и уважена част от общо 7269,09 лв./, и сумата от 1384,46 лв.– за касационната инстанция /при разноски за адвокатско възнаграждение от 3000 лв., при обжалваем интерес от 14449,32 лв. и с оглед на уважената част от 6668,16 лв./, или общо от 2373,92 лв. за трите инстанции.

На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед на отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят разноски, както следва: за първа инстанция 854,64 лв. / при юрисконсултско възнаграждение определено с оглед на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.23, ал.1 от Наредба за правна помощ от 200 лв. и разноски за вещо лице в размер на 1290 лв., и съобразно отхвърлената част от исковете/, за въззивна инстанция от 52,22 лв. / при юрисконсултско възнаграждение определено на 100 лв., съобразно обжалваната част пред въззивния съд и отхвърлената част от исковете/, както и за касационна инстанция 53,85 лв.- юрисконсултско възнаграждение /при 100лв. юрисконсултско възнаграждение и с оглед на охвърлената част от исковете/, или общо от 960,71 лв.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси за водене на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси, а именно: по сметка на Бургаски районен съд сумата от 290,76 лв. - държавна такса, както и по сметка на ВКС сумата от 163,36 лв. - държавна такса /от която 30лв. за допускане на касационно обжалване и 133,36 лв.- държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. И. И. в частта й, с която се обжалва въззивно решение № ІІІ -98/17.10.2017 г. постановено по в.гр.дело № 1350/2017 г. на Окръжен съд - Бургас в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора иск за сумата от 560,60 лв., представляваща разликата между дължимото му и изплатеното основно месечно възнаграждение за периода от 01.02.2012 г. до 31.12.2012 г. и иск за лихва за забава върху главницата от 560,60 лв. в общ размер от 148,06 лв., и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.

ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ - 98/17.10.2017 г. постановено по в.гр.дело № 1350/2017 г. на Окръжен съд - Бургас, в частта с която е отменено решение № 970/07.07.2017 г. по гр.дело № 710/2015 г. на Бургаския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен иска на А. И. И. против Военно формирование 32890 – Б., като част от структурата на Министерство на отбраната на РБ, за сумата над 600,93 лв. до 7269,09 лв., представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.07.2003 г. до 07.10.2010 г., ведно със законната лихва от 06.02.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски и държавни такси, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Б. да заплати на А. И. И., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, чрез адв. П. сумата от 6668,16 лв., представляваща разликата над 600,93 лв. до сумата от 7269,09 лв., за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на месечната продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно време, за периода от 01.07.2003 г. до 07.10.2010 г., ведно със законната лихва от 06.02.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Б. да заплати на А. И. И. разноски за адвокатско възнаграждение за първа, въззивна и касационна инстанция, в общ размер на 2373,92 лв.

ОСЪЖДА А. И. И. да заплати на Военно формирование 32890 – Б., разноски за трите инстанции /в т.ч. юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер на 960,71 лв.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 290,76 лв.– държавна такса.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата от 163,36 лв. - държавни такси за касационно обжалване.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която е прекратено касационното производство може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС, в останалата част решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.