Обезщетение при съпричиняване от пешеходец при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр.София, 11.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 608 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. Д. срещу решение № 341 от 4.07.2022 г., постановено по в. т. д.№ 227 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, трети търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение №159 от 22.12.2021 г. по т. д. №1310 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД за присъждане на А. Т. Д. на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 100 000 лв. до 200 000 лв.

Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000 лв.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД я оспорва и моли решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 200 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №2831 от 4.10.2023 г. по въпросите относно доказване на съпричиняването; дали съдът може да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности и предположения, или е необходимо ответникът да посочи конкретните действия или бездействия, допринесли за вредоносния резултат и да проведе пълно доказване, че тези действия или бездействия са се осъществили. Практиката на ВКС по тези въпроси се съдържа в решения № 147 от 5.12.2017 г. по т. д. № 60341/2016 г. на I ГО, №16 от 4.2.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на I ТО, № 6 от 3.2.2017 г. по гр. д. № 53091/2015 г. на III ГО и много други. Според тази практика само по себе си нарушението на установените правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване, а е необходимо нарушението да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Нужно е също застрахователят своевременно да повдигне възражение пред първоинстанционния съд, да посочи конкретните действия и/или бездействия, допринесли за вредоносния резултат и да проведе пълно и главно доказване на тези действия и/или бездействия. Затова изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на вероятности и предположения.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

А. Д. е предявил срещу застрахователното дружество искове за заплащане на 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3052,98 лв. обезщетение за имуществени вреди, които са му били причинени от станало на 11.11.2019 г. пътнотранспортно произшествие. Ищецът е посочил, че произшествието е предизвикано от допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил „Мерцедес А 160“ с рег. [рег.номер на МПС] Д. Г. Е., който е бил застрахован срещу своята гражданска отговорност в ответното дружество.

В отговора на исковата молба застрахователното дружество е повдигнало

възражение за съпричиняване на произшествието с твърденията, че А. Д. е нарушил чл.32, ал.2 от ЗДвП-преди да навлезе на пътното платно не се е съобразил с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение; чл.108, ал.2 ЗДвП-не се е движел по платното противоположно на движението на автомобила; чл.113, ал.2 във връзка с чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП-при пресичане на извънградски път не се е съобразил с придвижващите се по пътното платно автомобили, като е удължил ненужно престоя си на пътното платно; чл.101, ал.1 от ЗвДП-не е бил с поставена светлоотразителна жилетка. Пълномощникът на дружеството е заявил, че по-конкретни твърдения във връзка със съпричиняването ще изложи след отстраняване нередовностите на исковата молба с оглед липсата на данни за механизма на пътнотранспортното произшествие.

Според приетата по делото автотехническа експертиза пострадалият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като се движи по банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до пътната мантинела/лист 215 по гр. д.66/2021 г. по описа на СРС-Раднево/. В публичното съдебно заседание на 27 май 2021 г. вещото лице е заявило, че към момента на контакта най-вероятното разположение на А. е било върху дясната граница на платното за движение върху бялата линия. Възможно е да е бил и малко в банкета, но не може да се твърди с голяма категоричност/ лист 230 по същото дело/. Според свидетелката Б. обаче към момента на произшествието пострадалият е вървял плътно до мантинелата/лист 342 по същото дело/. При тези данни Старозагорският окръжен съд е приел, че на мястото на произшествието е имало банкет, а пострадалият се е движел по пътното платно. Пострадалият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като се движи по банкета, което не е сторил и затова е нарушил чл.108, ал.2 от ЗДвП и е съпричинил вредоносния резултат наполовина. Ето защо дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв. е намалено до 75 000 лв. Пловдивският апелативен съд е счел възражението за съпричиняване за достатъчно конкретизирано посредством посочване разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП в отговора на исковата молба. Отказал е да кредитира показанията на свидетелката Б. и се е съгласил с извода на първоинстанционния съд, че пострадалият не се е движил плътно до мантинелата, както изисква тази разпоредба, поради което е съпричинил вредоносния резултат. Въззивният съд е намалил процента на съпричиняване до 1/5 и след определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на 125 000 лв. е счел за дължима сумата от 100 000 лв. В мотивите си Пловдивският апелативен съд подробно е обсъдил спорния въпрос къде се е намирал пострадалият пешеходец. Цитирал е обясненията на вещото лице в съдебното заседание на 27.05.2021 г. , според които при удара най-вероятното разположение на А. Д. е било върху дясната граница на платното за движение, върху бялата ивица. Възможно е да е бил и малко в банкета, но не може да се твърди с голяма категоричност. В крайна сметка е кредитирал заключението на автотехническата експертиза и е приел, че пострадалият е бил на пътното платно, но не и близо до мантинелата, което е безопасната за него зона и по този начин е съпричинил вредоносния резултат. Цитирането на заявлението на вещото лице поражда на пръв поглед впечатление, че въззивният съд се е позовал на вероятност, а не на сигурно доказване на приноса на пострадалия, което налага повторен анализ на доказателствата за съпричиняване да се извърши от настоящата инстанция. Разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП задължават пешеходците да се движат по банкета на пътното платно, когато такъв банкет съществува и е използваем. Съгласно т.5 на параграф 6 от ДР на ЗДвП "пътен банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение, а според т.4. „граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Затова движението на пострадалия върху дясната граница на платното за движение представлява нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП-той не се е движил по банкета, а по пътното платно. Допускането на вещото лице, че разположението на А. Д. е могло да бъде и малко в банкета, не означава, че пешеходецът е спазил разпоредбата-в този случай той може да се е движил върху част от банкета, но другата част от тялото му е било върху границата на пътното платно. И в двата случая, независимо дали пострадалият се е движил само върху пътното платно или върху пътното платно и част от банкета, той е нарушил правилото за движение, съдържащо се в чл.108, ал.1 от ЗДвП. Пълното доказване на това нарушение и на причинната му връзка с вредоносния резултат следва от установения от вещото лице механизъм на пътнотранспортното произшествие. Според експертизата е съществувало достатъчно пространство за движение на южния банкет и ако пострадалият го беше използвал, произшествието не би настъпило. Следователно механизмът на пътнотранспортното произшествие и фактът, че е настъпило, са достатъчни за установяване на съпричиняването. Изявлението на вещото лице в съдебното заседание на 27.05.2021 г за вероятното местоположение на пострадалия посочва два варианта, при които нарушение на правилото на чл.108, ал.1 от ЗВдП така или иначе е извършено от пострадалия и е допринесло за вредоносния резултат. Следователно крайният извод на въззивния съд за принос на пострадалия не почива на предположения, а на пълно доказване посредством установения механизъм на произшествието. Ето защо по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и се явява законосъобразно.

Оплакването на касатора, че не са отчетени в достатъчна степен критериите за определянето на размера на неимуществени вреди обаче е основателно. Той е получил редица травматични увреждания-разкъсване на слезката, многофрагментно счупване на лявата лопатка с разместване, счупване на пето, шесто седмо и осмо ребра в ляво, счупване на срамната кост на таза вляво и разчленяване на лонното съчленение, счупване на костите на лявата подбедрица, контузия на корема, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания. След произшествието в болницата му е била извършена спешна операция-тотална спленектомия, изписан е на 18.11.2019 г, приет след това в Клиниката по ортопедия и травматология, от която е изписан на 9.12.2019 г. Възстановителният период е продължил 7-8 месеца, а оздравителният процес е приключил в рамките на обичайния срок. Наложило се е отстраняване на слезката. Пострадалият все още ходи с накуцваща походка. Следва освен това да се вземе предвид, че касаторът е млад човек на възраст от 32 години-обстоятелство, което не е съобразено от въззивния съд. Всички тези критерии обуславят обезщетение в размер на 150 000 лв. и след приспадане на съпричиняването застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати 120 000 лв. Ето защо въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която искът над 100 000 лв. до 120 000 лв. е отхвърлен и следва да се присъди допълнително сумата от 20 000 лв. В останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 120 000 лв. до 200 000 лв. решението трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора застрахователното дружество дължи на адвокат К. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата 2700 лв. възнаграждение за отговора на касационната жалба на дружеството и 1972 лв. възнаграждение съразмерно уважената част на касационната жалба на А. Т. Д.. Поради значителната фактическа и правна сложност на делото, тези възнаграждения не могат да бъдат намалени.

Дружеството следва да бъде осъдено да заплати допълнително 800 лв. държавна такса по сметката на ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 341 от 4.07.2022 г., постановено по в. т. д.№ 227 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, трети търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение №159 от 22.12.2021 г. по т. д. №1310 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на иска на А. Т. Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 100 000 лв. до 120 000 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД- ЕИК: 200299615 , да заплати на А. Т. Д.-[ЕГН], допълнително сумата 20 000/двадесет хиляди/ лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 11.11.2019 г. пътнотранспортно произшествие.

ПОТВЪРЖДАВА решението на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част с която е потвърдено решение №159 от 22.12.2021 г. по т. д. №1310 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на иска на А. Т. Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 120 000 лв. до 200 000 лв.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД-ЕИК: 200299615 , да заплати на адвокат П. К., САК, адвокатско възнаграждение в общ размер 4 672/четири хиляди шестотин седемдесет и два/ лв.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг Живот и Здраве“ АД-ЕИК: 200299615 да заплати 800/осемстотин/ лв. държавна такса по сметката на ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: