Законно застрояване като пречка за реституция на земеделска земя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

София, 07.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Емилия Петрова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1065 /2020 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 328 от 23.06.2020 г. по гр.д.№ 1065/2020 г. по касационна жалба, подадена от Е. П. Ю. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3381 от 24.07.2019 г. по гр.д.№ 205/2019 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 7346/26.07.2018 г., по гр.д. № 1651/2014г. на РС-Благоевград, поправено с решение № 878 от 28.01.2019 г. в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС и вместо това е отхвърлен иска , предявен от касатора против З. Д. К. и Х. К. К. да се признае за установено, че касатора е собственик на УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], [община] с площ 1080 кв.м. и да бъдат осъдени ответниците да предадат държането на 55 кв.м., разположени до уличната регулационна граница, от които 25 кв.м. под дървен навес и 30 кв.м. оградени с колове, съобразно скица № 8 към заключението на в.л. Х. на л. 397 от делото на РС. Решението, ведно с решението за поправка на ОФГ е отменено и в частта за разноските.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото въззивният съд се е произнесъл по нередовна въззивна жалба /просрочена и неконкретна като оплаквания/ и по нередовна /невписана/ искова молба. Прави се и оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, защото не е отчетено, че в процесното дворно място има законно построена сграда от ищеца, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивният съд е разгледал незаявени доводи във въззивната жалба, не се е съобразил с наведени от ответниците възражения по иска и за необоснованост на извода, че ищеца не е придобил процесния имот на основание наследствено правоприемство и евентуално давност. По същество в открито съдебно заседание, пълномощникът на касатора моли да се отмени решението и да се уважи предявеният иск, като съдът съобрази, че части от имота не са подлежали на реституция по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, защото в него е изградена законно жилищна сграда.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и твърдението за недопустимост на решението, тъй като първоначалната искова молба е вписана, а се е наложило три пъти да се представя поправена искова молба, която не е подлежала отново на вписване. Считат, че въззивната инстанция се е произнесла по установените факти по спора пред РС и по наведените доводи във въззивната жалба. Молят да се потвърди въззивното решение, като съобразено с доказателствата и закона.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на решението.

След неколкократно уточняване на исковата молба чрез представяне на нова искова молба, Е. П. Ю. е предявил иск по чл. 108 ЗС против З. Д. К. и Х. К. К. да се признае за установено, че той е собственик на УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], [община] с площ 1080 кв.м., а по действащият план 1068 кв.м. и да бъдат осъдени ответниците да предадат държането на 185 кв.м. от този имот, която реална част включва две части – 67,75 кв.м. към улицата, на уличната регулационна линия до УПИ .... от кв. .... и 115 кв.м. завзета от ответниците обработваема площ разположена до другата реална част. Ищецът се е позовал на покупко-продажба и наследство от майка му, а при условията на евентуалност и на придобивна давност от 1998 г. до 2008 г.

По делото е установено следното:

При действието на първия регулационен план на [населено място] от 1967 г., с н.а. № .... г. ТКЗС е продало на С. В. Ю. парцел .... от кв. .... с площ 1080 кв.м. По следващия план от 1987 г. този имот е заснет с пл. № .... и за него е отреден парцел .... от кв. .... Ответниците са собственици на съседния парцел ...., ведно с построените в него къща и стопански постройки. С решение № 923 от 25.06.1998г. на ПК е възстановено на наследниците на Д. Н. Т. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот-нива от 0.392 дка в м. „Р.-Р”, съставляваща имот пл. № ...., кв. .... по кадастралния план от 1998г., съгласно удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ № 1109 от 19.06.1998 г. и скица с изх. № 1538 от 16.06.1998г. /л. 56 от делото на РС/. Преди това със заповед № 412 от 15.05.1998г. на кмета на общината е подпълнена кадастралната основа с имот .... с площ .... кв.м. Новопопълненият имот попадат в границите на парцел .... от кв. .... и съставляват част от него. Наследодателят Д. Н. Т. е починал на 29.05.1957 г. и е наследен от Н., Й., Д. и Добрина. Всички те са починали. Наследник на Н. е свидетеля С. Д., Наследник на Й. е Е. Н.. Наследници на Д. са ответницата З. К. и сестра й Р., а наследници на Д. са низходящите на нейните братя и сестра. С нот акт № ....г. те са признати за собственици на възстановения имот на основание решението за възстановяване на собствеността.. В плана, одобрен през 2000 г. обаче нанесеният през 1998 г. имот пл. № .... не е заснет. З. К. и Р. М. са поискали попълване на кадастралният план към регулационния план от 2000 г. с имот .... по представен проект, но поради възражение от ищеца, процедурата е прекратена. В настоящото производство следва да се разреши спора за собственост. Според заключението на в.л. К., в имота на ищеца има законно построена сграда. От заключението на в.л. Х. се установява, че между имотите на страните няма ограда в спорните части и, че до североизточната улична регулационна линия като продължение на жилищната сграда и стопанските постройки в имота на ответниците, в купения от майката на ищеца парцел .... има дървен навес на площ 25 кв.м. и заградено място с колове с площ 30 кв.м., очертани в скица № 8 към заключението му, които се ползват от ответниците. Очертаната площ на имот .... върху имота на ищците УПИ .... не е оградена и не се обработва от страните от години предвид съществуващият между тях спор.

РС е отхвърлил иска на първото предявено основание – наследяване, като е приел, че колизията на права между страните следва да се разреши в полза на реституираните собственици, една от които се явява и ответницата З. К., тъй като ищецът не е доказал, че е изградил законно сграда в продаденият на майка му от ТКЗС имот. Приел е обаче, че ищецът се легитимира като собственик по давност, изтекла след реституцията на имот .... – от 1998 г. до 2008 г.. Затова е уважил иска в установителната му част за целия имот и в осъдителната – за 55 кв.м., разположени до уличната регулационна граница, от които 25 кв.м. под дървен навес и 30 кв.м. оградени с колове.

Решението е обжалвано от ответниците в уважената част от иска с доводи, че не е отчетено, че имота е реституиран и ответницата е една от наследниците и че неправилно е прието, че ищеца е владял имота.

Въззивният съд е приел че, решението на РС, с което е отхвърлен иска на първото предявено основание - наследяване е влязло в сила и следва да се разгледа само евентуално наведеното основание придобивна давност, разказал исковата молба, отговорът към нея, решението на РС, въззивната жалба и отговорът към нея. Не е анализирал доказателствата. По същество е приел, че чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се прилага само в отношенията между лице на което ТКЗС е продало, или му е предоставило недвижим имот и лицата, на които е реституиран имота. Колизията на права се разрешавала в полза на заявилите реституция, освен ако не са налице изключенията, предвидени в ЗСПЗЗ, при които този текст не се прилага, т.е. имота не се реституира. Без да посочи защо, съдът е приел, че по отношение на тези лица следва да се приеме, че имота е частна държавна собственост и предвид забраната на чл. 86 ЗС да се придобива па давност имот, държавна собственост и спиране течението на давността за имоти частна държавна и частна общинска собственост с нормата на пар.1 от ЗДЗС, е приел, че ищецът не може да се легитимира като собственик на основание придобивна давност.

Неоснователни са доводите за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба и на възивната жалба. Невписването на исковата молба по иск за собственост няма за последица недопустимост на постановеното решение по нея, тъй като вписването в този случай има само оповестително действие по отношение на третите лица. Отделно от това, първоначалната искова молба е вписана, а последващите такива следва да са само уточнение на първата и да не променят предмета на спора. В случая искът в установителната му част касае целия имот, а в осъдителната първоначално заявената площ е по-голяма от уточнената в последствие. Вписването на първоначалната искова молба изпълнява оповестителната функция на вписването.

Вторият довод за недопустимост на въззивното решение е свързан с просрочие на въззивната жалба. Той е неоснователен, защото К. са уведомени за решението на 12.10.2018 г. и са подали възивната жалба на 26.10.2018 г. - последния ден от двуседмичният срок по чл. 259, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 60, ал.4 ГПК, срокът, който се брои на седмици изтича на съответния ден на последната седмица - в случая петък.

На следващо място се твърди недопустимост на решението, защото въззивната жалба била нередовна - оплакванията не били достатъчно ясни и са противоречиви. Съгласно чл. 262, ал.1 ГПК, непосочването в какво се състои неправилността на решението /чл. 260, ал.1 т.3 ГПК/ не е основание за оставяне на въззивната жалба без движение. Въззивният съд дължи произнасяне и по нередовна в този смисъл въззивна жалба. Като въззивна инстанция, макар и при ограничен въззив извършва решаваща, а не контролна дейност и следва да формира самостоятелни изводи от анализ на доказателствата. В този смисъл оплакванията са достатъчно ясни за да определят пределите на въззивното производство.

Решението е постановено в противоречие с пар.1 ЗДЗС, с който е спряно течението на давността за имотите частна държавна собственост и за имотите частна общинска собственост. Нормите, които уреждат спирането и прекъсването на давността са императивни и съдът следва да ги приложи и служебно, ако са налице основанията за това дори да не е наведен довод във въззивната жалба. / Р № 392 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, I г. о., Р № 115/26.05.2016 г. по гр.д.№ 352/2016 г. на ВКС, І гр.о., Р № 62/29.03.2016т. по гр.д.№ 5628/2015 г. на ВКС, І гр.д. В настоящият случай обаче от мотивите на въззивното решение не става ясно защо съдът е приел, че имота е частна държавна собственост или частна общинска собственост. Въззивният съд не е посочил основание за това. Нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ предвижда общините да придобият земеделските имоти, които са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ, но не са били заявени, По делото се установява, че имот, който е реституиран по ЗСПЗЗ е бил нанесен в КК. Процесната площ попада в очертанията на възстановения имот, т.е. за нея не се прилага чл. 19 ЗСПЗЗ и имота на това основание не е станал общинска собственост. Няма данни и на друго основание имота да е бил актуван за държавен или за общински. Същевременно съдът не е обсъдил предпоставките за прилагане на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и изключенията, при които имота не се реституира.

Основателно е оплакването за нарушение на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. На основание този текст се реституира незастроени имоти при наличие на останалите предпоставки на текста. По изричното разпореждане на тази норма обаче, тя не се прилага ако е налице някоя от хипотезите, уредени в ЗСПЗЗ, които изключват реституцията. Такива изключения са хипотезите когато имота е застроен при условията чл.10, ал.7 или е реализирано обществено мероприятие - чл. 10б ЗСПЗЗ. Застрояването в тези хипотези е пречка за реституция, а извършеното прехвърляне от ТКЗС или друга селскостопанска организация на имота запазва действието си. Релевантният момент, към който се преценява наличието на пречка за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ в хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е 01.03.1991 г. /датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ/.

В нарушение на процесуалните правила, въззивната инстанция не е разгледала дали е налице изключението, при което имота не се възстановява, предвидено в чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, въпреки безспорно установеното от всички СТЕ, че в УПИ .... от кв. .... е изградена жилищна сграда законно. Тя не попада в спорната площ, но пречката за реституция се отнася за имота, а не конкретно са терена, върху който е разположена постройката. В случая иска е отхвърлен за целия парцел. Жилищната сграда в парцел .... е заснета в регулационния план, одобрен 1987 г. /виж приложение № 3 към заключението на в.л. Х./. За тази сграда е издадена виза и е законно построена, според заключението на в.л. К. /виж л.160 от делото на РС/ Следователно изключението за реституция, предвидено в чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ е налице и процесният имот не е подлежал на възстановяване на основание чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Затова ответниците не се легитимират като негови съсобственици на това основание. Собственик на имота на основание покупко-продажба и наследяване е ищеца. Въззивният съд не е съобразил, че когато ищецът предявява иск за собственост на две основания, от които второто при условията на евентуалност и искът е уважен на евентуалното основани, ищецът няма правен интерес да обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска по първото основание и поради това неправилно е приел, че решението е влязло в сила по първото предявено основание.

По делото е установено от СТЕ, че ответниците държат общо 55 кв.м., разположени до уличната регулационна граница, от които 25 кв.м. под дървен навес и 30 кв.м. оградени с колове. Площта, която ползват ответниците е показана – колорирана в жълто на скица № 8 към заключението на в.л. Х. на л. 397 от делото на РС. За тези площи следва да се уважи иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, тъй като липсва основание ответниците да държат тази площ. Скицата, която онагледява тази площ, подписана от съда, следва да се счита неразделна част към решението. Съобразно постановеният краен резултат и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора / ищец/ следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции в доказания общ размер 2135 лв. /от които 650 лв-. пред РС, 430 лв. пред Окръжният съд и 1055 лв. пред настоящата инстанция/

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3381 от 24.07.2019 г. по гр.д.№ 205/2019 г. на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която е отменено решение № 7346/26.07.2018 г., по гр.д. № 1651/2014г. на РС-Благоевград, поправено с решение № 878 от 28.01.2019 г. и е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Д. К. и Х. К. К. и двамата от Б., [улица], че Е. П. Ю. ЕГН- [ЕГН] е собственик на основание покупко-продажба и наследяване УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], [община] с площ 1080 кв.м. и ОСЪЖДА ответниците З. Д. К. и Х. К. К. да предадат на Е. П. Ю. държането на 55 кв.м., разположени до уличната регулационна граница, от които 25 кв.м. под дървен навес и 30 кв.м. оградени с колове от същия УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], [община], показани в жълто на скица № 8 към заключението на в.л. Х. на л. 397 от делото на РС, която, подписана от съда, да се счита неразделна част към решението.

Осъжда З. Д. К. и Х. К. К. да платят на Е. П. Ю. деловодни разноски за производството пред всички инстанции в размер на 2135 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: