Оправдаване на общински директор по обвинение за безстопанственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Безстопанственост * несъставомерно деяние * длъжностно лице * неоснователност на касационен протест

Р Е Ш Е Н И Е
№ 550
гр. София, 05.11.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 536/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Пловдивска апелативна прокуратура срещу присъда № 4 от 11.03.2024 г. на апелативен съд – Пловдив, постановена по ВНОХД № 270/2023 г. по описа на същия съд.

В протеста се сочи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното му убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон. На това основание претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Доводите, в допълнението към сезиращия Върховния касационен съд документ, с които се оспорва въззивната присъда, са насочени към обосноваване на съществени процесуални нарушения, опорочаващи фактическите изводи на второстепенния съд и на претенцията му, че подсъдимата е била годен субект на престъплението, за което е предадена на съд.

Защитниците на подс. Ш. С. в писмения си отговор срещу протеста изразяват становище, че той е неоснователен, а Пловдивският апелативен съд е направил подробен анализ на доказателствата и справедливо е оправдал подсъдимата. Акцентират на факта, че няма данни по делото заповед № 1271/22.07.2009 г. на кмета на [община], с която са утвърдени Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки, да е връчена на подс. С., както и тези от 27.07.2012 г. и от 01.07.2014 г., нито има нарочна заповед на кмета на общината за възлагане на работа на подс. С. в качеството й на длъжностно лице.

Отново преповтарят възраженията си срещу качеството на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна прокуратура поддържа протеста. Намира, че въззивният съд не е изследвал в пълнота всички обстоятелства, отнасящи се до функциите и задълженията на подсъдимата в качеството, което е притежавала към момента на деянието. Смята, че не е съобразено решение на ВКС по н. д. 1111/2015 г., според което, когато едно лице изпълнява ръководна функция и дейност, не е нужно да му бъде възлагана допълнителна конкретна работа или пренесено до коментирания случай – подсъдимата е следвало да упражнява контрол върху изпълнението на договорите за обществени поръчки във връзка с хуманитарната и социална дейност на общината. Затова пледира за уважаване на депозирания протест, отмяна на постановената оправдателна присъда на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от въвзивния съд.

Защитникът на подс. С. – адв. М. иска оставяне в сила на присъдата на апелативния съд. Акцентира на факта, че няма възлагане на подсъдимата да осъществява контрол по инкриминираните договори. Относно договора от 2009 г. твърди, че, когато той е сключен, неговата подзащитна не е била на работа в [община]. На 22.07.2009 г. са приети Вътрешните правила за провеждане на обществените поръчки, а подсъдимата е започнала работа на 19.01.2009 г. Смята, че няма доказателства за това подзащитната му да не е изпълнила длъжностната си характеристика. Сочи, че от разпита на юрисконсулта на [община] се установява, че служителите в общината са се запознавали срещу подпис с всеки нормативен акт, издаден от ръководството на общината, а по делото липсват доказателства Ш. С. да е била запозната или дори устно да й е възложено тя да осъществява контрол по тези договори. Затова пледира за оставяне без уважение на касационния протест.

Подс. С. моли за потвърждаване на присъдата на апелативен съд – Пловдив.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 17 от 27.10.2022 г. на окръжен съд - К., постановена по НОХД № 14/2022 г., подсъдимата Ш. Е. С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК и е осъдена на „пробация“ със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „поправителен труд“ за срок от шест месеца с удръжки върху месечното й трудово възнаграждение в полза на държавата в размер на 15 %.

С присъда № 4 от 11.03.2024 г. на апелативен съд – Пловдив, постановена по ВНОХД № 270/2023 г., била отменена присъда № 17/27.10.2022 г. по НОХД № 14/2022 г. на окръжен съд - К..

Касационният протест е неоснователен.

В протеста е отправен упрек към проверявания съд, свързан с критиката на последния към качеството на изготвения обвинителен акт, поставил началото на съдебното производство срещу подсъдимата пред окръжната инстанция, както и към начина на изписване на мотивите към постановената от нея присъда. На това основание прокурорът смята, че апелативният съд е следвало да отмени финалния акт на окръжния и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.

Върховният касационен съд не споделя виждането за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от Пловдивския апелативен съд.

Действително, контролираният съд е констатирал в мотивите си „трудна за разбиране фактическа рамка на обвинението“, както и нехронологично възпроизвеждане на таблици от заключението на вещото лице, което е довело до „силно“ затруднение при организиране на защитата на подсъдимата. Това заключение на апелативния съд обаче не може да обуслови търсения от прокурора ефект – отмяна на присъдата на апелативния и окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така, защото макар обвинителният акт да е средството, с което се формулира окончателното обвинение срещу привлеченото към наказателна отговорност лице и с него да се повдига обвинението пред съда, поради което трябва да е ясен, точен и конкретен, т. к. определя предмета на доказване в съдебното производство по отношение на извършеното престъпление и авторството на деянието, в настоящия случай въззивният съд е подложил на анализ качеството на обвинителния акт, но не е направил извод, че обвинителният инструмент е изцяло негоден да осъществи законовата си функция. Критиката към изготвения обвинителен документ се основава на начина, по който държавният обвинител го е структурирал. Конкретно избраният подход от прокурора, изготвил обвинителния акт, при изписване на сезиращия първоинстанционния съд документ не е съвсем удачен /най-малкото поради обема на обвинителния титул, получил се в резултат на включване в него на недоставени, нефактурирани и незаплатени стоки, което е станало чрез пренасяне на цели части от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза/ и от тази гледна точка упрекът на въззивната инстанция към дейността на държавния обвинител не е лишена от основание. Въпреки това, обсъжданият обвинителен акт не е абсолютно неотговарящ на изискванията на чл. 246 НПК, което да налага отмяна на присъдите на апелативния и окръжния съд и връщане на делото на първостепенния такъв, поради абсолютно неясно обвинение. Това е така, защото при внимателния прочит на обвинителния акт се установява, че подс. Ш. С. е предадена на съд за това, че в качеството й на длъжностно лице не е осъществила контрол върху два договора, сключени от [община], от което за последната са настъпили щети в посочен от обвинението размер. Въпреки затрудненията, пред които са били изправени подсъдимата и защитниците й, те са разбрали същността на обвинението, поради което независимо от усилията, които е следвало да положат, за да го сторят и организират защитата по него, то не е останало неясно за тях. На това основание искането на прокурора за отмяна на присъдата на долустепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено.

Прав е държавният обвинител, изготвил касационния протест, че аналогична критика в мотивите на апелативния съд е отправена не само към работата на държавното обвинение, но и към дейността на съдебния състав от окръжния съд, като тя е свързана с начина на изписване на мотивите към постановения от него финален акт, доколкото първостепенният съд при формиране на фактическите си изводи също се е задоволил с пренасяне на цели части от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, така както са били поднесени от прокурора с обвинителния акт. Независимо от отправения упрек към начина на изписване на мотивите, е направена изричната констатация, че мотивите относно фактите, формиращи размера на заявената от обвинението щета, въпреки това, позволяват да се проверят съображенията на окръжния съд за тези обстоятелства, както и правилността на формиране на вътрешното му убеждение. В този смисъл, недвусмислено е посочено от въззивната инстанция, че прочитът на съдебния акт на окръжен съд - К. установява какво е имал предвид, без значение от начина на излагане, поради което апелативният съд не е приел наличие на отменителното основание липса на мотиви. След като апелативният съд, в крайна сметка, е счел, че е спазен стандартът на чл. 305, ал. 3 НПК при изготвяне на мотивите към акта, не е имал причина да отмени обжалваната пред него присъда на окръжния съд на това основание. Затова, не може да се направи извод, че страните са били лишени от една инстанция и апелативният съд, след като е направил заключение, че волята на проверявания съд е ясна, не е бил длъжен да отмени първоинстанционната присъда на това основание и да върне делото за ново разглеждане на окръжен съд – К..

Цитираната в допълненията към протеста съдебна практика, свързана с необходимост от отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, касае съвсем различни случаи от коментирания. Р № 234-2019-I н.о. на ВКС се отнася до ситуация, в която въззивният съд е постановил изменително решение вместо присъда, като не е отменил преди това постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда, по която частично е променил резултата. Поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от второинстанционния съд, ВКС е отменил решението на въззивния в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен.

В Р № 20-2015-II н.о. на ВКС съставът е установил драстично противоречие във вътрешното убеждение на първоинстанционния съд – липса на мотиви, неконстатирано от въззивния, поради което е приел допуснато от второстепенния съд съществено процесуално нарушение и необходимост от провеждане на ново първоинстанционно производство.

В обсъжданата по настоящото дело процесуална ситуация има надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт. Присъдата на окръжния съд е била внимателно проверена от апелативния и макар втората инстанция да е достигнала до частично различни фактически и противоположен правен извод, това не е недопустимо, защото въззивният съд е съд по фактите и правото, и дължи цялостна служебна проверка на правилността на присъдата. Тъкмо в изпълнение на задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК, контролираният съд е провел съдебно следствие, като е събрал писмени доказателства и е разпитал свидетели във връзка с предмета на доказване. Нещо повече, извършил е цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до частично различни от приетите от първата инстанция фактически заключения, довели до извод за невиновност на подсъдимата във вмененото й престъпление. Проверяваният съдебен състав, извън задължителната оценка на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, е извършил подробен самостоятелен анализ на доказателствената маса и е достигнал до различни правни изводи. Това не означава, че е допуснато изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.

В подкрепа на оплакването за допуснати процесуални нарушения при оценка на събраните по делото доказателства прокурорът е развил съображения, че са надценени обясненията на подсъдимата С., както и че не са съобразени те с другите доказателствени средства по делото, а извършеният от въззивния съд доказателствен анализ бил тенденциозен.

Не са допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъобразяване със задължението по оценка на доказателствата по делото, опорочаващо законосъобразното формиране на вътрешното му убеждение. Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, кредитирайки едни доказателствени източници за сметка на други, когато е изпълнил предписаните му от закона правила за проверка и оценка на доказателствата и наред с това е изложил съображения защо приема едни и отхвърля други. Предходната инстанция е приела фактическите положения след всестранен анализ на доказателствените източници. За никой от тях няма данни да са били оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Напротив - доказателствените материали са обсъдени и интерпретирани задълбочено и обективно, поотделно и в съвкупност, поради което лисва основание да се заключи, че са допуснати нарушения на чл. 13, 14, 18 и 107 НПК, обуславящи отмяна на атакуваната присъда.

В случая е осъществена съвкупна оценка на доказателствените източници, като са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитират обясненията на подсъдимата и частично показанията на свид. Б. и свид. К. - съответно секретар на общината и заместник кмет. Действително въззивният съд се е доверил частично на сведенията, дадени от тези свидетели, но изрично е обяснил защо е постъпил така. На свидетелските показания на К. са посветени стр. 50 до стр. 52 от съдебните мотиви, на Б. – стр. 55 до стр. 60, а на обясненията на подсъдимата стр. 61 до стр. 66. За да даде частично вяра на показанията на цитираните свидетели, те са съпоставени не само с обясненията на подс. С., но и с писмените материали по делото. Не само показанията на тези свидетели, но никои доказателствени източници не са били игнорирани и съдържаща се в тях доказателствена информация не е тълкувана превратно от второстепенния съд, поради което не е налице порок при формиране на изводите в интерес на подсъдимата. Всички доказателствени материали са обсъдени задълбочено, както поотделно, така и в съвкупност с останалите събрани данни. В този смисъл, не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Затова, неоснователно е възражението, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на свидетелите Б. и К., е била подценена и по тази причина подсъдимата е оправдана. Недоволството на страната е породено не от действително порочно осъществена съдебна дейност от въззивния съд, а от направения от него извод за невиновност на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Доводите в протеста, свързани с неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Извършената проверка на съответствието между приетите от апелативния съд факти и направените от него правни изводи води до извод, че не е налице нарушение на материалния закон. Това е така, защото правно релевантните факти от предмета на доказване са изложени от проверявания съд съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В тази връзка Върховният касационен съд намира, че изводът на контролирания съд за невиновност на подсъдимата не е произволен, а е формиран на база дължимата обективна, всестранна и пълна проверка на събраните по делото доказателства.

