Потвърждаване на присъда за опит за убийство при нарушена заповед за защита

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * пияно състояние * афектно състояние * опит за убийство * домашно насилие * задължително участие на защитник * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 472

гр. София, 05 ноември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор А. Г., след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 746 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по саморъчна жалба на подсъдимия И. Й. и жалба на адв.Р. Б., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия, против въззивно решение № 205/22.05.2025 г., постановено по внохд № 297/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата на подсъдимия е посочено, че решението е необосновано, а от там и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Поставен е акцент върху претенцията на Й. относно липсата на умисъл да извърши деянието, като той бил провокиран от пострадалата с тежки обиди и клевети, поради което изпаднал в състояние на силно раздразнение.

В жалбата на служебния защитник са наведени доводи в подкрепа и на трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Изложени са съображения за преквалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.132 и чл.133 от НК, предвид установената злоупотреба с алкохол и наркотици от страна на пострадалата и алкохолното опиянение, в което се е намирал подсъдимия. Според адв.Б., след като той не е бил назначен за служебен защитник в разпоредителното заседание, а едва в проведеното на 28.11.2024 г. съдебно заседание, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като защита на подсъдимия е била задължителна, съобразно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.3 и т.6, пр.2 от НПК. При условията на алтернативност се претендира да се отмени решението и да се оправдае подсъдимия и по двете повдигнати обвинения, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се измени въззивния съдебен акт, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което е явно несправедливо по отношение опита за убийство и присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание подсъдимият И. Й. и назначеният за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв.С. И. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Частният обвинител и граждански ищец Н. А. не се явява, редовно призована. От повереника адв.П. П. е постъпило възражение, в което се настоява да се отхвърлят жалбите, тъй като изложените в тях доводи са неоснователни.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С присъда от 28.01.2025 постановена по нохд № 275/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана подсъдимият И. Б. Й. е признат за виновен в това, че на 18.01.2024 г., пред магазин „Т-маркет“ в гр. Лом:

- е направил опит умишлено да умъртви Н. А., поради което и на основание чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода.

- не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие от 16.01.2024 г., връчена му на 17.01.2024 г., с която му се забранява да осъществява контакт под каквато и да е форма за срок от шест месеца с Н. А., поради което и на основание чл.296, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим, като е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на Й., считано от 19.01.2024 г. до влизане в сила на съдебния акт.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Н. А. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2024 г. до окончателното й заплащане, както и 4 465,63 лв. разноски по производството по сметка на ОД МВР - Монтана и 2 000 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

По жалба на служебния защитник адв. Б. е образувано внохд № 297/2025 г. по описа на Апелативния съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда единствено в гражданската част, като е отменена само по отношение на присъдената законна лихва, считано от 18.01.2024 г., върху уважения размер на гражданския иск, тъй като такава не е поискана.

Доколкото в жалбата на служебния защитник са развити доводи, че подсъдимият е бил лишен от адвокатска защита, въпреки наличието на предпоставките на чл.94 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно производство, те следва да се разгледат преимуществено, предвид установената от законодателя процесуална възможност за връщане на делото на първостепенния съд, въпреки че съобразно чл.346 от НПК на касационен контрол подлежат съдебните актове, постановени от въззивната инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че с постановление на разследващия полицай от 19.01.2024 г., преди привличането на И. Й. в качеството му на обвиняем, за служебен защитник е назначен именно адв. Р. Б., който е присъствал на всички процесуално следствени действия на досъдебното производство. Той е бил призован за насроченото разпоредително заседание и е участвал в него в това качество, като е взел становище по поставените за разрешаване въпроси. Действително едва в проведеното на 28.11.2024 г. първо заседание по същество адв.Б. с изрично определение е назначен за служебен защитник и като такъв е продължил участието си във всички съдебни заседания пред окръжния и апелативния съд, като той е изготвил въззивната и касационната жалба, т.е. през цялото време на подсъдимия е била не само осигурена, но и адекватно реализирана адвокатска защита, поради което не може да се приеме, че в случая е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да доведе до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Основният акцент в жалбите относно наличието или отсъствието на умисъл за убийство е поставян в хода на цялото съдебно производство, предвид направеното възражение, че подсъдимият и пострадалата са били силно повлияни от алкохол по време на инцидента и А. го е предизвикала чрез отправени обидни думи и викове по адрес на бившия си интимен приятел, с който преустановила отношения от 2023 г., поради системните прояви на агресия и физическо насилие спрямо нея от страна на Й.. Следва да се отбележи, че към инкриминирания момент извършената на подсъдимия проба за алкохол с техническо средство е отчела наличието на 1,18 промила, което дало основание на вещите лица да достигнат до извода, че той се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека към средна степен, но без каквито и да било данни за физиологичен афект. Въз основа на установените от инстанциите по същество факти относно средството, с което е извършено деянието - нож с дължина на острието от 14 см., въпреки нанесения само един удар в гърдите, т.е. в жизненоважна част от човешкото тяло, но довел до проникване в гръдната кухина, придружено с пронизване в белия дроб и частично засягане на сърцето, с основание може да се направи извод, че подсъдимият не би могъл да контролира действията си така, че да причини на пострадалата само телесна повреда, като напълно е съзнавал възможността да предизвика смъртта, което сочи, че той е искал настъпването й. Ето защо с основание предходните инстанции са приели, че така обективирано поведението на подсъдимия по никакъв начин не може да обоснове умисъл за причиняване на телесно увреждане, а сочи на пряк такъв за умъртвяване, като смъртта на пострадалата не е настъпила единствено благодарение на оказаната й квалифицирана медицинска помощ. По изложените съображения настоящият състав приема, че претенциите в жалбите за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни и не са налице основания за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление. Така възприетата правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК съответства на установените по делото факти, което налага извода, че законът е приложен правилно.

Касационният състав не констатира и наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК . Наложеното наказание за всяко едно от двете престъпления е определено при стриктно спазване принципа на законността, коректно отчитане степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразно правилата за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 54 от НК . В случая правилно е прието, че отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК , още повече че подсъдимият е многократно осъждан и представлява личност с висока степен на обществена опасност. Отправената в жалбите критика към продължителността на лишаването от свобода за осъществения опит за убийство, макар тя да е в минималния предвиден в закона размер, не е подкрепена с конкретни доводи, което ограничава възможността за даване на по-обстоен отговор. Действително престъплението е останало недовършено, но това основателно не е отчетено от предходните инстанции в полза на подсъдимия, тъй като е налице довършен опит и единствената причина за ненастъпването на исканите общественоопасни последици е своевременната оперативна интервенция, осъществена от лекарския екип. В този смисъл и настоящият състав счита, че наложеното наказание за опита за убийство и определеното при условията на чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода е справедливо, съответно е на извършеното и в максимална степен ще съдейства за постигане на целите по чл.36 от НК.

Неоснователно е и възражението за силно завишен размер на присъденото на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. за осъществения спрямо нея опит за убийство, тъй като той отговаря на критериите за законосъобразност и справедливост. Причиненото проникване с нож в гръдната кухина, с установено прободно нараняване, преминаващо през целия бял дроб с нараняване на голям венозен съд и частично засягане на сърцето, са довели до реална опасност за живота на А.. Като съобрази визирания обем на преживените от нея болки и страдания, осъществената оперативна интервенция, продължителността на възстановяването, наличието на остатъчни трайни увреждания, съпътстващи с допълнително рецидивиращо стресово разстройство, касационният състав намира, че обезщетението в размер на 50 000 лв. не е несправедливо, според критериите на чл.52 ЗЗД и не следва да бъде намалявано.

По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбите се явяват неоснователни и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 205/22.05.2025 г., постановено по внохд № 297/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: