Задължителен ли е подборът при съкращаване на единствена щатна бройка

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3915 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“- [населено място], чрез адв. Д. Б., срещу въззивно решение № 207/07.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 158/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 1344/01.12.2021 г. по гр. д. № 1321/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, са уважени предявените от Г. Н. Г. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител, доставчик“ в звено „Транспорт и материално-техническо снабдяване“ към отдел „Стопанско обслужване и транспортно осигуряване“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“; и за заплащане на обезщетение за периода на оставане без работа от 16.03.2021 г. до 16.09.2021 г. в размер на сумата 6 660,72 лева.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – Г. Г., представляван от адв.В. Ш., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 688/11.04.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос - длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато се съкращава единствената щатна бройка за изпълняваната длъжност. По този въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., III г.о.; решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г.о.; решение № 23/08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/ 2019 г., IV г.о., решение № 249/18.10.2017 г. по гр. д. № 540/2017 г., IV г.о. и др.), че подборът при уволнение, на основание закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, когато се премахва единствената щатна бройка или всички щатни бройки за съответната длъжност. В този случай, работодателят може, без да е длъжен, да извърши подбор между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават с тези, чиито длъжности не се съкращават. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. Ако правото на подбор е упражнено, то подлежи на съдебен контрол, но отказът да бъде упражнено това право не подлежи на съдебен контрол и не е основание уволнението на работника, заемащ единствената съкратена щатна бройка, да бъде обявено за незаконно. По различен начин стои въпросът със „задължението за подбор” – то става част от правото на работодателя законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, когато се съкращават само част от бройките за заеманата длъжност. В този случай подборът е задължителен и неизвършването му обуславя незаконосъобразност на уволнението.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

Въззивният съд е посочил, че ищецът е заемал длъжността „снабдител, доставчик“ в звено „Транспорт и материално-техническо снабдяване“ към отдел „Стопанско обслужване и транспортно осигуряване“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В отправено до служителя предизвестие от 09.03.2021 г., работодателят го уведомил, че във връзка с оптимизиране на вътрешната структура на учебното заведение и взето на 25.01.2021 г. решение на Академичния съвет за намаляване на щата, се съкращава щатната бройка за длъжността „снабдител, доставчик“ и трудовият му договор ще бъде прекратен. Със заповед № 785/16.03.2021 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 16.03.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Подбор по чл. 329 КТ не е извършван, тъй като съкратената длъжност е била единствена по щатното разписание .

За да счете предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за основателни окръжният съд е приел, че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган и е реално, но че щатното разписание включвало общо три шофьорски длъжности – две с наименование „шофьор“ и заеманата от ищеца длъжност „снабдител, доставчик“. В подкрепа на този си извод съдът посочил, че на ищеца, освен присъщите за длъжността „снабдител, доставчик“ отчетнически функции по закупуване, приемане и предаване на стоково-материалните ценности, работодателят бил възложил и изпълнението на допълнителни функции за длъжността „шофьор“, изразяващи се в поддръжка и експлоатация на автомобили и попълване на свързаната с това документация. Първоначално, съвместяването било изрично предвидено в трудов договор от 18.12.1991 г., а в последващите споразумения, макар да не било записано, работодателят продължил да възлага на служителя изпълнението и на допълнителни функции за длъжността шофьор. Прието е, че се касае за трайно възлагане на допълнителна трудова функция, която обезпечава както изпълнението на основната („снабдител, доставчик“) чрез транспорт и доставка на стоково-материални ценности с лекотоварен автомобил, така и превоз на пътници с лек автомобил. Предвид това, доколкото трудовите функции на съкратената длъжност включвали и тези за длъжността „шофьор“, работодателят е имал задължение да извърши подбор между ищеца и другите двама работници от съответното структурно звено, заемащи длъжността „шофьор”. Тъй като подбор по чл. 329 КТ не е извършен, съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно и са основателни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Изводът, че щатното разписание при ответника включвало „общо три шофьорски длъжности” – две с наименование „шофьор“ и процесната, заемана от ищеца, „снабдител, доставчик“, е фактологично неверен и е в противоречие със събраните по делото доказателства. Видно от представените щатни разписания и длъжностни характеристики, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжност, за която щатът на ответника е предвиждал единствена щатна бройка. Длъжностите „шофьор” и „снабдител, доставчик“ са различни не само по наименование, шифър по НКПД, по изисквания за заемането им, но и по функции, поради което те не могат да се считат за еднакви, нито за сходни. В този смисъл, дори на ищеца да са възлагани за изпълнение и допълнителни задачи, свързани с длъжността „шофьор”, това обстоятелство е без значение, тъй като то не води до еднаквост на изпълняваните трудови функции на съкратената и несъкратените длъжности. Основните функции и отговорности на длъжността „снабдител, доставчик“ са отчетнически и са свързани със закупуване, приемане, съхранение и предаване на стоково-материални ценности, графици за доставки, проучване на пазара, следене на количеството и качеството на стоките и др. Функции по управление на автомобил и извършване на транспортна дейност, които са основните за длъжността „шофьор”, не са предвидени в длъжностната характеристика на „снабдител, доставчик“, а възлагането на допълни задачи и оформянето на документи за превоз (което е свързано и с работата на снабдителя-доставчик) не променят същинската трудова функция, изпълнявана от ищеца, т.е. - това са длъжности, чиито трудови функции са съществено различни.

Както се посочи по-горе, задължението на работодателя да извърши подбор възниква, когато той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват същата или други несъществено различаващи се трудови функции. Когато работодателят упражнява правото си на подбор, той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват сходни трудови функции.

В случая, ищецът е заемал длъжност, за която щатът на университета е предвиждал единствена щатна бройка. При съкращаването на единствена длъжност работодателят има право, но не и задължение за подбор, а неизвършването на подбор тогава, когато той не е задължителен, не се отразява на законността на уволнението. Предвид изложеното, неправилен, формиран в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, е изводът на въззивния съд, че уволнението е незаконно поради нарушение на изискването за провеждане на подбор. Дори да се приеме, че с оглед възлаганите на ищеца допълнителни задачи е налице известно сходство между неговата длъжност и несъкратените длъжности „шофьор”, това сходство евентуално би обусловило „право на подбор” за работодателя, като отказът да бъде упражнено също не подлежи на съдебен контрол и не съставлява основание за незаконност на уволнението на работника, заемащ единствената съкратена щатна бройка.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, на основание чл.293, ал. 2 ГПК, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. По съществото на гражданскоправния спор - предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Трудовият договор с ищеца е прекратен след реално съкращаване на щата за заеманата длъжност и при липса на задължение от страна на работодателя за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. С оглед обусловения им характер, като неоснователни, следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

С оглед изхода по делото, на касатора следва да бъдат присъдени направените за трите инстанции разноски, които възлизат на сумата 2 163,21 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 207/07.06.2022 г., постановено по възз.гр. д. № 158/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1344/01.12.2021 г. по гр. д. № 1321/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. Г., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ - [населено място], ЕИК[ЕИК], обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 785/16.03.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител, доставчик”; и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа в размер на сумата 6 660,72 лв. със законната лихва.

ОСЪЖДА Г. Н. Г., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ - [населено място], ЕИК[ЕИК], направените по делото разноски общо в размер на сумата 2 163,21 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.