Ограничения на съда при разглеждане на иск за незаконно уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№50059

гр. София, 06.06.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 1951/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 50790/3.11.2022 г, постановено по гр.дело № 1951/22 г , ВКС, Трето ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 227 от 30.12.2021 г, по гр.дело № 1653/21 г на Окръжен съд-Стара Загора, Втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 260624/8.7.21 г по гр.дело № 883/21 г по описа на Районен съд-Стара Загора като са уважени предявените от П. Ж. К. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси : Може ли съдът да признае за незаконно уволнението на основание, което не се сочи от ищеца в исковата молба ; може ли въззивният съд с решението си да приеме за основен спорен въпрос, такъв който не е въведен по надлежния ред с исковата молба ; има ли съдът служебното задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение или надлежното му упражняване, но не са въведени в исковата молба като довод за незаконност ; допустим ли е служебен контрол при проверката извършена от въззивния съд във връзка с правилността на решението относно факти, които не са релевирани по делото, не се ли нарушава по този начин принципа на равнопоставеност, състезателност и диспозитивното начало ; при въведен довод за злоупотреба с право, въз основа на кои обстоятелства съдът е длъжен да извърши проверката.
Безпротиворечива и последователна е практиката на ВКС, постановена по чл.290 ГПК в която се приема, че в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право.Затова ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, а ответникът-всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебното задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване.
След предявяване на иска ищецът може да допълни исковата молба като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които се основава.Още по-малко това може да направи въззивния съд.Ако същият се позове в решението си на факти, които не са релевирани от страна по делото той нарушава принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност.
Въззивният съд е разрешил горните процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а именно : № 121 от 30.5.2017 г по гр.дело № 3718/16 г по гр.дело № 3718/2016 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, решение № 149 от 13.6.12 г по гр.дело № 475/11 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 167 от 30.7.2014 г по гр.дело № 6368/2013 г по гр.дело № 6368/13 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 665 от 1.11.2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 23 от 2.2.2016 г по гр.дело № 4553/15 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 213 от 29.1.2019 г по гр.дело № 4469/17 г на ВКС, Четвърто ГО.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
С обжалваното въззивно решение е прието, че уволнението е извършено в противоречие с нормата на чл.8 ал.2 КТ, при недобросъвестно упражняване от страна на работодателя на потестативното право да прекрати трудовото правоотношение със служителя на посоченото в заповедта основание. Приел е, че по щатното разписание, за заеманата от ищеца длъжност са съществували 2 щатни бройки, като едната от тях е премахната, поради което между двамата учители е следвало да бъде проведен подбор, според императива на чл.329 ал.1 КТ.В тези случаи правото на уволнение поради съкращаване в щата се предхожда от задължителен подбор, чието законосъобразно извършване не е установено от събраните по делото
Установено е по делото, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „старши учител по технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“.Същото е прекратено със заповед № 733/4.2.21 г на директора на ответното училище, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата.В исковата молба ищецът е посочил, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като след възстановяването му на работа, по силата на влязло в сила съдебно решение, работодателят не му е предоставил реалната възможност да изпълнява трудовите си функции, а го е оставил да изпълнява задълженията на „резервен преподавател “ ; не му е предоставен достъп до електронния дневник на училището , както и до платформата за дистанционно обучение по време на Covid обстановката в страната, бил е държан в изолация и целенасочена неинформираност , което е довело до налагане на дисциплинарно наказание „забележка ; не е бил уведомяван за разпорежданията на директора , бил е задължен да дава дежурства в училището и да е на разположение в кабинета на счетоводителя, целенасочено му било наложено второ наказание „забележка“ за непроведен открит урок, при положение, че такива се провеждат от преподаващи по съответния предмет учители, а не от резерви такива ; бил е лишен от достъп до онлайн-платформата и служебната поща ; при уволнението му не е взето становището на ТЕЛК. Поради това, счита, че не е налице основание за прекратяване на трудовия му договор.Моли уволнението като незаконосъобразно да бъде отменено, като бъде възстановен на преди заеманата длъжност.
Относно оплакванията в касационната жалба.
С оглед констатираното от настоящия състав на ВКС противоречие на въззивното решение с цитираната по-горе задължителна за съдилищата съдебна практика, оплакванията в касационната жалба са напълно основателни.В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е уважил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ въз основа на факт, който не е въведен от ищеца.Дори при надлежно въведен от ищеца довод за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право, предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да извърши проверка по оплакванията за злоупотреба въз основа на заявените факти и обстоятелства.В исковата молба К. не е подържал довод за неправилно извършен подбор или злоупотреба с право при извършване на подбора.След представяне на протокола за съпоставка на служителите по реда на чл.329 ал.1 КТ служителят също не е възразил относно законосъобразността на провеждането му.Приемайки за установен факт, който не е твърдян от ищеца, въззивният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл.293 ал.2 ГПК следва да бъде отменено от съда и вместо него следва да бъде постановено друго по същество на гражданско правния спор.
Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на незаконност на уволнението, поради нарушение на принципа по чл.8 ал.2 от КТ с оглед изложените в исковата молба твърдения.Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител.В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС.Установено е по делото, че след възстановяване на ищеца на работа, по силата на предходно влязло в сила решение, с което уволнението му е признато за незаконно, работодателят е предвидил още 1 щатна бройка за длъжността „старши учител по технологии и предприемачество в прогимназиален етап“, считано от 29.9.20 г и го е включил в поименното щатно разписание под № 53.Основателни са оплакванията, че при работодателя обективно не е съществувала необходимата законовоустановена норма за възлагане на учебни часова по преподавания от служителя предмет, която да покрие необходимостта от съществуването на две щатни бройки.Съгласно приложение № 1 към чл.4 ал.11 от Наредба № 4 минималната норма за преподавателска работа за едно работно място на педагогически специалист по учебен предмет „технологии и предприемачество“ в прогимназиален етап е 700 учебни часа, а при ответника съобразно броя на паралелките часовете са 690, което се установява от приетото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.Следователно работодателят, пристъпвайки към прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, предвид липсата на минимална норма на преподавателска работа е извършил реално съкращение в щата.От това следва, че поведението на работодателя не е злоумишлено, а е продиктувано от факта, че на К., предвид липсата на паралелки не е могло да бъдат възложени часове по програма.Установено е, че с оглед спазване изискванията на Наредба № 4 от 20.4.2017 г за нормиране и заплащане на труда относно наличието на учебни часове по даден предмет и спазването на минималната норма за преподавателска работа програмата за попълване на списък-образец № 1 автоматично отказва попълване на промените, сигнализирайки за допусната грешка.По същите причини е било невъзможно и разделянето на нормата от 690 учебни часа между двама преподаватели.Следователно не е налице недобросъвестно поведение по смисъла на чл.8 ал.2 КТ.Необоснован е и доводът за липсващо становище на ТЕЛК по смисъла на чл.333 ал.2 КТ.Такова е изискано с писмо вх.№ 958/3.12.20 г и дадено на 5.11.2020 г от първи състав на ТЕЛК на УМБАЛ „Проф д-р ст.К.“-АД, [населено място], а с писмо от 16.12.20 г Инспекцията по труда е дала писмено разрешение по смисъла на чл.333 ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата.При тези фактически обстоятелства заповедите на работодателя за заместване и дежурства също не могат да се тълкуват като злоумишлено поведение или злоупотреба с право. След възстановяване на ищеца на работа, във връзка с провежданото дистанционно обучение на учениците в условията на Ковид 19 обстановка на К. е осигурен пълен достъп до електронната платформа, изпратена му е електронна покана за включване в часовете, която е останала неприета /в този смисъл заключението на съдебно-техническа експертиза и събраните гласни доказателства/.Не е установено К. да е бил държан в целенасочена изолация, а обстоятелството, че е отказал да проведе открит урок и учениците са стояли по местата си по време на час и са си говорели помежду си, се признава от самия ищец и не представлява виновно поведение на работодателя което да обоснове злоупотребата с право по смисъла на закона.Предвид горното обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за трите инстанции в размер на : 900 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено пред първоинстанционния съд, сумата 1080 лв –разноски сторени пред въззивния съд, съгласно представен списък и такива сторени пред ВКС в размер на 3510 лв, съгласно списък по чл.80 ГПК или общо сумата 5490 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 227 от 30.12.2021 г, по гр.дело № 1653/21 г на Окръжен съд-Стара Загора, Втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 260624/8.7.21 г по гр.дело № 883/21 г по описа на Районен съд-Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. Ж. К. срещу Второ ОУ „Петко Рачев Славейков“ със седалище в [населено място] обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
ОСЪЖДА П. Ж. К. да заплати на Второ ОУ „Петко Рачев Славейков“ със седалище в [населено място] разноски в размер на 5490 лв.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове :1.

2.