Възстановяване на земеделски имот и придобиване по давност преди реституцията

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. София, 15. 12. 2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Славия Тодорова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3722 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 140 от 21.06.2019г. постановено по гр.д. № 141/2019г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 176 от 22.02.2019г. по гр.д. № 2291/2018г. на Шуменски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от И. Б. Н. и С. Б. Н. против Е. И. М. положителен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор №*** , с площ от 1005кв.м, извън строителните граници на [населено място], местността „П.”, в землището [населено място], при посочени граници.

В касационната жалба на ищците И. Б. Н. и С. Б. Н. чрез пълномощника адв. Г. Х., се поддържа че решението е неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила; съдът неправилно е интерпретирал доказателствата и непълно е изследвал предмета на спора. Твърди се, че съдът не е разгледал въпроса за статута на процесния имот, а се е произнесъл избирателно само по отношение на принципното придобиване на земеделска земя по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Съдът не е отчел, че предмет на спора не е възстановеното право на собственост на наследниците на И. М. с решението на ПК от 1997г., а неправилното възстановяване на собствеността със заповедта от 2013г. върху имот в различна местност и квадратура. По тези и други, изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалвания акт.

Ответникът по касационната жалба Е. И. М., чрез пълномощник адв. Г. Б., намира обжалваното решение за правилно.

С определение № 137 от 06.04.2020г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ имот, който се намира извън строителните граници на населеното място, не е обобществяван в ТКЗС и владението върху него не е отнемано, а същият е предоставен със заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на лица, на които с решение на Поземлената комисия е признато право на възстановяване на имот в друга местност и с други размери.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Ищците И. Б. Н. и С. Б. Н. твърдят, че по наследство от баща си Б. Н. П. притежават недвижим имот - лозе с площ от 1,080дка, парцел № 2575 в местността „П.“, при съседи: И. А., Д. Д., водоем и път. Наследодателят им владял имота от 1963г. без прекъсване, като през 1985г. е признат за собственик по давност с констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Имотът не е внасян в ТКЗС, владението върху него не е отнемано; в него отглеждали животни, изградили постройки за съхраняване на фураж; по-късно го засаждали с овощни дръвчета. До смъртта на наследодателя през 2013г. и след това претенции и спорове за имота не е имало.

Според имотната ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти Б. Н. П. е посочен за собственик на лозе от 1080 кв.м. в землището на Шумен, местн. “П.”, парцел № *. Установено е, че имотът, описан в нотариалния акт от 1985г. е част от стар имот пл. № * от земеустройствен план от 1964г., целият от 2160 кв.м., като част от имота е отчуждена за съоръжение на ВиК, а останалата част, предмет на нотариалния акт, е идентична с процесния ПИ № ***.

Легитимацията на ответника произтича от Решение № 10А от 03.11.1997г. на Поземлена комисия-Шумен, с което на наследници на И. И. М. е признато правото на възстановяване на собствеността върху лозе от 1000 кв.м. в местността „С.“, в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ. Със Заповед № РД-25-1648/18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен на основание §4к, ал.7 ПРЗ ЗСПЗЗ на наследниците на И. И. М. е предоставено правото на собственост върху новообразуван поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1005кв.м., извън строителните граници на [населено място], местността „П.“. По гр.д. № 3052/2015г. на Шуменски районен съд е допусната и извършена делба на имота между наследниците на И. И. М., при която имотът е изнесен на публична продан и ответникът Е. И. М., който е един от съделителите, е придобил имота с постановление за възлагане от 10.10.2017г. на ЧСИ А. Р..

Според ищците със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на ответника е възстановен имот, различен от притежавания от наследодателя му и от признатия за възстановяване с решението на Поземлената комисия от 1997г.

Въззивният съд е намерил за безспорно, че спорният имот представлява земеделска земя и е идентичен с този, възстановен със Заповедта от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен на наследодателя на ответника. Приел е, че нито наследодателя на ищците, нито те самите, са могли да придобият собствеността върху имота по давност, независимо от упражняваната фактическа власт. Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Въз основа на това съдът е приел, че придобиването по давност на имот, който е бил земеделска земя и подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяване на собствеността, тъй като едва тогава имотът се индивидуализира. В случая тази процедура е приключила за ответника със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на 18.07.2013г. Оттогава до предявяване на исковата молба на 09.08.2018г. не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок, поради което и наследодателят на ищците, респ. те като негови наследници не са собственици на заявеното придобивно основание.

Приел е за недопустими наведените възражения за незаконосъобразност на реституционната процедура поради липса на материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността спрямо праводателя на ответника, в т.ч. липса на идентичност между заявения и възстановен имот. Позовал се е на Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК. В случая ищците не заявяват права върху имота към момента на обобществяването и за тях важат ограниченията в тълкувателния акт. Поради изложеното въззивният съд е отхвърлил предявения установителен иск за собственост.

По основанието за касационно обжалване .

Приема се в практиката на Върховния касационен съд, че не всички земи, които са извън регулационния план, имат земеделски характер; възможно е дворните места да са запазили селищния си характер, да не са включени в блок на ТКЗС и да не са отнети фактически и юридически от лицата, които ги владеят; ако са били членове на ТКЗС тези лица биха могли при определени предпоставки да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти; такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и за тях не е важала забраната по чл.86 ЗС за придобиването им по давност, съответно не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е отнемано, но фактически владението върху имотите е отнето; следователно законът не може да отнема собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията. В този смисъл са Решение № 96 от 15.07.2016г. по гр.д № 5835/2015г. на I г.о., Решение № 249 от 04.07.2011г. по гр.д. № 621/2010г. на I г.о., Решение № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/2010г. на І г.о., Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на І г.о., Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д. № 6670/2014 г., І г.о. и др.

Безспорно е също така в практиката, че целта на ЗСПЗЗ е земеделските имоти да се възстановят на лицата, от които са отнети по възможност в старите им реални граници. В рамките на административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ се провеждат специални процедури за установяване на старите реални граници на бившите имоти, като преценката за идентичност между бившите и новите имоти е комплексна, въз основа на информация за цяла местност или на части от нея. В хипотеза на признаване право на възстановяване в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ границите на имотите се установяват по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ посредством помощен план, в който данни за границите на имотите, притежавани преди образуване на ТКЗС, се черпят от източниците посочени в ал.3 на разпоредбата. С оглед на това принципно е недопустимо по отношение на имот, признат за възстановяване имот в една местност, да се издаде заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за имот в друга местност - така Решение № 46 от 27.04.2018 г. по гр.д. №2454/2017г. на I г.о.

По касационната жалба .

Предвид горните разрешения изводите на въззивния съд, че нито наследодателя на ищците, нито те самите, са могли да придобият собствеността върху имота по давност, независимо от упражняваната фактическа власт, са направени при не напълно изяснена фактическа обстановка. Отделно, тези изводи не кореспондират с твърденията и защитните тези на страните.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ищците и наследодателят им са владели имота и са се снабдили с документ за собственост, но счита, че преди реституцията не е могъл да защитава правата си. Въззивният съд е отхвърлил иска на ищците, произнасяйки се само относно невъзможността за придобиване по давност по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, т.е. за периода по време на реституцията. Съдът не е разгледал твърденията на ищците, че имотът не е внасян в ТКЗС, владението върху него не е отнемано и наследодателят им е придобил собствеността преди реституцията по ЗСПЗЗ, т.е. че този имот не подлежи на реституция; не е разгледал и твърденията им, че подлежащият на възстановяване имот на праводателя на ответника неправилно е идентифициран с техния имот. Така съдът не е отчел спецификата на спора - че ищците не възразяват по принцип срещу реституцията в полза на ответника, а доводите им се свеждат до неправилното идентифициране на подлежащия на възстановяване имот в заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно, съдът не е разгледал спора, така както е конкретизиран и очертан от твърденията и доводите на страните.

По делото е установено, че имотът по нотариалния акт на наследодателя на ищците съответства на стар пл. № * по земеустройствен план от 1964г. и е бил собственост на Г. Н. С. и Р. Г. Н.; част от него отчуждена за ВиК съоръжение, а другата част е продадена на наследодателя, макар и не в предвидената от закона форма, още през 1964г.; имотът се води на наследодателя по имотна ведомост и върху него той е изградил сграда за отглеждане на животни, понастоящем разрушена - виж отразеното в удостоверението на Община Шумен на л. 52 и констатациите на вещото лице в експертизата. В тази насока - за необезпокоявано ползване на имота още от 1964г. са и свидетелските показания. Тези доказателства въззивният съд не е обсъдил и изобщо не е разгледал възможността правото на собственост да е придобито от наследодателя на ищците преди приемане на ЗСПЗЗ /както е удостоверено в нотариалния акт от 1985г./, ако владението върху него не е отнемано фактически и е запазена частната собственост, при което имотът не би подлежал на реституция. По делото не е изяснено какви имоти обхваща този земеустройствен план от 1964г. - дали това са имоти, които не са включени в ТКЗС и са обработвани от собствениците си, така че правото на собственост върху тя е запазено в реалните си граници /такива имоти визира чл.4 на Постановление на Министерски съвет от 26.08.1954г. за земеустрояването, групирането, одворяването на ТКЗС и др./ или пък са имоти, раздадени за ползване, както твърди ответника.

От друга страна, съдът не е изяснил и наведения спор относно местностите “П.” и “С.” - дали са различни или съвпадат, доколкото имотът на наследодателя на ищците, описан в нотариалния акт от 1985г., е в местността „П.”; посоченият в имотния регистър имот на наследодателя на ответника И. М. е в местността „С.”; признатият за възстановяване имот е в същата местност, а предоставеният със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ имот е в местността „П.”. На вещото лице не е бил поставен въпрос в тази насока; единствено ответникът М. в защитата си пред районния съд твърди, че местностите са съседни и се преливат. По този начин е останало неизяснено как признатият за възстановяване имот в местността „С.” е идентифициран по-късно с процесния имот в местността „П.”. Следва да се приеме, че ищците имат право да повдигат такива възражения, доколкото предявяват права върху имота отпреди реституцията. В случая те твърдят, че имат самостоятелно право на собственост върху имот, чийто граници следва да бъдат отразени в ПНИ, без да са ползватели по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ или възстановени собственици по ЗСПЗЗ. Като такива те могат да оспорват правата на лица, на които правото на собственост е признато със заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и ако отрекат техните права ще могат да искат извършване на промяна в ПНИ.

При горните изводи постановеното въззивно решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено. За изясняване на спора е нужно да се извършат нови процесуални действия, което налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Необходимо е да се постави задача на техническата експертиза за изясняване на правно релевантните обстоятелства: какви имоти са включени в посочения от вещото лице земеустройствен план от 1964г.; какви са старите граници на признатия за възстановяване имот на наследодателя на ответника и по какъв начин имотът е идентифициран, така че със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е предоставена собствеността върху имот в друга местност; съвпадат ли или се различават местностите „П.” и „С.”. Едва след събиране на доказателства за посочените обстоятелства съдът би могъл да се произнесе по разрешаването на спора.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските, направени в настоящето производство.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 140 от 21.06.2019г. постановено по гр.д. № 141/2019г. на Шуменския окръжен съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Шуменски окръжен съд в съответствие с горните указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: