Последици от неотбелязване на съдебно решение за разваляне на договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 420

гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2862 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Б. П. С., чрез адвокат Н. И., срещу решение № 263359 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 1325/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение № 78989 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 28350/2016 г. на Софийски районен съд, като вместо това въззивният съд е признал за установено по предявените от Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г., конституирани с определение от 13.11.2020 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 227 ГПК, в качеството на наследници по закон на починалия първоначален ищец И. И. П., срещу Б. П. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. са собственици по приращение на общо 1/3 ид.ч. от недвижим имот, а именно: апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, [населено място], Столична община, област София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, aп. 4, разположен в жилищна сграда с магазин, надземен и подземни гаражи, изградена в „груб строеж“ в урегулиран поземлен имот, целият с площ от * кв.м, който имот съгласно действащия подробен устройствен план представлява урегулиран поземлен имот *-* от кв. 24 по плана на [населено място], със застроена площ на апартамента от 51.61 кв.м, състоящ се от: входно антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, балкон, при граници: стълбище, улица, двор, апартамент № 5, заедно с мазе № 4 в сутерена на сградата на кота -3.00 м, с площ от 9.31 кв.м, при граници: мазе № 5, двор, калкан, мазе № 3, коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ *-* от кв. 24 по плана за [населено място], и е осъдил, на основание чл. 108 ЗС, Б. П. С. да предаде на Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. владението върху гореописания недвижим имот.

Въззивният съд е приел, че спорен в производството пред него е въпросът за действието на вписаната искова молба по предходно предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, при липса на ангажирани по делото доказателства постановеното по този иск съдебно решение, с което са отречени правата на праводателите на ответницата, да е било отбелязано съобразно предвиденото в чл. 115, ал. 2 ЗС. Посочил е, че не споделя изводите на първоинстанционния съд за непротивопоставимост на решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС на Б. С. поради неотбелязване на влязлото в сила решение, с което частично е бил уважен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с предмет разваляне на договора за покупко-продажба, с който ищецът (и другите сънаследници Б. И. П. и В. И. П.) е прехвърлил собствеността върху УПИ *-* от кв. 24 по плана на [населено място] (понастоящем поземлен имот с идентификатор ***, на праводателите на ответницата. Изложил е, че съгласно правилото на чл. 114, ал. 1, б. „а“ ЗС, когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба, вписването има значение, само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Второто изречение на тази разпоредба има предвид чисто оповестителното действие на вписването, което се изчерпва с това, че на третите лица се дава само възможност да узнаят за спора относно имота и да го съобразят в отношенията си със страните по него. При него не възниква противопоставимост на вписания акт спрямо трети лица. Първото изречение на разпоредбата урежда оповестително-защитното действие на исковата молба, което изрично е предвидено и в чл. 114, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ ЗС. При него възниква противопоставимост на твърдяното с исковата молба право на ищеца по отношение на трети лица, придобили права върху имота след извършеното вписване. Тази противопоставимост се отнася до онези трети лица, които са придобили права върху имота, конкуриращи правата на ищеца по вписаната искова молба, но не и до третите лица, които придобиват права върху имота от самия ищец. Разпоредбата на чл. 114, б. „а“ ЗС, във вр. с чл. 115 ЗС предвижда отбелязване на препис от влезлите в сила решения, постановени по исковите молби, за които е предвидено вписване, като правната последица от липсата на отбелязан препис в шестмесечния преклузивен срок по чл. 115, ал. 2 ЗС е загубване на действието на вписаната искова молба. В процесната хипотеза действително не се установява отбелязване на решението на Софийски градски съд по гр. д. № 1522/2005 г. в шестмесечния срок от влизането му в сила, поради което несъмнено не е спазено предвиденото в чл. 115 ЗС правило. Липсата на отбелязване на решението обаче не може да измести обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като в случая Б. П. С. няма качеството на трето лице по смисъла на закона, а има качеството на частен правоприемник на спорното право в хода на висящ процес съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК (исковата молба по предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана 2005 г., договорът за покупко-продажба, въз основа на който ответницата се легитимира като собственик на спорния апартамент № 4, е сключен на 10.06.2011 г., а решението на СГС е влязло в сила на 12.09.2014 г.), и като такава тя е участвала в производството по разваляне на договора посредством нейния процесуален субституент (прехвърлителите по договора за покупко-продажба - нейни праводатели), доколкото не е изразила воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна, каквато възможност й се предоставя от закона съгласно чл. 226, ал. 2, изр. първо ГПК. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС в този смисъл, съгласно която въпреки неотбелязването на решението ответникът не може да противопостави придобитите от него вещни права, тъй като той е обвързан от правните последици на влязлото в сила съдебно решение съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, с което са отречени тези права на неговите праводатели. Визирал е решение № 631/23.11.2009 г. по гр. д. № 247/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е прието, че вписването на искова молба има оповестително-защитно действие само по отношение на придобитите вещни права от трети лица от същия праводател, но приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, няма това качество, а се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес, той е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, постановено срещу неговия праводател. Въз основа данните по делото и разпоредбата на чл. 226 ГПК въззивният съд е направил извод, че в случая ответницата по иска, като приобретател в хода на процеса при вписана искова молба, е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, т.е. след като правата на нейните праводатели - на собственост върху УПИ *-*, кв. 24 по плана на [населено място] и правото да построят в него жилищна сграда, са отречени с решението на СГС, те не могат да й прехвърлят правото на собственост върху построения апартамент № 4. Предвид изхода на спора по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, построеното върху УПИ *-*, кв. 24 по плана на [населено място] се явява реализирано без правно основание, поради което и на основание чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, в този случай - собствениците на земята Б. И. П., В. И. П. и И. И. П., и наследниците на починалите от тях, сред които Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г., конституирани на мястото на починалия първоначален ищец И. И. П., са съсобственици и на постройките в УПИ *-*, кв. 24 по плана на [населено място], в това число и на процесния апартамент № 4, при равни квоти от по 1/3 за всеки от тримата наследници Б. И. П., В. И. П. и И. И. П. (т.е. наследниците на ищеца притежават общо 1/3 ид.ч. от спорния имот). По отношение възможността съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част и по силата на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на СРС. Визирал е, че в случая обстоятелството, че ответницата не е съсобственик на спорния недвижим имот, притежанието на 1/3 ид.ч. от собствеността върху него от ищците, както и липсата на правно основание, на което ответницата да държи имота, в съвкупността си обосновават правото на ищците да поискат предаване на владението върху целия апартамент № 4, а не само предаване на владението до размера на притежаваните от тях права.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че ако решението, постановено по вписана искова молба, не бъде отбелязано в шестмесечен срок, вписването на исковата молба губи действието си. Оспорва изводите на Софийски градски съд, че съсобственик, притежаващ идеална част от имот, може да води успешен иск за ревандикация на целия имот.

Насрещните страни считат касационната жалба за неоснователна.

С определение № 1451 от 27.03.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - за проверка дали решението не е очевидно неправилно, предвид направените от въззивния съд изводи, че придобилият вещни права, в качеството на частен правоприемник, в хода на висящ процес по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение на основание чл. 226 ГПК, независимо дали решението е отбелязано съгласно изискването на чл. 115, ал. 2 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД (като по втория иск липсва произнасяне в диспозитива на решението на СРС). Ищецът И. И. П. твърди, че на основание чл. 92 ЗС е съсобственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ описания по-горе апартамент № 4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Сочи, че въз основа на два договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нот. акт № 106, том IV, нот. д. № 692 от 09.03.1931 г. и в нот. акт № 1291, том XI, нот. д. № 2030 от 20.06.1931 г., наследодателите му - Х. М. В. (дядо) и И. П. А. (баща), са придобили собствеността върху празно дворно място, цялото с площ от 966 кв.м, представляващо парцел *-* от кв. 17 по регулационния план на [населено място]. С последващ договор за доброволна делба от 26.09.1959 г. наследниците на дядото на ищеца - Х. М. В., разпределили помежду си притежаваните от общия им наследодател имоти, като съгласно т. 5 от договора в изключителен дял на майката на ищеца - Й. Х. П., било поставено дворно място, парцел * в кв. 23 по плана на [населено място], с площ от 960 кв.м. Така посоченият имот бил отчужден за нуждите на Българската патриаршия „Св. Синод“ и впоследствие, със заповед № РД-43-86/08.03.1995 г. - възстановен на наследниците на И. П. А. и Й. Х. П., а именно: Б. И. П., В. И. П. и ищеца И. И. П.. С договор за покупко-продажба от 31.07.1998 г., обективиран в нот. акт № 179, том ХLІ, нот. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., наследниците Б. И. П., В. И. П. и И. И. П. прехвърлили на Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. собствеността върху дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо парцел * за имот с пл. № *от кв. 24 по плана за [населено място], и дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо парцел * от имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], срещу насрещно задължение на купувачите да изградят за всеки от продавачите по един апартамент в готов вид, с площ от 109 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект. Поради неизпълнение на поетото от купувачите задължение, продавачите инициирали гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд, което приключило с постановяване на решение № 97 от 13.01.2009 г., с което, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, бил развален договорът за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 179, том ХLІ, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., в частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от * кв.м, съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], и на основание чл. 108 ЗС купувачите Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. били осъдени да предадат собствеността и владението на гореописания имот на Б. И. П., В. И. П. и И. И. П., респ. на законните наследници на тези от тях, които са починали. Ищецът твърди, че в хода на производството по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на СГС Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. са извършвали строителни дейности в гореописаното дворно място, съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], и с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.2011 г., обективиран в нот. акт № 136, том II, рег. № 6232, нот. д. № 279/2011 г., последните са прехвърлили на ответницата Б. П. С. собствеността върху апартамент № 4, находящ се в изградена в съсобственото на ищеца дворно място сграда. Счита, че доколкото с влязлото в сила решение по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на СГС е бил развален договорът за покупко-продажба, въз основа на който праводателите на ответницата са се легитимирали като собственици на имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], построеното върху този имот, вкл. апартамент № 4, представлява собственост на съсобствениците на дворното място по силата на приращението, вкл. на ищеца. Предвид така изложеното, И. П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че е собственик на 1/3 ид.ч. от апартамент № 4 (подробно индивидуализиран по-горе), и да осъди ответницата да му предаде владението върху целия недвижим имот. Поддържа, че считано от 10.06.2011 г., ответницата владее спорния имот без правно основание, поради което дължи заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на съсобствения му имот за периода от 10.06.2011 г. до датата на депозиране на исковата молба - 30.05.2016 г., в размер на сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Б. П. С. оспорва исковете. Сочи, че гр. д. № 1522/2005 г. на СГС е имало за предмет иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на дворно място с площ от * кв.м, но в хода на същото не е разглеждан спор относно постройките в дворното място. На 11.01.2008 г. е било издадено разрешение за строеж на праводателите й Ц. И. Ц. и Т. Н. И. за изграждане на жилищна сграда с магазини, надземни и подземни гаражи, която съгласно удостоверение за степен на завършеност, издадено от СО - район „Б.“, е била завършена до „груб строеж“ на 03.05.2011 г. На 25.06.2012 г. СО, Дирекция „Общински строителен контрол“ издала удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа в УПИ * от кв. 24 по плана на [населено място], като във всички издадени книжа именно ответницата била посочена за собственик на апартамент № 4.

По делото се установява, че с нот. акт № 106, рег. 768, том IV, дело № 692/1931 г. от 09.03.1931 г. на нотариус при Софийски окръжен съд и записка за неговото вписване, Б. С. С. е продал на Х. М. В. собственото си празно място в [населено място], С., съставляващо половината идеална част от общо пространство с площ от 996 кв.м, което място образува парцел *-* от кв. 17 по регулационния план на [населено място], срещу заплащане на цена в размер на 30 000 лв. Съгласно нот. акт № 129, том XI, рег. 2282, дело № 2030/1931 г. от 20.06.1931 г. на нотариус при Софийски окръжен съд, ведно със записка за неговото вписване, М. Т. Г., лично и в качеството на баща на непълнолетните С., В., З. и Ж. М. Т., е продал на И. П. А. собственото си празно място в [населено място], С., съставляващо половината идеална част от общо пространство с площ от 996 кв.м, което място образува парцел *-* от кв. 17 на регулационния план на [населено място], срещу заплащане на цена в размер на 37 350 лв. И. П. А. е починал на 25.09.1944 г., като е оставил за свои наследници: Б. И. П. - син, И. И. П. – син, В. И. М. - дъщеря, и Й. Х. А. - съпруга. Х. М. Ваклийски е починал на 28.12.1953 г., като е оставил за свои наследници: Й. Х. П. – дъщеря, Х. Х. М. - син, Н. Х. С. – дъщеря, О. Х. Г. – дъщеря, М. Х. М. – син, и Е. Х. В. - съпруга. С договор за доброволна делба от 26.09.1959 г. наследниците на Х. М. В. са постигнали съгласие помежду си за разпределение на притежаваните от наследодателя им имоти. Съгласно т. 5 от договора Й. Х. П. получава в свой дял дворно място, парцел *-* в кв. 23 по плана на [населено място], София, с площ от 960 кв.м съгласно скица, и 860 кв.м съгласно удостоверение на Община с. Банкя, София. Подписите на съделителите са нотариално заверени. Й. Х. П. е починала на 06.01.1984 г., като е оставила за свои наследници: Б. И. П. - син, И. И. П. – син, и В. И. М. - дъщеря. Със заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-86/08.03.1995 г. на кмета на СГО е отменено отчуждаването на имот пл. № *, кв. 24, находящ се в [населено място], [улица] - собственост на Б. И. П., В. И. П. и И. И. П.. В заповедта е посочено, че имотът е бил отчужден с решение на ИК на СНС № 23/28.11.1986 г. за нуждите на Българската патриаршия „Св. Синод”, но мероприятието, за което е бил отчужден, не е реализирано. По делото е представена искова молба, вписана в Служба по вписванията през 2005 г., том III, № 165, с която е сезиран Софийски градски съд с искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС за разваляне на договор за покупко-продажба на парцел * и парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], обективиран в нот. акт № 179/1998 г. на нотариус И. Н., и за осъждане на ответниците да предадат владението върху горепосочените имоти. С решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е частично уважен, като съдът, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развалил договора за покупко-продажба от 31.07.1998 г., обективиран в нот. акт № 179, том XLI, нот. д. № 10213/1998 г., в частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от * кв.м, съставляващо парцел * за имот № * от кв. 24 по плана на [населено място], с неуредени сметки по регулация за 19 кв.м, като е отменил, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), нот. акт № 179, том XLI, нот. д. № 10213/1998 г. по отношение на описания имот, и на основание чл. 108 ЗС е осъдил Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. да предадат собствеността и владението на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от 509 кв.м, съставляващо парцел * за имот № * от кв. 24 по плана на [населено място], с неуредени сметки по регулация за 19 кв.м, на ищците И. И. П. и наследниците на Б. И. П. (М. В. П., И. Б. П. и В. Б. С.) и на В. И. М. (Д. Д. Г. и Д. Д. Г.). С решението са отхвърлени исковете за разваляне на договора и за предаване на владението по отношение на другия имот - по б. „А” от нотариалния акт - дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 487 кв.м, съставляващо парцел *, за имот пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място]. Съгласно мотивите на цитираното решение, с процесния договор за покупко-продажба от 31.07.1998 г., обективиран в нотариален акт № 179, том XLI, нот. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., непредставен по делото, е била прехвърлена в полза на Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. собствеността върху дворно място от 487 кв.м, съставляващо парцел * - с неуредени сметки по регулация за 18 кв.м, и дворно място от * кв.м, съставляващо парцел *, с неуредени сметки по регулация за 19 кв.м, находящи се в [населено място], за имот с пл. № * от кв. 24 по плана за [населено място], срещу задължение на купувачите да построят върху прехвърления имот по един апартамент на продавачите в готов вид, с площ от около 109 кв.м. Решението е влязло в сила на 12.09.2014 г., съгласно направеното отбелязване. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136/10.06.2011 г., том II, рег. № 6232, дело № 279/2011 г. Ц. И. Ц., М. М. Ц. и Н. И. Ц. (последните двама – чрез пълномощника им Ц. И. Ц.), са продали на Б. П. С. процесния апартамент № 4, ведно с мазе № 4, и съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху гореописания урегулиран поземлен имот, както и гараж № 3, с площ от 21.78 кв.м, срещу заплащане на обща цена в размер на 14 600 лв. По делото са приети: разрешение за строеж № 07/11.01.2008 г., издадено от гл. архитект на район „Б.“, в полза на Ц. И. Ц. и Т. Н. И., за изграждане на жилищна сграда с магазин и гаражи в УПИ *-* от кв. 24; удостоверение за степен на завършеност на строеж от 29.01.2010 г., издадено от Столична община – район „Банкя”, с което се удостоверява, че в УПИ *-*, кв. 24, по плана на [населено място], собственост на Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И., е изградена жилищна сграда до ниво „груб строеж“; удостоверение № 657/25.06.2012 г., издадено от Дирекция „Общински строителен контрол“ към Столична община, за въвеждане в експлоатация на „подземни гаражи към съществуваща жилищна сграда“, находяща се в ПИ *-*, кв. 24, по плана на [населено място]; договор за прехвърляне на собственост по реда на § 8, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗУТ от 31.03.2011 г., по силата на който Столична община прехвърля на Ц. И. Ц. правото на собственост върху подробно индивидуализиран имот, представляващ реална част от поземлен имот без номер, с площ от 19 кв.м. След дадени указания от първоинстанционния съд, по делото е представена искова молба вх. № 11561/13.04.2005 г., вписана в Служба по вписванията през 2005 г., том III, № 165, с която е сезиран Софийски градски съд с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, с което така предявеният иск е бил частично уважен, като съгласно отбелязване върху решението, то е влязло в сила на 12.09.2014 г. Ищецът не е ангажирал доказателства за отбелязване на решението на СГС в книгите по вписванията и не оспорва, че такова отбелязване не е налице.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство е прието по делото, че Б. С. владее апартамент № 4.

Ищецът И. И. П. е починал на 08.11.2019 г. (след приключване на устните състезания пред СРС), като е оставил за свои наследници по закон следните лица: Х. И. П. (син), И. И. П.-Г. (дъщеря) и Л. Х. П. (съпруга). Последните са конституирани по делото по реда на чл. 227 ГПК, на мястото на първоначалния ищец, с определение на Софийски районен съд от 13.11.2020 г.

Предвид основанието, на което е допуснал касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за необходимо да изложи следните съображения:

Регламентираното в глава ХІ от Закона за собствеността вписване се отнася до ограничен брой актове и искови молби, изрично посочени в закона. По принцип вписването има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие. В този смисъл чл. 114, б. „а“ ЗС урежда, че когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба; при липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота.

С оповестително-защитното действие на вписването се цели не само да се даде гласност на вписания акт, но и да се създаде т.нар. непротивопоставимост – по-късно вписаните актове не могат да се противопоставят на по-рано вписаните.

Оповестително-защитно действие на вписването е уредено в чл. 17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2, чл. 135, ал. 1, чл. 211, ал. 2 и чл. 227, ал. 5 ЗЗД, чл. 37 ЗН, чл. 114, б. „б“ и б. „в“ ЗС.

Вписването на исковите молби за разваляне, унищожаване, отменяне или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС, по принцип има само оповестително действие - дори исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на претенцията ще отпаднат не само правата на непосредствените приобретатели по атакуваните актове, но и последващите прехвърляния и учредявания, които тези приобретатели са извършили в полза на трети лица, независимо че разпорежданията са били вписани преди вписването на исковата молба.

Налице са обаче случаи, когато законът урежда, че установяването на нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната не може да засегне правата на третите лица, придобити преди вписването на исковата молба. В тези хипотези се проявява оповестително-защитното действие на вписването на акта, от който произтича правото на третото лице-приобретател. Обратно – ако актът, от който третото лице черпи правата си, е вписан след вписване на исковата молба, обратното действие на установяването на нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната ще има сила и спрямо него.

Конкретно, разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД предвижда, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Следователно законът ограничава обратното действие на развалянето (чл. 88, ал. 1 ЗЗД) при уважаване на конститутивните искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД само между страните, като запазва правата, които трети лица са придобили преди вписването на исковата молба.

От своя страна чл. 115, ал. 1 ЗС урежда, че влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по чл. 114 ЗС, се отбелязват по представен препис от решението в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС. Според последната разпоредба, след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. Когато исковата молба не е била вписана, вписва се постановеното решение, като от деня на вписването му то поражда действие спрямо трети лица – чл. 115, ал. 4 ЗС.

В правната доктрина (В. Л., Българско вещно право, С., 1994) и в съдебната практика (така: решение № 413/29.06.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 414/29.10.2012 г. по гр. д. № 222/2012 г. на ВКС, І г. о., решение № 422/13.03.2013 г. по гр. д. № 223/2012 г. на ВКС, І г. о.), се приема, че ако решението, по което исковата молба е била задължително вписана, не бъде отбелязано в горепосочения шестмесечен срок, действието на вписването на исковата молба се заличава с обратна сила, т.е. все едно, че исковата молба не е била вписана. Това означава, че положението се приравнява към начална липса на вписване на предявената искова молба с всички неблагоприятни от това последици за ищеца, с оглед на конкуренцията с вписани след исковата молба актове, от които трети лица черпят права върху имота срещу същия праводател.

Същевременно съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК урежда, че постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 ЗС), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се отнася до движими вещи.

Изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК относно действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот, има предвид хипотезите на оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба, при което съдебното решение, с което се уважава искът, не представлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, когато той е придобил спорното право преди вписване на исковата молба. В останалите случаи - когато вписването на исковата молба няма оповестително-защитно действие спрямо третото лице, а има значение само да даде гласност на съдебния спор, съдебното решение разпростира действието си и по отношение на третото лице, без да е необходимо срещу него да се води отделен процес.

По касационната жалба:

От изложеното по-горе следва, че в настоящия казус е налице хипотезата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. В случая развалянето от страна на съда на договора, обективиран в нот. акт № 179, том ХLІ, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., в частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от * кв.м, съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], не засяга правата на Б. С.. Действително, тя е закупила процесния апартамент в хода на гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съединен с иск по чл. 108 ЗС за поземления имот, при вписана искова молба. Действието на вписването обаче е изгубило действието си с обратна сила поради неотбелязване на влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД (чл. 115, ал. 2, изр. второ ЗС). Ирелевантно е дали съдът е дал указания за отбелязване на решението – срокът за това и последиците от неспазването му са изрично уредени в закона. При това положение развалянето на договора и връщането на поземления имот в патримониума на ищеца не може да засегне правата на С. на купувач на апартамент, построен в същия ПИ. Като не е съобразил това, Софийски градски съд е постановил неправилно решение.

Неправилни са и изводите на въззивния съд за приложение на чл. 226 ГПК. Фактическият състав на чл. 226, ал. 1 ГПК предпоставя придобиване на право, което е предмет на делото, така че ще бъде предмет и на силата на пресъдено нещо, с която делото ще завърши. Когато е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предмет на делото е потестативното право за разваляне на атакуваната сделка, а не правата, които третото лице е придобило от носителя на права, произтичащи от атакуваната сделка и които трябва да се възвърнат на ищеца по конститутивния иск. Затова в настоящия случай материалното право – чл. 88, ал. 2 ЗЗД, определя кога решението ще е противопоставимо на приобретателя (когато е придобил след вписване на исковата молба). Разпоредбите на чл. 226 ГПК са неотносими.

Следователно, предявените срещу Б. С. искове по чл. 108 ЗС се явяват неоснователни.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за отхвърляне на ревандикационните претенции.

Б. С. има право на направените за всички съдебни инстанции разноски (1500 лв. за първоинстанционното производство, 550 лв. за въззивното и 88.46 лв. за касационното), възлизащи общо на 2138.46 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 263359 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 1325/2021 г. на Софийски градски съд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 108 ЗС на Л. Х. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. № 1, Х. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. № 1 и И. И. П.-Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап. № 9 (тримата конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия първоначален ищец И. И. П.), предявени срещу Б. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. „М. – І“, [жилищен адрес] ап. № 22, за признаване за установено, че Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. са собственици по приращение на общо 1/3 ид.ч. от недвижим имот, а именно: апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, [населено място], Столична община, област София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, aп. 4, разположен в жилищна сграда с магазин, надземен и подземни гаражи, изградена в „груб строеж“ в урегулиран поземлен имот, целият с площ от * кв.м, който имот съгласно действащия подробен устройствен план представлява урегулиран поземлен имот *-* от кв. 24 по плана на [населено място], със застроена площ на апартамента от 51.61 кв.м, състоящ се от: входно антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня-тоалетна, балкон, при граници: стълбище, улица, двор, апартамент № 5, заедно с мазе № 4 в сутерена на сградата на кота -3.00 м, с площ от 9.31 кв.м, при граници: мазе № 5, двор, калкан, мазе № 3, коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ *-* от кв. 24 по плана за [населено място], и за предаване владението върху гореописания недвижим имот, като неоснователни.

ОСЪЖДА Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. да заплатят на Б. П. С. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 2138.46 лв. (две хиляди сто тридесет и осем лева и 46 ст.).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: