Отказ за възобновяване на дело при приета за изпълнение чуждестранна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
гр. София, 13 ноември 2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП Д. изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 705/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпило искане от осъдения Д. И. К. за възобновяване на съдебното производство по в.ч.н.д. № 320/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и отмяна на постановеното по него решение №1/02.01.2025 г. на основание чл. 422, ал.1, т. 1 и т. 5 НПК. Твърди се, че при постановяване на това решение съдът не е съобразил, че в производството пред гръцките съдебни власти са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които драстично са нарушили правата на осъдения – да участва лично в производството, да се представлява и защитава от упълномощен лично от него защитник. Конкретно се сочи, че осъденият не е упълномощавал адвокат М. Н. с нотариално заверено пълномощно от нотариус К. К., с район на действие [населено място], да го представлява в съдебното производство пред Смесения наказателен съд – гр. Солун, по което е постановено решение № 155 - 163/21.02.2018 г., прието за изпълнение с решение №174/05.12.204 г. по ч.н.д. № 384/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, потвърдено с решение №1/02.01.2025 г. по в.ч.н.д. № 320/2024 г. на АС - Бургас; че не е бил призован лично на адреса, на който е пребивавал в Република България, въпреки че на същия адрес, в [населено място], му е бил връчен препис от обвинителния акт; че не е призован както лично, така и чрез същия адвокат за проведеното пред Апелативен наказателен съд – гр. Солун съдебно производство, което е довело до неявяването му в съдебното заседание и прекратяване на делото по подадената от адвоката жалба срещу решението на Смесения наказателен съд – гр. Солун. Иска се събиране на писмени доказателства, свързани с проверка дали е налице валидно нотариалното заверяване на пълномощно от нотариус К. К. от [населено място].

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения Д. К. поддържа искането за възобновяване и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Прави изрично искане за отмяна на решението, постановено по ч.н.д. № 141/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е отказано екстрадирането на осъдения и е прието за изпълнение решението на Смесения наказателен съд – гр. Солун.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение, поради неговата неоснователност.

Осъденият Д. К. в своя защита и в предоставената му последна дума заявява, че не знае защо е осъден от гръцките власти, не е извършил престъплението, за което е осъден и желае да бъде екстрадиран в Република Гърция, за да докаже невинността си.

Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди становището на прокурора и направеното искане за възобновяване, намери за установено следното:
В Окръжен съд – Ямбол е постъпила Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 21.02.2023 г. от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – Солун, Република Гърция с искане за предаване на българския гражданин Д. И. К. на компетентните гръцки власти за изтърпяване на наказание „доживотен затвор“, наложено му с Решение №155 – 163/21.02.2018 г., издадено от Смесения наказателен съд – гр. Солун, Република Гърция, за извършено предумишлено убийство по чл. 26, ал.1а, чл. 27, ал.1, чл. 45 и чл. 299, ал.1 от Наказателния кодекс на Република Гърция, както и една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 14 от Закон 2168/1993 г. за използване на оръжие за извършване на умишлено убийство. По повод тази ЕЗА в Окръжен съд – Ямбол е образувано ч.н.д. № 141/2023 г., като в съдебно заседание по същото осъденият К. е заявил, че не желае да бъде предаден на гръцките власти за изтърпяване на наложеното му наказание и иска да изтърпи същото в Република България.

С решение № 54/07.06.2023 г., постановено по ч.н.д. № 141/2023 г., Окръжен съд – Ямбол, като съобразил, че осъденият е български гражданин и не желае да бъде предаден на гръцките власти, на основание чл. 40, ал.1, т. 4 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), отказал да изпълни посочената ЕЗА и приел за изпълнение решението на Смесения наказателен съд – гр. Солун.

В съответствие с това решение, след влизането му в сила, на основание чл. 54, ал.11 ЗЕЕЗА, вр. с чл. 457, ал. 2 – 5 НПК, Окръжна прокуратура – Ямбол внесла в ОС – Ямбол предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнение на Решение №155 – 163/21.02.2018 г., издадено от Смесения наказателен съд – гр. Солун.

С решение № 76/13.09.2023 г., постановено по ч.н.д. № 205 /2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, на основание чл. 44, ал.12, вр. с ал.11 ЗЕЕЗА, вр. с чл. 457, ал.7 НПК е признато и прието за изпълнение Решение №155 – 163/21.02.2018 г., издадено от Смесения наказателен съд – гр. Солун, с което Д. И. К. е осъден на наказание „доживотен затвор“; определен е „специален режим“ за изпълнение на това наказание и е приспаднат срока на вече изтърпяната част от санкцията. С решение № 79/24.10.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 223/2023 г., Апелативен съд – Бургас потвърдил решението на ОС – Ямбол.

С решение № 523/25.102024 г., постановено по н. д. № 565/2024 г., ВКС, НК, І – во н. о. отменил по реда на възобновяването решение № 79/24.10.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 223/2023 г., АС – Бургас и решение № 76/13.09.2023 г., постановено по ч.н.д. № 205 /2023 г. по описа на ОС – Ямбол и върнал делото на последния за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание, при което да се съберат доказателства за това дали решението на гръцкия съд, с което е осъден К. е влязло в сила.

При повторното разглеждане на делото от ОС – Ямбол е изискана от гръцките власти официална информация за това дали и кога е влязло в сила решението на Смесения наказателен съд – гр. Солун, както и какво е решението на Апелативния наказателен съд – гр. Солун по жалбата на осъдения К. срещу първоинстанционното решение. След получаване на посочената информация, ОС – Ямбол постановил решение № 174/05.12.2024 г. по ч.н.д. № 384/2024 г., с което на основание чл. 457, ал. 2 НПК, вр. с чл. 40, ал.1, т. 4 ЗЕЕЗА, вр. с чл. 29, ал.1, вр. с чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпращане и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМЛС/ признал и приел за изпълнение Решение №155 – 163/21.02.2018 г., издадено от Смесения наказателен съд – гр. Солун, влязло в сила на същата дата, с което на Д. И. К. е наложено наказание „доживотен затвор“ за извършено от него престъпление, предвидено в чл. 1, чл. 5,§ 1, 12, 14, 16, 17, 18а и б, чл. 26 §1, 45, 47, 51, 52, 53, 57, 59, 60, 61, 63, 65, 76, 79, 80, 83, 94, §1 и чл. 299, §1а от Наказателния кодекс на Република Гърция и чл. 1, ал.2, б. „г“, чл. 14 и чл. 16 от Закон 2168/1993 г. на Република Гърция; квалифицирал деянието по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 и т. 9 от Наказателния кодекс на Република България; постановил осъденият К. да изтърпи наложеното му от гръцките съдебни власти наказание „доживотен затвор“ в Република България; на основание чл. 57, ал.1, т. 1 ЗИНЗС определил първоначален „специален режим“ за изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“; приспаднал изтърпяната част от наказанието, считано от 28.04.2023 г. до привеждане на решението в изпълнение.

По жалба на осъдения срещу решението на ОС - Ямбол в Апелативен съд – Бургас е образувано в.ч.н.д. № 320/2024 г. С решение №1/02.01.2025 г., постановено по същото дело, апелативният съд е потвърдил изцяло обжалвания съдебен акт.

Искането за възобновяване е допустимо, доколкото е депозирано от лице, което има право на това, в срока по 421, ал. 3 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 419, ал.1, вр. с чл. 341, ал.1, вр. с чл. 457, ал. 2 – 5 НПК във вр. с чл. 44, ал.12 ЗЕЕЗА.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В процесуалния документ, по повод на който е образувано настоящото производство по възобновяване, макар и в него да е декларирано наличието на основание от вида на посоченото в чл. 422, ал.1, т. 5 НПК – съществени нарушения от категорията на визираните в чл. 348, ал.1, т.1 – 3, реално не се сочат такива, които да са били допуснати от българските съдилища при разглеждане на делото и постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска. Всички оплаквания са за нарушения на правото на защита на осъдения К. при провеждането на наказателното производство от компетентните гръцки съдилища - разглеждане на делото в негово отсъствие, без да е бил уведомен за съдебните заседания пред Смесения наказателен съд – гр. Солун и пред Апелативен наказателен съд – гр. Солун и без да е представляван от надлежно упълномощен от него защитник, като се оспорва представителната власт на адвоката, участвал в съдебното производство. Нито едно от тези оплаквания на осъдения не е адресирано срещу законосъобразността на процедурата, осъществена от българските съдилища.
В настоящия случай се иска възобновяване на производството по в.ч.н.д. № 320/2024 г. и отмяна на постановеното по него решение №1/02.01.2025 г., проведено по реда на чл. 44, ал. 11 - 12 ЗЕЕЗА, както и възобновяване на производството по ч.н.д. №141/2023 г. на ОС – Ямбол и отмяна на постановеното по него на основание чл. 44, ал. 8, вр. с чл. 40, ал.1, т. 4 НПК решение № 54/07.06.2023 г. Тази претенция е отразена в подаденото писмено искане за възобновяване и е потвърдена в съдебното заседание пред ВКС от осъдения К. и от защитника му. Искането се прави, с цел да бъде изпълнено желанието на осъдения да бъде екстрадиран в Република Гърция, където да има възможност да докаже твърденията си, че е било нарушено правото му да участва лично или чрез упълномощен от него защитник в наказателното производство и че не е извършил деянието, за което е осъден.

Претенцията на осъдения и неговия защитник не държи сметка за естеството и разликата в двете процедури – тази, в която се разглеждат основанията за уважаване или отказ за изпълнение на ЕЗА по чл. 44, ал.1 – 7 ЗЕЕЗА и тази по реда на чл. 44, ал. 8 - 12 ЗЕЕЗА, при която се решават въпросите, свързани с приетата за изпълнение присъда.

Съдебният акт, с който приключва първата процедура, окончателно решава въпроса дали да се изпълни ЕЗА, като се предаде осъденото лице в издаващата държава, или да се откаже предаването му, като се приеме присъдата за изпълнение на територията на Република България. Именно в рамките на тази процедура осъденият може да заяви желанието си да бъде предаден на компетентните власти (чл. 45 ЗЕЕЗА) на издалата ЕЗА държава или да остане в Република България, където да изтърпи наложеното му наказание. В тази процедура лицето, чието предаване се иска, може да предяви възраженията си за това, че е било нарушено правото му на справедлив процес, свързано с личното му участие в наказателното производство, в което е осъден, че не е надлежно представляван от защитник и други, като съдът следва да прецени дали са налице основанията за отказ по чл. 40, ал. 2 ЗЕЕЗА. След постановяване на решението на окръжния съд по чл. 44, ал. 8, вр. с чл. 40, ал.1, т. 4 НПК, то подлежи единствено на обжалване пред апелативния съд, съгласно чл. 48 ЗЕЕЗА, като решението на последния е окончателно. Решението по чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА на окръжния съд и решението на апелативния съд, с което е потвърдено, не са от категорията актове, визирани в разпоредбата на чл. 419 НПК и не подлежат на проверка чрез извънредния способ на възобновяването, което произтича от естеството на ЕЗА и необходимостта от бързина в решаването на въпросите, свързани с нейното изпълнение. При това положение принципно не може да се удовлетвори искането на осъдения и защитата му за отмяна по реда на възобновяването на решение № 54/07.06.2023 г., постановено по ч.н.д. №141/2023 г. на ОС – Ямбол.

При втората процедура, регламентирана в чл. 44, ал.11 - 12 ЗЕЕЗА, съдът е обвързан от първото влязло в сила решение – това по чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА, като извън правомощията му е да се произнася по основанията за уважаване или отказ от изпълнение на ЕЗА. Двете процедури са свързани, като без приключването на първата с влязло в сила решение по чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА, втората не може да бъде осъществена. В рамките на тази, условно казано, втора процедура, съдът решава единствено въпросите, свързани с изпълнението на вече приетата за изпълнение присъда на чуждия съд с решението по чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА. Това произтича от нормата на чл. 44, ал.11 ЗЕЕЗА, която препраща към реда по чл. 457, ал. 2 – 5 НПК. След като решението по чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА е влязло в сила, то не може да бъде преразглеждано в производството по чл. 44, ал. 11 - 12 ЗЕЕЗА, като се откаже изпълнение на присъдата, вече веднъж приета за изпълнение (вж. реш. №453/25.10.2013 г. по н. д. №1679/2013 г., ІІ н. о.; реш. № 171/11.10.2016 г., по н. д. №647/2016 г., ІІ н. о.). Единственото задължение на съда е да разгледа предложението на съответния прокурор, внесено в изпълнение на разпоредбата на чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА, като съобрази изискванията на нормите на чл. 457, ал. 2 – 5 НПК. Правомощията на окръжния съд в тази процедура са строго регламентирани, като кръгът от въпроси, които е длъжен да реши са очертани ясно в нормата на чл. 457, ал. 3 НПК – номер и дата на приетата за изпълнение присъда; делото по което е постановена; текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление; срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода; първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. От своя страна апелативният съд при обжалване на решението на окръжния съд (чл. 44, ал.12 ЗЕЕЗА) следва да провери дали последният правилно е разрешил въпросите, свързани с изпълнението на чуждата присъда /решение/. Правомощията на съдилищата в тази процедура изключват възможността да се преценява дали при постановяване на приетата за изпълнение присъда, чуждестранният съд (в случая гръцкият съд) е допуснал нарушения на правото на лично участие на подсъдимия и на лична защита в съдебното производство, както и на такива, свързани с процесуалното му представителство от упълномощен защитник, т. е. да пререшава въпросите по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗЕЕЗА, тъй като те вече са били решени с постановяване на влезлия в сила съдебен акт по чл. 44, ал. 8 ЗЕЕЗА.

В конкретния казус с решение № 54/07.06.2023 г., постановено по ч.н.д. № 141/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, влязло в сила на 13.06.2023 г., е отказано изпълнението на ЕЗА и предаването на Д. К.. В мотивите на решението съдът е посочил, че е съобразил обстоятелството, че осъденият е български гражданин, местоживеенето му е в Република България, че е декларирал отказ да бъде предаден на компетентните гръцки съдебни власти, както и желанието си да изтърпи наложеното му наказание в Република България. Обсъдил е и наличието на предпоставките за отказ по чл. 40, ал. 2 ЗЕЕЗА, като е преценил, че те на са налице, тъй като е изпълнено условието на т. 2 на същата норма - осъденият е бил представляван пред гръцките съдилища от упълномощен от него защитник. В производството по ч.н.д. № 141/2023 г. по описа на ОС – Ямбол осъденият К. не е направил възражение за това, че не е участвал лично в съдебния процес пред гръцките съдилища и че не е бил надлежно представляван от упълномощен от него защитник, въпреки че е имал такава възможност, тъй като в ЕЗА, която му е била връчена, е било отразено кой адвокат го е представлявал. При това положение, декларирайки, че желае да изтърпи наложеното му наказание в Република България, той сам се е отказал от възможността да заяви претенциите си, свързани с нарушеното му право на защита в съдебното производство пред гръцките съдилища. След влизане в сила на решение № 54/07.06.2023 г., постановено по ч.н.д. № 141/2023 г., Окръжен съд – Ямбол, въпросът с екстрадирането му вече е решен и не може да бъде преразглеждан, независимо от промяната в желанието на осъдения, още по - малко в рамките на настоящото производство. Отсъстват каквито и да било правомощия за касационния съд в производство по възобновяване да събира доказателства и да извършва проверка на твърденията на осъдения за допуснати нарушения от гръцките съдилища, при постановяване на присъдата (решението), свързани с призоваването му и отсъствието на надлежна представителна власт на защитника му в това производство. Изрично в разпоредбата на чл. 459, ал. 1 НПК е посочено, че присъдата по отношение на лице, предадено или прието по реда на този раздел (раздел І, глава ХХVІ от НПК) за изтърпяване на наказанието, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена, което изключва хипотезата на чл. 422, ал.1, т.1 НПК, в каквато насока се прави искане от защитата. При това положение, единствената възможност за осъдения в конкретния случай е лично или чрез упълномощен свой представител да сезира компетентните гръцки съдебни власти с искане за възобновяване на наказателното производство, по което е постановено осъдителното решение (присъдата), ако гръцкото наказателно законодателство предвижда такъв извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове от този вид.

Отсъствието на допуснати от българските съдилища нарушения на процесуалния и материалния закон в процедурата по чл. 44, ал.11 - 12 ЗЕЕЗА, вр. с чл. 457, ал. 2 – 5 НПК (твърдения за обратното не се и сочат от осъдения), налага извода, че не са налице основания, като визираните в чл. 422, ал.1, т. 5, вр. с чл. 348, ал.1 НПК, за отмяна на постановените от тях решения и възобновяване на съдебното производство.

С оглед на изложеното и на основание чл. 424, ал. 2 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. К. за възобновяване на съдебното производство по в.ч.н.д. № 320/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и по ч.н.д. № 141/2023 г., Окръжен съд – Ямбол и отмяна на постановените по тях решения.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.