Прекратяване на застраховка „Живот“ към кредит при неплатена вноска

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е №232
[населено място],26.08.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

при участието на секретар Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т.д. № 2242 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. По касационна жалба на "Групама Животозастраховане" ЕАД е допуснато касационно обжалване на решение № 371/31.03.2025 г. по в.гр.д. № 1575/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение на СГС от 02.11.2023 г. по гр.д. № 5834/21 г. и „Групама Животозастраховане" ЕАД е осъдено да заплати на „Банка ДСК“ АД на основание чл.456, вр. с чл.382 КЗ сумата от 25 105,26 лв. – по предявен по реда на чл.134 ЗЗД иск на А. Д. С. и Б. И. С.. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа се, че по делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, по което И. Б. С. е бил включен в групата като застрахован с подписването от него на сертификат № В0004260159190222. По процесното застрахователно правоотношение "Групама Животозастраховане" ЕАД е застраховател, но не е страна по кредитното правоотношение между длъжника И. Б. С. и „Банка ДСК“ АД, която е поела задължението при достатъчна парична наличност по платежната сметка на длъжника да превежда на застрахователя чрез периодичен кредитен превод застрахователната премия, дължима от нейния длъжник в качеството на застрахован. Повдигнат е довод, че в клаузата на раздел V, т.25.1 от Общите Условия е предвидено, че при неплащане на премия от застрахованото лице в срок от 25 дни от нейния падеж настъпва прекратяване на застраховката, без да е необходимо да се изпраща писмено изявление до застрахования. Застрахователната премия с падеж на 22.05.2019 г. не е платена, поради което след изтичане на 25 дни застрахователният договор е бил прекратен - на 16.06.2019 г. Изложени са съображения, че в този случай не се прилагат нормите на чл.87 ал.1 и ал.3 ЗЗД, защото отнапред в застрахователния договор страните са уговорили начина за неговото прекратяване. Наведен е довод, че нормата на чл.396 КЗ е специална, поради което изключва правилата на ЗЗД. Нормата на чл.396 КЗ допуска прекратяването на застрахователния договор да настъпи при неплащане на застрахователната премия, без да поставя изискване да се изпраща покана до застрахования. Иска се от касатора да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявеният иск.

Ответниците А. Д. С. и Б. И. С. са подали отговор, с който оспорват касационната жалба с възражението, че процесният застрахователен договор е сключен по реда на чл.383 КЗ, поради което банката в качеството на застраховащ има задължение към ищеца да предприеме с грижата на добър стопанин необходимите действия за претендиране и изплащане от застрахователя на застрахователната сума. Поради бездействието на банката ищците са материалноправно легитимирани да предявят косвен иск за непогасената част от дълга по кредита, която възлиза на 25 105,26 лв.

„Банка ДСК“ АД, която е била конституирана като съищец, не взема становище по касационната жалба.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че И. Б. С. е сключил с "Групама Животозастраховане" ЕАД договор за застраховка „Живот“, която обезпечава задълженията му като кредитополучател по сключения с „Банка ДСК“ АД договор за банков кредит от 22.02.2019 г. за сумата от 26 000 лв. Покрит застрахователен риск е „смърт“ на застрахования, а за ползващо се лице в застрахователния договор е посочена „Банка ДСК“ АД. Решаващият съд е намерил, че разясненията в т.2 от ТР № 1/15 г. на ВКС касаят застраховка „Гражданска отговорност“ и разглеждат друг вид неизпълнение на задължение на застрахования, поради което не следва да се прилагат относно предпоставките за прекратяване на процесния застрахователен договор. Разяснено е в мотивите, че случаят не попада в хипотезата чл.446 ал.2 КЗ, която касае правоотношение по застраховка „Живот със спестовен елемент“. Въззивният съд е констатирал, че дължимата застрахователна премия с падеж на 22.05.2019 г. не е била платена, но е намерил, че това не води до прекратяване на застрахователния договор, предвидено в Общите Условия, защото за неговото прекратяване следва да се прилагат правилата на чл.87 ал.1 и ал.3 ЗЗД. Тези правила на ЗЗД имат принципно значение и намират приложение с оглед предназначението на всяка договорна връзка – да бъде запазена и изпълнена. Изложени са съображения, че не е правно, а и житейски защитимо да се обоснове правото на застрахователя да прекрати автоматично процесния договор поради неизпълнение на задължение за сумата от 9,62 лв., и то без да даде на застрахования срок за изпълнение. Решаващият съд е достигнал до извода, че застрахователният договор не е прекратен поради неплащане на вноската с падеж на 22.05.2019 г., поради което е приел, че смъртта на застрахованото лице на 19.06.2019 г. е настъпила през действие на застраховката. Това обстоятелство обосновава правото на ищците на основание чл.456 КЗ, вр. с чл.382 КЗ и чл.134 ЗЗД да претендират процесната сума от 25 105,26 лв., представляваща непогасен остатък по кредита към 19.06.2019 г. Предявеният по реда на чл.134 ЗЗД от наследниците на застрахования иск е уважен и застрахователят е осъден да плати на банката посочената по-горе сума.

С постановеното по настоящото дело определение № 3669/23.12.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г. и решение № 163 от 11.11.2016 г. по т.д. № 2821/14 г. на ВКС по следния правен въпрос - „Относно начина за прекратяване на застраховка "Живот", сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, в хипотезата на неплатена разсрочена вноска от застрахователната премия“.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд намира следното:

В т.2 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия, а съгласно дадените в т.3 разрешения договорът за застраховка "Гражданска отговорност" се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2, във вр. с чл. 202, ал. 2 КЗ, независимо дали е вписано прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд. В мотивите към т.2 е разяснено, че с нормата на чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ законодателят, независимо от употребения правно - технически термин "прекратяване", е въвел особена хипотеза на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното задължение на застрахования, изрично предвидена в чл. 260, ал. 2 КЗ.

Настоящият състав на касационния съд е длъжен да се съобрази с дадените в цитираното ТР разяснения и приема, че визираните в КЗ основания за прекратяване на застрахователния договор поради неизпълнение на задължението за плащане на вноска по застрахователната премия представляват специални хипотези на разваляне на застрахователния договор и общите правила на ЗЗД за разваляне на договора не намират приложение. Разрешенията в ТР относно прекратяване на договора за имуществено застраховане и на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ имат принципно значение, поради което касационният съд намира, че в хипотезата на неизпълнено задължението за плащане на вноска от застрахователната премия договорът за застраховка „Живот“, сключена в полза на кредитор за обезпечение на банков кредит, подлежи на прекратяване съобразно уредените в КЗ основания, а не на разваляне по правилата на чл.87 ЗЗД.

В Дял Първи „Общи изисквания към всички застрахователни договори“ на КЗ е поместен Раздел V. „Застрахователна премия“, в който нормата на чл.368 регламентира предпоставките и начина за прекратяване на застрахователния договор, като ал.2, т.3 визира хипотезата на неплатена разсрочена вноска от застрахователната премия, а ал.3 допуска при наличие на изрична уговорка да се смята за връчено на застрахования уведомлението на застрахователя, с което той упражнява правото на прекратяване. Правилата на чл.368 ал.2 и ал.3 КЗ намират общо приложение за прекратяване на застрахователния договор в хипотезата на неплатена вноска от застрахователната премия, доколкото за отделен вид застраховка не е уредено в КЗ друго – напр. чл.368 ал.4, чл.446, чл.490 ал.3 чл.491 ал.6 КЗ. Да се допусне прилагането на правилата на ЗЗД за прекратяване на договора за застраховка „Живот“, сключена в полза на кредитор за обезпечение на банков кредит – например правилото на чл.87 ал.4 ЗЗД не допуска разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначителна, означава да се отмени изрично уредената в чл.368 ал.2 КЗ възможност застрахователят да прекрати застрахователния договор поради неплащане на една вноска от разрочената застрахователна премия. Не намира опора в закона извод, че за прекратяване на договора за имуществено застраховане и на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ се прилагат правилата на КЗ, но за прекратяване на процесната застраховка „Живот“ се прилага ЗЗД, а не КЗ, само защото прекратяването на този вид застраховка е останало извън предмета на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г.

В нормата на чл.446 ал.2 КЗ е предвидено, че при неплащане на премия по застраховка "Живот" със спестовен елемент застрахователят е длъжен да покани писмено застраховащия да плати дължимата вноска в срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от получаването на поканата, а според ал.3 при неплащане в посочения в поканата срок застрахователят може да прекрати договора. Настоящата хипотеза е различна от тази на чл.446 ал.3, вр. с ал.2 КЗ, защото процесната застраховка „Живот“ няма спестовен елемент. За прекратяването на застраховка „Живот“, сключена в полза на кредитор за обезпечение на банков кредит, която няма спестовен елемент, не е предвидено специално правило в хипотезата на неплатена вноска от разсрочена застрахователна премия, поради което касационния съд намира, че в тази хипотеза прекратяването се урежда от чл.368 ал.2, т.3 и ал.3 КЗ.

По същество на спора. По делото не се спори, че между „Банка ДСК“ АД в качеството на застраховащ и застрахователя "Групама Животозастраховане" ЕАД е възникнало правоотношение по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, както и че в групата на застрахованите лица по негово писмено съгласие е бил включен И. Б. С., който е длъжник на банката по договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2019 г. Съгласно застрахователен сертификат № B0004260159190222 и писменото съгласие на С. от 22.02.2019 г. за включването му в групата на застрахованите лица застрахователната премия е дължима от него като застраховано лице , а задължението е разсрочено месечно за срок от една година в размер на по 0,037 % от застрахователната сума /26 000 лв./, т.е по 9,62 лв. на месец. Процесната застраховка е сключена от банката като застраховащ в нейна полза, за да й служи за обезпечение в случаите, когато настъпи смърт или пълна трайна неработоспособност на застрахованото лице , което е нейн длъжник по договор за банков кредит – чл.382 ал.1, вр. с чл. 441 ал.1 КЗ. Финансовата тежест за плащане на разсрочената застрахователна премия е поета от застрахованото лице /кредитополучател/, но последното не придобива качеството на страна по застрахователния договор, сключен от и в полза на банката /кредитор/.

Неплащането на застрахователната премия в срок от 25 дни от нейния падеж е визирано в т.25.1 от ОУ към застрахователния договор като основание за предсрочно прекратяване на индивидуалното застрахователно покритие по груповия договор, а от заключението на СГЕ се установява, че положеният подпис върху ОУ е изпълнен от застрахованото лице по процесната застраховка, което е длъжник по кредита. Тази уговорка се тълкува от касационния съд на основание чл.20 ЗЗД в контекста на уредената в нормата на чл.368 ал.2, т.3, вр. с ал.3 КЗ хипотеза, която позволява на застрахователя да упражни правото да прекрати договора чрез „фингирано“ връчване на писмено уведомление, когато не е платена разсрочена вноска от застрахователната премия. В процесния случай неплащането на вноска от разсрочената застрахователна премия и изтичането на уговорения срок от 25 дни от падежа водят до предсрочно прекратяване на договора за застраховка „Живот“, сключена в полза на кредитор за обезпечение на банков кредит.

Релевираното от ищците в хода на процеса възражение за нищожност на клаузата на т.25.1 от ОУ поради противоречие с нормата на чл.446 ал.2 КЗ, която поставя изискване за изпращане от застрахователя на покана, е неоснователно. Както по-горе се спомена, процесната застраховка не е със спестовен елемент, поради което нейното прекратяване е извън обхвата на чл.446 ал.2 и ал.3 КЗ. Ищците са оспорили и клаузата на т.34 от ОУ /предвиждаща аналогични последици/, но на нея ответникът не се е позовал с отговора на исковата молба, респ. с допълнителния отговор, поради което нейната действителност е извън предмета на спора.

По делото не се спори, че застрахователната премия с падеж на 22.05.2019 г. не е платена, поради което касационният съд намира, че с изтичане на уговорения срок от 25 дни предвидените в т.25.1 ОУ последици са настъпили на 16.06.2019 г. – процесният застрахователен договор в частта, която има за предмет живота на И. Б. С., е прекратен. Към 19.06.2019 г. застраховката върху живота на посоченото лице е била предсрочно прекратена, а то не е имало качеството на застраховано лице . Това трагично за ищците събитие не е застрахователно събитие по смисъла на чл.382 ал.1 КЗ, поради което за застрахователя не е възникнало задължение да плати на банката застрахователната сума. Изводът на въззивния съд, че за прекратяване на процесното застрахователно правоотношение следва да се прилагат правилата на чл.87 ЗЗД е в противоречие с материалния закон.

Извън предмета на спора е дали банката има вина за неплащането на разсрочената застрахователна премия с падеж на 22.05.2019 г., защото този факт има значение за вътрешните отношение между нея и длъжника, но е непротивопоставим на застрахователя, чийто интерес не е удовлетворен поради обективния факт на неплащане, който е основание за настъпване на потестативните правни последици на чл. 368 ал.2, т.3 КЗ

В нормите на чл.382 ал.1, изр.4-то КЗ и на чл.382 ал.3 КЗ са предвидени хипотези, в които длъжникът и неговите наследници имат права на застрахован, освен правото за получаване на обезщетение до размера на непогасената част от задължението, от което следва изводът, че длъжникът не се третира от закона като страна по договор за застраховка „Живот“, сключена в полза на кредитор за обезпечение на банков кредит, а по изключение му се предоставят определени права, които по принцип има застрахованият като страна по договор за застраховка. Използваният в чл.382 КЗ израз „ застраховано лице “ и използваният в чл.441 ал.1, изр. 2-ро КЗ израз „ застрахованите лица “ са правно - технически термини за означение на лицето, чийто живот и здраве, са предмет на застраховка „Живот“, а не на лицето, което е страна по застрахователния договор. В този смисъл касационният съд намира, че не е длъжен да извършва проверка по чл.143 ЗЗП за неравноправни клаузи, защото страни по процесния договор за застраховка са банката като застраховащ и застрахователят, но длъжникът по договора за банков кредит, чийто живот и трудоспособност /здраве/ са предмет на застраховката, не е страна по процесния договор.

При тези факти касационният съд намира, че предявеният иск е неоснователен, а въззивното решение за неговото уважаване е неправилно поради нарушение на материалния закон.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени и да се отхвърли предявеният иск.

Мотивиран съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 371/31.03.2025 г. по в.гр.д. № 1575/2024 г. на Софийски апелативен съд, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. С. и Б. И. С. /като наследници на И. Б. С./ по реда на чл.134 ЗЗД иск по чл.382 ал.1, вр. с чл. 441 ал.1 КЗ срещу "Групама Животозастраховане" ЕАД за присъждане в полза на „Банка ДСК“ АД на сумата от 25 105,26 лв. – застрахователна сума по Групов договор за застраховка „Живот“, свързана с банков кредит“, по сертификат № B0004260159190222/22.02.2019 г., сключена за обезпечение на договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2019 г., страни по който са „Банка ДСК“ АД и И. Б. С..

ОСЪЖДА А. Д. С. ЕГН [ЕГН] и Б. И. С. ЕГН [ЕГН] /и двамата с адрес [населено място], [улица]/ да заплатят на "Групама Животозастраховане" ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул.“Цариградско шосе“ № 47А съдебни разноски за трите инстанции в размер на 690,24 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.