Прецизно е изяснено от второстепенния съд какви задължения са били и не са били възложени на подсъдимата в качеството й на длъжностното лице, тъкмо по силата на заеманата от нея длъжност в [община] и какво конкретно е била длъжна да изпълни на база заповед за назначаване за директор на дирекция „Хуманитарни дейности“, длъжностна характеристика, Устройствен правилник за работа на общинска администрация – К. от 07.03.2008 г., няколкото Вътрешни правила за провеждане на обществени поръчки в общината - от 01.03.2008 г.; от 22.07.2009 г.; от 27.07.2012 г. и от 01.07.2014 г., на база установената организация на работа в общината и съдържанието на документите, свързани с обявяването на обществените поръчки и подписаните от възложителя и изпълнителите договори за доставка на хранителни продукти. Съобразени са действащите към всеки един от периодите по обвинението Вътрешни правила за провеждане на обществени поръчки в общината, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдържанието на документацията, подготвяна от общината във връзка с организирането на обществените поръчки и на процесните два договора. На тази основа на подсъдимата не могат да се вменят неположени грижи, защото те не са влизали в кръга на задълженията й по силата на нормативните актове, действали в [община] или въз основа на изричното й възлагане от кмета на същата, нито на база определянето й за отговаряща за изпълнението на договорите при сключването им; по причина на недоказване на уведомяването й за приемането на правилата; и поради факта, че организацията на работа в [община] е изключвала участието й в подписването на инкриминираните договори и знанието й на детайлите в тях, както и предвид това, че подсъдимата не е можела да контролира неподчинени й структурно и организационно звена в общината и управителите на търговските дружества – изпълнители по сключените договори с [община].

Въпреки обективните условия в [община], благоприятствали и довели до причиняването на щетата, няма пречка деецът да отговаря за конкретно причинените от него с негови бездействия щети на общината, но в настоящия случай не се констатира подс. С. да е бездействала, когато е била длъжна да действа и по този начин да е причинила щетата на [община]. Това е вярно, защото: за първия период на обвинението – от 09.03.2009 г. до 08.03.2010 г. подс. С. е обвинена, че не е изпълнила конкретни норми от Вътрешни правила, утвърдени от кмета на [община] със Заповед № 1271 от 22.07.2009 г., т. е. посочените правила не са относими за периода на обвинението от 09.03.2009 г. до 22.07.2009 г., защото те нямат обратно действие и не могат да се приложат към вече сключения договор № 4807-04/09.03.09 г. със „С.“ Е.. Действалите до 22.07.2009 г. Вътрешни правила за провеждане на обществените поръчки в [община], а именно тези от 01.03.2008 г. в т. 5 предвиждали, че всички длъжностни лица, включени в процеса на възлагане на обществена поръчка, са длъжни да изпълняват изискването на финансовия контрольор относно наблюдението и оценката на изпълнението на обществената поръчка. Няма спор, че подс. С. не е била финансов контрольор в общината нито има данни той да е отправял към нея изискване да осъществява наблюдение и оценка на обществената поръчка по този договор.

Освен това, през първите три месеца от действието на уговорените с договора цени щети на [община] не са били нанесени, съобразно кредитираната Съдебно-счетоводна експертиза.

Със заповед № 1271/22.07.2009 г. кметът на [община] утвърдил новите Вътрешни правила за провеждане на обществените поръчки, за които няма данни да са връчени лично срещу подпис на подсъдимата, каквато била утвърдената практика към момента за запознаване на служителите със съществуването им. Отделно от това, самите правила не съдържат регламентация за дължим контрол по изпълнението на сключени вече договори.

Дори и да се приеме, че правилата, утвърдени на 22.07.2009 г., се прилагат към разисквания договор № 4807-04/09.03.09 г. за периодите от него, по които са били дължими плащания, след влизането им в сила, следва да се имат предвид освен инкриминираните от държавното обвинение разпоредби на чл. 12, чл. 74, ал. 1 и ал. 2, чл. 76, ал. 1 и ал. 3 и чл. 77, ал. 1 от тях, но и тези на чл. 10, чл. 52 и чл. 74, ал. 3 от същия нормативен акт, защото те също имат значение за решаването на въпроса какви са били нормативно възложените на подсъдимата задължения, свързани с контрола върху договора за обществена поръчка и разходване на средствата по него.

Съобразно чл. 10 от Вътрешните правила от 22.07.2009 г. финансовият контрольор след провеждане на процедурата по ЗОП или НВМОП следи за изплащането на сумите по договорите, като извършва предварителен контрол чрез попълване на контролен лист за извършване на разход.

Съгласно чл. 52 от същите правила на отговорния служител от сектор „Обществени поръчки“ е възложено да представи копие от договора с приложенията в отдел „ФСО“ за стартиране на процедурата и контрол за изпълнение на договора.

Наред с това, чл. 74, ал. 3 от Вътрешните правила предвижда задължение за Главния счетоводител на [община] да следи за изпълнението на финансовите клаузи на договорите, като той се счита за уведомен за сключването на договора от момента, в който положи подписа си под него.

Цитираните текстове от Вътрешните правила показват, че независимо, че чл. 74, ал. 1 от тях е възложил контрола по изпълнението на договорите на ръководителя на съответното структурно звено, за нуждата на което е било проведена процедурата по обществена поръчка, подс. С. е нямала задължение за извършва контрол по финансовата част на договора, какъвто е бил изрично възложен според същия нормативен акт на Главния счетоводител и финансовия контрольор на общината.

Няма и данни подсъдимата да е била вписана в договора за обществена поръчка като лице, което следва да упражнява контрол по изпълнението му, каквато също била трайната практика в общината относно договорите за възлагане на обществени поръчки.

Самият договор № 4807-04/09.03.09 г. не съдържа изрично въведено задължение за някоя от страните да представи бюлетина на „Система за агропазарна информация“ О. /„С.“ О./ въз основа, на който да се извърши преизчисляването на единичните цени на хранителните стоки, както и кой да направи преизчисляването на цените.

Издадените от „С.“ Е., а впоследствие „С.“ О. фактури, свързани с изпълнението на договор № 4807-04/09.03.09 г. с [община] за доставяне на хранители продукти, били представяни в общинското дружество „Ученическо хранене“ Е., а оттам в сектор „Образование, култура и здравеопазване“ към [община], които не били част от управляваната от подсъдимата дирекция.

Следователно, подсъдимата не е дължала упражняването на контрол върху договора със „С.“ Е. първо по силата на заеманата от нея длъжност в общината, като директор на дирекция „Хуманитарни дейности“, доколкото не са й били вменени с нормативен акт такива задължения; второ - защото не е била изрично определена за отговаряща да следи изпълнението на конкретния договор, както и по причина, че не е знаела съдържанието на договора.

Аналогично стои въпросът и с втория инкриминиран период – от 19.09.2012 г. до 10.12.2014 г., до когато се изпълнявал договор № 8936-04/19.09.2012 г., постигнат между [община] и „П.“ О. – К..

Липсват доказателства за връчване срещу подпис на подсъдимата, каквато била утвърдената практиката до тогава, на заповедта на кмета на общината, с която е утвърдил правилата от 27.07.2012 г., по които се осъществявали процедурите по обществени поръчки. Следователно, липсва вменено на подсъдимата задължение по силата на вътрешните нормативни актове да упражнява контрол върху изпълнението на договор № 8936-04/19.09.2012 г. между [община] и „П.“ О. – К..

Вярно е, че според чл. 112, ал. 1 от Вътрешните правила от 2012 г. контролът по изпълнение на договорите се осъществява от ръководителя на съответното структурно звено за нуждите, на което се провежда процедурата по обществена поръчка, че вторият договор е сключен за нуждите на дирекция „Хуманитарни дейности“, както и че чл. 114, ал. 1 от Вътрешните правила от 2012 г. повелява, че контролът по изпълнението на договорите за обществени поръчки, сключени от общината обхваща всички клаузи като срокове, суми, количества, качества на продукта и проверка за съответствие с утвърдените технически спецификации, само че чл. 112, ал. 3 от същия нормативен акт предвижда, че Главният счетоводител отговаря за изпълнението на финансовите клаузи на договорите.

Според чл. 67 от Вътрешните правила от 2012 г. на отдел „Финанси и счетоводно осигуряване“ се предоставя копие от договора за стартиране на процедурата по контрол по изпълнение на договора във финансовата му част, а тъкмо преизчисляването на цените на база справката от „С.“ О. представлява финансовата част на договора.

Задължение, съгласно чл. 10 от цитираните вече Вътрешни правила за извършване на финансов контрол е имал и финансовият контрольор, който е следвало да упражнява предварителен контрол чрез попълване на контролен лист за извършване на разход.

За разлика от отдел „ФСО“ и отдел „Обществени поръчки“, които са разполагали с екземпляри от подписаните договори, Вътрешните правила от 2012 г. не предвиждат копие от договорите за обществени поръчки да се връчват на ръководителя на съответното структурно звено за нуждите, на което е проведена процедурата или в случая на подсъдимата в качеството й на директор на дирекция „Хуманитарни дейности“.

Следователно, подсъдимата не е имала задължение да организира контрола, свързан с преизчисляването на цените на стоките, съобразно чл. 4, ал. 2 от договора. Самата тя не е участвала в подготовката и подписване на договор № 8936-04/19.09.2012 г. с „П.“ О. – К., нито е била вписана при сключването му, че отговаря за упражняването на контрол по изпълнението му.

Подс. С., като директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ в общината, не е имала не само достъп до договора, но и достъп до фактурите, представяни от „П.“ О. – К. на „Ученическо хранене“ Е. – структурно и организационно неподчинено на нея, а служителите в него от своя страна ги обобщавали и депозирали в сектор „Образование, култура и здравеопазване“, който бил към счетоводния отдел в [община]. Изплащането на фактурите ставало с платежно нареждане, подписано от Главния счетоводител и кмета на общината. Всичко това отново идва да покаже, че контролът, който възлага чл. 114, ал. 1 от Вътрешните правила от 2012 г. на ръководителя на съответното структурно звено не се отнася до финансовите клаузи на договора, а именно изискване на справки от „С.“ О. и свързаното с него по силата на чл. 4, ал. 2 от договора преизчисляване на цените на доставените стоки.

Макар на 01.07.2014 г. със заповед на кмета да били утвърдени нови Вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки в [община] и в тях да е предвидено в раздел IV. „Възложител и отговорни лица“, т. 4, че дейностите, свързани с мониторинг и контрол на сключените договори за възлагане обществени поръчки се осъществяват от структурното звено заявител, което пряко е свързано с предмета на съответната поръчка, а т. 7. „Контрол и приемане на изпълнението на договора за обществена поръчка. Мониторинг.“ т. 1 и т. 2 от същия нормативен акт да регламентират реда за контрол на изпълнението на договора за обществена поръчка, и той е възложен на структурното звено заявител и лицето, определено със заповедта за осъществяване на контрол по договора, както и в раздел 8. „Съхранение на документации за обществени поръчки“, т. 2 /Копие от договорите може да се предоставя при необходимост и на директора на други дирекции/, по делото не е установено същите да са връчени на подсъдимата, за да е уведомена тя за съществуването им и да упражни съответния контрол върху втория инкриминиран договор в периода от 01.07.2014 г. до 10.12.2014 г., поради което следва да се приеме, че подс. С. не е осъществила нарушение на разпоредбите на чл. 4, чл. 7, т. 1 и т. 2 от Вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки в [община], утвърдени на 01.07.2014 г. от кмета на [община].

Освен това, самите правила не съдържат регламентация за дължим контрол по изпълнението на сключени вече договори.

Следователно, макар подс. С. да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, за съставомерността на деянието по чл. 219, ал. 1 НК не е достатъчно субектът на престъплението да е длъжностно лице, а е необходимо по силата на длъжностното му качество да му е възложена определена дейност, която то нарушава или не изпълнява. От анализа на инкриминираните от държавното обвинение като нарушени от подс. С. разпоредби на вътрешните за общината нормативни актове се установява /за разлика от фактологията, коментирана по к.д. № 1111/2015 г. ВКС/, че за нея не е възникнало задължение да контролира финансовия аспект на инкриминираните два договора, а единствено е имала задължение да заявява обществени поръчки, свързани с дейността на дирекцията, която е ръководела и да оказва съдействие на сектор „Обществени поръчки“ през периода на стартиране и провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Тези си задължения подсъдимата е изпълнявала. Нормативно не й е възлагано да осъществява контрол върху общинско предприятие „Ученическо хранене“ Е. и сектор „Образование, култура и здравеопазване“ към счетоводния отдел на [община].

След като подс. С. не е нарушила служебните си задължения, настъпилата щета в размер на 53925,45 лв. за [община] не е пряка и непосредствена последица от деянието на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова, изводът, че тя не следва да носи наказателна отговорност по чл. 219 НК съответства на смисъла на закона.

По делото не са доказани обективната и субективната страна на деянието, както и причинната връзка между вмененото на подсъдимата неизпълнение на конкретни правила за поведение, предвидени в нормативните актове на [община] и настъпилата за нея щета, поради което въззивният съд законосъобразно е отменил присъдата, с която подсъдимата е била осъдена и я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Следователно, не са налице основания за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4 от 11.03.2024 г. на апелативен съд – Пловдив, постановена по ВНОХД № 270/2023 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.