Отмяна на влязло в сила решение поради последваща оправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр. София, 23.07.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1789 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Г. П. Г. за отмяна на решение № 29 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1212/2018 г. на ВКС, І т. о., с което след отмяна на решение № 13 от 16.01.2018 г. по т. д. № 319/2017 г. на Великотърновски апелативен съд молителят е осъден да заплати на „Българска нефтена компания“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 145 ТЗ сумата от 475 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, тъй като с влязла в сила на 01.03.2025 г. присъда по НОХД № 140/2021 г. на Плевенски окръжен съд /присъдата е потвърдена в посочената част с присъда № 12 от 11.11.2024 г. по НОХД № 83/2024 г. на Великотърновски апелативен съд/ Г. П. Г. е признат за невинен в това, че на 26.09.2011 г. в качеството му на управител „Българска нефтена компания“ ЕООД е присвоил сумата от 475 000 лв., собственост на посоченото дружество, като съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Молителят твърди, че се е осъществило соченото основание за отмяна, тъй като е налице ново писмено доказателство, а именно постановената присъда по НОХД № 140/2021 г. на Плевенски окръжен съд, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието. Поддържа, че се касае до обстоятелство от значение за спора по иска по чл. 145 ТЗ за ангажиране на отговорността му в качеството му на управител на ищцовото дружество за причинени имуществени вреди на дружеството, тъй като с присъдата е отречено вредите в пълен размер – 475 000 лв. да са причинени от противоправно и виновно поведение на ответника.

Конституираният като ответник по молбата за отмяна на мястото на „Българска нефтена компания“ ЕООД с оглед преобразуването на последното чрез вливане „Мина Маришки басейн“ ЕООД /л./ изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Поддържа, че в случая не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като отсъствието на извършено от ответника Г. престъпление не сочи на липсата на управленския деликт по чл. 145 ТЗ, който има различен фактически състав от присвояването по чл. 201 и сл. НК. Въз основа на извършено сравнение на присъдата и решението на ВКС, чиято отмяна се претендира, ответникът мотивира становище, че с двата акта не са установени противоположни фактически обстоятелства, които да обосноват извод, че поведението на Г. не е противоправно и не е довело до настъпване на вреди за дружеството, което е от значение за ангажиране на отговорността му по иска с правно основание чл. 145 ТЗ. Изтъква, че на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното:

Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК /молбата за отмяна е подадена на 28.05.2025 г., а присъдата, с която се обосновава искането на молителя, е влязла в сила на 01.03.2025 г./.

С влязло в сила решение № 29 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1212/2018 г. на Върховен касационен съд, I т. о., след отмяна на въззивно решение № 13 от 16.01.2018 г. по т. д. № 319/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, молителят е осъден да заплати на „Българска нефтена компания“ ЕООД на основание чл. 145 ТЗ сумата от 475 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Касационната инстанция е приела, че в случая вредата за дружеството ищец, изразяваща се в необоснована документално липса на парични средства от неговия патримониум /от банковата му сметка/ е доказана категорично. Установено е, че на 26.09.2011 г. е издадено платежно нареждане за кредитен превод от сметката на дружеството ищец, разкрита от управителя в „Инвестбанк“ АД, клон Плевен, за сумата 475 000 лв., платима в полза на „Пауер инженеринг“ ЕООД. Съдът е приел за доказано от счетоводните записвания в системата на банката, изпълнител на платежната операция, че сумата е напуснала патримониума на дружеството, като платежното нареждане е с автор ответника Г. П. Г. и върху подписа му е положен печат на дружеството, с какъвто няма данни, че друг, освен управителят, разполага. Касационната инстанция е намерила, че авторството на този документ не е успешно оспорено и оборено от ответника в хода на процеса, поради което документът следва да се цени като изхождащ от Г. в качеството му на управител на „Българска нефтена компания“ ЕООД. В решението е изтъкнато, че платежното нареждане представлява по характера си частен диспозитивен документ, доколкото обективира правен акт /разпореждане с парични средства/ и се ползва както с формална доказателствена сила, установявайки, че ищецът в качеството му на наредител, е направил съдържащото се в него волеизявление за превод на сумата, така и с материална такава, доколкото установява неизгоден за оспорващата го страна факт. Съставът на ВКС е посочил, че наличието на действие, извършено от управителя в насока към разпореждане с имущество на дружеството при условията, посочени в нареждането, се потвърждава и от подписаната от ответника също на дата 26.09.2011 г. декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, оспорването на автентичността на която не е проведено успешно. Приел е, че договор, сключен с лицето, посочено в платежното нареждане като получател на сумата, липсва, което прави разпореждането със сумата извършено без законно основание /не в изпълнение на законно или договорно задължение за дружеството/. Въз основа на установените с посочените доказателства факти в решението на ВКС е формиран извод за осъществяване на всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на ответника Г. по чл. 145 ТЗ. Обобщено е, че е налице вреда за дружеството, изразяваща се в намаляване на патримониума му със сума в размер на 475 000 лв., действие на управителя му – нареждане за плащане на тази сума в полза на трето лице, без да съществува задължение на дружеството за предоставяне на насрещна престация по договор или да е установено друго основание за разпореждането със сумата, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда, като презумпцията за вина не е оборена.

С представената в настоящото производство присъда № 31 от 08.11.2023 г. по НОХД № 140/2021 г. на Плевенски окръжен съд, която е потвърдена в посочената част с присъда № 12 от 11.11.2024 г. по НОХД № 83/2024 г. на Великотърновски апелативен съд и е влязла в сила на 01.03.2025 г., подсъдимият Г. П. Г. е признат за невинен в това, че на 26.09.2011 г. в качеството му на длъжностно лице – управител на „Българска нефтена компания“ ЕООД е присвоил сумата от 475 000 лв., собственост на „Българска нефтена компания“ ЕООД, от разплащателната сметка на дружеството в „Инвестбанк“ АД – Финансов център Плевен, с IBAN [банкова сметка], като на 26.09.2011 г. наредил с платежно нареждане кредитен превод на сумата от 475 000 лв. от посочената банкова сметка в банкова сметка с IBAN [банкова сметка] в „Инвестбанк“ АД – Финансов център Плевен с титуляр „Пауер инженеринг“ ЕООД и основание „по договор“, без реално да е бил налице такъв договор, поради което и на основание чл. 304, пр. 1 НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. В мотивите към първоинстанционната присъда и мотивите на въззивната инстанция по повод обвинението на Г. за присвояване на сумата от 475 000 лв., собственост на „Българска нефтена компания“ ЕООД, е подчертано, че се касае до присвояване еднократно – чрез превод в полза на „Пауер инженеринг“ ЕООД. Направено е позоваване на заключението на експертизата на почерк, че подписът на наредител в горния десен ъгъл на платежно нареждане за кредитен превод от 26.09.2011 г. за сумата от 475 000 лв. е слабо видим с неясни и разпокъсани щрихи и не позволява учредяването на основните графически признаци, поради което е негоден за сравнително графическо изследване и не може да се установи дали е изпълнен от Г. или от друго лице. След обсъждане на подписаната от Г. декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП от 26.09.2011 г. във връзка със събрани свидетелски показания и други писмени доказателства е формиран извод, че няма как да се приеме за безспорно доказано, че подсъдимият Г. е участник в присвоителните действия на сумата от 475 000 лв., собственост на „Българска нефтена компания“ ЕООД. Първоинстанционният и въззивният съд са счели, че събраните по делото доказателства сочат повече на дейност, развита от Г. Ц., без участието на Г..

Молбата за отмяна е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткритите обстоятелства – юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене, или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Касае се до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса. Съгласно задължителните указания по т. 3 и т. 7 от ППВС № 2/1977 г., които не са загубили значение си и при действието на новия ГПК с оглед съвпадащите си по съдържание разпоредби на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./ и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е допустима отмяна, когато след влизането в сила на решението на гражданския съд с влязла в сила присъда се установява по надлежния ред имащ значение за спора факт. Влязлата в сила присъда представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, сега чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред, той е станал установен. Противоречие между решение и постановена след влизането му в сила присъда може да се отстрани по реда на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, съответно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

В случая по отношение на ответника по предявения иск по чл. 145 ТЗ в качеството му на управител на „Българска нефтена компания“ ЕООД е постановена оправдателна присъда, с която е прието, че на 26.09.2011 г. в посоченото длъжностно качество не е присвоил сумата от 475 000 лв., собственост на дружеството, от разплащателната сметка на дружеството в „Инвестбанк“ АД, като на 26.09.2011 г. наредил с платежно нареждане кредитен превод на сумата по банкова сметка в същата банка с титуляр „Пауер инженеринг“ ЕООД и основание „по договор“, без реално да е бил налице такъв договор. С присъдата е отречено подсъдимият да е извършил нареждането на сумата от 475 000 лв., така както е описано, съответно същият да е осъществил длъжностното присвояване, за което е обвинен. На основание чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Отговорността на Г. по чл. 145 ТЗ в исковия процес е основана на извършеното нареждане за плащане на собствената на дружеството ищец сума от 475 000 лв. в полза на трето лице с оглед издаденото и подписано от него на 26.09.2011 г. платежно нареждане за кредитен превод на сумата от сметката на ищеца по сметката на „Пауер инженеринг“ ЕООД в посочената банка. Ответникът е оспорвал, че се е разпоредил със средства на дружеството и е подписал платежното нареждане. Поради това с оправдателната присъда се отричат факти от значение за отговорността на молителя по чл. 145 ТЗ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице ново писмено доказателство за обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната /ответник по иска по чл. 145 ТЗ/, поради което са налице предпоставките за уважаване на молбата за отмяна на поддържаното основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При това основание за отмяна е необходимо да бъде съобразено новото доказателство, съответно същото да бъде прието, поради което и с оглед недопустимостта пред касационната инстанция да се представят нови доказателства, следва да бъдат отменени решението на Върховния касационен съд и отмененото с него решение на Великотърновския апелативен съд, като делото се върне на последния за ново разглеждане от друг състав, което да започне от стадия на събиране на доказателства, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по сторените в настоящото производство разноски в зависимост от изхода на спора /т. 4 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение № 29 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1212/2018 г. на Върховен касационен съд, І т. о., и отмененото с него решение № 13 от 16.01.2018 г. по т. д. № 319/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.