Собственост върху земеделски земи и сила на пресъдено нещо при нищожна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50088/2022 г.

гр. София, 10.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 4409/2021 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-чл.293 ГПК.

С определение № 328 от 11.07.2022 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 260138/24.06.2021 г. по в.гр.д. № 923/2020 г. по описа на ОС-Добрич В ЧАСТТА, в която е отменено решение №73/12.06.2020г. по гр.д.№181/2014г. на РС-Балчик в частта, в която са отхвърлени предявените от „Ефнак” ЕООД срещу Т. Б. П. и Я. Д. П. искове по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищеца на основание правни сделки- договори за покупко продажба от 12.05.2005г., върху поземлен имот № * - Нива с площ от 69.816дка, находящ се в м-ст „У. г.“ в землището на [населено място], общ.Г. Т., и поземлен имот № * - Нива, с площ от 79.191 дка, находящи се в местността „Б.” в същото землище, вместо което е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните, че „Ефнак” ЕООД е собственик на основание правни сделки от 12.05.2005г. на тези земеделски имоти, и са осъдени Т. Б. П. и Я. Д. П. да предадат владението на същите, И В ЧАСТТА, в която е потвърдено решение №73/12.06.2020г. по гр.д.№181/2014г. на РС-Балчик в останалата част /в която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение/.

Касаторът-ищец „Ефнак” ЕООД обжалва въззивното решение в частите, в които е потвърдено първоинстанционното решение №73 от 12.06.2020г. по гр.д.№181/2014г. по описа на РС- Балчик в частта, касаеща правото на собственост на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение, като неправилно в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане да бъде отменено в обжалваните му части, а в случай на отмяна на въззивното решение по жалбата на ответниците в частта на уважения иск по чл. 108 от ЗС на основание правна сделка, да се уважи иска по чл. 108 от ЗС на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение. Претендират се и разноските в касационното производство.

Насрещната страна по тази касационна жалба - ответници в производството Т. Б. П. и Я. Д. П., не са подали отговор по нея.

Касаторите-ответници Т. Б. П. и Я. Д. П. обжалват въззивното решение по уважения иск по чл.108 ЗС като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане същото да бъде обезсилено, респ. отменено и вместо това искът за собственост срещу тях да се отхвърли изцяло, претендират разноските за цялото производство.

Насрещната страна по тази касационна жалба, ищец в производството - „Ефнак” ЕООД оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноските в касационното производство.

В проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд, всяка от страните, чрез процесуалните си пълномощници, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на противната страна, за претендираните разноски се представят списъци по чл.80 ГПК.

Касаторът-ищец чрез пълномощника си адв.Е.Ф. намира въззивното решение в обжалваната от ищеца част за неправилно с довод, че след като е уважил иска по чл.108 ЗС на заявено първо /главно/ придобивно основание, съдът не е трябвало да се произнася по другите заявени като евентуални основания на правото на собственост, при което въззивният съд е трябвало да отмени първоинстанционното решение по евентуалните основания на иска - давност, а не да го потвърждава по тях, след като е уважил иска на първото основание. Оспорва касационната жалба на противната страна. В допълнително представена след откритото съдебно заседание писмена защита оспорва наличието на очевидна неправилност.

Касаторите-ответници чрез пълномощник адв.П.Т. поддържат доводите си за неправилност на решението по иска по чл.108 ЗС по мотиви в представена писмена защита преди откритото заседание, аналогични на оплакванията с касационната жалба, а по касационната жалба на противната страна намират, че придобивните основания правна сделка и давност (при двата вида владение) се конкурират и не могат да съществуват заедно.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното по предмета на делото, съобразно допуснатите до касационно обжалване части на въззивното решение:

Предявен е иск от „Ефнак” ЕООД срещу Т. Б. П. и Я. Д. П., с основание по чл.108 от ЗС за установяване, че ищецът, на основание правни сделки-договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 12.05.2005 г., алтернативно на основание придобивна давност при добросъвестно владение, или при недобросъвестно владение, е собственик на поземлен имот № * - Нива с площ от 69.816дка, находящ се в м-ст У. г.“ в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ *, общ.Г. Т., и Поземлен имот * - Нива, с площ от 79.191 дка, находят се в местността „Б.” в същото землище, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на имотите. Ищецът твърди, че само той, като приобретател на процесните два имота по силата на правни сделки с всички законни наследници на бившия собственик Ю. А., а именно тези на единствения наследник на последната и нейна дъщеря З. Ю. /З. С./, е собственик на имотите, алтернативно че е придобил същите имоти по силата на придобиването им по давност чрез добросъвестно владение от 12.05.2005 г. или чрез недобросъвестно владение от 22.11.1997 г.

Ответниците П. оспорват иска, като възразяват, че бившия собственик Ю. А., освен дъщеря З., е оставила законен наследник и син Е., и наследниците на последния са техните праводатели, при което ищецът не е могъл да придобие по силата на правните сделки от 2005 г. повече от 1/2 ид.ч. от продадените му имоти от наследниците само на дъщерята З., т.е. не е могъл да придобие полагащата се на наследниците на сина Е. останала 1/2 ид.ч. от реституираните земеделски имоти, бивша собственост на Ю. А.. Възразяват още, че в настоящето производство било недопустимо установяването или оспорването на произход и на наследствено правоприемство за определяне кръга на законните наследници на Ю. А.. Оспорват също процесните имоти да са придобити от ищеца по давност.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №73/12.06.2020г. по гр.д.№ 181/2014 г. на Балчишки районен съд, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от „Ефнак” ЕООД искове по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищеца на основание правни сделки- договори за покупко продажба от 12.05.2005г., върху двата поземлени имота, вместо което е уважил исковете, като е признал за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните, че „Ефнак” ЕООД е собственик на двата имота (образувани от обединяване на посочени поземлени земеделски имоти) на основание конкретно посочени правни сделки от 12.05.2005 г. с наследниците на Ю. А., и е осъдил ответниците П. да предадат владението на същите поземлени имоти, като същевременно е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част, в която е отхвърлен иска за право на собственост на същите имоти на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение.

Установено е, че процесните два земеделски имота са образувани от възстановени по реда на ЗСПЗЗ по преписка № 7920/1992 г. на ПК - Ген.Тошево (сега ОСЗ-Ген.Тошево), две ниви в землището на [населено място], общ.Г..Т. - имот № * с площ 139.626дка и имот № * с площ 158.380дка, възстановена собствеността на наследници на Ю. А. А., б.ж. на [населено място], общ.Г..Т..

С договор, вписан с №174, т.II, вх.рег.№ 931/10.05.1999 г. на СлВп- Ген.Тошево, В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., всички легитимиращи се като законни наследници на З. Й. /З. А. С., З. О. А./ - дъщеря на Ю. А., са извършили доброволна делба на двете ниви, от които са обособени четири реални дяла. Впоследствие, всички горепосочени участници в доброволната делба, с договори от 12.05.2005 г. в нотариална форма: акт №91, акт №92, акт №93, и акт №94, са продали на „Ефнак“ ЕООД получените по доброволната делба в реални дялове четири нови имота, съответно ПИ № * с площ от 69.812 дка, ПИ № * с площ от 69.814 дка, ПИ № * с площ от 79.190 дка и ПИ № * с площ от 79.191 дка. Тези разпорежданията са извършени по време на висящ процес по гр.д.№ 19/2005 г. на РС-Генерал Тошево /ГТРС/, образувано по иск за нищожност на договора за доброволната делба № 174/1999 г. и извършване на нова съдебна делба, заведени от Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В. - всички като наследници на Е. О. Ю., срещу физическите лица - наследиците на З. Й. (Ю.), които са и праводатели на „Ефнак“ ЕООД.

С решение № 156/03.10.2007 г. по гр.д.№ 19/2005 г. на ГТРС, договорът вписан под № 174/1999 г. за доброволна делба на земеделските земи, възстановени на наследниците на Ю. А., сключен само между наследниците на дъщеря й З. Й., е обявен за нищожен на основание чл.75, ал.2 от ЗН, по мотиви за неучастие в него на всички наследници на Ю. А. - а именно наследниците на сина на последната Е. О. Ю. –ищците по това дело, като със същото решение, по предявения по същото дело и иск за делба от наследниците на Е. О., е допуснато извършване на съдебна делба на същите имоти, но вече между всички наследици на Ю. А. А. – тези на двете й деца З. и Е.. С въззивното решение по в.гр.д.№ 1128/2007г. на ДОС, влязло в сила на 09.04.2009 г., решението по иска по чл.75, ал.2 ЗН е потвърдено, също потвърдено и в частта по допускане делбата на земеделските земи, като са променени само участниците в съсобствеността и техните дялове (включена е и съпругата на Е. О.-А. Х. Х.). С решение № 129/03.12.2009 г. по гр.д.№ 19/2005 г. на ГТРС, влязло в сила на 06.01.2010 г., делбата е и извършена, като от реституираните на наследниците на Ю. А. А. два земеделски имота ПИ с № * с площ от 139.626 дка и ПИ с № * с площ от 158.280 дка, са образувани нови по-малки поземлени имоти според броя на съделителите, като в дял на Н. Д. са възложени новообразуваните ПИ № * с площ от 19.797дка и ПИ № * от 17.453дка ; на Р. Д. -ПИ № * от 19.798 дка и ПИ №* от 17.453 дка; на А. Д. - ПИ №* от 19.798 дка и ПИ № * от 17.453 дка; на А. Х. -ПИ№ * от 19.798 дка и ПИ № * от 17.453 дка; на М. А. -ПИ № * от 19.797дка и ПИ № * от 17.450 дка; на Р. А. - ПИ № * от 19.798дка и ПИ № 038075 от 17.453 дка; на В. А. - ПИ № 038076 от 19.797 дка и ПИ № * от 17.453 дка; на Г. Й. - ПИ № * от 9.899 дка и ПИ № * от 8.727 дка; на В. Й. - ПИ № * от 9.899 дка и ПИ №* от 8.727 дка.

С договори за покупко- продажба от 02.06.2010 г. в нотариална форма с актове № № 43, 44, 45 и 46, всеки от съделителите Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х., е продал получените от всеки от тях при съдебната делба в реален дял имоти, на Т. Б. П. по време на брака му с Я. Д. П.. Купувачът Т. Б. П. е направил последващо обединяване на закупените 8 имоти, в резултат на което са се формирали двата земеделски имота, предмет на настоящето дело, а именно ПИ № * с площ от 69.816 дка и ПИ № * с площ от 79.191 дка, в м-т „Б.“ в землището на [населено място], съгласно приетите по делото скици на двата, издадени от ОСЗ-Ген.Тошево.

Последвал е нов съдебен спор и с въззивното решение № 63/21.02.2013г. по в.гр.д.№ 930/2012г. на Добричкия ОС, влязло в сила на 30.07.2013 г., съдебната делба, допусната и извършена по гр.д.№ 19/2005 г. на ГТРС, е обявена на основание чл.75 ал.2 от ЗН за нищожна, поради неучастие в нея на „Ефнак“ ЕООД, а производството по съединения в същото производство отрицателен установителен иск от „Ефнак“ ЕООД срещу Т. и Я. П. за установяване, че ответниците П. не са собственици на поземлените имоти, а именно на дяловете, получени при делбата по гр.д.№ 19/2005 г. от Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В. и А. Х. Х., и продадени от тях четиримата на П. с четирите договора от 02.06.2010 г., е прекратено поради липсата на правен интерес от този иск.

При така установените по делото факти относно сделките и съдебните дела, за които е прието и да не е имало спор между страните, и при преценка влезлите в сила решения по гр.д.№ 19/2005г. на ГТРС /за нищожност на доброволната делба и за съдебна делба/, по гр.д.№ 225/2012г. на ГТРС /за нищожност на съдебната делба и отрицателен установителен иск за собственост от „Ефнак“ ЕООД/, по гр.д.№ 4946/2013г. на ДРС /за установяване несъществуване на родствено правоотношение между Ю. А. А. и Е. О. О./, въззивният съд е приел, че решението по нито едно от тези дела не формира сила на присъдено нещо по въпроса за принадлежността на собствеността, обвързващо съда и страните по настоящото дело. Направил е извод, че нищожната съдебна делба не е породила целените материално правни последици - да прекрати съсобствеността между действителните съсобственици. Така е приел, че по настоящето дело спорният въпрос, относим към вещно-транслативния ефект на договорите от 12.05.2005 г., легитимиращи ищеца като изключителен собственик, е дали праводателите на ищеца „Ефнак“ ЕООД - В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., са били единствени собственици/съсобственици по отношение възстановените на наследниците на Ю. А. А. земеделски имоти, от които са образувани и процесиите два имота, респ. дали освен праводателите на ищеца, съсобственици са и праводателите на ответниците Т. и Я. П. – а именно Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х.. По отношение на праводателите на ищеца „Ефнак“ ЕООД е прието за установено, а и неспорно между страните, че те са наследници на Ю. А. А. - съответно наследници на дъщеря й З. Й., починала на 06.12.1991 г. в [населено място], Турция. Но по приетия за спорен въпрос в настоящия процес относно правнорелевантния факт за наличие на родствена връзка между Е. О. О. и Ю. А. А., оспорена тази родствена връзка от ищеца, въззивният съд е приел, че по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК ответниците носят тежестта да докажат този изгоден за тях факт, а именно такава родствена връзка, от значение за придобиване на права по наследяване, респ. определящи праводателите им като лица от кръга на наследниците на Ю. А. А.. Съответно е подложил на преценка събраните по делото други доказателства, и е направил извод, че при липсата на акт за раждане на Е. О. О., при оспорване на удостоверенията за наследници на Ю. А. по другите приложените дела относно удостоверената родствена връзка между нея и Е. О., другите събрани писмени доказателства - записванията в семейните регистри на населението, водени по Правилник за водене на регистрите на населението в общините/обн.ДВ бр.194/1935г./, нямат силата на официален документ за тази връзка, защото не се основават на акт за раждане, и не могат да докажат такъв произход на Е. от майка Ю., респ. и следващото от него наследствено правоприемство като източник на правата на праводателите на ответниците. Приел е още въззивният съд, че когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произходът на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства /в която насока се е позовал на решение № 168/20.01.2017 г. по гр. д. № 823/2016 г. на ВКС, I-во г. о./. Така е подложил на преценка и събраните свидетелски показания на две свидетелки по гр.д.№ 4946/2013 г. на ДРС (несъбираеми в настоящето дело поради смърт на едната свидетелка и влошено здравословно състояние на втората), които показания е счел да изключват съществуването на връзка по произход, което лишавало от истинност вписването в семейните регистри относно положението на Е. О. О. на член на семейството на О. Ю. М. /О. Ю. О./ в качеството му на негов и на съпругата му Ю. А. А., син, счел е още въззивният съд за неприложим и чл.55 от Закона за лицата /отм./ за установяване на произход, за който няма съставен акт за раждане, поради което е направен извод, че Е. О. О. не се явява наследник по закон-син, на Ю. А. А., съответно праводателите на ответниците не се явяват нейни наследници, не се явяват участници в процесната имуществена общност, а такива са само праводателите на ищеца. При тези изводи е прието, че по силата на реституция, само праводателите на ищеца са били единствени съсобственици на възстановените имоти на Ю. А. А., и извършените от тях разпореждания в полза на ищеца с договорите за продажба от 12.05.2005 г. са породили присъщото си вещно-транслативно действие, тъй като продавачите са били всички съсобственици на процесните земеделски имоти, които имат правното положение на имотите от, които са образувани, и които са във владение на ответниците (за което нямало спор). При тези решаващи изводи искът за собствеността на двата имота като придобити по правна сделка, са приети за основателни, поради което първоинстанционното решение е отменено по тях и исковете са уважени на придобивно основание правна сделка, ведно с осъждане на ответниците да предадат владението ми на ищеца.

По отношение на заявените от ищеца (съобразно уточнението на иска с молба входирана по делото от 23.04.2014 г.) като алтернативни основания за придобиване правото на собственост върху спорните земеделски земи, доколкото ищецът е предоставил възможност на съда да уважи претенцииите му на някое от заявените алтернативни основание-правни сделки, придобивна давност на основание добросъвестно владение, придобивна давност на основание недобросъвестно владение, въззивния съд е приел, че такова съединяване е допустимо, и по тези придобивни основания се дължи също произнасяне, и доколкото въззивният съд приема за установеното наличие на придобивно основание правна сделка, се изключвало осъществяването на конкуриращ придобивен способ по смисъла на чл.77, предл.2 от ЗС-давност при двата вида владение и предявените алтернативно съединени искове по чл.108 от ЗС за собственост на основание придобивна давност при добросъвестно и недобросъвестно владение, и исковете за собственост на тези основания, като неоснователни, подлежат на отхвърляне, и в тези части обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено. Не са изложени от въззивния съд никакви мотиви по същество на сочените придобивни основания- давностното владение в двете форми-добросъвестно по чл.78, ал.2 ЗС и недобросъвестно по чл.78, ал.1 ЗС, нито е взето отношение по оплакванията с въззивната жалба на ищеца относно първоинстанционното решение по тези искове.

Касационното обжалване в частта на въззивното решение по иска по чл.108 ЗС, в която искът е уважен на основание придобито от ищеца право на собственост въз основа на правна сделка, е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, относно извода на въззивния съд за допустимост в настоящия процес да се установява произхода на Е. О. от майка Ю. А. и за липса на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 19/2005 г. по иска по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 1999 г. съм настоящия спор, свързан и с правилното приложение на чл.121 ГПК(отм.), респ. чл.226, ал.3 ГПК. По частта от възивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС за придобивно основание за ищеца давностно владение при добросъвестно и недобросъвестно владение, касационното обжалване е допуснато за преценка допустимост на въззивното решение в същата част.

По касационната жалба на ответниците П. :

Очевидната неправилност е определена в практиката на ВКС като такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, при което е видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, когато съдебният акт е явно необоснован, поради явно нарушение на правилата на формалната логика и науката или поради грубо несъответствие между фактическите изводи и събраните доказателства, или поради процесуално нарушение, погазващо основен принцип на гражданския процес.

Наследници по закон са лицата по чл. 5 - 10 ЗН. Качеството наследник по силата на закона е обусловено от наличието на установени от закона отношения като произход, осиновяване, брак, и др. Както е обобщена съдебната практика на ВКС в решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г., К, ІV г. о. на ВКС, предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска по смисъла на чл.298 ГПК се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, от които произтича претендираното субективно право, с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. В случай, че търсещият защита основава легитимацията си като наследник на първоначалния титуляр на правото, от който произтича спорното право, то наследственото правоприемство е елемент от фактическия състав, от който произтича спорното право, с оглед на което въпросът за наличието или липсата на такова не може да бъде пререшаван впоследствие в отношенията между същите страни /решение № 242 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 149/2012 г. на ВКС, ІІ г.о./.

Искът за установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН е допустимо да бъде предявен и самостоятелно в отделно исково производство, от неучаствалите в делбата съсобственици, за да се обезпечи правото им да ползват съсобственото имущество съобразно правата си, вкл. да извличат плодовете от съсобствената вещ, да си служат с нея, да се разпореждат с дела си в полза на друг съсобственик или на трето лице по реда и при условията, при които законът допуска това, решението по този иск ще се ползва със сила на пресъдено нещо и ще внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки от тях върху съсобственото имущество, както е посочено в т.1 от ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Разкриването на нищожността на делба, извършена без участие на всички наследници, не е самоцелно, а е с оглед установяване правното положение на неучаствалия сънаследник, и в това състезателно производство съдът ще следва да се произнесе както по претендираните права от ищеца - неучаствалия в делбата, така и по въведените от ответниците възражения, които могат да бъдат свързани с отричане както качеството на ищеца на сънаследник, така и с доводи за осъществяване на последващи юридически факти, довели до придобиване на неговата част от общата вещ и до изгубване качеството му на съсобственик, поради което неучастието му в делбата не я опорочава. Изложеното сочи, че влязлото в сила решение по иск по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на договор за доброволна делба на наследство се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на наследствено правоприемство с общия на страните по делото наследодател, с откриване наследството на който се свързва и определяне кръга на наследниците му, като факти, на които се основава правото да се прогласи за нищожна делба без участие на всички наследници. Така силата на пресъдено нещо на решението по уважен иск по чл.75, ал.2 ЗН изключва в последващ спор между същите страни или техни правоприемници (както при правоприемство в хода на делото съгласно чл.226, ал.3 ГПК, аналогично и чл.121 ГПК (отм.), така и при правоприемство след това съгласно чл.298, ал.2 ГПК), съд да разглежда отново фактите, на които ищецът по чл.75, ал.2 ЗН основава иска си, а именно тези свързани с установяване на наследствено правоприемство по закон, спрямо общия наследодател - праводател на съсобствеността.

В случая правилно въззивният съд е приел, че процесните два земеделски имота имат наследствен характер – наследство от Ю. А., и че праводателите на ищеца са наследници на същата като законни наследници на дъщеря й З. Й.. Въззивният съд обаче, не е зачел в настоящия спор силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 19/2005 г. на ГТРС в частта за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 1999 г., като относима към определяне кръга на наследниците на Ю. А. и установяване наследствено правоотношение между нея и Е. О. по закон основано на произход, въпреки че е обсъдил това съдебно решение в мотивите си, респ. не е зачел разпростиране силата на пресъдено нещо на това решение и към страните по настоящето дело, и в частност спрямо „Ефнак“ ЕООД като правоприемник на ответниците по иска по чл.75, ал.2 ЗН съгласно чл.121 ГПК (отм.) аналогично и чл.226, ал.3 ГПК, макар да е установил също в мотивите на решението, че по време на висящност на гр.д.№ 19/2005 г. по иска за нищожност на договора за доброволна делба от 1999 г., са били извършени правните сделки, от които „Ефнак“ ЕООД черпи права като собственик на процесните земеделски земи. Вместо това, въззивният съд в случая е пристъпил към установяване на този спорен правнорелевантен факт - родствената връзка по произход между Е. О. О. и Ю. А. А., от значение за придобиване на права по наследяване, респ. определящи праводателите на ответниците по настоящето дело като лица от кръга на наследниците на Ю. А. А., доказателствената тежест за което е възложил на ответниците, и е обсъдил събраните по делото други доказателства , т.е. приел е за допустимо в настоящето производство произходът на Е. О. и произтичащото от това наследственото правоотношение с Ю. А., да се установява от съда в настоящия процес, игронирайки факта, че това наследствено правоприемство вече е установено с влязло в сила решение, обвързващо и ищеца, и ответниците, и съда по настоящето дело. В случая не става въпрос за установяване/оспорване на произход по реда на СК (легитимация за която ищецът по настоящето дело няма), а за възможността да се оспори качеството наследник на определено лице по произход за нуждите на настоящия спор, и да се установява наново наследствено правоприемство в нарушение на правилата на ГПК. Така въззивния съд, в противоречие на приетите за установени факти, не е спазил основен принцип на гражданския процес, целящ да осуети разглеждане на спор, за който вече е формирана сила на пресъдено нещо, обвързваща страните по конкретното дело, както го задължава чл.299, ал.1 ГПК, така е разширил и предмета на доказване с установяване на факти в нарушение на чл.10 ГПК, като констатацията в тази насока произтича от самия текст на въззивното решение, поради което то, в частта по иска за собственост, основан на правна сделка, се явява "очевидно неправилно" по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК и обуславя разглеждане на правилността му в тази част.

Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че въззивното решение в тази част е валидно и допустимо, но частично неправилно според заявените касационни основания от касаторите П., по следните съображенията:

Съобразно изложеното по-горе, наследственото правоприемство между законните наследници на Е. О. и Ю. А., се обуславя от наличието на наследствено правоотношение между последните двама, основано на произход, като силата на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 19/2005 г. по иска по чл.75, ал.2 ЗН изключва в последващ спор между същите страни или техни правоприемници (както при правоприемство в хода на делото съгласно чл.226, ал.3 ГПК, аналогично и чл.121 ГПК (отм.), така и при правоприемство след това съгласно чл.298, ал.2 ГПК), съд да разглежда въпроса за летитимацията на наследниците на Е. О. като наследници и на Ю. А., респ. да установява факти, относими към произхода на Е. О. и възникналото от това наследственото правоприемство между него и Ю. А.. В случая страните по настоящето дело са частни правоприемници на страните по гр.д.№ 19/2005 г., спорът е за същите имоти, и силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл.75, ал.2 ЗН по гр.д.№ 19/02005 г. се разпростира и спрямо тях и задължава съда по настоящето дело да я зачете, без да обсъжда други доказателства за установяване наследствено правоотношение между Ю. А. и сина й Е. О., което не е сторено от въззивния съд поради процесуални нарушения, довели до разширяване предмета на доказване и спрямо този факт.

Прогласяване за нищожна на извършената с решението по същото гр.д.№ 19/2005 г. на ГТРС съдебна делба между всички законни наследници на Ю. А. - тези на дъщеря й З. и тези на сина й Е., с последващо решение по гр.д.№ 930/2012 г. на ДОС, поради неучастие в делбата на приобретателя „Ефнак“ ЕООД, не се отразява на влязлото в сила решение по гр.д.№ 19/2005 г. в частта по иска по чл.75, ал.2 ГПК, а има за последица запазване състоянието на съсобственост върху реституираните на наследниците на Ю. А. земеделски имоти, в патримониума на законните й наследници – тези на дъщеря й З. и на сина и Е., респ. на техните правоприемници. С решението на въззивния съд по гр.д.№ 930/2012 г. на ДОС по иска по чл.75, ал.2 ЗН не е разглеждан въпроса за съществуването на наследствено правоотношение между Ю. А. и децата й З. и Е., а само въпроса за неучастие в делбата по гр.д.№ 19/2005 г. на всички съсобственици на общото имущество, останало от Ю. А., легитимиращи се като такива към приключване на делбата по гр.д.№ 19/2005 г. и в частност неучастието на ищеца по иска „Ефнак“ ЕООД при зачитане вещното действие на сделките между наследниците на З. Й. и „Ефнак“ ЕООД, легитимиращи дружеството като задължителен участник в делбеното производство. Силата на пресъдено нещо на решението по в.гр.д.№ 930/2012 г. на ДОС е задължителна за страните и съда по настоящето дело на основание разпоредбите на чл.296-299 ГПК, относно качеството съсобственик на „Ефнак“ ЕООД (по правна сделка с наследниците на З. Й.) спрямо имуществото, реституирано на наследниците на Ю. А. по ЗСПЗЗ.

Установява се от събраните писмени доказателства по делото, че на наследниците на Ю. А. е възстановено правото на собственост върху две ниви по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК-Ген.Тошево по преписка № 7920/1992 г. Спрямо това реституирано имущество съсобствеността не може да се счита прекратена нито с договора за доброволна делба от 1999 г., нито по силата на съдебната делба по гр.д.№ 19/2005 г., поради прогласяването на двете делби за нищожни на основание чл.75, ал.2 ЗН по съдебен ред, както вече беше изложено по-горе в настоящето решение. Това е пречка да се зачете транслативния ефект изцяло на извършените разпоредителни сделки от наследниците на З. Й. в полза на „Ефнак“ ЕООД по четирите договора от 12.05.2005 г., за прехвърляне на повече от притежаваните от прехвърлителите права в съсобствеността, т.е. за повече от общо 1/2 ид.ч., съответно е пречка и да се зачете транслативния ефект изцяло на извършените разпоредителни сделки от наследниците на Е. О. в полза на Т. П. по време на брака му с Я. П. по четирите договора от 02.06.2010 г., за прехвърляне на повече от притежаваните от прехвърлителите права в съсобствеността, т.е. за повече от общо 1/2 ид.ч., защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. По настоящето дело липсва спор (видно и от становището на ответниците П. с отговора на исковата им молба), че Ю. А. е оставила законен наследник и дъщеря З. Й.. От събраните по делото доказателства, вкл. и тези по приложеното гр.д.№ 4946/2013 г. на Добричкия РС, доказателствената стойност на които относно правнорелевантни за делото факти не е била предмет на оспорване по другото дело, съгласно доказателствените искания и становища на страните по настоящето дело /протокол от открито съдебно заседание на 18.03.2019 г. по първоинстанционното за настоящето гр.д.№ 181/2014 г. на РС-Балчик/, се установява, че Ю. А. е починала на 15.12.1966 г. в [населено място], дъщеря й З. Й. е починала на 6.12.1991 г. в [населено място], Турция, а синът й Е. О. е починал на 8.10.1981 г. в [населено място]. По тази причина оплакванията на касаторите П. с касационната жалба за допуснати процесуални нарушения и необоснованост относно извода, че З. Й. е наследник на Ю. А., са неоснователни. По наследяване от Ю. А., двете й деца З. и Е., са получили съгласно чл.5, ал.1 ЗН по 1/2 ид.ч. от реституираните по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи с решението по преписка №7920/1992г. на ПК - Ген.Тошево, сега ОСЗ-Ген.Тошево, а именно две ниви в землището на [населено място], общ.Г..Т. - имот № * с площ 139.626 дка и имот № * с площ 158.380 дка. След смъртта на последните, делът на З. Й. от 1/2 ид.ч. е преминал по наследяване към законните й наследници- В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., които са праводатели на ищеца „Ефнак“ ЕООД, а делът на Е. О. от 1/2 ид.ч. е преминал към законите му наследници - Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В. и А. Х. Х., които са праводатели на ответниците П..

Не се налага различен извод от влязлото в сила решение № 17 от 1.02.2019 г. по в.гр.д.№ 557/2013 г. на ДОС, в сила от същата дата като окончателно, с което са били отхвърлени исковете с правно основание чл.30, ал.3 ЗС на Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В. и А. Х. Х.- починала и заместена от първите трима в процеса, срещу „Ефнак“ ЕООД, за полагащата се на ищците, като съсобственици, част от рентата за стопанските години 2005-2009 г. за земеделските земи, възстановени на наследниците на Ю. А. с решението на ПК, цитирано по-горе, като получена само от ответника. Първо, решението по иск по чл.30, ал.3 ЗС няма сила на присъдено нещо относно разрешения с него преюдициален въпрос за съсобствеността върху земеделските земи. Наличието на съсобственост, респ. качеството на ищеца като съсобственик, е преюдициален въпрос в производството по иск по чл.30, ал.3 ЗС, аналогично на това по иск по чл.31, ал.2 ЗС и по искане по чл.32, ал.2 ЗС, при което решението по нито едно от тези производства не формира сила на присъдено нещо по преюдициалния въпрос за наличие на съсобственост и дяловете в съсобствеността, ако въпросът за съсобствеността не е бил въведен в предмета на делото с предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск, а в случая такива и не са били предявени (в този смисъл решение № 92 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 4760/2019 г., ГК, І г. о. на ВКС, също и ТР № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, т.2). Второ, субективните предели на това решение не се разпростират върху настоящите ответници П. съгласно чл.298, ал.2 ГПК, защото от една страна ответниците П. са придобили собствеността на 02.06.2010 г. преди образуване на делото по чл.30, ал.3 ЗС ( първоинстанционното дело е посочено гр.д.№ 4216/2012 г. на ДРС според данните по преписа на въззивното решение ), и от друга, дори и делото по чл.30, ал.3 ЗС да е образувано прези 02.06.2010 г. то ответниците П. не са нито наследници на ищците по него, нито са правоприемници на вземането, претендирано по това дело, няма нито твърдения, нито доказателства по делото, паричното вземане, предмет на исковете по чл.30, ал.3 ГПК по това друго дело, да е било прехвърлени на П. по някакъв начин, такива данни не се съдържат и договорите по четирите нотариални акта от 2010 г., с които П. са получили собствеността върху земеделските земи, образувани от тези, за които е бил спора по другото дело.

Изложеното води до извод, че ищецът „Ефнак“ ЕООД е успял да установи по делото, че е собственик само на 1/2 ид.ч. по правна конверсия на имотите, предмет на правни сделки от 2005 г. с част от бившите съсобственици- наследниците на З. Й., притежаващи права само върху 1/2 ид.ч. от съсобствеността, съответно ответниците успяха да докажат защитното си възражение, че останалата 1/2 ид.ч. от собствеността на същите имоти не е могла да бъде прехвърлена на ищеца с 4-те договора от 2005 г., тъй като не е била притежание на праводателите на „Ефнак“ ЕООД, а е била притежание на другите наследници на бившия собственик Ю. А., т.е. на наследниците на Е. О., които са праводателите на ответниците П.. Вещното действие на сделките, от които ищецът черпи права, се прехвърля и за общо 1/2 ид.ч. върху процесните имоти, доколкото същите са формирани от част от реституираните по ЗСПЗЗ имоти, които са били предмет и на договора за доброволна делба от 1999 г. и на съдебната делба по гр.д.№ 19/2005 г., и на правните сделки, от които ищецът черпи правата си, и съдът следва да съобрази актуалното им състояние към разглеждане на делото. Няма спор по делото, че двата процесни имота се държат изцяло от ответниците П., при което искът за право на собственост на ищеца по правна сделка се явява основателен за 1/2 ид.ч. от процесните два имота и за предаване владението върху 1/ 2 ид.ч. от същите на ищеца, доколкото не се установи правно основание ответниците да могат да държат/владеят повече от притежаваната от тях 1/2 ид.ч. Искът по чл.108 ЗС на основание правна сделка за другата 1/2 ид.ч. в неговата установителна и осъдителна част, е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Това налага потвърждаване на обжалваното въззивно решение в частта по иска по чл.108 ЗС на придобивно основание правна сделка, в уважената част за 1/2 ид.ч. от имотите, и отмяната му и отхвърляне за другата 1/2 ид.ч., в която част въззивното решение се явява необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, и при допуснати нарушения на процесуалните правила.

По касационната жалба на ищеца „Ефнак“ ЕООД :

Съгласно трайно установена съдебна практика на ВКС, недопустимо е съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или на различно от заявеното правно основание; решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка; решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване; постановено решение без участие на необходим другар ; по нередовна искова молба ; с което е разгледан иск по невъведени основания; когато съдът е бил десезиран; по недопустима или просрочена въззивна жалба; при липса на правен интерес у страната да обжалва; когато съдът е излязъл извън предмета на спора.

Ищецът може да предяви срещу ответника с исковата молба повече от един иск - чл.210, ал.1 ГПК, т.е. обективно съединени искове. В правната теория и съдебна практика видовете обективно съединяване на исковете се определя като кумулативно, алтернативно или евентуалното съединяване, като при кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове, при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск, а алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Ако ищецът не посочи начина на съединяване на обективно предявените искове, или ако заяви, че исковете му могат да се разгледат като алтернативни – че му е безразлично на кое основание ще бъде уважен иска, с който се търси защита на едно и също право, то съдът е длъжен да определи дали различните основания, на които са предявени исковете, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Ако правните последици са идентични, съдът следва да разгледа исковете при условие на евентуално съединяване в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане, а ако се е произнесъл по същество по тях, то в тази част решението му се явява процесуално недопустимо (в този смисъл решение № 527/21.06.2010г. по гр.д.№ 1363/09г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 117/31.05.2016 г. по гр.д.№ 5673/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 97/08.02.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о.).

В случая ищецът, съобразно уточняваща та си молба от 23.04.2014 г. в първоинстанционното производство, е заявил, че предявява иска за собственост на трите посочени придобивни основания, алтернативно, а при преценка от съда за недопустимост на алтернативното им съединяване, то същите да бъдат разгледани при условия на евентуално съединяване в последователност - правни сделки, придобивна давност на основание добросъвестно владение, придобивна давност на основание недобросъвестно владение. Естеството на въведените придобивни основания сочи на невъзможност да съществуват едновременно придобиване по правна сделка и по давност /независимо дали добросъвестно или недобросъвестно владение/, при което поредността на разглеждането им се определя като при евентуалното им съединяване, съответно при същото евентуално съединяване следва да се разгледат и сочените придобивни основания при добросъвестно владение спрямо това при недобросъвестно владение, в който смисъл е било и евевнтуалното искане на ищеца за реда на тяхното разглеждане.

Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния съд, като е приел, че искът по чл.108 ЗС е основателен и се уважава на първото по ред на разглеждане придобивно основание- правна сделка, поради което е отменил първоинстанционното решение по този иск и го е уважил, не е следвало да се произнася по другите два иска. Те са в положение на евентуално съединени искове, а не на алтернативно съединяване според изложеното по-горе, и производството по тях е подлежало на прекратяване с обезсилване на първоинстанционното решение по тях поради несбъдване пред въззивния съд на вътрешно процесуалното условие за допустимост същите да бъдат разглеждани, т.е. налице е била пред въззивния съд процесуална пречка за потвърждаване на първоинстанционното решение по тях, поради което въззивното решение в тази част се явява недопустимо. Въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. първо ГПК, при което в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд в случая е потвърдил първоинстанционния съдебен акт по тези два иска за придобиване правото на собственост от ищеца поради добросъвестно владение, евентуално поради недобросъвестно владение, вместо да го обезсили в тази част и да се въздържи от произнасяне по тези евентуални искове. Така констатираният порок прави въззивното решение в тази обжалвана от касатора- ищец част, недопустимо като постановено при наличие на абсолютна процесуална пречка за постановяване на акт по същество от въззивния съд по евентуално предявените искове за собственост за двата имота, основани на придобивна давност, и подлежащо на обезсилване. Касационният съд следва да обезсили въззивното решение в тази част изцяло и да върне делото на въззивния съд в тази част за ново разглеждане от друг състав, доколкото порокът, водещ до недопустимост на въззивното решение в тази част, е настъпил пред въззивния съд и не се санира от изхода на спора по главния иск пред касационната инстанция (по аргумент от решението по т.1 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС). При новото разглеждане на делото по евентуалните искове по чл.108 ЗС за двата поземлени имота, въззивният съд следва да се произнесе по въззивната жалба на ищеца „Ефнак“ ЕООД срещу първоинстанционното решение по евентуалните искове, като съобрази и резултата от изхода на спора по главните искове за собственост по чл.108 ЗС основани на правна сделка за същите два имота, съобразно настоящето касационно решение- с което главните искове за собственост са частично уважени за 1/2 ид.част и частично отхвърлени за другата 1/ 2 ид.ч. с влязло в сила решение. Съобразно този резултат по главните искове по чл.108 ЗС, новият въззивен състав при решаване на делото следва да извърши първо преценката за допустимост на всички евентуално предявените искове по чл.108 ЗС за 1/2 ид.част от собствеността на двата имота и да процедира спрямо първоинстанционното решение по тях за 1/2 ид.ч. съгласно по чл.269, изр.първо ГПК, вр. чл.270, ал.3 ГПК. За всички евентуални искове за останалата 1/2 ид.ч. от собствеността за двата имота, за която 1/2 ид.ч. главните искове са отхвърлени, въззивният съд следва да ги разгледа в последователност искове основани на добросъвестно владение, евентуално основани на недобросъвестно владение, като изложи и мотиви по тях, съобразно оплакванията на въззивника-ищец, което не е било сторено с въззивното решение, предмет на настоящата проверка. Ако при новото въззивно разглеждане на първите по ред евентуални искове, основани на добросъвестно владение за 1/2 ид.ч. от собствеността, въззивният съд прецени същите като основателни и подлежащи на уважаване, то следва да извърши преценка за допустимостта на следващите евентуални искове, основани на недобросъвестно владение за тази 1/2 ид.ч. от собствеността и за допустимостта на първоинстанционното решение по тях.

По разноските :

С оглед изхода на делото, за уважения главен иск само за 1/ 2 ид.ч. от правото на собственост, на ищеца се дължат разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанцинонното и въззивното производство в размер на половината от тези, присъдени с въззивното решение, 119,89 лв. за първата инстанция и 26,53 лв. за въззивната инстанция, като за разликата над тези суми въззивното решение в частта за разноските подлежи на отмяна. На всеки от ответниците съгласно чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски за отхвърлената част от главния иск за собственост само за първоинстанционното производство, в размер на 428,33 лв. разноски за адвокат ( половината от 856,66 лв. като част от адвокатското възнаграждение за двата иска за всеки от имотите), което налага отмяна на въззивното решение и за тези разноски над сумата от по 428,33 лв. за всеки ответник. За евентуалните искове, за които се обезсилва въззивното решениие, разноските на страните следва да се определят от въззивния съд съобразно чл.294, ал.2 ГПК.

За касационната инстанция: На ищеца, по списъка по чл.80 ГПК, се дължи възстановяване от ответниците на сумата за държавна такса 132,17 лв. изцяло с оглед изхода на касационното производство по касационната жалба на ищеца. От заплатената от ищеца по банков път сума за адвокатско възнаграждение от 1780 лв., доколкото същата е за защита само срещу касационната жалба на ответниците (съгласно данните по фактурата), то предвид частичното уважаване на касационната жалба на ответниците се дължи възстановяване само на половината от нея, или на 890 лв.

На ответника-касатор Т. П., по списъка по чл.80 ГПК, се дължи половината от внесената от него държавна такса, или 15 лв., без частта за 2 лв. разноски към банката. При липсата на указание в договора за правна помощ между него и адв.Т. каква част от платеното възнаграждение от 1800 лв. за защита по кой/кои искове е платена - договорът за правна помощ е сключен за защита общо в касационното производство и то след определението на ВКС по чл.288 ГПК и не може да се презумира, че уговореното и удостоверено за платено с него възнаграждение е само по повод касационната му жалба срещу уважения главен иск, то следва да се приеме, че плащането е по равно за защита срещу общо шест иска, или по 300 лв. за защита по всеки един от тях. Или на ответника П. се следва само половината от половината от 2/6 части от платеното адв. възнаграждение, или само 300 лв.

Аналогично за адв.П. Т. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. се следват също 300 лв. за оказаната от нея на ответницата Я. П. безплатна адвокатска защита в касационното производство, полагаща се за двата главни иска за собственост за двата имота - т.е половината от 2/6 части от търсената със списъка по чл.80 ГПК сума от общо 1800 лв. за касационното производство, която сума е по-малка от следващата се такава, определена съгласно НМРАВ, но съдът е обвързан от искането на адвоката като правоимащо лице в случая, и не може да се произнася за по-висок размер.

По разноските за касационната инстанция по евентуалните искове следва да се произнесе въззивния съд съгласно чл.295 ГПК съобразно крайния изход на спора по тях.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, съставът на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 260138/24.06.2021 г. по в.гр.д. № 923/2020 г. по описа на ОС-Добрич В ЧАСТИТЕ, в които Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните, че „Ефнак” ЕООД е собственик на основание правни сделки-договори за покупко продажба от 12.05.2005 г. (конкретно посочени) на 1/2 ид. част от поземлен имот № * - Нива с площ от 69.816 дка, находящ се в м-ст „У. г.“ в землището на [населено място], общ.Г. Т., и на 1/2 ид. част от поземлен имот № * - Нива, с площ от 79.191 дка, находящи се в местността „Б.” в същото землище, подробно индивидуализирани имотите, като са ОСЪДЕНИ Т. Б. П. и Я. Д. П. да предадат на „Ефнак” ЕООД владението на 1/ 2 ид. част от същите тези два поземлени имоти, Е ОСЪДЕНО „Ефнак” ЕООД да заплати на Т. Б. П. и на Я. Д. П. поотделно сума над 1284,99 лв. до 1713,32 лв. разноски за първоинстанционното производство, СА ОСЪДЕНИ Т. Б. П. и Я. Д. П. да заплатят на „Ефнак” ЕООД сума над 119,89 лв. до 239,78 лв. разноски за първата инстанция и сума над 26,53 лв. до 53,06 лв. разноски за въззивната инстанция, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Ефнак” ЕООД, ЕИК 124648031, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, общ. Добричка, срещу Т. Б. П. с ЕГН [ЕГН] и Я. Д. П. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], искове с основание чл.108 от ЗС за установяване между страните, че „Ефнак” ЕООД е собственик на основание правни сделки-договори за покупко продажба от 12.05.2005г. съответно сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№ 2829/2005 г. акт.№ 94, т.V, дело № 930/2005г. на СлВп-Ген.Тошево, договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№ 2827/2005 г. акт.№ 92, т.V, дело № 928/2005 г. на СлВп-Ген.Тошево, договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№ 2828/2005 г. акт.№ 93, т.V, дело № 929/2005 г. на СлВп-Ген.Тошево, договор, сключен с нот.акт, вписан с вх.рег.№ 2826/2005 г., акт.№ 91, т.V, дело № 927/2005 г. на СлВп-Ген.Тошево, на 1/2 ид. част от поземлен имот № * с начин на трайно ползване - Нива с площ от 69.816 дка, находящ се в местността „У. г*” в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ *, общ. Г.. Т., при граници и съседи: ПИ № * - Нива на Х. Д. П.; ПИ * - Нива на С. И. С.; ПИ * - Нива на М. А. А.; ПИ * - Полски път на Община Ген. Тошево; ПИ * - Нива на Д. Д. М. /образуван чрез обединяването на ПИ * с площ от 17.453 дка; ПИ * с площ от 17.453 дка; ПИ * с площ от 17.453 дка; ПИ * с площ от 17.453 дка, образувани чрез разделянето на имот №* с площ 139.626дка, възстановен с Решение № 41/1 от 15.06.1994 г. по пр. № 7920/1992 на ОСЗГ - Ген. Тошево/, и на 1/2 ид. част от поземлен имот № * с начин на трайно ползване - Нива с площ от 79.191 дка, находящ се в местността „Б.” в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *, общ. Г.. Т., III категория при неполивни условия, при граници и съседи: ПИ * - Полски път на Община Ген. Тошево; ПИ * - Нива на А. С. А.; ПИ * - Нива на И. Г. П.; ПИ * - Нива на Т. А. Ф.; ПИ * - Нива на „А. СС“ ЕООД; ПИ * - Нива на М. А. А. /образуван чрез обединяването на ПИ * с площ от 19.797 дка; ПИ * с площ от 19.798 дка; ПИ * с площ от 19.798 дка; ПИ * с площ от 19.798 дка, образувани чрез разделяне на имот №* с площ 158.380дка, възстановен с Решение № 41/1 от 15.06.1994 г. по пр. № 7920/1992г. на ОСЗ - Ген. Тошево/, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на 1/2 ид.част от същите поземлени имоти.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение № 260138/24.06.2021 г. по в.гр.д. № 923/2020 г. по описа на ОС-Добрич В ЧАСТИТЕ, в които исковете по чл.108 ЗС на „Ефнак” ЕООД срещу Т. Б. П. и Я. Д. П., основани на горепосочените правни сделки, са уважени в установителната и осъдителната част за останалата 1/2 ид.част от същите два поземлени имота № * и № *.

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 260138/24.06.2021 г. по в.гр.д. № 923/2020 г. по описа на ОС-Добрич В ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 73/12.06.2020г. по гр.д.№181/2014 г. на РС-Балчик в частта, в която са отхвърлени евентуалните искове по чл.108 ЗС за право на собственост на основание придобивна давност при добросъвестно владение и при недобросъвестно владение за същите два поземлени имота.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав, който да се произнесе по въззивната жалба на ищеца „Ефнак“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частите, в които са отхвърлени предявените евентуалните искове по чл.108 ЗС за право на собственост на основание придобивна давност при добросъвестно владение, евевнтуално при недобросъвестно владение, за същите два поземлени имота, съобразно мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА Т. Б. П. и Я. Д. П. да заплатят на „Ефнак“ ЕООД сумата 1022,17 лв. разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА „Ефнак“ ЕООД да заплати на Т. Б. П. сумата 315 лв. разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА „Ефнак“ ЕООД да заплати на адв.П. Т. Т. от АК-В. личен номер * по карта № VAK1416 адрес на кантората [населено място], [улица], ет.1, сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска защита в касационната инстанция на Я. Д. П..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: