Задължение на съда при отрицателен установителен иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 531

СОФИЯ, 05.08.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при секретаря Цветелина Пецева изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 762/2024 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С въззивно решение № 1046 от 10.10.2023 г. по в.гр.д. № 1249/2023 г. на Окръжен съд - Бургас е потвърдено решение № 260007 от 24.03.2023 г. по гр.д. № 761/2020 г. на Районен съд – Бургас. С него е признато по отношение на Е. Д. С., В. П. П., А. П. П. и М. П. Н., че С. И. Д. не е собственик на претендираните от нея 1/4 ид. част от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ 44 кв.м, както и на 17/537 ид. части от сграда за обществено хранене с идентификатор *** със застроена площ 61 кв.м, двете находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], а за разликата над 17/537 до 117.25/537 ид. части от обекта с идентификатор *** предявеният против С. И. Д. отрицателен установителен иск е отхвърлен.

Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост за разликата над 17/537 до 117.25/537 ид. части от обекта с идентификатор *** е подадена касационна жалба от адв. М. К. като пълномощник на В. П. П. и М. П. Н., и от адв. П. В. като пълномощник на А. П. П. и Е. Д. С.. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

С определение № 2902 от 05.06.2025 г. в тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с разрешенията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В съдебно заседание жалбоподателите В. П. - Г. и М. П. Н. чрез своя пълномощник поддържат, че в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил възражението им за придобиване на процесния имот по давност.

Останалите жалбоподатели не се явяват в съдебно заседание. В молба до съда заявяват, че поддържат оплакванията, релевирани с касационната жалба.

В писмени бележки по делото ответницата по касация С. И. Д. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците по делото, жалбоподатели в настоящото производство, са наследници на П. И. П.. Твърдението им е било, че по силата на договор за дарение, сключен през 1976 г., наследодателят им е придобил от своята баба С. П. И. 122/537 ид. части от бивш парцел *** в кв. 26 по плана на [населено място], съставляващ към момента на сделката имот пл.№ *** по плана на града, ведно с 1/3 ид. част от първия приземен етаж от къщата, построена в този имот, заедно със съответните общи части от сградата и пералнята в двора, използвана за изба съгласно чл. 38 ЗС. През 1991 г. подал искане, подписано и от неговата майка М. П., до кмета на Приморски районен съвет за издаване на негово име на разрешение за построяване на търговски обект с площ 48.56 кв.м, който да бъде разположен с лице по [улица], с предназначение за обект за бързо хранене и ел. игри. През 1992 г. за нуждите на упражнявана от него търговска дейност достроил 10 кв.м към собственото си помещение. Твърдяли са, че от датата на придобиване през 1976 г. на сградата - пералня, впоследствие преустроена в заведение „Ореха“, до смъртта си техният баща упражнявал фактическа власт върху този обект явно, необезпокоявано и непрекъснато, а след смъртта му владението като фактическо състояние е продължено от тях- неговите наследници.

По делото е установено и не е било спорно между страните, че с договор за дарение, сключен през 1976 г., С. П. И. е прехвърлила на своя внук П. И. П. 122/537 ид. части от бивш парцел *** в кв. 26 по плана на [населено място], съставляващ към момента на сделката имот пл.№ *** по плана на града, ведно с 1/3 ид. част от първия приземен етаж от къщата, построена в този имот, заедно със съответните общи части от сградата и „пералнята в двора, използвана за изба съгласно чл. 38 ЗС“. През 1981 г. между М. И. П., С. И. Т., З. И. В. и П. И. П. като съсобственици е била постигната съдебна спогодба по гр.д. № 1939/1981 г. по описа на Бургаския районен съд, по силата на която съделителката М. И. П. получила в дял 243.50/537 ид. части от дворното място, съставляващо имот пл.№ *** в кв. 25 по плана на [населено място], б. парцел ***, съдържащ 537 кв.м, заедно със сутеренния етаж на построената жилищна сграда. С договор за дарение, сключен с нотариален акт на 11.07. 1991 г. М. П. дарила на сина си П. П. 243.50/862 ид. части от имоти пл.№ *** и *** в кв. 25 по плана на [населено място], идентични с б. парцел ***, заедно с първия сутеренен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ ***. С договор за дарение, сключен през 1993 г. М. П. дарила на дъщеря си С. Д. 117.25 кв. м от имот пл.№ ***, ведно с втория етаж на построената в имота двуетажна жилищна сграда, а на сина си П. П. - 117.25 кв.м от същия поземлен имот.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се установява обектът с идентификатор ***да е идентичен със сградата – пералня, посочена в нотариалния акт от 1976 г., в какъвто смисъл са били твърденията на ищците. Като се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, е приел, че процесната сграда за обществено хранене е изцяло нова постройка, а не се касае за преустройство и разширяване на съществуващата сграда – пералня. Приел е, че като собственик на 117.25/537 ид.части от дворното място ответницата С. Д. по приращение е станала собственик и на 117.25/537 ид. части от обекта с идентификатор ***. По тези съображения е отхвърлил предявения против нея отрицателен установителен иск за собственост до размера на тези права.

Настоящият състав споделя извода на въззивната инстанция, че от събраните по делото доказателства не се установява спорният обект с кратък идентификатор *** да е създаден в резултат на преустройство на посочената в нотариалния акт от 1976 г. сграда - пералня. В нотариалния акт същата не е описана с посочване на нейните площ и граници. От заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че сградата с идентификатор *** е нанесена в кадастралната карта в резултат на обединяване на две сгради - сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Основната и допълнителната съдебно - технически експертизи са установили, че в кадастралните и регулационни планове на [населено място] от 1981 г. и 1989 г. в процесния имот са нанесени една двуетажна масивна жилищна сграда, построена на уличната регулация с [улица], и едно паянтово жилище, построено в двора на имотната граница с имот пл.№ ***/ според плана от 1981 г./, а според плана от 1989 г. - на имотната граница с имоти пл.№ *** и ***. Към основното заключение, изготвено от в.л. Р., е приложена скица /приложение 4/, в която със зелена пунктирана линия са посочени очертанията на паянтовото жилище, нанесено в плановете от 1981 и 1989 г. Видно от тази скица, те попадат в границите на процесния търговски обект, но само въз основа на това обстоятелство не може да се обоснове извод за идентичност на паянтовото жилище с т. нар. пералня. Извод в тази насока не може да бъде направен и въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелката Т. Ш. е заявила пред съда, че не помни в двора да е имало сграда - пералня. Според нея е имало някакви други постройки. В показанията си свидетелят М. Г. сочи, че в двора е имало дървени бараки, които вече не съществуват, както и постройка, по негов спомен - тухлена, покрита с керемиди. Свидетелят не уточнява къде е била разположена тази постройка и какво е било нейното предназначение. Свидетелят Т. С. е посочил, че там, където сега е заведението, е имало стаички, които били нещо като барачки за натурии. Не уточнява дали тези помещения са идентични със сградата, заснета в кадастралната карта с идентификатор ***, впоследствие обединена със сграда с идентификатор *** в един общ обект с идентификатор ***. По делото е представена като доказателство скица изх.№ 94-П-428 от 12.01.2004 г., издадена от Община Бургас, в която със сигнатура „ПС“, с каквато според вещото лице би следвало е била нанесена сградата-пералня, в процесния имот е отразена сграда, която е долепена до жилищната и е разположена откъм УПИ ***. При тези доказателства изводът на въззивния съд, че не се установява т.нар. пералня да е преустроена в заведение за обществено хранене, е обоснован. Правилно съдът е приел, че постройката - заведение за обществено хранене, е изцяло нова постройка, и като изградена в съсобствено дворно място по правилото на чл. 92 ЗС е придобита в съсобственост от собствениците на терена съобразно установените по делото квоти.

Въззивният съд не е обсъждал доводите на ищците за придобиване на правото на собственост върху целия обект по давност. Посочил е, че за разлика от иска по чл. 108 ЗС, предметът на спора по отрицателен установителен иск за собственост не може да включва установяване на правоизключващи правото на собственост на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без да го е заявил при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за право на собственост, придобито на собствено основание, върху същия обект.

Това становище противоречи на практиката на ВКС във връзка с приложение на постановките на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Според разясненията, дадени с него, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, а ако не стори това - производството по делото се прекратява. Посочено е също, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора, както и когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта или при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.

В практиката на ВКС, формирана след приемане на посоченото тълкувателно решение, последователно се приема, че когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не само на процесуална, а и на материална легитимация, тъй като титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този случай установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на съответните юридически факти, от които ищецът черпи правото си на собственост. В този смисъл решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II г. о.; решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о., решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., решение № 60078 от 13.09.2021 г. по гр.д. № 3368/2020 г. на ІІ г.о.; решение № 640 от 30.10.2024 г. по гр.д. № 4910/2022 г. на ІІ г.о., решение № 500 от 20.08.2025 г. по гр.д. № 3835/2023 г. на ІІ г.о. Вярно е, че предмет на отрицателния установителен иск за собственост не е правото на собственост на ищеца, но в случаите, когато той обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърдението, че той, а не ответникът е собственик на вещта към момента на предявяване на иска, успешното доказване на тези права е от значение за основателността на иска. Когато ищецът се е позовал на различни основания, от които извежда правния си интерес, както е в настоящия случай, съдът е длъжен да се произнесе по всяко от тях.

Като е приел, че не дължи произнасяне по твърдението на ищците са придобиване на имота по давност, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1046 от 10.10.2023 г. по в.гр.д. № 1249/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 260007 от 24.03.2023 г. по гр.д. № 761/2020 г. на Районен съд – Бургас в частта, с която предявеният отрицателен установителен иск за собственост на сграда за обществено хранене с идентификатор *** по КККР на [населено място], със застроена площ 61 кв.м, е отхвърлен за разликата над 17/537 до 117.25/537 ид. части.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: