Определяне на обезщетение за незаконно обвинение и задържане под стража

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№36
Гр. София, 31 март 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 23.02.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2110/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на В. С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №16516/19 г. в допуснатата до обжалване част по иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС / ППВС №4/68 г. и р. по гр.д. №1456/12 г. на трето г.о. на ВКС/ по въпроса за адекватното съобразяване на относимите обстоятелства, главно тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство и периода на задържането под стража в конкретния случай, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което да бъде увеличен размерът на присъденото обезщетение.
Ответникът по жалба Прокуратура на РБ я оспорва и по подробно изложени в с.з. съображения от съществото на спора моли въззивното решение да бъде потвърдено.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Тези обстоятелства следва да бъдат обсъдени в мотивите на съда при обосноваване на размера на присъденото обезщетение / ППВС №4/68 г./ Значими за определяне на размера на обезщетението обстоятелства по иск с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ са: продължителността на воденото наказателно производство, характера, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинението, отражението му върху общественото положение, авторитета, здравословното състояние и професионалната реализация на пострадалото лице, периода на мярката за неотклонение”задържане под стража” и др./ р. по гр.д. №1456/12 г. на трето г.о. на ВКС./
По същество на жалбата: По иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ въззивният съд е приел, че следва да присъди на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. Ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.343б, ал.3 НК, което не е тежко и наказателното производство е продължило сравнително кратко време – година и седем месеца. Установено е, че в резултат на обвинението ищецът изпитвал негативни емоции, затворил се в себе си, не допускал контакти с хора. Пострадала и професионалната му реализация – той упражнявал свободна професия и повдигнатото му обвинение довело до отлив на клиенти. Взетата срещу него мярка за неотклонение „задържане под стража”, вредите от която следва да се обезщетят като част от тези по иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – ТР №3/2005 г. ОСГК, ограничила свободата и придвижването му за около 2 месеца. От друга страна, според въззивния съд, ищецът е осъждан за четири предишни престъпления с налагане на наказание „лишаване от свобода”. Затова не е изпитал от процесното обвинение моралното страдание на неосъждан човек, нито е уронен престижът му в обществото; не се установява да се е влошило в причинна връзка с обвинението и здравословното му състояние.
ВКС на РБ намира, че присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е немотивирано занижено. От доказателствата по делото/ показанията на св.В./ се установява, че след образуване на наказателното производство до края му ищецът изпитвал видимо негативни емоции, затворил се в себе си, започнали конфликти в семейството му, затруднено било и реализирането на доходи от упражняваната от него свободна професия.
Наказателното производство продължило около година и седем месеца с досъдебна и съдебна – на две инстанции фаза. Ищецът бил задържан под стража над два месеца. Макар да не се установява влошаване на здравето му по време на и в причинна връзка със задържането под стража, следва да се отчете неговата 64% трайно намалена работоспособност от общо заболяване, при която престоят му в ареста е бил по-тежък/ по-труден и мъчителен – св. В./ в сравнение с обикновеното.
От друга страна, както е приел и въззивният съд, обвинението е в престъпление, което не е тежко и наказателното производство е приключило в разумен срок. Ищецът вече е бил осъждан 4 пъти, поради което процесното обвинение не се е отразило на доброто му име и не е предизвикало за него моралното страдание на неосъждания човек.
При тези данни според ВКС размерът на обезщетението следва да се завиши от 3 000 на 5 000 лв., главно заради продължилото необосновано дълго задържане на ищеца под стража. Такъв размер на обезщетението, според установения в съдебната практика критерий, се присъжда при претърпени от лицето обичайни за състоянието му вреди, както е в случая.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да се отмени като неправилно / незаконосъобразно/в частта, с която искът с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е отхвърлен над размера от 3 000 лв. до 5 000 лв. и вместо него да се постанови ново решение, с което тази разлика се присъди на ищеца, ведно със законната лихва от 16.11.18 г.. В останалата отхвърлителна за иска част/ до пълния предявен размер от 10 000 лв./ въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Следва да се присъдят и деловодни разноски на ищеца за адв. възнаграждение пред тази инстанция, съобразно уважената част от иска – 300 лв.
Поради изложеното и на осн.чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №16516/19 г. от 11.03.21 г. в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 до 5000 лв. и вместо него в тази част постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на В. В. С. още 2000 / две хил./ лв., обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.18 г., както и деловодни разноски за адв. възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №16516/19 г. от 11.03.21 г. по иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ в останалата му част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: